„няма процес, няма време.
Затова слизаме тук, да изпитаме процеса и да се обучим на него“

Обикновено учим нещо, защото евентуално ще ни трябва. Щом няма занапред процеси, защо ни е да се учим на тях?

Може би материята като с пръсти да придърпва енергията и духовете. Макар че усещането е по-скоро обратното – духът придърпва материята.
Може би добрата материализация е изпит за духа да мине на по-високо ниво.
А какво ще рече добра материализация си е друг въпрос.

Обикновено учим нещо, защото евентуално ще ни трябва.
Зависи от перспективата.
От земна перспектива е така, от небесна перспектива ние всичко вече знаем и на всичко сме научени, защото сме вечни, вездесъщи и всесилни, така че отвреме навреме слизаме из ниските плътности да се позабавляваме.

Щом няма занапред процеси, защо ни е да се учим на тях?
А това би могла да се сетиш и сама, ето ти друга перспектива. Като правиш всичко моментално и понякога правиш големи бели, затова те слагат в проходилката на земята, забавят проявлението и ти дават възможност да наблюдаваш и правиш, взимаш поуки и манифестираш, следиш резултатите и променяш начина, по който проявяваш.
На забавен кадър се учиш, щото на бърз кадър даже не можеш да схванеш какво се случва. Нали и във футбола при повторенията бавят кадъра, че да видим ясно онова, което на бърз кадър не можем.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

„А това би могла да се сетиш и сама“

Че аз на всички въпроси, които задавам, имам отговори. Понякога много. Понякога взаимоизключващи се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лично за мен и не че се сещам, а че така го чувствам, тоя живот е щото ми е писнало да вися из високите плътности и да си клатя краката в божествено безгрижие.
Както тук авантюристите ходят да катерят Еверест, така аз съм слязла да изпитам тая-оная тръпка.
Които не могат да се изпитат там.
Например очакването. Там не става, всичко е незабавно, значи няма тръпката на очакването. И други такива.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Излиза, че към момента, ако трябва с една дума да определиш живота, ще е: тръпка или предизвикателство.
Други биха избрали: урок; борба; игра; сън; любов; болка и пр.
Аз към момента не мога да си избера една дума, с която да определя живота.
А би могло да има дума, обща за всички.
Дали за извънземните има такава?

Че то за мен самата за различните моменти няма една обща дума, как ще има за всички същества за всичките им моменти?
Тръпка ама тръпка в изобилие.
Щото за доста голям период беше тръпка от оцеляването ходейки по ръба на бръснача.

Общото за всички и за цялата вселена е безусловната любов, щото от нея е направена вселената всъщност. Ама за мнозинството от играчите не стои на дневен ред.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ако няма обща дума, която да определя смисъла на живота, може би няма общ създател с общ замисъл. Освен ако не осъзнаваме замисъла.

От друга страна, и да има обща дума, още не значи, че има общ създател.

Освен ако не е игра за забавление.
Кофти, че на играчите не винаги им е забавно.

Защо ли се занимаваме с общо взето безсмислени неща, да се чудим какъв смисъл да им предаваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смисълът на живота е всеки да му придава свой собствен специфичен смисъл.
Друг смисъл няма.
Ти какъв смисъл му придаваш?

Няма безмислени неща, освен ако не им придадеш смисъл, че са безмислени.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Аз съм от тия, които се чудят какъв смисъл да дават на живота, но смятам, че чуденето вече е сигнална лампичка за някаква грешка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смятам, че чуденето вече е сигнална лампичка за някаква грешка
Чист постулат
Моят постулат е, че чуденето е сигнална лампичка, че минавам на друго ниво, сменям коловоза, като вляза в някакъв коловоз и патакюта си препускам по него, а после в един момент и хоп изскоча и почна да се въртя кой следващ коловоз да хвана.

търсенето на грешка изисква методичен подход
Грешката при повечето случаи е над ума, та никакъв подход не може да я открие..

Той погледна цветето и стана цвете край пътя