Haблюдaтeл, / Горещи теми / Европейски съюз

Не бих казал че съм компетентен да правя такива икономически анализи, в случая мога да говоря само в общи линии. В Европейският Съюз съществуват паралелно различни икономически модели. От една страна имаме Южна Европа - Гърция, Италия, Испания, Португалия, където съществува по голямо раздробяване на икономическият пейзаж, относително по висока степен на икономически либерализъм в сравнение със Северна Европа. Според мен Франция, Германия, Австрия и Бенелюкс имат общи характеристики в икономическите и социални модели, има повече регламентираност, по малко либералност и по висока степен на намеса на държавата. В Скандинавия социалния модел и ролята на държавата в икономиката и едрия бизнес са още по силно застъпени. Изобщо там държавата има определяща роля във повечето социални сфери. Съществува разбира се и "модела" на новоприетите страни към които спада и Латвия, за която говориш, но за мен това все още не е установен модел, предвид големите реформи през които преминаха и преминават тези държави. Така че в ЕС съществува разнообразие в моделите, което е напълно обяснимо, след като говорим за различни народи с различна култура, традиции, манталитет. Затова не мисля че нормите в съюза са в състояние да изменят икономическите модели на отделните страни - те просто определят правилата чрез които националните икономики се напасват и допълват, образувайки общата икономика на ЕС. Клаузите по договора ни за присъединяване целят въвеждането на гореспоменатите норми които са в сила в ЕС а не налагането на определен икономически модел. Разбира се че има и специфични договорености - например по отношение на влизането в сила на нормите, квотите за производство, степента и начина на финансиране по отрасли и т.н. но мисля че те съвсем не оказват решаващо въздействие върху модела ни.
Всъщност, нашият модел се характеризира с висока концентрация на капитала - имаме неголям брой едри икономически субекти, холдинги, групировки и т.н. които притежават огромната част от страната, нейните производствени, природни и прочее ресурси. Появата на тези субекти датира от времената когато общественият капитал и ресурси на тогавашната Народна Република България нелегално се трансформира в частен, чрез машинации на тогавашните управляващи. Останалата част от икономическият ни пейзаж се допълва от мъждукащият предимно сив дребен бизнес предимно в сферата на услугите и донякъде в производството. Селското стопанство бидейки раздробено също крета, като основната печалба не влиза в джобовете на производителите а на прекупвачите. Много от формално "държавните" предприятия са на практика частни компании фаворизирани от закона за сметка на потребителите. Та според мен това е картинката на нашия модел - модел в който инициативността, развитието на дребния и среден бизнес и появата на средна класа са крайно ограничени поради концентрацията на капитала и твърде неравномерното разпределение на печалбата и благата създавани от икономиката. Предполагам че след влизането на България в ЕС този модел ще започне да се размива, поради променените условия, и отварянето на социалния ни и икономически модел към други модели, както и налагането на определени норми. Но това няма да стане под някакъв натиск, а по скоро по нормален еволюционен път. Така че ЕС няма да определя каква ще е структурата на икономиката ни, ако това имаше предвид.
Що се отнася в частност до френския модел, както казах в началото - той се характеризира със сравнително висока степен на намеса на държавата в икономиката и социалната сфера, както и с наличието на голям държавен сектор. Социалният характер на държавата е широко застъпен и се реализира чрез различни лостове и механизми, като не се допуска появата на пропаст между бедни и богати. Този модел също има своите дефекти и слаби места, и в момента се провеждат някакви реформи с цел увеличаване на растежа, но това според мен не е отказ от социалния модел а адаптация на системата към моментните реалности.
Както виждаме, място за сравнение между моделите на България и Франция няма. За съжаление точно за Латвия не знам много , но предполагам че модела там се доближава по скоро до нашия, имайки предвид че и тази държава е преминала през посткомунистическият хаос. Частният сектор там е голям, държавата е в по висока зависимост от Русия в сравнение с нас, освен това са членове и на ЕС, така че се намират в друго положение.

