Тъй като не можах да намеря по-подходящи думи, ще цитирам един монолог на една "твърдо ориентирана" към омъжена жена (би):
"...Следвате някакви свои мимолетни капризи, а
когато ги задоволите си фръцвате дупенцата вкъщи
при мъжа и децата.А човекът от другата страна може
би е вложил някакви чувства и за него това не е
само игра или нестандартен купон.Още по-гадното е,
ако приятелката е самотен човек...Ако е - то след
евентуална авантюрка, всеки ще си отиде ни лук ял,
ни лук мирисал.Но ако тя е сама, не би ли се получило малко (да не кажа много) егоистично..."
Какво мислите за това?

tova e poglednato ot qgqla na nesemeinata zena...i az taka bih go vidyla ako sqm single, no ot drugiya qgql ...
ako si semeina i imash priytelka, koyto s e sihgle i ya zelaesh kakvo stava- mislish postoytnno za neya,no imash da mislish oshte za rabota ,za mqz, za deza ,za ychilishte, za tabliza za umnozenie i kakvi li ne oshte neshta kato gotvene ,chistene, weekend sqs semeistvoto, hoby i tya e nykqde tam na pqrvo mysto v spisqka ,no realno kolko vrem,e ima edna semeina zena...ne mnogo ili pone ne tolkova kolkoto drugata strana ochakva ....
eto go i razminavaneto .ako se vidyt sled sreshta ednata bqrza kqm vsichki ochakvashti ya , a drugata kqm samotata si.

mislya che e nai dobre semeina da ima vrqzka sqs semeina i obratno (nesemeina s nesemeina),no kakvo da pravim kato imame i chuvstva osven razum i razumni planove....
ne e vqzmozno da ses vlubvame po plan , nali?

......vlizash tochno navreme!:))))))
..iskam, da mi dadesh e-mail si!

tazi tema e mnogo svurzana s edna druga, ne otdavna diskutirana tuk - za lubovta i egoizma...
mnogo e trudno do kontrolirash jelaniiata si, da podtiskash neustoimata poniakoga jajda...
mnogo e trudno da si trugnesh ili da ostanesh, prestruvaiki se, che si nai-obiknoven poznat ili priiatel...
no mislia, chovek triabva da se starae da naraniava drugite po-malko i e po-dobre da izbere trudnoto za sebe si...

po tazi prichina vinagi sum iskala priiatelkata mi da e semeina. no tova, koeto ti se sluchva, privlichaneto - vse neshta, koito ne mojesh da si poruchash s magicheska pruchka...
i ako ne e... e, :))), niama nishto nishto losho prosto da se sreshtnem na korta:) samo tam:)

clikni vurhu imeto i i shte vidish e-mail-a i, milichko:)))

i poneje sum mnogo chuvstvitelna na taia tema posledno vreme, iskam samo da kaja, che neshta kato:
"...мимолетни капризи..."
"...си фръцвате дупенцата вкъщи..."
"...е вложил някакви чувства и за него това не е
само игра или нестандартен купон..."
znavhi liq che kato si semeen za teb vsichko se zakluchava v tezi tri frazi!!!!


A ti, Day, kakvo mishlish?

VSI4KI LI STE TOLKOVA MADRI,DOBRI,TOLERANTNI I RAZBIRASHTI,KAKTO IZGLEJDA OT TOVA KOETO PISHETE,A?????????nAISTINA MI SE ISKA DA E TAKA,ZASHTOTO TOZI SKAPAN SVIAT,100% SHTE STANE PO-GOTIN.MAMKA MU-TOVA SIGURNO NIAMA DA IZLEZE:)IA DA PROBVAM NESHTO DRUGO...?VA TU FAIR FOUTRE...AKO E IZLIAZLO,ZNA4I SAM OBARKALA PRAVOPISA:))))KISSES MILI DAMI,NE ISKAM DA VI OBIDIA,AMA NE E LI TAKA????

...а и при "нормалните", хетеросексуалните - Той е женен, тя - не. или обратното.

наистина е гадничко да си несемейната страна - особено през уикенда и по празници; или когато се размислиш, че винаги ти трябва да се съобразяваш с нея/него - половинката на любовта ти, де.... защото любовта ти първо се съобразява с половинката си, а после те "вмества"...

