Законът за съхранение на енергията действа в 3Д плътност, ние нали отиваме в 4Д?
Или ти упорито не допускаш да съществува свят, различен от нашия, в малко по-високи вибрации?
Или да е различен, различен, колко да е различен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добър отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и в 4Д ли има мафиоти и мафиотски похвати?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от belika на 01.02.14 09:18.

Всъщност носят се слухове, че вече сме в 4Д, обаче още караме по инерцията на 3Д и не можем да го осъзнаем.
То е като ония умрели, които още не осъзнават, че са умрели.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

О, ама ти тръгна ли да идваш? Вери гуд!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„То е като ония умрели, които още не осъзнават, че са умрели.“
Много ми е интересен тоя номер с различното усещане за времето – същото го има и в сънищата./ в сънищата някои неща се случват за кратко, докато в будно състояние продължават дълго/

Искам да кажа, че може да не е въпрос на осъзнаване, а на усещане за времето или пък на едновременното усещане за пребиваването в паралелни светове.

Ние така и така пребиваваме в различни светове непрекъснато, нашето Себе е разположено във всички измерения и пространства, навсякъде, това, което наричаме будност, е всъщност затваряне в една кутийка и забравяне за всички останали, сънищата са излизане от кутийката и разходка по другите ни части.
Истинското ни аз е навсякъде, фалшивото ни аз е онова, което възприемаме като истинско - стеснено и затворено за много неща.

А време не съществува, ние го създаваме, имаше една силна техника в процесинга - Създай малко време.

Башар казва, че те живеят в реалност, която съответства на нашите сънища, например докато спим, те могат да работят с нас и ние може да се моткаме из безкрая, освободени от земната кутийка, докато в един момент напълно се събудим от така наречената ни реалност и да останем завинаги в сънуваното тяло ли му викаше Карлито.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

„А време не съществува, ние го създаваме“ – ами значи си съществува.

От време на време заявяваш, че време не съществува, сякаш е нещо добро да го няма.
Кое би било доброто на такова нямане?

Съществува, когато го създадем времето, на едно ниво съществува, на друго не съществува, и двете са едновременно верни.

Отвреме навреме заявявам, че време не съществува, останалото е плод на твоето отражение на моето твърдение.
Сякаш е добро, сякаш не е .. когато изскочиш в безвремието, прекъсваш линейната последователност на линейното време и можеш да пресъздадеш живота си по друг начин. За който му харесва тоя точно живот с всички негови последици, това сигурно не е от значение.

Но който търси начин да живее в друга реалност, фактът, че време на една плоскост вече не съществува, много му помага.
Като кашкавал с дупки, можеш да ходиш линейно по повърхността на кашкавала, но можеш да се шмугнеш в една от дупките и да излезеш в съвсем друга повърхност.
С времето можеш да си играеш.

Всички твърдят от тия, дето чета и слушам, че в четвърта плътност времето става все по-гъвкаво за разлика от неизменното линейно еднопосочно време в трета плътност.
За теб не знам, но на мен много ми харесва да си играя с тая идея и да я побучвам оттук оттам.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Безвремие или безкрайност на времето, така че то да не е фактор.

И това е една от разликите на тая реалност и другите.
Възможно е времето/ или това, което то е по същество/ да е една от причините да пребиваваме в тая реалност.