Ми ти си проверявай твоята информация, аз ще си проверявам моята.
Тия дни май се отучих да споря със зациклени върху доказателствата хора.

С един юрист не можах да изляза на глава.
В един форум една мацка играеше ролята на селския луд. Ти поне си форумец и ги разбираш тия работи.
И знаеш хора, които сплотяват почти всички защото тия всички може да са в разногласия, може да си вадят очите, но еднакво бъзикат определени хора.
Е такива кукумицини.
И с тоя юрист, който не е и форумец и познава въпросното лице по друга линия, ме попита за мнение и аз му го казах наивно.
Рекох, че играе малко нещо ролята на шут еди си къде.
Оттогава ме емна гусин юриста как мога така да говоря, да дам доказателства.
Бе кви доказателства мога да му дам във форум, дето принципно всеки с всеки се дращи през повечето време.
Човек трябва да поседи, повиси, да се усети, че да има и усет и сензитет, за да разбере кой си плямпа на ангро, кой е местният луд, кой кой е.

И да извадя 50 постинга, бъзикащи лицето, това още нищо няма да значи, нали?
Та вдигнах ръце, оневиних се,
е аз никога не съм се бъзикала с въпросното лице и го пратих да иде да си дири доказателствата сам.

Ако ти се е случвало по усет да установиш кой кой е в една компания, ще разбереш колко е трудно да извадиш доказателства за нещо, дето на практика знаеш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ами има усет и усет.

Има усет, основан на много опит, на много проиграни ситуации, когато решението ДА/НЕ се взема на база този опит.

Има усет, дето си е чист хазарт: така ти се струва, така мислиш.

Първия ще даде предположение, чиято вероятност да е верно е доста по-голяма от втория тип усет. Но и двата дават само предположение, насока. Усетът не е доказателство, и не води до знание. Той само подсказва накъде да се върви.

Та искам да кажа, че усетът не е проверка, и не може да бъде источник на знание. Не ти ли са се случвали ситуации да си много сигурна в нещо и да се окаже че грешиш? Просто чопът вместо ези се е паднал тура :)

Всичко ми се е случвало.
Ма най-много ми се е случвало медицината сега да твърди едно, а след десет години да се изметне и да почне да твърди точно наопаки.
Не знам на теб дали ти се е случвало.
На база на едни изследвания така, ма после направили други изследвания то се оказало точно онака.
Два три такива случая ми стигнаха да спра изобщо да се позовавам на научни доказателства...хммм...

Щото то човек ако се замисли, за всяко нещо на тоя свят може да даде доказателства, стига да поиска, да елиминира едни факти, да притури други, да поизмести тежестта и готово.

Пък да ти кажа най-се впечатлих като нещо, дето съм го учила като категорична истина в училище, нещо неподлежащо на съмнение и после току прочета за някакви страхотни научни дебати е ли верно, е ли не и как едните надделяли над другите.

Не вярвам да не си се сблъсквал с тоя феномен? Две школи ще се изпотрепят коя е права, а долу на учениците им се преподава твърда истина.

А после се появи некой неизвестен факт и срине всичко и айде нова абсолютна истина пълни главите на децата.

Ми как да им вярвам?
То и науката се върти като фурнаджийска лопата според новооткритите факти, знам ли утре кое ще е истина от последна за момента инстанция.

Е, кажи, на кое да вярвам последно?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"за всяко нещо на тоя свят може да даде доказателства, стига да поиска, да елиминира едни факти, да притури други, да поизмести тежестта и готово. "

Ми така е. Че това доказателство ли е? Това е само доказателство на определените предположения, при отхвърляне на другите и т.н. Ама без това още по-лошо :))


"нещо, дето съм го учила като категорична истина в училище, нещо неподлежащо на съмнение и после току прочета за някакви страхотни научни дебати е ли верно, е ли не и как едните надделяли над другите. "

Това само показва че доказателствата хич не са проста работа, и с усещания за тях работата няма да стане.

Още повече че много от теориите по принцип не могат да бъдат доказани, не носят проверимо знание. Например тази за Големия взрив - никой не може да се върне и да провери. Затова се използуват индиректни доказателства - например, за да се получи сегашната картина на света, обратен инженеринг към какво трябва да се е случило и как се е развивало. И се отхвърлят неработещите варианти. И се уточняват параметрите с времето, с нарастване на познанието. За разлика от този подход хипотезата за създаване от Господ е напълно безполезна :) за нея няма дори индиректни доказателства.


"Две школи ще се изпотрепят коя е права, а долу на учениците им се преподава твърда истина. "

Ами няма нито твърда, нито абсолютна истина. Дори тази че съм с брада е временна, щото утре ще си я обръсна :)

Има само по-добър или по-лош модел на реалността. И това доколко е добър зависи от съответствието му с реалността -> проверка -> знание. Това че по-добрият модел може да покаже че това знание е непълно, не е страшно. Ама как можеш да докажеш дали някакво твърдение на някакъв модел на реалността, получено без проверка, че е вярно, хич не ми е ясно :). Например това, че има по-висши светове (добре е да има определение що е то). Или онова, за вибрациите на Земята (кои вибрации, да почнем от там, после кой ги е мерил, с какво, кога е установил че нарастват и как е стигнал до заключение до какво ще доведат).


"Е, кажи, на кое да вярвам последно?"

