JUDATA-SEMION II -ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА МАДРИДСКИЯ - / Горещи теми / Европейски съюз

JUDATA-SEMION II -ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА МАДРИДСКИЯ -(актуализирано на 24.03.2004 г.)

http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/08/13/05_130804bg.shtml

Наследник на българската корона, преди да абдикира през 2001 г. чрез акта на заклеване в републиканска конституция Мадридският ПРОДАВА ОРДЕНИТЕ НА ЦАРСТВОТО!
Мадридският е БЕЗ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ - един изключителен прецедент, далеч не само за България. Нещо повече - не се знае дали Мадридският изобщо е посещавал номинално завършения от него френски лицей в Мадрид. Известно е, че като юноша той непрекъснато е бил обучаван в дома си на чужди езици от гувернантки.
Що се отнася до професионалната дейност на Мадридския, тя се изчерпва с определението ПРОДАВАЧ НА БЯЛА ТЕХНИКА.
По-голямата част от българската общественост днес е дълбоко убедена, че Мадридският е КУКЛА НА КОНЦИ НА КГБ/ДС! В следващите абзаци са представени много от основанията за наличието на подобно убеждение.
По разкритие на Дарик Радио през 70-те г. на ХХ век Мадридският два пъти посещава СССР докато е персона нон грата в България!
През 1989 г. Мадридският е посетен тайно от началника на Шесто управление на Шести отдел на Държавна сигурност Димитър Иванов. Иванов заявява това в интервю в "Дневник" през м. април 2003 г. Срещата е била посветена на евентуално бъдещо участие на Мадридския (тогава наследник на короната) в политическия живот на страната.
Според твърдението на Иванов докладът му за тази среща е бил МНОГО ИНТЕРЕСЕН! НО Е БИЛ УНИЩОЖЕН!
През (или около) 1966 г. Мадридският дава знак за евентуално бъдещо участие в политическия живот на страната и посредством снимка с неколцина изявени български "политици" - всъщност агенти на ДС, сред тях на първо място Ахмед Доган. Като част от готвената инициатива е осъществена среща с Мадридския и от страна на Любен Гоцев (вж. за него в сл.абзац) през 1996 г. Фактът на срещата първо е съобщен в интервю на Димитър Иванов за БТВ през юни 2003 г. Непосредствено след това в друго интервю Гоцев сам признава за срещата с Мадридския през 1996 г. - която също така е била посветена на евентуално бъдещо участие на Мадридския в политическия живот на страната.
Кой е Любен Гоцев? "Той е един от малцината посветени в унищожаването на досиета през зимата на 1990 г., благословено от вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев. Тогава ЦК на БСП изпрати кадровия офицер от Първо главно управление на ДС в едно от най-важните министрества - МВР. Той оглавява и комисията, която през януари 1990 г. има за задача да прочисти министерството от всички компрометиращи заповеди от времето на министър Димитър Стоянов, както и цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Благодарение на чистката на досиетата днес имената на повече от половината агенти на ДС са останали само върху картончетата в опосканите архиви. Във второто правителство на Андрей Луканов Гоцев стана министър на външните работи, а след това се ориентира към бизнеса. Той стана един от основателите на генералското движение в БСП, заедно с бившия директор на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов и последния началник на VI отдел на Шесто Димитър Иванов. През 1996 г. влезе в Националния приватизационен фонд "Св. Никола", а две години по-късно в управата на Международна ортодоксална банка със същото име. Днес 71-годишният генерал от запаса има участие в половин дузина фирми. През годините бизнесинтересите му се преплетоха с бившия депутат и шеф на "Селена холдинг" Асен Мичковски и директора на оръжейната фирма "Тератон" Младен Мутафчийски. През 1999 г. Гоцев стана член на Съвета на директорите на "Юкос петролиум България"-АД, трансформирана по-късно в "Нафтекс", чийто собственик Денис Ершов беше изгонен от страната за 10 години заедно с още няколко руски бизнесмени, сред които и Майкъл Чорни, като заплаха за националната сигурност."
http://www.dnevnik.bg/show/Default.asp?storyid=14666
"Любен Гоцев е не само много близък съветник на Симеон. Той също така е връзката между него и избора на една голяма част от хората в парламентарната група на НДСВ, в изпълнителната власт и изобщо в НДСВ. Свързаността с Любен Гоцев е в основата на кариерата на Бойко Борисов, на Петя Баракова, чийто бивш съпруг Венцислав Дорелов Славов е едно от подставените лица на Денис Ершов в страната, на Васил Василев, лидер на Асоциацията на работодателите, на Асен Ошанов, за когото има съмнения, че е работил за VI управление на ДС и който през октомври 2000 г. провежда срещи с Владимир Титов и посредничи при осъществяването на среща на Симеон Сакскобургготски с посланика на Русия. С Любен Гоцев чрез „Филимко" АД е свързан Даниел Вълчев, който чрез „А и В консултинг" и своята съдружничка Веселина Панова е свързан и с Емил Кюлев." ("Кой стои зад Сакскобургготски", Антон Тодоров, в. "Демокрация", 30 април 2002.)
През 1990 г. Мадридският е направен популярен в България през 1990 г. в предаване по БНТ на Агент Димитър. През същата година Мадридският е посещаван en masse и от представители на МВнР - което тогава е подразделение на ДС. През 1990 г. Мадридският се противопоставя на стачките срещу Младенов и Луканов, С КОИТО БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩЕСТВЕНОСТ СЕ ГОРДЕЕ, и апелира за СЪЮЗ МЕЖДУ СДС И БСП - т.е. МЕЖДУ ЖЕРТВИ И ПАЛАЧИ! Мадрид, 29.11.1990 (кор.на БТА). Цитат от статия във в. ABC, в която се коментира Симеон Втори: "Като припомня, че Симеон винаги е бил критичен към отказа на опозицията да сътрудничи с правителството, вестникът пита: "Какви последици би имало падането на правителството на Луканов?". Симеон Втори отговаря: "Оставките трябва да се гласуват в Парламента … ЛОШОТО Е, че се налага навикът УЛИЦАТА да предизвиква оставките" ["Царят" нарича извоювалите оставката на П.Младенов "улицата"] Продължение цитат на Симеон: "… ако България осъмне с един министър-председател от опозицията, вече няма да могат да се говорят нелепости от рода, че е най-бавната от всички източноевропейски страни ... В ТОЗИ СМИСЪЛ ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО МЕЖДУ КОМУНИСТИТЕ И ОПОЗИЦИЯТА ОТ СДС БИ БИЛО МОЖЕ БИ НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ. За по-големи подробности относно исканото от Симеон (и постигнато!) споразумение между БСП и СДС вж. архиви БТА. Относно сътрудничеството м/у Симеон и ДС (в случая ДС в МНВР), под заглавие "Да се върне царят" в-к "Ел Паис" [29.11.1990] пише: Профсъюзни ръководители, политици и членове на сегашното правителство търсят контакти с цар Симеон в Мадрид; включително и В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ В СОФИЯ вече се говори за "Негово Величество цар Симеон". За подробности относно исканото от Симеон Втори (и постигнато!) споразумение между комунистите и "опозицията СДС" вж. архиви БТА.
Мадридският не само не крие, но дори ДЕМОНСТРИРА връзките си с представителите на червения капитал. Мадридският е приятел и "бизнес-партньор" на Агент Тилев и на Илия Павлов. Целия ден преди Избори юни'2001 Мадридският прекарва на гости на Илия Павлов! Приятел на Тилев пък е Бригадир Аспарухов.
Кой е Атанас Тилев (агент Румянцев)? "Шеф на "Дару финанс", бивш собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, от 1997 в чужбина." "Симеон ІІ е получавал хонорари и заплата от фирми с участието на банкера, известен у нас, че дължи на Банката за земеделски кредит 50 милиона долара. Банката се свързва с кръга "Орион" от времето на Жан Виденов. Самият Тилев пише, че Симеон ІІ е консултирал концерна ТАМПЕЛА, където е работил. Атанас Тилев е роден в Стара Загора. Баща му е бил окръжен прокурор. Завършил е немската гимназия в Ловеч. Близък приятел на Бриго Аспарухов, който според запознати е унищожил досието му на агент на Шесто управление. През 1981 г. немският вестник "Велт ам зонтаг" пише за Тилев, че е "живият микрофон на КГБ". Тилев е бил преводач на Тодор Живков. По-късно се жени за Кукка Мария, дъщеря на министъра на външните работи на Финландия д-р Кариялайнен." http://www.dnevnik.bg/show/Default.asp?storyid=7793
Кой е Бригадир Аспарухов? Аспарухов е лицето, най-сериозно допринесло за свалянето на правителството на Филип Димитров - първото демократично правителство в новата история на България. Заради този акт демократичната общественост поиска оставката на Бригадир Аспарухов, но Аспарухов остана на поста си - ЗАЩИЩАВАН "НА ЖИВОТ И СМЪРТ" И НАКРАЯ СПАСЕН ОТ ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ!
Както вече бе посочено, през 1989 г. Мадридският е посетен тайно от началника на Шесто управление на Шести отдел на Държавна сигурност Димитър Иванов, като Иванов заявява, че докладът му за тази среща е бил МНОГО ИНТЕРЕСЕН, но е бил УНИЩОЖЕН. Или, с други думи, прави впечатление, че докато Мадридският не крие, а ДЕМОНСТРИРА връзките си с представителите на червения капитал, представителите на ДС МЕТОДИЧНО УНИЩОЖАВАТ МАТЕРИАЛИТЕ, ДИСКРЕДИТИРАЩИ МАДРИДСКИЯ. Известно, е, че Бригадир Аспарухов е унищожил досието на Агент Тилев, в което безспорно Мадридският фигурира - тъй като е близък приятел на Агент Тилев. Следва да се припомни, че заради унищожаване на досиета на ДС в България има сериозен прецедент с налагане на ПРИСЪДА ЗАТВОР - на ген. Семерджиев, който беше вицепрезидент на страната. Следва да се обърне внимание на факта, че досието на Агент Тилев е унищожено от Аспарухов през 1993 г. - във време, когато течаха досъдебни производства и дори процеси заради унищожаване на досието. С други думи през 1993 г. Аспарухов СЪЗНАТЕЛНО ПОЕМА ГОЛЯМ РИСК С УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДОСИЕТО НА АГЕНТ ТИЛЕВ! Заради деянието на Аспарухов след известно време е възбудено наказателно преследване. Следствието обаче днес се оказва блокирано - очевидно не без помощта на Филчев, който е с поискана оставка от страна на Висшия съдебен съвет.
Друго странно "изчезване" на документ, при това непринадлежащ към архивите на ДС, е регистрирано (в началото на юни 2003 г.), когато се оказва, че в МВнР не може да бъде открит анекс от 1970 г. към дипломатическо споразумение между Испания и България. Проф. Ал.Янков, участник в изготвянето на документа, твърди, че този анекс СЪЩЕСТВУВА - и че в него Е ТРЕТИРАН СТАТУТЪТ НА МАДРИДСКИЯ. Въпреки това представителите на МВнР твърдят, че анексът не може да бъде открит. В интервю Янков отказва да посочи дали в анекса е третиран въпросът за евентуално двойно гражданство на Мадридския, съмнения за което възникват през юни 2003 г., тъй като, по неговите думи, ВЪПРОСЪТ БИ ИМАЛ МНОГО СЕРИОЗЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ОТГЛАС.
Към обстоятелствата, издаващи връзките на Мадридския с бившите структури на ДС, е, че конкретната подготовка за инсталиране на Мадридския като премиер е извършена много месеци преди Избори'2001 - от страна на явни и неявни структури на ДС (сред явните е организацията на ДС-генерали и други високопоставени лица на ДС, наречена "Защита"). В началото на 2000 г. по идея на бившия депутат на СДС от ВНС Пламен Даракчиев е създадено движение "Оборище", сред чиито задачи са да бъде алтернатива и партньор на СДС. През юни 2000 г. с помощта на Т.Пейков и Н.Николов, след това депутати в НДСВ, в движението "Оборище" е извършен ПРЕВРАТ и е инсталиран Пейков за председател. Николов, строителен предприемач, осигурава два рейса строителни работници - лица, нямащи нищо общо с "Оборище" - за конгреса на "Оборище", които гласуват за Пейков. Николов, който е разобличен като строителен фараон в предаване по БНТ на Н.Тицин дни преди Избори'2001, е бизнес-партньор на известния с политическата си принадлежност генерал Пешлеевски. Изумителното по време на осъществения ПРЕВРАТ (по време на учредителния конгрес на "Оборище") е, че Т.Пейков, сам той бивш депутат на СДС, по своя инициатива кани висш представител на "Защита", генерал от ДС, да ПРОЧЕТЕ ПРИВЕТСТВИЕ до "Оборище" - което генералът прави пред изумените погледи на неколкостотин делегати на конгреса.
След заемането от страна на Мадридския на премиерския пост всички важни политически и политико-кадрови решения в страната се вземат - НОМИНАЛНО - лично от него. Ясно е, обаче, че отсъствало от страната с десетилетия лице не би могло да взема толкова много и толкова важни решения, не би могло да познава условията в страната, хората и пр. Затова, ПО СВИДЕТЕЛСТВА НА ОЧЕВИДЦИ, посещаващи Мадридския в кабинета му, на бюрото му са поставени МНОЖЕСТВО ПАПКИ С МНОГО ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ, които се подновяват непрекъснато (очевидно от днешните представители на ДС) и които МАДРИДСКИЯТ НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕГЛЕЖДА И СТРИКТНО ИЗПЪЛНЯВА.
В този материал управлението на Мадридския няма да бъде разглеждано подробно. Само ще бъдат отбелязани няколко основни аспекти на това управление.
След идването на Мадридския:
Първо, СКРИТИ СА ДОСИЕТАТА НА ДС!
Второ, извършени са множество действия за РЕСТАВРИРАНЕ ОБРАЗА ПОЗОРНОТО МИНАЛО:
- българският Пиночет (Добри Джуров) е ИЗПРАТЕН С ПОЧЕСТИ;
- дъщерята на Тодор Живков открива наново и бие "Камбаните на мира" с участието на външния министър на Мадридския!
Трето, осъществени са спекулативни лоши сделки с външния дълг, от които е ОТЧЕТЕНА ЗАГУБА ОТ 600 МИЛИОНА ДОЛАРА!
Четвърто, наблюдава се ТОТАЛЕН СРИВ НА ДЪРЖАВНОСТТА: неудържими престъпност и корупция, (корупцията на практика е покровителствана от управлението), придобиват невиждани мащаби; СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МАДРИДСКИЯ, САМИТЕ ТЕ ПОДБРАНИ ПО НАЙ-ОТКРОВЕН ШУРОБАДЖАНАШКИ ПЪТ, НАЛАГАТ ШУРОБАДЖАНАЩИНАТА КАТО МЕТОД НА УПРАВЛЕНИЕ.
Пето, от страна на управляващите е извършено ПРЕДАТЕЛСТВО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ и е осъществено ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ от страна на три лица по отношение на атомната електроцентрала Козлодуй 3-4: сключен е договор с ЕС във флагрантно нарушение на решение на Парламента!
ПРОКУРАТУРАТА МЪЛЧИ!
Извършени са ОГРОМЕН БРОЙ АНТИКОНСТИТУЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА МНОЗИНСТВОТО В ПАРЛАМЕНТА, пряко ръководено от Мадридския.
Най-фрапиращ сред тях е ОПИТЪТ ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕН СЪДЪТ ОТ КОНТРОЛА ВЪРХУ СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОННОСТТА И СПАЗВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.
Последни данни за МАДРИДСКИЯ. В предаване на Дачков журналистът Иван Бедров заяви, че Мадридският е признал пред него, че е посещавал СССР и че се познава отдавна с Евгени Примаков (който е бивш шеф на КГБ).
Отново в предаване на Дачков по повод поведението на Мадридския Анастасия Мозер заяви, че той я поканил веднъж на разговор относно земеделското движение. По време на разговора единственото име от земеделските среди, което Мадридския споменал, било на лице, което Мозер определи като ШИРОКО ИЗВЕСТЕН АГЕНТ-ПРОВОКАТОР НА КОМУНИСТИТЕ. Мозер остави впечатление, че няма да каже кое е лицето, но когато Дачков я попита, тя го назова: инженер Тончо Тенев - най-изявеният според нея в емигрантското земеделското движение агент на комунистите. Мозер определи Симеон като човек, който никога нищо добро не е направил за България преди да дойде тук.
Нещо повече, добави тя – "Симеон правеше изказвания, че предишният строй е бил прогресивен." Едно от тези изказвания на Симеон било, че чрез ТКЗС земята се била окрупнявала. Мозер заяви, че има запис на интервюто, в което Симеон заявява това.
Към днешния ден управлението на Мадридския е в процес на разпад, засилен и от атаките на някои основни медии срещу него заради начина, по който реституира имотите си.
В средата на август 2003 г. беше подадена оставка от страна на финансовия министър. В медиите се твърдеше, че Мадридският е бил принуден да поиска оставката - поради връзки на финансовия министър с видни комунистически номенклатурни среди, виновни за финансовото разграбване на страната, както и заради подозрения за връзки с престъпния свят в международен мащаб. Оставката е оттеглена. Разбира се, това не означава, че съмненията за крупни престъпления ще бъдат разсеяни.
Подробности около връчената и върната оставка на Велчев. На 16.08.2003 г. в. "Труд".излезе с текст с огромни букви на първа страница "ВЕЛЧЕВ НА ПРОКУРОР"
Текст: "Депутатите от Парламентарната група НИЕ ще дадат финансовия министър Милен Велчев и заместника му Красимир Катев на главния прокурор Никола Филчев заради сделката с дълга. Това обяви зам-шефът на групата доц. Пламен Кенаров в интервю за "Труд". Вестникът разполага със сигнала.
Според ПГ НИЕ сделката, извършена през 2002 г., ще струва на България $ 700 000 000 до 2005 г. Отделно от това ще плащаме дълга си по-дълго и с три пъти по-високи лихви. Кенаров ще даде на Филчев и премиера Симеон Сакскобургготски заради царските имоти. "Това е пладнешки обир. Платени са с нашите пари", твърди Кенаров."
Ето и основни цитати от интервюто с доц. Пл.Кенаров на стр. 10-11 на "Труд" от 16.08.2003 г.
"Създадена бе една елитарна партия, в която да членуват главно министри, депутати и областни управители начело с премиера [...], наречена "Симеон Втори", което е българското чудо в световната история. Защото досега нямаше партия, наречена на монарх, тъй като тази институция е надпартийна. [...] През тия 2 г. единственото действие в посока на стабилизацията бе замяната на брейдитата за евробонове. Идея по принцип похвална. Но реализирана в най-неизгодния за България момент - когато доларът беше най-нисък и предварително бяха информирани финансовите пазари, че България ще започне да изкупува част от външния си дълг. Защо? За да може да скочат брейдитата и в резултат няколко души добре да се облагодетелстват за сметка на българската държава. [...] Една година след приключването на тази сделка виждаме, че тя е довела до $ 300 млн. - $ 350 млн. Загуба за българската държава само от лихвите по евробоновете. От това, че по същото време фиксингът на долара падна с около 25-30 на сто. Т.е. при една фиксирана лихва по доларовите брейди книжа щяхме да плащаме много по-малко, отколкото в момента плащаме по евробоновете. Това показва, че не е бил избран подходящият момент за тази замяна - и то от едни от най-професионалните брокери у нас. Как така избраха неподходящ момент? И още - имаше няколко публични изказвания, че предстои подобно изкупуване. Т.е. ИМА УМИСЪЛ В ДЕЙСТВИЯТА НА ТЕЗИ ХОРА [подч. Кобалт]. Те са действали невероятно точно, бързо и професионално с умисъл, ЦЕЛЕЙКИ НАБАВЯНЕ НА ОГРОМНИ ПЕЧАЛБИ, НО НЕ ЗА ДЪРЖАВАТА [подч. Кобалт]." [...]
Журн. "Труд": "Говорите за Милен Велчев.
Кенаров: "Да. И за заместника му Красимир Катев."
Журн. "Труд": "И се съмнявате, че двамата са действали умишлено?"
Кенаров: "Това не са съмнения. Вече притежаваме и доказателства. Още докато бяхме в НДСВ, искахме да се коригира тази финансова политика, но там никой нямаше право на мнение, на дискусия, а сериозните държавни проблеми въобще не се обсъждаха. Връх на нахалството беше, когато премиерът ни заяви, че нямаме право да критикуваме неговите министри, а трябва да си гледаме само депутатската работа. [...] Това, което можем да направим, е да да информираме главния прокурор [...]
Журн. "Труд": "Да разбирам ли, че сте дали Милен Велчев на главния прокурор?
Кенаров: "Още не. Но ще го направим. Сигналът до Никола Филчев е вече готов."
Журн. "Труд": "Какво мислите за оставката на Милен Велчев?
Кенаров: "Тя му е била поискана от премиера. И е дадена доброзорно [...] това е спекулативна сделка, в която от страна на държавата се играе нечестно срещу самата държава. От друга страна, ме притесняват връзките, които съществуват по тази сделка още от 1985 г., когато се натрупаха големите дългове на България. Едно поколение по-късно реализирането на сделка, която ще зароби България за още 20 г., ме кара да бъда нащрек."
Журн. "Труд": "Каква е връзката между тези две поколения?"
Кенаров: "Връзката са Огнян Дойнов и Стоян Марков, роднинските отношения с Велчев, общите фирми. Връзката е в личната изгода и превръщането ни в семейно-наследствена република, в която всички са поданици и нямат думата."
Журн. "Труд": "Вие пръв заговорихте за фирма на Марков, наречена "Стенмарк", и връзката му с Велчев."
Кенаров: "Така е. Все пак нищо не съм забравил. Наблюдавал съм действията на управляващите през последните 25-30 г. Никой не е гонил Стоян Марков от България. Той сам и много елегантно се измъкна. И получи възможност да управлява като лични държавните пари, натрупани от дългове, които не се водеха в сметки на България, а на физически лица. Но това са нашите пари. Тази схема работи изключително добре, но след 13 години резултатът е, че ТЕЗИ ХОРА ИСКАТ И ЗА СЛЕДВАЩИТЕ 20 Г. ДА БЪДЕМ ТАКА ФИНАНСОВО ЗАРОБЕНИ [подч. Кобалт]."
Журн. "Труд": "Казахте, че сме се превърнали в семейно-наследствена република. Какво мислите за имотите на царя?"
Кенаров: [...] За мен е много смущаващ фактът, че за 800 дни Симеон изведнъж реши, че държавните резиденции от времето на Фердинанд и Борис III трябва да му принадлежат по давност, защото дядо му и баща му живели там. Да кажеш, че имоти, които които струват между 160 млн. И 2560 млн. долара и са платени с парите на данъкоплатеца, трябва да ти принадлежат, ми се струва ПЛАДНЕШКИ ОБИР [подч. Кобалт]. Все едно Жени Живкова като внучка на Тодор Живков сега да претендира по давност за собственост на всички резиденции, защото дядо й е живял в тях."
Журн. "Труд": "Като сте почнали да сезирате прокуратурата, готови ли сте да го направите и за царските имоти?"
Кенаров: "Разбира се! Щом съм народен представител и имам гражданско самосъзнание. Готов съм. Дори в момента обсъждаме този въпрос с колеги от други политически сили в и извън парламента. И те са готови да сложат подписите си под подобно искане до прокуратурата и Върховния административен съд."
Няколко дни след публикацията в "Труд" Велчев оттегли оставката си.
Но фактите остават ...
В средата на септември 2003 г. Мадридският предприе един напълно неочакван ход: заяви, че ще назначи Бригадир Аспарухов (вж. за него по-горе) за координатор на секретните служби. НАТО и посланикът на САЩ вече се бяха противопоставили категорично срещу опит на Мадридския за назначение на Аспарухов в самите секретни служби. Може би още по-неочаквана беше реакцията на повечето от ръководителите на самите служби срещу този опит за назначение, а дори вече сензационна беше реакцията на повечето от основните медии в страната, които също така изразиха категорично неодобрение на намерението бивш служител на комунистическата ДС да бъде лансиран на подобен пост в правителството. Разрази се скандал, който беше подсилен от категоричната позиция на САЩ и НАТО против това назначение. Мадридският отстъпи, като заяви, че няма да назначава Аспарухов за координатор на секретните служби, а само за експерт в правителството. Въпреки това отстъпление позицията на САЩ и НАТО остана непроменена. От страна на нововъзникналата оргавизация "14 декември" беше проведен митинг срещу назначението.
В края на септември и началото на октомври 2003 г. срещу назначението на Аспарухов официално протестираха: САЩ, Великобритания, Холандия, Италия.
Скандалът приключи на 15.10.2003 г.
"Бриго Аспарухов е отказал да стане съветник в кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски, обяви говорителят на правителството Димитър Цонев."
На 26.10.2003 г. Мадридският изгуби катастрофално местните избори в България. Партията му (партията с неговото име) получи 10% на изборите, след като беше спечелила 42% на предишните ...
На 14.11.2003 г. пред МС беше проведен голям митинг на синдикатите, на който бе поискана оставката на Мадридския. Беше размахано огромно плашило с неговия лик и бяха събирани стотинки за еднопосочен билет до Мадрид.
В края на януари 2004 г. стана известен поредният ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЗОРЕН АКТ в действията на НДСВ и на Мадридския, чийто чичо е убит от комунистите. За член на Висшия съдебен съвет е избран юрист, притежаващ титлата професор, който в свое "научно" съчинение, издадено през 1989 г., оправдава "правосъдието" на Народния съд, както и убийството на принц Кирил и на Романови. Името на този индивид е Димитър Токушев.

