Ми може да са били нужни до един определен момент, както пъпната връв, но после никой не ходи с пъпна връв по земята. Нито пък се натиска да си я пази и обгрижва, защото му била служила добре, докато бил в утробата.
Може би не природата е глупава, а ние.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

добър пример даваш.

А може би висшата сила има потребност да материализира стихиите и енергиите в разни реални физически същества и светове.
По нейно подобие, нищо че сме доста по-слаби, може би също правим опити да се учим да материализираме енергии макар и в много по-малки мащаби и да създаваме разни физически неща и за това си стоим в тая физическа реалност.

Не че това е отговор на въпроса за какво пък и е на висшата сила да материализира стихии, а още по-малко на нас за какво ни е.

Висшата сила просто си съществува, какво да прави, освен да си играе с играчките на материалния и нематериалния свят и да изследва самата себе си по всеки възможен начин.
Ние сме тая висша сила, проявена в един от безбройните аспекти на реалността, и понеже ние сме в цялото, но и цялото е в нас, ние също така сме всичко, което е, и притежаваме цялата сила на цялото.

Да, в 3Д се учим, но, казват всичките ми източници, е дошло време да минем в горен клас, където да се учим на нещо друго.
Всъщност от 4Д е възможна повече тази материализация, все едно досега сме били в подготвителен клас, Башар, който направо не смея вече да споменавам,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато си говорим за раздяла с физическото тяло, все се сещам за една книга на Вонегът, която завършва с „благодаря ти тяло“.
Романът е проникновение за смисъла на живота и работата на един творец.
В същото време много от приятелите на твореца се самоубиват.

Най-вероятно има някаква тайна и смисъл във всички тела и реалности.
В реалността на Башар няма ли физически тела?

Ние преминаваме от трета в четвърта плътност, а Башарови - от четвърта в пета плътност.
Четвърта плътност е последната плътност на физическите тела. Техните тела досега са били квазифизикал, каквото и да значи това - чат пат физични, чат пат не. Сега в пета изобщо няма да имат физични тела, но пък ние в четвърта ще ставаме все по-квазифизически.
Примерно те вече не ядат, не пият, не спят и могат да влизат и излизат от физически тела по желание. Не като нас да се раждаме и да висим в едно и също разпадащо се тяло до смъртта си. Даже някъде спомена, че ще станем в един момент съвсем без тела, но ще има физически тела, много по-малко от духовете, които ще облича тоя оня по желание, примерно има 100 човека и 10 тела като скафандри, на който когато му прищрака, ще ползва за известно време някое тяло и така...

Ти пак разсъждаваш от гледна точка на миналото, какво било и как било, затова не можеш да схванеш, че се намираме в повратна точка, след която нищо няма да е същото. Ти екстраполираш - налагаш миналото върху бъдещето непрекъснато.
А бъдещето е непредсказуемо, теорията за черния лебед чела ли си? Някъде я писах, ще я изровя.
Смисълът е, че не можеш да екстраполираш с миналото бъдещето, защото го правиш с ума си, който много обичаш, но той не е органът, с който можеш да проникнеш в бъдещето. Този ти ум знае какво е ставало в миналото, но хабер си няма какво има да се случва занапред.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

„А бъдещето е непредсказуемо, теорията за черния лебед чела ли си? Смисълът е, че не можеш да екстраполираш с миналото бъдещето, защото го правиш с ума си, който много обичаш, но той не е органът, с който можеш да проникнеш в бъдещето.“

Повтарям се, но нищо не ми пречи да го напиша пак – не е важно да предскажем бъдещето – важно е сега да сме в синхрон със силите и енергиите вътре и вън от нас.
А енергиите се променят. Но в рамките на човешки живот или човешката история се откриват закономерности в промяната им. И точно те са интересни. А още по-интересни са изключенията или черните лебеди.

Искаме разни неща - преходи, нива, светове и пр. Хубаво е да имаме желания.
А още по-хубаво е да търсим и намираме синхрон с всичко. И може би синхронът е смисъл на живота, на смъртта, на доброто, на злото, на черните лебеди:)

Ей за това ни трябва да си изберем подходящия за нас светоглед, без значение дали е вяра в себе си, в науката, в Бог, Башар, живот или смърт.
Пък се синхронизираме като изследваме, като се потапяме, като се идентифицираме с настояще, минало, бъдеще .
Изследваме ги както можем- с ум, със сетива.

Според Башар няма минало и няма бъдеще, има само тук и сега, миналото и бъдещето са просто паралелни реалности. Така е и според Ошо впрочем. Вярвам им, щото аз още не успявам да се задържам в тук и сега и непрекъснато се мандрахерцам между световете.
Но Башар казва и още нещо интересно - няма минало, миналото ние непрекъснато го създаваме от положението си тук и сега, всяка различна наша мисъл създава различно наше минало. Старите снимки не са от миналото ни, ние и тях създаваме тук и сега, всичко, което уж е от миналото, на практика можем да го видим само СЕГА, та утре ако имаш достатъчно силна мисъл, че си била на Карибите, ще се появят ненадейно снимки в албума ти от Карибите.

И аз съм в синхрон с енергиите, отвсякъде пристигат енергии и всички те ми говорят, че съм в четвърта плътност и в момента се синхронизирам с нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Повтарям се, но нищо не ми пречи да го напиша пак – не е важно да предскажем бъдещето – важно е сега да сме в синхрон със силите и енергиите вътре и вън от нас.
А енергиите се променят. Но в рамките на човешки живот или човешката история се откриват закономерности в промяната им. И точно те са интересни. А още по-интересни са изключенията или черните лебеди.

има нещо "счупено" в тая теория, все още не съм сигурна кое точно, но нещо не е наред - няма как да си в синхрон с каквото и да е докато имаш желания с години, които са недостижими по една или друга причина (в конкретния пример няма значение)

ако нещо те човърка или яде, прави те непримирим или провокира неудовлетворение за какъв синхрон говорим, било то с външни или вътрешни енергии

ако се носим меланхолично по повърхността без желание и цел, примирени, смирени, с наведена глава, с очи впити в ходилата, респективно обвити и пленени от безразличие - пак ли синхрон му викаме?! - едва ли

Добре, а каква теория можеш да предложиш към момента за смисъла на нещата или в частност на желанията?:)

Нали се сещаш какво ще кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми аз като имам желания с години, ги изследвам, за да разбера що не се сбъдват, в смисъл изследвам себе си де. По моята теория всичко се сбъдва, ако не му преча на несъзнателно ниво, та изследвам си ... постулатите...и в един момент желанието се сбъдва...а после изследвам що не се е сбъдвало с години, а се е сбъднало в точно един момент.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя