Тайният дневник на Михаел Шумахер – част 16 / Спорт / Авто-мото / Формула 1

Здравей дневниче. Ние тестваме отново и както можеш да предположиш аз съм щастлив като дете което обича учеилището и отива на училище за първият си и любим урок в седмицата.

Въпреки че моята първо излизане от боксовете завърши на обратно и в огръжденията, беше весело. Да повярвайте ми така беше.
Хората казват че нямам чувство за хумор но докато бях с каска аз се смеех на тази глупава грешка /ако Рос ме беше чул по радиото това нямаше да е добре но за щастие бях се изключил и излязох от колата/

Обичам да тествам защато мога да променям някои неща и да нагласявам други. Това толкова ми напомня за детството на картинг пистата в Крепен, където прекарвах толкова щастливи часове сам и работещ с Карта.

Някои хора с психиатрично съчувствие казват, че има нещо твърде странно в това можеби твърде многото прекарано време сам и само с машинарии за приятели било спряло моето развитие. Но нали на тях им се плаща да кажат нещо а това е най-интересното което могат да измислят.

Този Карт сега е в музея Шумахер, и това че я лъскам всеки ден просто не е вярно. Идеята да и изпратя картичка за рожденият ден беше просто шега и нищо не значи.

Много хора ме питат в момента за моята реакция относно промените направени от Макс Мозли. Аз мисля че той прави наистина добри неща за бъдещето на спорта.

Една нощ докато гледах WWF Celebrity Smackdown и Mensch Und Motors аз обърнах случайно на една историческа програма. И там показаха баща му, Сър Осуалд Мозли, който искал да стане Фашистки диктатор.

За наше щастие в Ф1, Макс е толкова различен от баща си.

Много съм тъжен за нашите електронни инженери които толково много се трудиха над Тракшън контрола в Маранело. Но май всички се чувстват така. Много му е тежко на Петер Заубер който похарчи само 2 милиона за проект за двустранна телеметрия, а сега трябва да го прати в кошчето за отпъдъци. Нишо чудно, че пуши толкова.

През зимните празници за да си прочестя мислите не съм чел толкова много Авто-мото списания. Също така и Сабин /бел.прев. - това е неговата секретарка/ внимава какво ми дава да чета и ме предпазва от глупави неща които беха ме разстроили. Но веднъж по средата на една сесия за даване на автографи във фабриката когато и двете ми химикалки свършеха.

Изведнъж получих откровение – може и да съм 5-кратен световен шампион но все още завиждам на хора като Сато, Маса и Паниз. Защо ли? Защото те имат толкова кратки имена Because they have such short names. Нека се опитат да го напишат сбито това ‘Schumacher’!

Влязох в офиса и да потърся нови химикалки и в единият край забелязох купчина от списания. На всяко отгоре беше написано на ръка но Италиански ‘Вилньов – не го показваи на Михаел’.

Както и предполагате аз седнах и и ги прочетох всичките /е освен онези на Френски и Испански/. Но във всички имаше интервю с Вилньов който изкарва миналото - случката на Херес, критикувайки мен,Ферари и Системата HANS която много добре знае че аз съм одобрил. /бел.прев. Системата HANS – е за зашита на шията на пилота, говореше се да бъде въведена в Ф1. Жак Вилньов изнесе основната офанзива против тази система доказвайки, че в 90% от катастрофите системата не предпазва от нищо а в случаи, от типа на катастрофата на Педро Делароса тази година системата ще го убие./

Това ме кара да изпадам в тиха ярост. Той също се опитва да започне война със новият си съотборник Дженсън Бътън но аз знам причината.

Дженсън е страхотен, когато дойде в Формула1 той каза, че имал мой плакат в стаята си. И не е имал плакат на Жак нали. Освен ако не броим плаката на Снежанка и седемте джуджета, където Жак е едно от джуджетата.

Толкова ме писна от това анти-Шумахерско отношение. Със всички други пилоти с изключение на Хил се разбирам, даже и с Хуан си разменяхме реплики но накрая се изяснихме. Нека не бъда нескромен но мисля че съм добър в оправяне на отношения. Но с Вилньов не може да се говори, аз съм дявола в неговите очи и не мога да го променя.

Бях много натъжен когато разбрах че Еди няма да се състезава повече. Със с него много се забавлявах през годините. Най-хубавото време беше когато бяхме заедно във Ферари. Когато си спомна колко път ме е карал да се търкалям по пода от смях и да ми текът сълзи от очите. Имах няколко забележителни №2 съотборници- с Рубенс се разбираме, Йос беше добър и Мартин Брандъл също, но Еди беше най-добрия №2 който можеш да си пожелаеш да e в другата кола.

И накрая малко Германски хумор /част от проекта ми за 2003/
- Защо Мексиканец ще бутне жена си от скалите?
- Текила
Така им казвам аз.

Only I can make the brightnes dark @--`--,--