Можеби на Джейсън Ворхес,това е един сериен убиец,с хокеина маска. Също да имам умът на някой луд гений.

Welcome to my nightmare!!!

и, разбира се, коровиев:)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

като се премахнат всички тея неща, за какво ще живееш? да ходиш да изследваш нови територии, на живо или в някаква теоретична област (любопитство) също е нещо опасно, и полза за оцеляването на индивида няма, в сравнение с потенциалните минуси (само за вида има полза).
също както и либидото.

освен това, може да се спори доколко си същия човек и дали стария човек (преди промяната) не е еквивалентен на 'умрял'. мисловните способности естествено се запазват, но ако всички спомени (и само те) се преместят в компютър, мисълта става 1000 пъти по бърза. но мотивацията за съществуване става равна на нула (няма кеф от живота, или от мисленето само по себе си).

един компютър които може да реши всяка семантична математична теоретична социална инжинерна или каквато и да е задача не би правил нищо, не би "мислил" преди да го попиташ за решението (тоест преди да се зададе "цел''/"задача").
а целите/задачите на хората (индивидуално и като вид) са си изцяло на ниво чувства и инстинкти (понеже животните, ги имат същите - стремежи), интелигентноста само намира (по) оптимални решения.

чувствата, в тоя ред мисли, се явяват само като езика/комуникационния интерфес чрез които се поставят задачите, и средството за "награда" при изпълнението и, и нищо друго.

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от koroviev на 04.09.04 01:42.</EM></FONT></P>

Редактирано от koroviev на 04.09.04 01:44.

Елайджа Бейли:)

Destroy the myths you have to, if wise to be you want.

...на най-психясалото копеле за цялата история на време-пространството, Марвин.

а целите/задачите на хората (индивидуално и като вид) са си изцяло на ниво чувства и инстинкти
напълно си прав за това. и защо реши че ще ги махна всичките? оставяш едно само - което е целта на съществуването. това е напълно достатъчно. смяташ ли че такъв живот ще е по-малко мотивиран или скучен? не само че не, а дори обратното - никога няма да има "уф, колко ми се спи, а трябва да ходя на работа". разбира се това може да стане само при наличие на достатъчно разум, защото ако на животно му премахнеш чувството за глад, ще умре. но човек няма да умре. дано не се повтарям, защото съм забравил какво съм писал преди.

освен това, може да се спори доколко си същия човек и дали стария човек (преди промяната) не е еквивалентен на 'умрял'.
ами всички сме били деца. емоционално децата се различават доста от възрастния. е мислиш ли че си умрял субективно, и ако да, то намираш ли го толкова страшно че да не го повториш?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

за второто си прав - да, всъщност, маи, само(о)съзнанието е само в спомените.

за първото - хм, КОЕ е целта на съществуването (която си избираш?)? ако азкажа "кефа от съществуването" не казвам нищо понеже тои се свежда до много други неща - но затва пък тях те са именно гореспоменатите инстинкти и чувства, според мен. има ли друго нещо от тези неща което не се свежда до възпроизводството, откривателството/любопитство и контрола в/у другите и заобикалящия свят (или нещо 4то 5то 6то което пак е чувство или инстинкт)? мисленето не може да цел на съществуването - мисленето е средство на съществуването, и само по себе си не е съществуване.
ся, трябва да уточня че аз не вярвам в "мисля следователно съм". колкото пъти се опитам да проследя мисловния си процес докато търся идея която ще реши някои проблем - не успявам.
като си задам въпроса "как да истрия смс-ите от тази сим карта в този счупен гсм", след 5 секунди се сещам да я сложа в друг гсм, и така.
но през тези 5 секунди мен ме няма - опитвал съм се да "мисля/да съм" по време на тях, и никога не съм успявал да направя двете неща едновременно (или намирам решение, или 'съм', но никога двете едновременно). мисленето е несъзнателно. освен когато не емулираш в мозъка си нещо друго - от сорта на да търсиш колко е 2+2 като си представяш 4 ябълки, но това според мен не е мислене - това и компютрите го могат (сегашните).

разбира се, ти сам можеш да си избереш да си създадеш сам някакво чувство или емоция което да се яви основна цел (например "да броя на ум от нула до безкраиност, и да се кефя от това колко бързо го правя или до колко голямо число съм стигнал"). ама по тая логика може просто да си избереш "да съм на кеф без да правя нищо". освен това - стария човек, със старите стремежи ще избира нов стремеж (преди да си е въвел новия стеремеж), така че истински нови стремежи този стар човек не би си избрал (биха му се сторили безмислени, като броенето до безкраиност). освен ако не са стар стремеж на нов глас. което пак ни връща в изходната точка. защо един от тези стари стремежи, а не друг? всички стремежи са одвъд всякакви морални/прагматични оценки. и всички са еднакво безмислени за индивида, значими са само за вида, понеже са плод на еволюция, а еволюцията деиства в/у потомството/вида, индивида не се променя.
индивида ще си избере стремежа които така или инъче доминира при този индивид - над останалите. или стремежа които сметне че е наи лесно задоволим.

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 05.09.04 12:09.

попаднал съм на човек който е мислил задълбочено по въпроса

добре, по ред.
като ще си човъркаме в механизмите, както е правил майлоу, то можем да си поставим цел каквато пожелаем. каква цел бих си поставил аз е отделен въпрос. каквато и цел да си поставиш, ако не е...м не знам как да го кажа с една дума, тоест има два вида цели - да доведеш света до някакво състояние, или да увеличаваш някакво число. първата има сериозен шанс да се изпълни и това ще те постави пред екзистенциален проблем. затова аз бих си избрал цел от втория тип - да увеличаваш някакво число. добра идея ми се струва това да е числото на децата ми. предполагам това ми се струва добра идея, защото съм възникнал в процеса на еволюцията и се предполага че това е най-мощния инстинкт (колко абсурдно звучи на фона на отрицателния прираст. ако креационистите не бяха тъпи като галоши, вместо да ми показват схема на окото и да питат "как това може да възникне случайно", просто щяха да ми покажат диаграма с населението)
но можеш да си избереш и друг мотив по твой избор.
мисленето не може да цел на съществуването - мисленето е средство на съществуването, и само по себе си не е съществуване.
напълно си прав, мисленето е средство, то е инструмента на инстинктите. затова ми е било винаги смешно когато чувам лафа "конфликт между разума и чувствата" под което хората всъщност разбират конфликт между късогледството и далновидноста.
и все пак... сега ще защитя точно обратната теза - мисленето може да служи като цел. за аргумент ще те попитам - какво по дяволите търсим във форума, и за какъв чеп си хабим пръстите да пишем умозрителни глупости. знам че всички инстинкти могат да се сведат до размножаване, но НЕ се свеждат. в мозъка са реализирани като съвсем независими инстинкти, тъй като тая част от мозъка е правена много преди да може да се направят тези твърде дълги разсъждения. стремежа към знания може да се сведе до възпроизвеждането, но на практика си е нещо отделно. когато разбереш някаква много сложна и хитра идея, изпитваш истински кеф, често пъти много по-силен от стандартните инстинкти. не знам как е реализиран в мозъка, може би когато вътре се освободят големи блокове памет и се заменят със просто правило, заемащо 10 байта.

като си задам въпроса "как да истрия смс-ите от тази сим карта в този счупен гсм", след 5 секунди се сещам да я сложа в друг гсм, и така.
да позная ли - опитвал си да се занимаваш с изкуствен интелект.
но какво общо има това със "мисля следователно съществувам"?

ама по тая логика може просто да си избереш "да съм на кеф без да правя нищо"
все се чудя дали това е принципно възможно, но дори да е, не бих си го избрал. защото ако си на кеф винаги, няма да оцелееш и един ден. така ще се кефиш само един ден, докато ако си избереш нещо друго, веднага ще си кажеш "добре, но за да преброя до безкрайност, първо трябва да остана жив" и така ще се кефиш през дълъг, дълъг живот.

индивида ще си избере стремежа които така или инъче доминира при този индивид - над останалите. или стремежа които сметне че е наи лесно задоволим.
точно така. ще си избера този стремеж, който в момента ми доминира.
между другото явно мозъка има склонност да създава runtime емоции. много вероятно ми се струва любовта към парите да е такава. дори понякога една runtime емоция придобива по-висок приоритет от родителската емоция, което си е сериозен бъг.
така че дори да ти оставят една единствена цел, нищо чудно мозъка сам да си създаде runtime инстинкт за самосъхранение, глад и други. обаче те субективно няма да изглеждат като native емоциите - ако се опитат да те изтезават със някоя от тях, само ще се изсмееш.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

д-р Сюзън Келвин


Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...