--
--
На 24.03.2004 г., под заглавие "Сензационно писмо до царица Йоанна от 1953. Отказвам се да възпитавам Симеон - написа философът Стефан Попов", вестник "Седем" публикува писмо на известния общественик Ст.Попов до царицата - майка. Попов за известно време е бил назначен за възпитател на Симеон.
Ето текстът на писмото.
______
"24 март 2004
Ваше Величество,
Чест ми е с настоящето да изложа и писмено причините, които наложиха оставката ми като възпитател на Негово Величество Симеон ІІ.
Излагайки по този документиран начин въпросните причини, аз не се ръководя от помисъла да отхвърля отговорности, които тежат върху мен, а единствено от желанието, настоящето да послужи като повод за преценка на следвания досега път и избягване в бъдеще на подобни злощастни експерименти. Позволете ми за тази цел да използвам Вашите многократни изявления, че във всички случаи предпочитате откровената истина пред всякакво учтиво прикриване на действителността. Приемайки истина, Вам ще се припише рядката в историята добродетел да сте знаели да търпите критични сътрудници и да сте черпели поука от волни и неволни грешки, а мене ще остане съзнанието за един изпълнен дълг, даже и тогава, когато негово изпълнение е свързано с лични неприятности.
Вярвам да си спомните, че когато през лятото на 1951 г. При разговора ни в Ескореал стана дума за мене като евентуален възпитател на Негово Величество, аз сам посочих редицата неудобства на подобен избор. И затова изненадата ми не беше малка, когато през октомври с.г. получих покана да поема тази отговорност. Изненадата ми бе по-голяма оше и затова, че както по форма, така и по съдържание, въпросната покана всъщност ме подканваше ... да откажа на направеното ми предложение - една преценка, с която бяха съгласни всички, на които показах този документ.
Това впечатление се засили при личната ни среща през м. Ноември в хотел "Резиданс" в Женева, защото в нея Вие ми изложихте всички рискове и неудобства на това начинание с нескритата надежда, че аз ще откажа да приема предложения ми пост. Неосведомен още и незапознат с резервите, които Вие по принцип сте правили срещу повикването на един възпитател, аз приех Вашата идея да Ви придружа до Мадрид, за да видя на самото място условията за бъдещата ми работа - макар че не ми стана ясно какво пречеше да ми бъдат изброени веднага тези условия.
В Мадрид част от недоумението ми изчезна, но за съжаление, заедно с него се изпариха и голяма част от илюзиите, които си бях правил. Позволете ми да избягвам фразите и да не Ви уверявам тепърва в чистотата на чувствата и намеренията си, с които въобще се отзовах на Вашата покана. Ще се съгласите обаче, че когато на един бъдещ царски възпитател се предложи жилището на градинаря и заплатата на готвача, със забележката, че ако той настоява на други условия, тогава ще се потърси един "по-евтин възпитател", не се иска особена прозорливост, за да се долови истинското отношение към този бъдещ възпитател.
Ако въпреки тези ясни предупредителни знаци аз приех все пак възложения ми пост, то бе, защото считах, че не мога да откажа изпълнението на един национален дълг, пред който личните съображения и основания трябва да минат на заден план, а също така и защото хранех надеждата, че в течение на времето много съмнения ще изчезнат, много резерви ще паднат от само себе си. А и не можех в специалната етика на общата емигрантска неволя да оставя впечатлението, че материални съображения са взели връх. Но пък и Вие ще се съгласите, че не ще са много лицата, които щяха без друго да преглътнат предложените им условия. Със съзнанието, прочее, че в пълната с угриженост и безпрекословност атмосфера на тежкото ни изгнаничество аз имам да изпълня един върховен обществен дълг, аз се нагърбих с възпитанието на невръстния Цар, незабравяйки, че към него са обърнати много погледи на съзнателната ни емиграция.
Честта, която имах една цяла година да заемам този пост, бе същевременно и честта да бъда предмет на непрекъснати разочарования и на систематични унижения. Но не горчивият спомен за тях движи сега ръката ми, а спокойното убеждение, че - излагайки Ви причините за провалянето на моята мисия - аз Ви правя една последна услуга.
За ясност, разграничавам тези причини според тяхното естество:
І. Причини от служебен характер
Моето първоначално разбиране бе, че възложената ми задача се състои в специалната подготовка на Негово Величество като бъдещ монарх т.е. насочването на неговото умствено и волево развитие към зрялата способност да схваща и се справя със задачите, които особеният му живот неминуемо ще му постави. Считах следователно, че за тази цел е нужно:
а/ развиването на изискуемата се разсъдливост, която ще му даде възможност по-късно чрез самостоятелни и подобаващи преценки на нещата и положенията да взема подходящи решения.
б/ насочването на волята и характера му към ясни, разумни, искрени и естествени отношения с хората, което ще му позволи един ден да знае да преценява, да подбира и - ако е нужно - да търпи необходимите си сътрудници.
в/ въоражаването му с нужните познания за лицата и събитията на най-новата ни история, за да бъде ориентиран върху условията и проблемите на нашия обществен живот и на свой ред - почерпил поуките на миналото - да избегне тежкия данък на събиране лична опитност.
С една дума, аз считах, че моята задача се изчерпва в специалното политическо възпитание на бъдещия ни Цар. Виждайки голямата му природна надареност, не се съмнявах, че задачата ще бъде лека и приятна. И действително, не от негова страна дойдоха непредвидените пречки.
Още в първия ми разговор с Вас се убедих, че Вам или не бяха ясни изискванията на тази задача или пък Вие съзнателно ги пренебрегвахте. Този първи разговор остана и единствен, защото Вие никога после не се заинтересовахте ка точно си представлявам възпитанието на Вашия син. На моя въпрос, дали ме викате за неговото възпитание или за неговото образование, Вие не отговорихте пряко. По-сетне трябваше да разбера /спестете ми доказателствата/, че Вашето мнение било, какво Попов е повикан тук само като преподавател по българските дисциплини и оттам нататък той няма думата по никакъв друг въпрос, засягащ същинското възпитание на Височайщото дете. Разбрах и нещо друго: че в годините, които предхождат моето повикване, това възпитание е било насочено безвъзвратно по погрешни пътища, лошите резултати от които постепенно излизаха на лице. Практиката и с мен показа, че под "възпитател" Вие разбирате едно лице, което трябва да следи добрите маниери на Детето, а не да има грижата за насочването и сформирането на неговия духовен живот.
Докато аз считах, че трябва да се стремя да създам в Него съзнанието за трайни и дълбоки ценности в живота, да насадя у Него сериозно отношение към хората и нещата и да му вдъхна чувството на абсолютна отговорност пред събития и бъдещи задължения, скоро трябваше да се убедя, че Вашите намерения са да се продължи по отъпкания път, като Н.В. Симеон бъде насочван към преходни и повърхностни ценности или даже само към забавления, в Него бъдат развивани наклонности към подигравка с хората и въобще вземане живота от несериозната му страна, и че най-сетне всичките алюзии, които му се правят за бъдещите му задължения като владетел се състоят само в привилегиите и облагите, които това му качество носи.
Не ми се пада да отсъдя, дали Вие - на която съдбата повери по един толкова трагичен начин това Дете - притежавате изискуемите се разбирания за неговата подготовка или не. На мен ми стига факта, че колкото пъти си опитах да създам условията за по-близък контакт с възпитаника си /общи разходки, културни занимания и пр./, по един или друг начин това бе осуетено. Чудно ли е тогава, че вместо да се пристрастя към задачата си, аз се видях принуден да се резервирам само като негов преподавател, когато от мене се криеха даже и свидетелствата от неговото училище? В продължение на цялата година аз бях непрекъснато изправен пред свършени факти, съответно на Вашето разбиране, че моите функции се изчерпват с тези на един прост компаньон. На мене бе отнета всякаква възможност да определям линията на неговото общо развитие, характера на заниманията му и разпределението на свободното му време: къде ходи и с кого го прекарва, трябва ли или не да бъде използвано то с репрезентативни появи в обществото /без никаква държавна нужда/, къде и по какъв начин да прекара полезно ваканциите си, по какъв начин да бъдат събудени, поощрени и задоволени културните му нужди - по всички тези въпроси моето мнение нито бе търсено, нито зачитано, когато - както в Палма - обстоятелствата го предизвикваха. Фактите са на лице - бъдещият Цар на една страна, в която хиляди изнемогват в непоносима трагедия, минава в чужбина дните си в кино, кориди, танцови забави, приеми и пр. Кой би имал куража да обяви това гласно на нашата страдаща емиграция?
Защо се чудите тогава, че в главата на това Дете няма интерес към училището? И най-строгият педагог не е в състояние да развие охота към скучното училище на един младеж, който знае, че вън от училището го чакат толкова привлекателни занимания...Аз премълчавам обстоятелството, че към всичко това се прибавя в последно време все повече интереси към уместни компании, което ако не бе тема на разговор с неговия възпитател, трябваше най-малко да даде повод за престорена загриженост.....
Да резюмираме: Вашите разбирания за предназначението и жизнения път на Негово Величество правят излишен един възпитател, който да отговорността за бъдещето Му във всичката му широта. Вие виждате в лицето на този квази-възпитател по-скоро една гувернантка, която да оглажда, предотвратява или даже прикрива прекаленостите на една младежка възраст, за която паролата е "изживяване на настоящето", а не готвенето на бъдещето. За подобна задача Вие нито имате нужда от човек като мен, нито пък аз мога да нося свързаните с нея отговорности.
В последния ни разговор аз имах и последния случай да Ви изложа моите безпокойства. Вие не бихте могли да ме опровергаете по по-блестящ начин, освен като развържете ръцете на моя заместник и му дадете възможност да прилага едно действително възпитание. Но аз се съмнявам, че в настоящето училище и домашна атмосфера, която предлагате на Н.В., подобна промяна е вероятна.
2. Причини от личен характер
Странното всъщност е, че вместо да изясним и изгладим горните различия, Вие пожелахте да ги "уредите" на лична почва, т.е. там, където можехте да ми демонстрирате при всеки случай и във всяко време служебната ми подчиненост. Като че ли унизявайки с и без повод възпитателя на Вашия син и принизявайки го до "технически персонал" Вие не уронвахте същевременно и не подкопавахте авторитета му пред същия този Син в ущърб на неговото възпитание; като че ли Вашите стрели - които никога не ме засегнаха - не бяха всъщност насочени към собственото Ви дете, защото компрометираха неговото възпитание. Къде бе смисъла на това, че вместо да покажете, че зачитате достойнството на един човек, който трябва да учи Сина Ви на достойнство, Вие не пропускахте случай да търсите и откривате и най-дребните му недостатъци? С течение на времето Вие станахте толкова предубедена към всичко, което идваше от мен, че загубихте всякаква обективност, която би могла да даде стойност на Вашите преценки и констатации: каквото и да направех аз, то бе лошо сторено - и към това принципно отрицание се прибавиха напоследък и подозрения, до нивото на които аз отказвам да сляза.
И тука трябва да прибавя, че не е личното огорчение, което говори сега в мене, макар че аз мъчно ще забравя сцената, когато Вие - в името на това да Ви "улесня" - поискахте от мене да се откажа от всякакви представителни функции като възпитател, за да използвате генерално моето саморазбиращо се съгласие и наредите Негово Величество никога да не се показва в обществото /даже и на училищния годишен акт/ с мене?
Същинските причини за Вашето недоволство от мене не са тайна и те могат накратко да се резюмират така: Вие искахте аз да се обезлича и да се огранича само в стените на Вашия двор. Но да искате от мене да престана да имам личен живот Вие можехте само ако ми предложехте друг такъв със съдържание, малко различно от това на следобедите и вечерите, толкова прилични един на друг, че аз не съм в състояние да ги различавам. Да искате да скъсам всички връзки с външния свят Вие можехте само ако Вие ми предложехте някакво смислено общество /Вие стигнахте до там да ми забраните да говоря с другите българи, за Вас всяко мое излизане бе "скитане на ляво и на дясно".../ Най сетне да искате да се изолирам от българската емиграция въобще / с която даже моята кореспонденция Ви се зловиждаше/, Вие можехте само ако не се замислехте, дали не звучи като абсурд, в положението на нашата емиграция да се късат съзнателно връзки малкото хора, които от национална гледна точка играят положителна роля и широките емигрантски среди. Но тука ние идваме до третия вид причини за невъзможността ми да остана повече, до
3. Причини от обществен характер
Вие призовахте като Ваш сътрудник във възпитанието на Вашия син не един случаен човек, а един утвърден общественик, който няма нужда на това място да дава сведения и доказателства за мястото си в българската общественост. По ваше искане, аз се отказах от всякаква отговорна роля политическа в нашата емиграция, но това не биваше да означава, че аз трябва да престана да имам обществен интерес и живот - едно само по себе си странно искане, непонятно в човешката оскъдица на нашата емиграция, едно искане даже неморално за едни изгнаници, освен това и неизпълнимо. Не беше, прочее, моя вината, че политическите лица, които Ви посещаваха, търсеха да се срещнат по частен ред и с мене, недоумявайки кое кара Ваше Величество да се лишава от опитността и познанията на собствения си сътрудник. И в това отношение желанието Ви да ме обезличите даде обратния резултат: и най-интимните Ваши приятели виждаха и ценяха в мене не проводника на Вашите идеи и намерения /както се опасявахте Вие/, а личните мои разбирания и преценки, които имаха тежест именно защото бяха мои лични.
Но наистина каква нужда и полза имаше от моите съвети и познания, когато - даже и случайно изтървани - те не бяха вземани под внимание и се докараха нещата до там, че докато реномето на Царския ни двор трябваше да бъде високо някъде в небесата на българската емиграция, сега то се споменава ведно с името на лица, арестувани за финансови мошеничества и даже подозирани в сътрудничество със Съветска Русия! И тука трябва да предупредя, че не лично разочарование говори в мен, а преди всичко общественото ми чувство и съжаление, че един български разум и едно българско сърце, които бяха готови да се поставят изцяло на Ваше разположение, да Ви улеснят, да Ви упътят, да Ви подкрепят, Вие ги игнорирахте по един толкова безсмислен начин, безсмислен за самата Вас.
Една цяла година един от изтъкнатите - с или без право, хора на Българския национален фронт бе при Вас и Вие не намерихте за нужно нито веднъж да разговаряте с него за нуждите и пътищата на нашата национална емиграция. Този факт говори сам по себе си достатъчно. Но и той един ден ще бъде изтълкуван в моя полза, защото той ме освобождава предварително от каквато и да било отговорност за политиката, която водите Вие и която:
І. Разчита на възстановяването на Търновската конституция, за да профитира от него, обаче нарушава тази конституция в повелите й относно възпитанието и представляването на малолетния Цар.
ІІ. При всичката благородна - но уместна само в рамките на един нормален живот - благотворителност корумпира нещастната ни емиграция, защото я кара да иска и получава от Короната, на която би трябвало да се служи само от идея. Или пък щом веднъж е взета присърце мизерията на тази емиграция, тогава да се направят сериозни и резултатни постъпки, където трябва, за нейното омекчаване.
ІІІ. И най-после която политика не само че не цели обединяването и воглавяването на националната ни емиграция, но систематично пренебрегва усилията на тази цел на нейните представители.
Иска ли питане, че един човек с обществено чувство като мене мъчно ще понесе тази Ваша обществена безпътица? Още повече, че тя би могла много лесно да бъде избегната?
Но тука идваме до момента, когато от само себе си се налагат въпросите:
- защо е било необходимо да се вика един възпитател, когато предварително е съществувало намерението да не му се повери същинското възпитание на царското дете?
- Защо е бил търсен един академик със съответни подготовка и култура, когато умишлено той ще бъде принизен до безгласен компаньон и ще ни бъде срам да го показваме на обществото?
- Защо готовността и услугата на един български общественик под ръка биват игнорирани, когато нямаше нищо по-естествено от това, те да бъдат оползотворени?
- За угода на кого бе предприето това негово обезличаване?
Разумен отговор на тези въпроси не може да се даде. Той трябва да бъде потърсен в истинското положение на нещата във Вашия двор, където трябва да се засегне Вашия частен живот. За това аз нямам нито правото, нито разположението. И без това в живота има случаи, когато неспоменаването на известни положения ги назовават най-добре...За съжаление, подчиняването на всички национални и обществени проблеми на личните Ви аспекти взема форми, при които има място само за една реакция: дигане на рамене. Зле стоят обаче нещата с представителите на една монархия, която дава повод за подобен недвусмислен жест и по чийто път трябва да лежат обществените трупове на собствените й поддръжници. И аз не ще скрия, че трябваше да дойда тук, за да стана скептик по отношение бъдещето на нашата монархия, ако се продължава по този път.
Допускам, че по повод на тези редове Вие ще повторите многократното ваше изявление, че искате да знаете за мнението на другите. Позволете ми да забележа, че съществува опастността, в това отношение да предизвикате взаимност. Това може да си го позволи едно частно лице за своя сметка, но не и една българска Царица в изгнание, освен ако тя предварително не е ликвидирала в съзнанието си бъдещето на монархията, начело на която случаят я е поставил.
Завършвам настоящето с надеждата, че то ще послужи поне за в бъдеще въпросите около възпитанието на българския Цар да бъдат третирани по начин, съответен на упованията на българския народ в него. За тази цел аз съм готов да понеса - казвайки истината, която Вие неужели тъй много обичате - съдбата на най-омразния Вам човек, която всеки случай предпочитам пред презрението, което Вие изглежда храните по начало към всеки българин. Изпълнявам без страх дълга си на български общественик, тъй както диктува неговото убеждение, а не неговият материален интерес. Не се опасявам, че сега към епитетите на "егоист, некоректен и невъзпитан човек" ще прибавите по този повод и други. Един обаче не ще можете да употребите: не ще можете да ме наречете подлец...
Ще бъда щастлив, ако аз стана единствената жертва на Вашето отрицание, особено ако тази моя жертва може да предотврати и изкупи несравнено по-голямата: бъдещето на Вашия син и на Нашия Цар.
Давам си сметка колко далеч отивам в излагане на действителността, както я виждам и преценявам аз, но не вярвам, че Вие ще очаквате доблестта в подобен случай да моли за извинение, а още по-малко, че ще поставите занапред под съмнение чувствата на обич към това Дете, за бъдещето на което отправям единствената молитва за благоуспяване.
Моля Ваше Величество да благоволи и по този случай да приеме изразите на дълбоките ми почитания
Ваш: Стефан Попов
Мадрид, 14 януари 1953 година"
________

