Основен момент в някои психотерапии/процесинги е интеграцията на изтласканите в подсъзнанието усещания. Съществува една техника, наречена Ребьофинг (разработена от Леонардо Ор), във връзка с която Генадий Малахов описва интеграцията по следния начин:
(тексът по-долу е от книгата му "ПОБЕДЕТЕ БОЛЕСТИТЕ. Създайте си собствена оздравителна система", стр. 121-122; за да е по-разбираемо включвам и няколко изречения преди принципа за интеграция; имайте предвид, че текстът обяснява как да се постъпва с усещанията, възникващи при ребьофинга, но написаното според мен важи напълно и за усещанията, които преживяваме по всяко време и при всяка практика)


Първи принцип - екстаз. Същността му е в постоянното състояние на екстаз, в което всеки човек постоянно се намира, каквото и да усеща при това ... Тялото и разумът обаче подразделят всички усещания на полезни-приятни, и вредни-неприятни. Вредните и неприятните усещания предизвикват потискане - "отпадъци" в полевата форма на човека ...

Втори принцип - интеграция. Същността на този принцип е да се трансформира потискането в прославяне. За да се постигне това, трябва да си спомните какво е било направено неправилно по-рано и е предизвикало у вас неприятно усещане. Това усещане трябва да се преживее отново, но не както по-рано негативно, а позитивно - с радост и прослава. С други думи, трябва отново да преживеете негативното, като му се възхищавате и го боготворите. Съществуват няколко методики за практическото осъществяване на този принцип. Да ги изброим.

Да сме благодарни. Всеки човек изпитва чувство на благодарност за съществуването си, за настоящото си битие, за възможността да усеща всичко. Повечето хора обаче са ограничени в усещането на благодарност и признават благодарността си само за някои неща, а всъщност всичко, което имате, е настоящият момент. Така че бъдете благодарни за всяка част от него!

Адекватно сравнение. Ако се сравни картонената чаша с прекрасен кристален бокал, първата ще ви изглежда като боклук. Ако я сравним обаче със самата нея, тя ще се окаже обикновен съд за вода. Ако ръцете ви са обхванати от спазъм и го сравнявате с обикновеното усещане в ръцете си, спазъмът ще изглежда като болезнено, неприятно състояние. Ако спазъмът обаче се сравни със самия себе си, той ще се стори като сладостно усещане на енергията на ръцете. Същото може да се каже и за болката. Не я сравнявайте с нищо, а се наслаждавайте на усещането за интензивна проява на енергията.

Признаване на ползата. Осъзнавайте това, което се случва с вас по време на сеанса на ребьофинг, и предизвиквайте усещане за благодарност.

Изумление. Усещанията, които възникват в тялото ви, трябва да предизвикват у вас интерес и очарование от енергийните преливания. В някои случаи това е напълно достатъчно за интеграцията.

Любов към всичко и възторг от всичко. Обичайте всеки момент от живота си. Ако обичате всичко, което съществува, просто защото го има, тогава ще интегрирате всичко. Възторгвайте се от всяка дреболия и ще интегрирате бързо. Да прогонвате нещо означава да прекратите интеграцията.

В резултат на интеграцията, ще се освободите от потискането и ще се изчистите от "отпадъците", значи ще бъдете по-здрави и енергични. Прославата на живота във всички случаи предизвиква повишаване на тонуса на физическото тяло, а смехът е признак за успешна интеграция.



Пуснах другаде и един текст за просветлението, който може също да представлява интерес за четящите тук :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлu на 30.03.03 23:04.

Добре написано - синтезирано, точно и ясно. И според мен в основата на голяма част от практиките може да се намери тази техника.
Но има и още нещо - един опасен период, в който "отпадъците" се завръщат по навик.Особено тогава самоконтролът е важен елемент.

Е хубаво това с отпадъците.
Обаче ето-и в тази техника се казва, пък и на други места съм чела-приеми всичко. Ако не го приемеш, то прилепва към теб още по-силно. Така че единственият изход да се отлепиш, е да го приемеш.
Та сега от тази перспектива какво ще правим с отпадъците?

диви ягоди цветя и мирис на трева

Дисциплина си трябва винаги :)

"Отпадъците", за които става въпрос в текста, са в енергийното тяло, или както Малахов се изразява - в полевата форма на човека. Ти "регулираш" тяхното поемане (или генериране) чрез умението да интегрираш преживяванията си.

Редактирано от Anon на 31.03.03 11:16.

Как да интегрираш преживяванията си? Да ги приемаш без да им се противиш ли?
Не да казваш, че да обичаш е хубаво и да го приветстваш, а да казваш, че да ревнуваш примерно, че се заразих от явлението Миро, е нещо лошо и да се опитваш да избягаш от ревността. Или от ЧСЗ-то. Или от егото...колкото повече бягаш, толкова повече те дърпа...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Нямам нищо против приемането. Но така до го направиш това ми ти приемане, че да успееш да ги облагородиш, усъвършенстваш отпадъците. И тази техника си е точно на място в повечето случаи. Но понякога се изисква малко повече време, например когато навикът ти е станал втора природа.
Отрицателното се трансформира в положително, а като дойде време и на него ще му се види сметката.

Енергийното тяло е във връзка с нагласите, емоциите,чувствата и мислите.
Когато нещо осъзнаеш то губи силата си и вече не те впримчва, не си
зависим. Поне така мисля.

Като му дойде времето ли? А защо не сега? Нали живеем тук и сега.
А когато навикът ти е станал втора природа...точно за този случай говоря, то иначе и баба знае.
Когато си изградил навици или условни рефлекси, или си прилепнал-за тогава става въпрос. Иначе всеки го може всякак. Стига да е осъзнат.
Обаче навици с осъзнаване само не се лекуват обикновено...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Нагласи, емоции, чувства и мисли-точно, много си права. Само дето осъзнаването не винаги помага. Всъщност точно, където най-ти трябва, там не помага. Помага разбира се, но не е панацея, както учи Ошо.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Има такова нещо, преживявал съм го лично не веднъж, но макар в някакъв период след мига на осъзнаването проблемното усещане или реакция наистина да губи всякаква сила и значение (и преживяването е прекрасно), по-късно то може да се завърне пак. Вече не е със същата интензивност, и ако обърнеш внимание се справяш по-лесно от преди, но е възможно да се налага да правиш това неколкократно.

А край себе си имам пример на човек комуто много пъти съм помагал да осъзнае нещо, и въпреки това той продължава редовно да затъва в същата кал. Не знам, ако някой път сам стигне до осъзнаването, без чужда помощ, може би ще има по-сериозен ефект.

Но за да се върна на цитираното по Малахов - струва ми се че ако тези принципи се усвоят добре във всекидневието, няма да има нужда да си хабим времето да се ровим из себе си - ще можем да интегрираме в момента, когато проблемът се появи.