Re: Тайният дневник на Михаел Шумахер – част 16 / Спорт / Авто-мото / Формула 1

/е Жайр оказа се, че освен дневника на Ейдриан Нюи имало и на Шуми и това е вече 16 брой ;))) ама на Ейдриан не е интересен вече/

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Прекарвам си страхотно Новата година с Йос Верстапен и неговото семейство в Норвегия. Чувствам се отпуснат в присъстието на Йос още откакто бяхме заедно в Бенетон през 1994г. Аз влязох в историята като станах Световен шампион, а той влезе в историята с това че се запали на Хокенхайм. Аз разбирасе не му го споменавам това, но забелязвам че като си правим партита през лятото той винаги стои далеч от барбекюто.

Като се замисля как нашите кариери поеха в различни посоки от онова време насам. В момента аз съм най-успешният пилот във Фолмула 1 за всички времена, а той тъкмо започва в Минарди. И това, че бях облагодетелстван от бог ме кара да се чувствам много щастлив. Въпреки че аз никога не наричам така Жан пред хора. /това беше чувството ми за хумор – в случай че се чудите/

Да си призная почвам да се дразня от това как всички казват че съм спечелил титлата за 2003 вече, и че Фарари са победители при конструкторите. Наистина не желая да мисля така докато всичко не е напълно уредено и подсигурено. Много неща могат да се случат, Уилямс да имат по здрави шасита, Макларън по здрави двигатели, Кими ще има повече опит /или поне ще го програмират по-добре/.

Тези неща са сигурни и нe се броят за малко вероятни. Мога да имам проблем с надеждността, Рено и Хонда може и да са придобили повече сила, дори Рубенс може да спечели състезание!!! Така отговарям аз на тези, които вече ми връчват титлата.

Бях награден с много хубави награди от спортата общественост. Френският вестник L’Equipe вече втора година ми връчва наградата Шампион на шампионите. Германското общество за запазване на много дългите изречения ме направиха техен Почетен шампион за работата ми по пресконференциите на ФИА през 2002, и особенно им е харесало това мое изказване:

“Бях наистина заинтересован в миналото да карам рали кола, но трябва да кажа сега, че не го желая вече толкова много, така някой ден когато разполагам с достатъчно време можеби ще пожелая да опитам да го направя на безопасно място защото не съм заинтересован да карам през гората и да рискувам живота си.”

Понякога дори и аз не мога да повярвам на тези хора.

Сега с нетърпение очаквам новият сезон и съм си поставил наколко задачи които трябва да изпълня през новата година.

Моите задачи.
1. Никакви опити повече за “dead heat” финиш – по основателни причини както се досещате
2. Да не скачам върху Рос Браун дори и когато го очаква – защото ми се оплака че гърбът го боли и не може да понесе повече от моята радост
3. Да не си загащвам повече тениската в панталоните. Защото моят нов приятел Хуан-Пабло каза, че въобще не е гъзарско “Човече, изглеждаш като ебати смотаняка” това му беше първата реакция.
4. Да не пия много бира когато ще произнасям важни речи /виж част 15/
5. Никакви тимови заповеди /ха ха ха/
6. Да не наричам с лоши имена жената на Ралф когато говорим помежду си /за Коледа тя ми подари Тиролска шапка и колан “За да можеш да се слееш с тълпата при следващото Гранд при в Австрия” каза тя усмихвайки се ... сврака/
7. Да стана 50% по забавен /по очевидни причини/