Попов, който умира през 1989 г., не е желаел това писмо да бъде публикувано приживе - по разбираеми причини. Писмото му до Йоанна е предоставено на вестник "Седем" от Юлияна Маринович, племенница на Попов.
Както заяви един участник във форума на "Медиапуул", писмото просто не се нуждае от коментар!
А за вестник "Седем" самата племенница на Попов Юлияна Маринович заявява:
"Това, което е било заложено в младостта му [на Симеон], излезе на бял свят, когато той стана премиер."
И още (Маринович):
"Все отлагах публикуването на писмото, въпреки настояването на един кръг от хора. Все си мислех, че моментът още не е настъпил. Сега обаче ме е страх да не бъде изпуснат."

КРАЙ (засега)
--
--
PREPECHATAL OT MEDIAPOOL - BEZ RAZRESCHENIE NA GENERAL KOBOLT !
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/08/13/05_130804bg.shtml

STEFAN D-R D TCHOLAKOV-SVERIGE

Тема: ИСТИНАТА - JUDATA SEMION II - от д-р Здравко Цанков
От: .....

http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/08/13/05_130804bg.shtml
--
[img]emoticons/bgflag.gif[/img] [img]emoticons/bgflag.gif[/img] [img]emoticons/bgflag.gif[/img] [img]emoticons/bgflag.gif[/img] [img]emoticons/bgflag.gif[/img] [img]emoticons/bgflag.gif[/img]
PREPECHATAL OT MEDIAPOOL.BG

http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/08/13/05_130804bg.shtml

STEFAN D-R D TCHOLAKOV
15 AUGUSTI 2004
SVERIGE
--

Оставката на Стефан Попов като
възпитател на "Симеончо" – и последици за България
Когато постъпих в Мюнхен в Гласът на Америка на края на януари 1957 г., старши редактор беше Стефан Попов, когото познавах от детинство: като близък приятел на баща ми, като познавач на културата, когото срещах на всеки важен концерт и премиерните представления в Народния театър, където всеки път с няколко думи ме настрояваше за това, което слушамe или гледамe. Бях го посетил когато беше аташе по печата в Берлин и говорихме часове за това, което предстоеше на Европа; вечерях един път с него в хотел ”Империал”, когато, идвайки от Швейцария, където беше на дипломатически пост след Берлин, той посети Виена по време на създаването на задграничното правителство на чичо ми Александър Цанков, посещение описано от Попов в една от книгите му.
Радостта ми за това отново събиране в един приятен град като Мюнхен, този път при същия работодател ”Гласът на Америка”, където ще работим един до друг шест дена седмично, 12 години след края на тази страшна Втора световна война, която взе свободата на отечеството ни, беше неописуема.
Стана ни навик поне един път седмично да ходим да ядем заедно през обедната ни пауза, обикновено в състава (споменати тука по възраст): Стефан Попов, аз, съученика ми от прогимназията д-р Иван Войнов, който беше свършил право в Германия, бивш виден легионер и по онова време още убеден монархист, и Кръстьо Зарев, земеделец от крилото на Петков, разбира се убеден републиканец, който беше избягал от България през Турция.
Хапвайки си чешехме политически езиците ”и си разправяхме живота”. На Стефан Попов тежеше като камък това, което беше преживял в Мадрид като възпитател на тогава 15-годишния Симеончо и сегашния български министър председател Симеон Сакскобургготски (Симеон СКГ). Но подробностите на една тема беше табу, колкото и да ни интересуваше тримата останали. Защо точно си е подал оставката в Мадрид? Той ни беше отговорил, ”за първи и последен път”, писах дълго писмо на царицата-майка защо си подавам оставката, ще оставя да бъде публикувано след като тя и аз не сме между живите. Че случилото се , обаче, го гнетеше и тогава, четири години по-късно, биеше на очи.
Един ден Стефан ни напусна по-рано, ние тримата останахме ”да си дояждаме” и – не помня, кой го предложи, но и другите веднага го приеха Стефан ни среща понякога и по отделно, тази вечна Мадридска тема ще е била често на дневния ред, я да си ”сравним часовниците”, какво кому е казал може би повече между четrри очи, като го ”съберем и сравним” може картината да ни стане по-ясна.
Това е разказа ми за онзи ни разговор, като трябва да добавя, че има и неща, които съм запомнил може би по-добре от мои лични разговори със Стефан Попов, между четири очи, до към 1966 г., когато се преместих окончателно от Мюнхен в Хамбург.
Какво се покрива със това писмо при оставката и – още по-важно, кои елементи варират, поне в нюанси, както е неизбежно при такива спомени на разговори с различни хора след толкова десетилетия? За съжаление Зарев почина в Париж във следствие от раните си, които ”дължеше” на ДС и Белене, скоро след като се разделихме от Гласът на Америка в Мюнхен, който беше съкратен до само едно лице – Стефан Попов; Войнов се премести в ”Свободна Европа”, където – макар и чист македонец по произхо – беше особено ценен с безгрешния си български език; но и той почина преди няколко години, Бог да ги прости и тримата.
**
В писмото на Попов фигурират три лица: Симеончо, майка му и Попов. В разказите на Попов с всички ни имаше още едно четвърто лице – офицерът Малчев, не му помня офицерския чин. Адютант на цар Борис ІІІ, който доколкото помня като единствен беше напуснал България, когато фамилията отиде в изгнание и живееше после в ”двореца” в Мадрид, мисля до смъртта си.
Този Малчев играе в тази история една важна роля, защото той беше, ако не от причините, то поне повод на разрива между Стефан Попов и царицата, защото имаше свое – четвърто мнение за възпитанието на Симеончо; един вид капката, с която горчивата чаша на Попов приля.
Тези четири мнения бяха, опростено казано: 1. царицата-майка се интересуваше само Симеончо да бъде един щастлив син, 2. Стефан Попов искаше да го възпита като бъдещ български мъдър и културен цар, 3. Симеончо – на 15 години – не му се учеше, а 4. Малчев знаеше само една песен, която съскаше срещу Попов Негово величество няма нужда от Вашите науки и култура, с които искате да му пълните главата – той трябва само да знае как един цар да дава заповеди.
Във всеки случай Стефан беше разправил за това и на мене и на Войнов и на Зарев, с почти идентични думи. Тъй като бяхме толкова различни в нашите разбирания и отношения към идеите и идеалите на българските военни, не можем да се съмняваме в автентичността, макар че никой от нас не познаваше лично Малчев (но аз познавах мнозина, които го отлично познаваха от близо). И един открит скандал между Попов и Малчев на тази честа помежду им тема е предшествал непосредствено подаването на оставката на Стефан Попов – първо със само няколко думи устно от Попов към царицата-майка, последвано от писмото, което четете тук.
Както Стефан Попов един път формулира пред мене Идеите на Малчев не бяха важни, Здравко, но в момента ми стана ясно, че аз нямам никакъв шанс да се наложа с моите планове за възпитанието на това дете срещу фронта на тези колкото и различни представи на царицата и на Малчев.
Затова, когато го четете, мислете между редовете и за липсващото четвърто лице – Малчев и неговите нападки срещу Стефан Попов, че държел да учи Симеончо ”излишни” неща за един бъдещ върнат на престола български цар.
Идеите на Попов за културата на един управляваш държавник, бил той и монарх, са разбира се за мене и правилни и симпатични; а очакванията за един цар Симеон който управлява предимно издавайки заповеди, доказваше само, че Малчев беше тип ограничен офицер, който не познаваше нито хората нито как се управлява една държава. Симеон СКГ, както го днес преживяваме, не е впрочем един даваш заповеди човек, а по-скоро един лукав хладнокръвен манипулатор на хора и интригант като дядо си Фердинанд – с тази разлика че не обижда умишлено хората както беше специалитета на цар Фердинанд.
Другояче казано, след като Малчев даде повод на Попов да подаде оставката си, мнението на Малчев за възпитанието на Симеончо остана без значение: Симеон СКГ стана това, от което се опасяваше прозорливия Стефан Попов: плод на неговите гени, околната среда и влиянието на майка му.
***
Ето писмото, публикувано по моя инициатива с писмо от 8 март до госпожа Юлиана Маринович, сахранителка на непубликуваните текстове на покойния Стефан Попов и роднина на вдовицата на Стефан – Тина Ст. Попова (публикувано във вестник "Седем" и в ”Mediapool" на 24 март 2004). Всички подчертавания са от мене. В [такива скоби и в курсив] давам моя личен анализ на писаното и на края продължавам с некои мои общи размишления.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Писмо на Стефан Попов до царицата – майка
от 14 януари 1953 година
Ваше Величество,
Чест ми е с настоящето да изложа и писмено причините, които наложиха оставката ми като възпитател на Негово Величество Симеон ІІ.
Излагайки по този документиран начин въпросните причини, аз не се ръководя от помисъла да отхвърля отговорности, които тежат върху мен, а единствено от желанието, настоящето да послужи като повод за преценка на следвания досега път и избягване в бъдеще на подобни злощастни експерименти. Позволете ми за тази цел да използвам Вашите многократни изявления, че във всички случаи предпочитате откровената истина пред всякакво учтиво прикриване на действителността. Приемайки истина, Вам ще се припише рядката в историята добродетел да сте знаели да търпите критични сътрудници и да сте черпели поука от волни и неволни грешки, а мене ще остане съзнанието за един изпълнен дълг, даже и тогава, когато негово изпълнение е свързано с лични неприятности.
Вярвам да си спомните, че когато през лятото на 1951 г.при разговора ни в Ескореал стана дума за мене като евентуален възпитател на Негово Величество, аз сам посочих редицата неудобства на подобен избор. И затова изненадата ми не беше малка, когато през октомври с.г. получих покана да поема тази отговорност. Изненадата ми бе по-голяма оше и затова, че както по форма, така и по съдържание, въпросната покана всъщност ме подканваше ... да откажа на направеното ми предложение – една преценка, с която бяха съгласни всички, на които показах този документ.
Това впечатление се засили при личната ни среща през м. Ноември в хотел "Резиданс" в Женева, защото в нея Вие ми изложихте всички рискове и неудобства на това начинание с нескритата надежда, че аз ще откажа да приема предложения ми пост. Неосведомен още и незапознат с резервите, които Вие по принцип сте правили срещу повикването на един възпитател, аз приех Вашата идея да Ви придружа до Мадрид, за да видя на самото място условията за бъдещата ми работа – макар че не ми стана ясно какво пречеше да ми бъдат изброени веднага тези условия.
В Мадрид част от недоумението ми изчезна, но за съжаление, заедно с него се изпариха и голяма част от илюзиите, които си бях правил. Позволете ми да избягвам фразите и да не Ви уверявам тепърва в чистотата на чувствата и намеренията си, с които въобще се отзовах на Вашата покана. Ще се съгласите обаче, че когато на един бъдещ царски възпитател се предложи жилището на градинаря и заплатата на готвача, със забележката, че ако той настоява на други условия, тогава ще се потърси един "по-евтин възпитател", не се иска особена прозорливост, за да се долови истинското отношение към този бъдещ възпитател.
Ако въпреки тези ясни предупредителни знаци аз приех все пак възложения ми пост, то бе, защото считах, че не мога да откажа изпълнението на един национален дълг, пред който личните съображения и основания трябва да минат на заден план, а също така и защото хранех надеждата, че в течение на времето много съмнения ще изчезнат, много резерви ще паднат от само себе си. А и не можех в специалната етика на общата емигрантска неволя да оставя впечатлението, че материални съображения са взели връх. Но пък и Вие ще се съгласите, че не ще са много лицата, които щяха без друго да преглътнат предложените им условия. Със съзнанието, прочее, че в пълната с угриженост и безпрекословност атмосфера на тежкото ни изгнаничество аз имам да изпълня един върховен обществен дълг, аз се нагърбих с възпитанието на невръстния Цар, незабравяйки, че към него са обърнати много погледи на съзнателната ни емиграция.