Общо взето това намерих време да напиша, надявам се да е било от полза за някой

Нека не забравяме обаче че в крайна сметка става въпрос за хора, стандарт и начин на живот а не за това, при кой модел се произвежда повече. Китай например е най динамичната икономика, с най висок растеж, предполагам че там модела е най либерален, но нима китайците живеят най добре? При китайската система се наблюдава странен парадокс - въпреки че Китай произвежда много голям дял от стоките по света, самите китайци живеят зле и повечето не могат да си позволят произвежданите от самите тях стоки. Тези стоки се изнасят. Това за мен е странен дисбаланс, възможен само при либералната система, за която става въпрос, когато индивидуалната печалба е поставена пред интересите на обществото. Ако сравним 2та модела - либералният и социалният ще видим че донякъде става въпрос за две различни концепции а не различни пътища за постигане на една цел. В първият случай, според мен се акцентира върху максималният растеж и натрупване, докато вторият акцентира върху баланса, сигурността и устойчивото развитие макар и с по умерени темпове. Според мен социалния модел, бил той френски, немски или скандинавски е много по добър по отношение на обществото като цяло. Преразпределението осигурява ресурси за всички сфери на общественото развитие, образование, здравеопазване, наука, изкуство и т.н. Не мисля че такъв модел е обречен на сгромолясване, въпреки че не е толкова гъвкав колкото либералния, защото модела представлява система в деликатно равновесие. Естествено ако поставим подобен модел в либерална среда (каквото всъщност представлява глобализацията), без никакви предпазни мерки то той няма начин да не се сгромоляса. Например ако Франция отвори пазара си за стоки от Китай без да налага мита, то френската икономика ще рухне, защото не може да постигне толкова ниски цени именно заради това равновесие на висок стандарт, което французите да постигнали. Високата конкурентноспособност на китайските стоки се дължи на ниското заплащане, респективно ниският жизнен стандарт в Китай.
До момента обаче, от 50-60те години насам европейският социален модел съществува и се развива успешно, като резултата е че Европейският Съюз като цяло има една от най мощните икономики във света, най висок стандарт, най висока степен на образованост на гражданите си, развита култура. Предполагам че успешността на европейският модел се дължи най вече на инвестицията в човешкият ресурс - по образовани, по здрави и интелигентни хора имат по продуктивна дейност като цяло. Още повече че англосаксонският модел, който се опитва да се популяризира повсеместно, исторически погледнато винаги си е бил точно такъв - англосаксонски, само за англосаксонците и неприсъщ на европейците. В момента стандарта в САЩ като цяло е по нисък от европейския, а това че не е в пъти по нисък се дължи на продължаващото надценяване на долара и борсово финансови машинации или казано иначе - паразитизъм. Великобритания десетилетия наред е кретала на опашката на ЕС, а и все още стандарта на живот там е по нисък от този във Франция и Германия например.
За България мисля че добър модел ще е този, който първо ще осигури някаква стабилност на обикновеният човек, а оттам насетне възможности за дребен и среден бизнес. Какъв бизнес може да се започне с 300 лева заплата на месец и какви кредити биха могли да се получат? Едва ли би отрекъл, че от 15 години насам икономическата ситуация в България е либерална, но какви са резултатите от това? Нима икономиката ни процъфтява а хората живеят добре? Къде е средната сласа? Подобри ли се образованието, здравеопазването, развива ли се културата? Излиза че при либералният модел се облагодетелстват едрите капиталисти за сметка на обществото като цяло, всички декларирани права за икономическа инициатива облагодетелстват само тези, които имат възможност да развиват такава дейност. На практика това означава свобода на действие на едрите капиталистически субекти за сметка на хората, които не развиват самостоятелна икономическа дейност или тя е твърде незначителна по размер. Всъщност, това е почти цялото общество. В България ситуацията е точно такава и един по нататъшен либерализъм само ще задълбочи икономическото неравенство и ще циментира статутквото.
В историята има примери как държавите са излизали от икономически кризи и това е било почти винаги със силна държавна намеса - щатите по времето на Рузвелт, Германия по времето на Хитлер, България след войната, ако щеш... То в България до 80та година ставдарта на живот беше по висок от съпоставимата Гърция... Накратко, тезата ми е че е по добре да има държава на гражданското общество, вместо държава на капитала, респективно капиталистите

По тези въпроси има един интересен материал на Джереми Рифкин, който съм поствал в отделна тема, но поствам пак, тъй като се припокрива със темата, която дискутираме: