А ти не си права / Общества / Българи извън България / Българи в чужбина

Аз пык былгарския паспорт ште си го дыржа и нямам намерения да го врыштам, просто заштото в Былгария ми е родата, там са ми спомените, хубавото ми детство, зелените градини и красивите улuци, приятните и сырдечни хора, с които сым имала контакт, емоциите от ученическите и студентските години, безгрижното веселие, малко имотни интереси, хубавите отпуски с родителите ми, пристаништето на Варна, което ми се е струвало по-голямо и от Ротердамското, фара на Галата, морската градина с выртележките, пикниците по Боровец, лукса на Златните пясыци, Воденицата с вкусните пилетата.

Дааам, звучи доста мелодраматично, знам. Всичко това за сыжаление е само в главата ми като някакыв стар филм, който го гледам когато имам настроение. Това, което е Былгария в момента, е една почти чужда дыржава за мен. И дори 100-те национални обекта, които и аз сым посетила и частно, а и в рамките на един курс за екскурзоводи покрай следването ми, не могат да ме вдыхновят. Знам, че например че в кыштата на Дебелянов в Копривштица на една стените виси снимка на прадядо ми и това ме радва, но я няма атмсоферата. Погубена е.
Това е...една чужда дыржава, в която направо си ме е и страх да ходя по улиците на разходка след 22 часа. Но паспорта ше си го дыржа като спомен за хубавите времена.