[ЗЦ: Съдържанието на тази част на писмото е странно. Защо е направила царицата това предложение, без изглежда да желае, да бъде прието, ни остава неясно, но намирам, че можем да продължим четивото без да е абсолютно необходимо да го знаем. Във всеки случай, нито Войнов, нито Зарев, нито аз не научихме нещо повече по това; че Стефан Попов е бил силно заинтересуван от задачата, няма обаче съмнение].
Честта, която имах една цяла година да заемам този пост, бе същевременно и честта да бъда предмет на непрекъснати разочарования и на систематични унижения. Но не горчивият спомен за тях движи сега ръката ми, а спокойното убеждение, че – излагайки Ви причините за провалянето на моята мисия – аз Ви правя една последна услуга.
За ясност, разграничавам тези причини според тяхното естество:
І. Причини от служебен характер
Моето първоначално разбиране бе, че възложената ми задача се състои в специалната подготовка на Негово Величество като бъдещ монарх т.е. насочването на неговото умствено и волево развитие към зрялата способност да схваща и се справя със задачите, които особеният му живот неминуемо ще му постави. Считах следователно, че за тази цел е нужно:
а/ развиването на изискуемата се разсъдливост, която ще му даде възможност по-късно чрез самостоятелни и подобаващи преценки на нещата и положенията да взема подходящи решения.
б/ насочването на волята и характера му към ясни, разумни, искрени и естествени отношения с хората, което ще му позволи един ден да знае да преценява, да подбира и – ако е нужно – да търпи необходимите си сътрудници.
в/ въоражаването му с нужните познания за лицата и събитията на най-новата ни история, за да бъде ориентиран върху условията и проблемите на нашия обществен живот и на свой ред – почерпил поуките на миналото – да избегне тежкия данък на събиране лична опитност.
[ЗЦ: На това место трябва да забележа: Стефан и Тина Попови бяха, както съм го наблюдавал и от тяхното държане към моите дъщери близначки, истински ”детешари”, но за тяхно голямо съжаление – бездетни. Във неговите публикации, които всички познавам, той не беше никъде формулирал идеи по въпроса, как да се възпитават 15-годишни юноши. Трябва значи да предположим, че тези му мисли не са от теоретичен характер, а възникнали специално наблюдавайки държанието на Симеончо. Погледнато от днес, Симеон СКГ е изглежда наваксал сам ”развиването на разсъдливостта” и ”познанията за лицата и събитията на най-новата ни история”, но не можем да не забележим далновидността на Стефан Попов относно опасенията му, че Симеон няма да развие "ясни, разумни, искрени и естествени отношения с хората".]
С една дума, аз считах, че моята задача се изчерпва в специалното политическо възпитание на бъдещия ни Цар. Виждайки голямата му природна надареност, не се съмнявах, че задачата ще бъде лека и приятна. И действително, не от негова страна дойдоха непредвидените пречки.
Още в първия ми разговор с Вас се убедих, че Вам или не бяха ясни изискванията на тази задача или пък Вие съзнателно ги пренебрегвахте. Този първи разговор остана и единствен, защото Вие никога после не се заинтересовахте как точно си представлявам възпитанието на Вашия син. На моя въпрос, дали ме викате за неговото възпитание или за неговото образование, Вие не отговорихте пряко. По-сетне трябваше да разбера /спестете ми доказателствата/, че Вашето мнение било, какво Попов е повикан тук само като преподавател по българските дисциплини и оттам нататък той няма думата по никакъв друг въпрос, засягащ същинското възпитание на Височайщото дете. Разбрах и нещо друго: че в годините, които предхождат моето повикване, това възпитание е било насочено безвъзвратно по погрешни пътища, лошите резултати от които постепенно излизаха на лице. Практиката и с мен показа, че под "възпитател" Вие разбирате едно лице, което трябва да следи добрите маниери на Детето, а не да има грижата за насочването и сформирането на неговия духовен живот.
Докато аз считах, че трябва да се стремя да създам в Него съзнанието за трайни и дълбоки ценности в живота, да насадя у Него сериозно отношение към хората и нещата и да му вдъхна чувството на абсолютна отговорност пред събития и бъдещи задължения, скоро трябваше да се убедя, че Вашите намерения са да се продължи по отъпкания път, като Н.В. Симеон бъде насочван към преходни и повърхностни ценности или даже само към забавления, в Него бъдат развивани наклонности към подигравка с хората и въобще вземане живота от несериозната му страна, и че най-сетне всичките алюзии, които му се правят за бъдещите му задължения като владетел се състоят само в привилегиите и облагите, които това му качество носи.
Не ми се пада да отсъдя, дали Вие – на която съдбата повери по един толкова трагичен начин това Дете – притежавате изискуемите се разбирания за неговата подготовка или не. На мен ми стига факта, че колкото пъти си опитах да създам условията за по-близък контакт с възпитаника си /общи разходки, културни занимания и пр./, по един или друг начин това бе осуетено. Чудно ли е тогава, че вместо да се пристрастя към задачата си, аз се видях принуден да се резервирам само като негов преподавател, когато от мене се криеха даже и свидетелствата от неговото училище? В продължение на цялата година аз бях непрекъснато изправен пред свършени факти, съответно на Вашето разбиране, че моите функции се изчерпват с тези на един прост компаньон. На мене бе отнета всякаква възможност да определям линията на неговото общо развитие, характера на заниманията му и разпределението на свободното му време: къде ходи и с кого го прекарва, трябва ли или не да бъде използвано то с репрезентативни появи в обществото /без никаква държавна нужда/, къде и по какъв начин да прекара полезно ваканциите си, по какъв начин да бъдат събудени, поощрени и задоволени културните му нужди – по всички тези въпроси моето мнение нито бе търсено, нито зачитано, когато – както в Палма – обстоятелствата го предизвикваха. Фактите са на лице – бъдещият Цар на една страна, в която хиляди изнемогват в непоносима трагедия, минава в чужбина дните си в кино, кориди, танцови забави, приеми и пр. Кой би имал куража да обяви това гласно на нашата страдаща емиграция?
Защо се чудите тогава, че в главата на това Дете няма интерес към училището? И най-строгият педагог не е в състояние да развие охота към скучното училище на един младеж, който знае, че вън от училището го чакат толкова привлекателни занимания...Аз премълчавам обстоятелството, че към всичко това се прибавя в последно време все повече интереси към уместни компании, което ако не бе тема на разговор с неговия възпитател, трябваше най-малко да даде повод за престорена загриженост.....
Да резюмираме: Вашите разбирания за предназначението и жизнения път на Негово Величество правят излишен един възпитател, който да носи отговорността за бъдещето Му във всичката му широта. Вие виждате в лицето на този квази-възпитател по-скоро една гувернантка, която да оглажда, предотвратява или даже прикрива прекаленостите на една младежка възраст, за която паролата е "изживяване на настоящето", а не готвенето на бъдещето. За подобна задача Вие нито имате нужда от човек като мен, нито пък аз мога да нося свързаните с нея отговорности.
В последния ни разговор аз имах и последния случай да Ви изложа моите безпокойства. Вие не бихте могли да ме опровергаете по по-блестящ начин, освен като развържете ръцете на моя заместник и му дадете възможност да прилага едно действително възпитание. Но аз се съмнявам, че в настоящето училище и домашна атмосфера, която предлагате на Н.В., подобна промяна е вероятна.
[ЗЦ: В тази част на писмото става ясно, че разбиранията на възпитателя и на майката на младежа за целта на това назначение почиват на едно недоразумение и можехме да очакваме само раздела, защото който познава Стефан Попов знаеше, че той няма да остане на този пост от користен интерес, а рано или късно ще тегли заключението на един почтен човек – което направи с това писмо.]
2. Причини от личен характер
Странното всъщност е, че вместо да изясним и изгладим горните различия, Вие пожелахте да ги "уредите" на лична почва, т.е. там, където можехте да ми демонстрирате при всеки случай и във всяко време служебната ми подчиненост. Като че ли унизявайки с и без повод възпитателя на Вашия син и принизявайки го до "технически персонал" Вие не уронвахте същевременно и не подкопавахте авторитета му пред същия този Син в ущърб на неговото възпитание; като че ли Вашите стрели – които никога не ме засегнаха – не бяха всъщност насочени към собственото Ви дете, защото компрометираха неговото възпитание. Къде бе смисъла на това, че вместо да покажете, че зачитате достойнството на един човек, който трябва да учи Сина Ви на достойнство, Вие не пропускахте случай да търсите и откривате и най-дребните му недостатъци? С течение на времето Вие станахте толкова предубедена към всичко, което идваше от мен, че загубихте всякаква обективност, която би могла да даде стойност на Вашите преценки и констатации: каквото и да направех аз, то бе лошо сторено – и към това принципно отрицание се прибавиха напоследък и подозрения, до нивото на които аз отказвам да сляза.
И тука трябва да прибавя, че не е личното огорчение, което говори сега в мене, макар че аз мъчно ще забравя сцената, когато Вие – в името на това да Ви "улесня" – поискахте от мене да се откажа от всякакви представителни функции като възпитател, за да използвате генерално моето саморазбиращо се съгласие и наредите Негово Величество никога да не се показва в обществото /даже и на училищния годишен акт/ с мене?
Същинските причини за Вашето недоволство от мене не са тайна и те могат накратко да се резюмират така: Вие искахте аз да се обезлича и да се огранича само в стените на Вашия двор. Но да искате от мене да престана да имам личен живот Вие можехте само ако ми предложехте друг такъв със съдържание, малко различно от това на следобедите и вечерите, толкова прилични един на друг, че аз не съм в състояние да ги различавам. Да искате да скъсам всички връзки с външния свят Вие можехте само ако Вие ми предложехте някакво смислено общество /Вие стигнахте до там да ми забраните да говоря с другите българи, за Вас всяко мое излизане бе "скитане на ляво и на дясно".../ Най сетне да искате да се изолирам от българската емиграция въобще /с която даже моята кореспонденция Ви се зловиждаше/, Вие можехте само ако не се замислехте, дали не звучи като абсурд, в положението на нашата емиграция да се късат съзнателно връзки малкото хора, които от национална гледна точка играят положителна роля и широките емигрантски среди. Но тука ние идваме до третия вид причини за невъзможността ми да остана повече, до
