Обаче вкусът си е твой де :)))))
Мен ми харесва за герой също някой със качества above average , но положителен.

\{1,5\}[nN]\{1\}[aeiouAEIOU]\{1\}[xX]

я виж когато спори с джан, автора чрез чии уста изказва своята позиция




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

когато разбереш някаква много сложна и хитра идея, изпитваш истински кеф, често пъти много по-силен от стандартните инстинкти. не знам как е реализиран в мозъка, може би когато вътре се освободят големи блокове памет и се заменят със просто правило, заемащо 10 байта.

целта тук се явява един от инстинктите - задоволяване на любопитството :). или, в по друг аспект - постигането на разбиране - по добра систематизация (компресия), тоест увеличаване на способностите на мисълта. но понеже мисълта сама по себе си е средсто за постигане на инстинките/стремежите, този инстинкт/стремеж е пак следствие на останалите (макар и да е отделен от тях, и животните да го нямат). но пак е еволюционно обусловен, заради тази си връзка с другите по стари.

що се отнася до избора ти - за децата. то всичко се свежда до това - ако имаш повече контрол в/у ресурсите (следствие от мислене), или повече ресурси (следствие от изледване на територията - от любопитството), или повече контрол в/у себеподобните (жажда за власт - които да вършат горните 2 за теб и за децата), или просто чукаш повече (следствие от либидото), или живееш повече (самосъхранение, за да чукаш по дълго:) - можеш да имаш повече деца без да измрат от глас (или лиспа на ел. енергия:), или себеподобните или животните да ги изтрепят. същото важи и за алтруизма и социалните инстинкти (в група индивида и децата оцеляват по лесно, тоест кеф ти е да имаш приятели).
също и кефа от постигането на проста идея - всяка систематизация (научна идея да я наречем) е нещо което позволява по добър контрол в/у заобикалящата среда (или по качествен) или в/у околните. (което е 3ти начин да се погледне на кефа от компресията)..които нали води до тва поколенията за оцеляват по добре.

аз, нали, гледам на нещата чисто еволюционно, както ти казваш и за себе си. всички стремежи/инстинкти имат смисъл/полза. защото оцеляват само гените които се изразяват в стремежи/инстинкти които позволяват на същите тези гени да съществуват (предаваики се от поколение на поколение). затова - всички инстинки/стремежи трябва да се свеждат до предаването чрез поколения на гените (които пораждат тези стремежи) , и оцеляването на тези поколения докато те самите ги предадат (а индивида - нали, също се явява поколение на някои).
ген които води до инстинкт/стремеж, които не подпомага или вида или поколенията, би бил надвит овреме от други гени които го правят това, и не би същестувал. (съваивъл ъф дъ фиттест)
затова има и ген/стремеж за (самоубииствен) героизъм(тероризъм:) - индивида и поколенията му няма да същестуват (ако воюва и го гръмнат, или сам се бомби на 18 години), но вида в които гена седи латентен би оцелял по добре - и би предал гена в тази му латентна форма (която да се изрази при наличие на определени тригери в средата).

да позная ли - опитвал си да се занимаваш с изкуствен интелект.
но какво общо има това със "мисля следователно съществувам"?