На проверимите знания. Непроверимите идват от сензорите на организма, за които е доказано че са ненадежден уред. Влияят се от топло, студено, ултразвук, инфразвук, миризма, в зависимост от настроението прекарват горните влияния през обратната връзка на съзнанието/подсъзнанието и често вземат решения тип хазарт. Един добър пример: при въздействие на бързопроменливо налягане или лъчение на предните дялове на мозъка човек почва да вижда религиозни сюжети, да чува господен глас, светлини. Това се наблюдава и при заклети атеисти. Едва ли господ се обажда при натискане на копчето :)

Те религиите затова са възникнали: хората са вярвали на видения (халюцинации, шизофрения), гласове, неестествено поведение, плюс наследеният от животинското минало страх плюс стадното чувство - и готово. А този който чува гласа в себе си може да бъде много убедителен, защото сам си вярва. Нямали са възможност за независима проверка.

Гледай "Красив ум", ако не си го гледала :)

Значи хайде да се разберем така.
Аз напоследък приех тезата на Хъбард, че
Не е важно дали е истина, важното е да работи.
Аз ще карам с това, което работи за мен, ти карай с това, което работи за теб.
Пилците ще ги броим наесен.

За мен много повече работи теорията за висшата сила и висшите вибрации, отколкото теорията за големия взрив и черните дупки.


На мен до главата са ми дошли високи вибрации, на теб изглежда-черни дупки.

Впрочем, нали знаеш, че Хокинг се отказал от идеята си, че квот потъне в черната дупка, изчезва безследно? Тия дни това беше новина -бум.

Ако си го учил като безследно изчезване, подготвяй се да менкаш светогледа си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Не е важно дали е истина, важното е да работи. "

Ами че това е въпросът: работи ли верно. То и хвърлянето на зарове помага в някои случаи. Как се установява че наистина работи, а не е близко случайно попадение? Ще се довериш ли на този метод за да пресечеш със затворени очи булевард Цариградско шосе например?


"Впрочем, нали знаеш, че Хокинг се отказал от идеята си, че квот потъне в черната дупка, изчезва безследно? Тия дни това беше новина -бум. "

Както сама правилно се изрази, това беше идея. И не беше безследно изчезване, а загуба на информация. Безследно изчезване не може да има, нищо материално не се губи (поне засега). И това е от знанията с обратен инженеринг, дето са само индиректно проверими. Демек не са били твърдо установени. И изобщо, твърдо установени верни знания май няма. Така че светът е променлив, и това не трябва да учудва никого.

Така и никой не успя да ми обясни какво е това вибрация на нещо си. :))
Има ли нещо общо с обикновеното трептение, или е термин на нещо съвсем друго? Както енергията например.

Редактирано от geri® на 26.07.04 19:53.

и аз искам да разбера за вибрациите и също така, какво общо има затъмнението и съзвездията с мен самия... понеже отбирам малко от малко от съзвездия си спомням, че преди 2-3 години заради прецесията в зодиака се появи и съзвездието змиеносец, ама гледам, че не са си ъпдейтнали зодиите хората още...
държа да отбележа, че не съм от отхвърлящите директно всяка идея... всичко ми е интересно...

"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."

Е и на мен затова ми беше думата де.
И изобщо, твърдо установени верни знания май няма.

питам те сега тебе да ми отговориш-как, като няма твърдо установени знания, се осланяш на твърдо установените знания?

Верно ли ми е допускането, че ти се осланяш на твърдо установените за момента знания, с ясното съзнание, че утре кой знае дали ще са верни или не?
Щото хем се осланяш на науката, хем твърдиш, че нищо не е твърдо установено. Значи аз лично виждам логическо противоречие в каузата, за която се бориш.

А за високите и ниските вибрации...ми не мога да ти го обясня. Мога да ти го подметна обаче.
Примерно си гледал кеч, който нашума наскоро по БТВ? Скалата и прочие.
И си гледал балет може би?

Ако у теб се е получавало различно вибриране при присъствието ти на тези две различни събития, би ли ми го сравнил?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Е да, ама аз пък държа да отбележа, че от астрология отбирам, колкото да ходя в клуб Астрология и да хленча на нечие и друго астрологическо рамо, докато му писне и ми даде отговор на въпросите.
Друг път хленча на друго...важното е контакти да поддържам.

А за другия ми събеседник...ето че за мен астрологията е много по-работеща и действена истина или реалност, отколкото големия взрив.

Ама че науката едното признавала, другото не...ми нейна си работа, сега няма да я чакам да получи нови факти и да се обърне на 180 градуса я.

Астрологията едно време била наука, после станала ненаука, сега още е ненаука, след време сигурно пак ще стане наука.
Аз да се въртя като научна фурнаджийска лопата ли?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

това, което мен ме притеснява е, че от времето, когато астрологията е била наука, е минало бая време. за това време маса неща са се позатрили, къде случайно, къде нарочно и това, което имаме днес, като астрология, според мен съвсем не е това, което е било едно време астрологията. демек, това което искам да кажа е, че на астрологията днес и липсва страшно много научната част и хората занимаващи се с астрология днес се бият в гърдите, че това е някакава наука, без въобще да знаят за какво е идело реч едно време, защото до тях са достигнали само някакви знания, в повечето случаи откъслечни и маловажни, от които те се опитват да стъкмят нещо убедително... трудна работа е тая!
естествено това си остава само хипотеза. може астрологията да е пълен боклук, а може истината да се крие само в нея, но аз лично не смятам, че ходенето по крайностите е полезно...
за мен всяко нещо, което към даден момент няма строго научно обяснение, в даден бъдещ си го намира и нещата се подреждат. но честно казано не мисля, че астрологията в този и вид някога ще намери научно обяснение...


"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."