3. Причини от обществен характер
Вие призовахте като Ваш сътрудник във възпитанието на Вашия син не един случаен човек, а един утвърден общественик, който няма нужда на това място да дава сведения и доказателства за мястото си в българската общественост. По ваше искане, аз се отказах от всякаква отговорна роля политическа в нашата емиграция, но това не биваше да означава, че аз трябва да престана да имам обществен интерес и живот – едно само по себе си странно искане, непонятно в човешката оскъдица на нашата емиграция, едно искане даже неморално за едни изгнаници, освен това и неизпълнимо. Не беше, прочее, моя вината, че политическите лица, които Ви посещаваха, търсеха да се срещнат по частен ред и с мене, недоумявайки кое кара Ваше Величество да се лишава от опитността и познанията на собствения си сътрудник. И в това отношение желанието Ви да ме обезличите даде обратния резултат: и най-интимните Ваши приятели виждаха и ценяха в мене не проводника на Вашите идеи и намерения /както се опасявахте Вие/, а личните мои разбирания и преценки, които имаха тежест именно защото бяха мои лични.
Но наистина каква нужда и полза имаше от моите съвети и познания, когато – даже и случайно изтървани – те не бяха вземани под внимание и се докараха нещата до там, че докато реномето на Царския ни двор трябваше да бъде високо някъде в небесата на българската емиграция, сега то се споменава ведно с името на лица, арестувани за финансови мошеничества и даже подозирани в сътрудничество със Съветска Русия!
[ЗЦ: На това место писмото взима историческо значение в смисъл, че Стефан Попов, чийто остър интелект не може да бъде оспорен от никого, в 1953 година е видял ясно къде ще отиде този младеж, по начина по който майка му иска да го възпитава, точно 50 години по-късно когато ще управлява България – в близост до и афинитет към мафията и комунистите].
И тука трябва да предупредя, че не лично разочарование говори в мен, а преди всичко общественото ми чувство и съжаление, че един български разум и едно българско сърце, които бяха готови да се поставят изцяло на Ваше разположение, да Ви улеснят, да Ви упътят, да Ви подкрепят, Вие ги игнорирахте по един толкова безсмислен начин, безсмислен за самата Вас.
Една цяла година един от изтъкнатите – с или без право, хора на Българския национален фронт бе при Вас и Вие не намерихте за нужно нито веднъж да разговаряте с него за нуждите и пътищата на нашата национална емиграция. Този факт говори сам по себе си достатъчно. Но и той един ден ще бъде изтълкуван в моя полза, защото той ме освобождава предварително от каквато и да било отговорност за политиката, която водите Вие и която:
І. Разчита на възстановяването на Търновската конституция, за да профитира от него, обаче нарушава тази конституция в повелите й относно възпитанието и представляването на малолетния Цар.
ІІ. При всичката благородна – но уместна само в рамките на един нормален живот – благотворителност корумпира нещастната ни емиграция, защото я кара да иска и получава от Короната, на която би трябвало да се служи само от идея. Или пък щом веднъж е взета присърце мизерията на тази емиграция, тогава да се направят сериозни и резултатни постъпки, където трябва, за нейното омекчаване.
ІІІ. И най-после която политика не само че не цели обединяването и воглавяването на националната ни емиграция, но систематично пренебрегва усилията на тази цел на нейните представители.
Иска ли питане, че един човек с обществено чувство като мене мъчно ще понесе тази Ваша обществена безпътица? Още повече, че тя би могла много лесно да бъде избегната?
Но тука идваме до момента, когато от само себе си се налагат въпросите:
- защо е било необходимо да се вика един възпитател, когато предварително е съществувало намерението да не му се повери същинското възпитание на царското дете?
- Защо е бил търсен един академик със съответни подготовка и култура, когато умишлено той ще бъде принизен до безгласен компаньон и ще ни бъде срам да го показваме на обществото?
- Защо готовността и услугата на един български общественик под ръка биват игнорирани, когато нямаше нищо по-естествено от това, те да бъдат оползотворени?
- За угода на кого бе предприето това негово обезличаване?
Разумен отговор на тези въпроси не може да се даде. Той трябва да бъде потърсен в истинското положение на нещата във Вашия двор, където трябва да се засегне Вашия частен живот. За това аз нямам нито правото, нито разположението. И без това в живота има случаи, когато неспоменаването на известни положения ги назовават най-добре...За съжаление, подчиняването на всички национални и обществени проблеми на личните Ви аспекти взема форми, при които има място само за една реакция: дигане на рамене.
[ЗЦ: Относно личния живот на вдовицата на цар Борис ІІІ Стефан Попов казва само тези няколко думи, към които и аз нямам намерение да прибавя нищо, въпреки че тези факти ми бяха отдавна известни. Пита се само как са влияели тези неща на душата и на характера на един 15-годишен син].
Зле стоят обаче нещата с представителите на една монархия, която дава повод за подобен недвусмислен жест и по чийто път трябва да лежат обществените трупове на собствените й поддръжници. И аз не ще скрия, че трябваше да дойда тук, за да стана скептик по отношение бъдещето на нашата монархия, ако се продължава по този път.
Допускам, че по повод на тези редове Вие ще повторите многократното ваше изявление, че искате да знаете за мнението на другите. Позволете ми да забележа, че съществува опасността, в това отношение да предизвикате взаимност. Това може да си го позволи едно частно лице за своя сметка, но не и една българска Царица в изгнание, освен ако тя предварително не е ликвидирала в съзнанието си бъдещето на монархията, начело на която случаят я е поставил.
Завършвам настоящето с надеждата, че то ще послужи поне за в бъдеще въпросите около възпитанието на българския Цар да бъдат третирани по начин, съответен на упованията на българския народ в него. За тази цел аз съм готов да понеса – казвайки истината, която Вие неужели тъй много обичате – съдбата на най-омразния Вам човек, която всеки случай предпочитам пред презрението, което Вие изглежда храните по начало към всеки българин.
[ЗЦ: Това наблюдение, изказано от Стефан Попов през 1953 г. е потвърдено и от много други, които описват, как се е отразило на характера на царицата и сина й отношението им към всичко българско след безсрамното им пращане в изгнаничество от страна на комунистите през 1947 г., шест години преди това писмо]
Изпълнявам без страх дълга си на български общественик, тъй както диктува неговото убеждение, а не неговият материален интерес. Не се опасявам, че сега към епитетите на "егоист, некоректен и невъзпитан човек" ще прибавите по този повод и други. Един обаче не ще можете да употребите: не ще можете да ме наречете подлец...
Ще бъда щастлив, ако аз стана единствената жертва на Вашето отрицание, особено ако тази моя жертва може да предотврати и изкупи несравнено по-голямата: бъдещето на Вашия син и на Нашия Цар.
Давам си сметка колко далеч отивам в излагане на действителността, както я виждам и преценявам аз, но не вярвам, че Вие ще очаквате доблестта в подобен случай да моли за извинение, а още по-малко, че ще поставите занапред под съмнение чувствата на обич към това Дете, за бъдещето на което отправям единствената молитва за благоуспяване.
Моля Ваше Величество да благоволи и по този случай да приеме изразите на дълбоките ми почитания
Ваш: Стефан Попов
Мадрид, 14 януари 1953 година
------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Публикуваме пълният текст на писмото, предоставен от редакцията на в. "Седем"
© Copyright Mediapool
****
Днес не мога да не спомена, защо този аспект от живота на Симеон Сакскобургготски играе известна важна роля в отношението ми към тази личност.
Когато той се яви в политическия живот на днешна България:
А). в изданието на 1.05.2001 на тази моя страница в Интернет писах защо съм за явяването на Симеон на нашата политическа сцена, въпреки, че не съм монархист, а по-скоро ”умерен” републиканец (вижте при интерес текста ми тука >>).
Б). през ноември 2001 г. прочетох книгата на Кеворк Кеворкян Разговори със Симеон Втори, водени през 1990 г., и забелязах на стр. 73 на въпроса, кои българи той познава, между другото следните думи на Симеон: Стефан Попов – сънародник, който почина наскоро, той е много интересна личност, живя в Мадрид.
Повтарям – ”живя в Мадрид”. Нито дума, че му е бил една година възпитател. Че е имал известна връзка с Попов и след това – явно тайно от майка си, както Попов публикува по-късно.
Моят ум на правист функционира така, че аз веднага си казах и запомних – този човек премълчава неща до степен да го прави В СЪЩНОСТ ЕДИН ЛЪЖЕЦ.
В). По случай изборната му борба Симеон СКГ разпространяваше, или позволяваше други да разпространяват, за щяло и за не щяло, че бил лично толкова забогатял, че не само можел да води изборната си кампания със собствени пари, а и оставаше впечатлението, че можел да помага финансово лично на български бедняци. Това го показа в моите очи като чист лъжец, което писах на мнозина приятели монархисти, които поне тогава вярваха безусловно в него. Българските гласоподаватели направиха в изборите през 2001 г. кардиналната грешка, да паднат в тази му клопка поне с наивната мисъл, че един богат човек няма нужда повече де краде. Истината е по скоро, че алчният е крадлив независимо от това, колко вече има – а Симеон СКГ беше и алчен и далеч не толкова богат. Както днес знаем, той не се върна в България за да помага на бедняци, а за да си помогне лично да забогатее.
Целия размер за наглата му лъжливост тепърва ще занимава България. Въпросът е само, доколко лъжите му са релевантни морално, политически, или и по наказателните закони.
А за далновидността на този рядко интелигентен и културен Европеец от български потекло Стефан Попов нека повторя с негови думи какви прогнози е направил почти половин век преди това за днешния управник Симеон Сакскобургготски:
Опасявайки се, че Симеон няма да развие ”ясни, разумни, искрени и естествени отношения с хората”; че развива наклонности към подигравка с хората; че търси главно привилегиите и облагите, които му носи качеството му на владетел, разчитайки на възстановяването на Търновската конституция, за да профитира; че развива близост до и афинитет към мафията и комунистите; че не цели обединяването и воглавяването на националните елементи и презира по начало тайно всеки българин.
(15.04.2004)

--
--
PREPECHATAL OT MEDIAPOOL.BG

http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/08/13/05_130804bg.shtml

STEFAN D-R D TCHOLAKOV
15 AUGUSTI 2004
SVERIGE