занимавал съм се чисто теоретично, за приложение на практика ми трябват 5-10 години които аз нямам на разположение (съдеики по скороста с която програмирам/дебъгвам. но програмирането ми е само хоби. както и занимаването с това ми е само хоби:))
общото е че има 3ти важен елемен - съзнание/consciousness. които един компютър не би имал дори и да е интелигентен и дори и да има цел в живота (според мен:). връзката е че без да се знае какво е това, туку виж го затриеш без да искаш докато се оптимизираш :). съзнанието е просто да знаеш "аз съм", и може би, за мен, е свързано със способноста да разпознаеш себе си в огледало (а не "а тва е просто друга маимуна"). "мисля следователно съм" постулира че мисленето само по себе си е съзнание.
примера ми с смс-а показва (поне за мен самия) че мисленето и съзнанието нямат нищо общо, освен когато мислиш за себе си/или интроспективно. тоест "аз съм, само когато мисля че съм (или само когато мисля за това че съм)" е моят вариант, и е следствие от експеримента с смс-а. и съзнанието е просто концепция с която мозъка оперира, и която осъществява връзката м/у инстинктите/чувствата и логическата част на мозъка, (мисловните/"интелигентни" процеси), след като го няма докато мислиш за друго. и която би била еквивалентна на всяка друга концепция (като "стол") ако не беше тази връзка/интерфеис.
с други думи, чувствата са хубаво нещо, и въздеистват в/у деиствията, но когато се намеси 3тия елемент в цикъла - интелигентната мисъл, трябва по някакъв начин чувствата да деистват и в/у тази мисъл (за да може тя да търси решения за деиствия които намаляват едните чувства и увеличават другите). и понеже мисълта деиства на ниво концепции, наи лесното е да се въведе концепция "аз", която едновременно и да се явява (по някакъв начин) звеното м/у стремежи и интелигентност. обекта в/у които се извършват функциите на мисълта. (казано крано неясно, по липса на по добра дефиниция:). и в момента в които този обект се активира, започнат да се правят операции с него - възниква субективното усещане "че си/това съм аз". ма на мен лично тва обяснение не ми харесва много, просто ми харесва повече от всички други.
а може съзнанието просто да си е един прост калкулатор вързан от едната страна към чувствата, от друга страна към компютъра за решаване на всякви задачи :) (тоест само по себе си това да е отделна система, емулирана или реална, а не просто концепция в компютъра)
(въпреки че, тогава вече става инетересен въпроса, какво точно аджеба не им е наред на аутистите, след като могат да имат емоции, но (уж) нямат усещане за себе си. концепцията не е еквивалентна? еквивалентна е но липсва рефлективност - "другите са като мене?")

ама по тая логика може просто да си избереш "да съм на кеф без да правя нищо"
все се чудя дали това е принципно възможно, но дори да е, не бих си го избрал. защото ако си на кеф винаги, няма да оцелееш и един ден. така ще се кефиш само един ден, докато ако си избереш нещо друго, веднага ще си кажеш "добре, но за да преброя до безкрайност, първо трябва да остана жив" и така ще се кефиш през дълъг, дълъг живот.

принципно възможно е дори и сега (има център на кефа в мозъка които може да се стимулира с електроди - лаб мишки които имат такива присадени, не правят нищо друго освен да натискат копчето (което активира електродите) колкото се може по бързо (и забравят за ядене, пиене и чифтосване :). по точно явно маи предпочитат директния ефект пред индиректния (мозъка сам да стимулира когато реши че трябва да "награди" мишката за успешно ядене. тва впрочем е централната тема на "хищните вещи на века" на стругацки, но много идеологически изкривена за съжаление.
няма да си го избереш, защото имаш инстинкт за самосъхранение (а ако избереш след ден ще умреш) - пак всичко се свежда до това че стария човек със старите инстинкти, противоположен инстинкт/стремеж не би си избрал :). все пак, новия човек няма да му пука че ще умре след един ден - нали?:)
ма не ти трябват електроди - хероина достатъчен :)
_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 06.09.04 17:10.

На мен Майлс наистина не ми допада, предполагам харесвам друг тип герои.
В момента не мога да си спомня диалога му с Джан, чел съм книгата преди 14 години май (малеее сега като се замисля беше вчера)

\{1,5\}[nN]\{1\}[aeiouAEIOU]\{1\}[xX]

общото е че има 3ти важен елемен - съзнание/consciousness. които един компютър не би имал дори и да е интелигентен и дори и да има цел в живота (според мен:).

уби ме! направо ме прати на черква с това!
всъщност аз мисля че самосъзнанието не е толкова концептуално сложно, колкото си мислят повечето хора. забелязал ли си че по фантастичните книги като сложност се срещат:
1. емоциите
2. самосъзнанието
3. мисленето.
мисленето просто - дори много хора в днешно време, от препасване със филми си мислят че и днес може да се направи мислеща машина, дори си мислят че в цру го правтя за закуска. а във фантастиката дори не се говори с гробовно-окултен тон когато се говори за мислящи роботи.
самосъзнанието - в много фантастични произведения роботите го имат.
емоциите - много рядко роботите го има, а дори когато го имат, не се споменава механизма им, като изключа може би 5та част на пътеводителя, където форд префект окъсява емоционалната верига на робота от охраната колин. там беше дадено доста смислено обобщение на същноста на емоциите и техническата им реализация.
аз лично мисля че най-лесно за реализиране са емоциите, после е самосъзнанието, после е интелекта.
емоции има всяко клозетно казанче - иска да е пълно. всеки стабилизатор на напрежение, дори хората несъзнателно го разбират, но си мислят че е метафора - когато някой товари стабилизатора, често някой наблюдаващ го пита "що го мъчиш тоя стабилизатор така."
самосъзнание не се сещам за пример, но мога да напиша за един ден (и по малко дори) програма която има самосъзнание, макар че няма да има почти никакъв интелект. почтито е важно, защото самосъзнание без поне малко асоциативни способности не може.
виж, интелект не мога да напиша, а май още никой на планетата не може. тоест искам да ти кажа че май класацията по сложност е точно обратното на разпространената сред общественото мнение.

все пак, новия човек няма да му пука че ще умре след един ден - нали?:)

ще му пука, стига да е сигурно че днес няма да може да си изпълни целта. ако целта е от тип увеличаване на число, то ще му пука винаги, докато числото може да се увеличава, а това често значи абсолютно винаги.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"самосъзнание не се сещам за пример, но мога да напиша за един ден (и по малко дори) програма която има самосъзнание, макар че няма да има почти никакъв интелект. почтито е важно, защото самосъзнание без поне малко асоциативни способности не може."


конкретизирай си понятието за "самосъзнание", че да не се налага да ти обяснявам защо говориш глупости :)

---
the life of man, burn it in fire

хъх, остаи емоциите или интелека, тва лесно дефинируемо, и от там решимо.

кажи сега ако имам един компютър които може да реши всяка задача, със зададена цел/задача (каквато и да е), как да му обясня "ти си компютър в една стая". ако му задам цел "този компютър в тази стая с трябва да оцелеее", с какво това е по различно от някои да ми каже на мене "еи това куче трябва да оцелее". липсва (само)идентификация. явно трябва освен всички концепции с които тои оперира да му добавя и концепцията "аз". но концепцията аз, не може да се дефинира с "еи, този компютър в еи тази стая, това е "аз" (ти)". понеже това е еквивалентно на примера с кучето.
аутистите са такива (само логически може да им се обясни кое е "аз" те не го чувстват). не нормалните хора. може да се спори дали да си аутист не е напълно достатъчно (ако ще и да си компютър в стая), аз не знам дали е или не е.

при дефиницията ""аз"-това е еи тос компютър в еи таз стая (а не вазата)" има пълна еквивалентност м/у вазата стаята и компютъра. липсва субективност. липсва елемента "вселената е навсякъде около мен (и извън мен), следователно аз съм в центъра и" (тялото ми също е част от вселената). за "мен", коровиев, няма еквивалентност м/у вазата и мен. вазата е извън мен, ако ще и да мога да се почуствам като ваза и да се поставя на неино място.

което не значи че компютъра няма да се прави идеално със поставените си задачи, дори и дефиницията за "аз" да беше обективна/относителна ("ти си тоз компютър"). затва и наи краините/ненормални аутисти (може би) са в категорията на idiots-savants, демек гениални идиоти които или рисуват мега артистични картини, или за 2 секунди ти казват кубичния корен на петцифрено число. но не могат да въжат 5 думи в изречение или да отидат сами до кенефа.
аутистите (тези от тях които са гениалните идиоти) естествено хич не се справят добре с живота си. защото липсва звеното през които да имат цели? (чувства?)

значи ли това че съзнанието е просто остатък от еволюцията (и пречка на интелигентноста понеже води до субективност), или значи че е интегрална част в субективния и вариант (какъвто и да е тои, как се постига субективния вариант?) понеже без нея не може да има цели? хъм? хъм? ъм?
или еволюцията, бидеики еволюция не революция е надстроивала едно в/у друго, и връзката м/у цели и интелигентност се е наложило да бъде през 3ти съществуващ агент, а не част от самата интелигентност (както би било при обективната дефиниция). и именно затова аутистите се дънят понеже при липса на агента няма интерфеис, и няма нищо невъзможно в интелигенто съществуване при обективна дефиниция на "аз".

100 долара на този които ми отговори нещо, което би ме убедило в едното или другото :)

_____________________________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 08.09.04 01:37.

Мисля че грешката е в разглеждането на интелигентността като нещо единно, което тя не е, интелигентността се състои именно в координацията на съществуващите и способността за генериране на нови схеми на мислене. При аутистите може би лиспсва точно тази координация, при което между най-сложните и най-простите схеми на мислене няма връзка. Затова когато ги попиташ за кубичния корен на петцифрено число, те са успяли да развият такава сложна схема на мислене защото по-простите схеми на мислене, например за ходене до тоалетната не са досаждали на по-сложните с обръщения към тях. Яко аматьорска теория от моя страна ама все пак.

Бай Мангау тренира черните барети!!!
„Тая песен трепе коч с мутика!“

а когато играеш компютърни игрички как разбираш кой е "аз"?

аз е просто това върху което имаш контрол.
ако на един екран има 100 точки, те мърдат. компютъра ги гледа. компютъра вижда че всички точки се движат по един и същи закон. компютъра вижда че една от точките му е частично подвластна (да обяснявам ли какво е подвластна и как го разбира). компютърът разбира че с тази власт върху точката, той може да се доближава до целта си, каквато и да е тя. комютъра збелязва че едно от правилата на които се подчиняват точките гласи : ако точка попадне на място което е отдалечено от точка (51,63) по-малко от 10, то точката прекратява движението си и остава там завинаги. понеже компютъра е отчел че всички точки се подчиняват на общи правила, то той решава че ако НЕГОВАТА точка попадне там, то тя ще спре и той няма да може да я командва повече. компютъра решава да прави всичко възможно, за да не попадне тя там. тази точка е тялото на компютъра, нея той възприема като АЗ, а останалите точки възприема като другите хора. правилата на движение на точките са физиката/вселената.

а аутистите нямат никакъв проблем с аза, те просто са супер стеснителни и неконтактни. и за да се поаргументирам малко - какво общо има аза с гледането на човек в очите? не виждам нищо общо. но аутистите не могат да гледат друг човек в очите. много трудно можеш да ги накараш да говорят, макар че разбират реч. няма рязка граница между аутист и нормален човек. нормален->стеснителен->много стеснителен->аутист. стеснителноста е просто параметър, и вероятно като всеки параметър е разпределена по нормален закон.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Само не можах да схвана от къде се породи такъв спор в тази иначе толкова обикновена тема... Целта на темата беше да си кажете мнението кой е любимия ви фантастичен герой а вие го одарихте на смисъла на живота, ИИ и т.н. Не можете ли да разберете че колкото и да говорите няма да оспеете да се обедите един други и да стигнете до консенсус... Просто всяка личност има свое мнение по въпроса... Вижда го по свой начин и толкова... Все пак темата беше с
!!!!Забавен характер!!!!
А НЕ ЗА ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ


Дайте нещо по весело де...