от друга страна какво? на семейния/семейната дали винаги му/й е лесно? мисля, че не... че не всички семейни, имащи връзка встрани, гледат на нея като на авантюра, развлечение, каприз..., някои даже страдат...

а решение има ли?.... не знам... знам само, че универсално няма - а зависи от конкретните трима... няма да ви говоря за развод (банално и ясно); нито за мълчаливо приемане на статуквото от трите страни (също нерядко срещано); а за нещо, което, Бога ми, съм виждала с очите си - съпругът си имаше любовница, съпругата си имаше любовник - и съпрузите си бяха приятели, както помежду си, така и с "незаконните" си половинки. даже понякога си правеха общи купони :)
тогава много се учудих, като видях как си живеят, но по-късно си казах, щом така се чувстват добре....

Day, според мен проблемът не е семейството на семейната, а отношението й към несемейната й приятелката. отношенията между двете... ако са истински...,... не би имало тежки и раняващи чувства - как точно не знам, но те двете биха намерили път....



IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 14.01.01 01:35.

Неотдавна имахме подобен разговор в клуб 40-50, където една дама категорично заявяваше, че не би си позволила връзка с женен мъж, даже и да изпитва много силно чувство, убеждаваше ни как ще го подтисне това "вредно" чувство, и все в тоя дух. Стана интересен разговор. Искам да пусна пак тук един мой постинг оттогава, който мисля че най-добре отразява какво мисля:

"...И още нещо - както и да го въртиме, живееме веднъж на тоя шибан свят, мамка му, мамка му, един път, това е положението... Може би при мене само така се получава в живота, но е толкова трудно в тоя един живот да намериш истинския човек, с който се допълвате и сливате дотолкова, че в един момент усещаш, че имате еднаква структура и организация на мисленето и възприятията, толкова е трудно, почти невъзможно, че когато се случи, аз го възприемам като Божи дар, и от благодарност отивам да запаля свещичка (ми смейте ми се, ако искате), и искате да го отхвърля тоя дар свише с лека ръка, НИКОГА........"



Beware! Big Browser is watching you!

Редактирано от Ивo на 13.01.01 20:43.

Откъде-накъде "човекът от другата страна" ще се представя като безмозъчна и безпомощна жертва - когато е тръгнала да влага чувствата, е трябвало много добре да си дава сметка какво точно може да очаква от една връзка със семеен човек, на какво може да разчита и на какво - не. А не след това - ама туй, ама онуй...

..., за да не бъдеш съден, е казал Той.

"много добре да си дава сметка", казваш...
кой може ли предварително да си прави план-график на чувствата, или по-точно бизнес-план? да калкулира емоционалните потоци, да ти разпредели във времето, да сметне приходи-разходи, активи-пасиви....

и слава Богу, че никога не можеш да знаеш предварително....

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 14.01.01 01:42.

Той си е там...

Права е...но пък трябва ли само това да ни води...?Трябва ли да се отказва контакт само от страх от евентуално влюбване...? Контакта винаги с тази надежда ли се създава?
И по-точно, връзка ли е винаги целта на един контакт в тези, да ги наречем, по-специфични среди като този клуб, например?

Редактирано от Day на 14.01.01 11:29.

"pravilno" i da budem dobri sa neshta, koito mojem da si pojelavame...

Tia - Lubovta - magjosnica sviata,
bich jestok i jelana jena...
Tia - ne idva s poputniia viatur...
kato gost ne chuka na tvoiata vrata...

Tia - kradec e - zul i bezskrupolen
i s vzlom prevzema dveri, steni...
duh ne poemash, grubnakut ti schupen e...
ala niama sulzi... samo niakak boli...

I preminava li s vremeto bolkata?
Znachi li neshto bezmulvniia vik...
Nameri me lubov - puk kolkoto - tolkova:))
az sum prosto jena - niamam mech, niamam i shtit..

...с една програмка. просто другояче се четат стихове на кирилица


Тя - Любовта - магьосница свята,
бич жесток и желана жена...
Тя - не идва с попътния вятър...
като гост не чука на твойта врата...

Тя - крадец е - зъл и безскрупулен,
и с взлом превзема двери, стени...
дъх не поемаш, гръбнакът ти счупен е...
ала няма сълзи... само някак боли...

И преминава ли с времето болката?
Значи ли нещо безмълвният вик...
Намери ме, любов - пък колкото - толкова:))
аз съм просто жена - нямам меч, нямам и щит..


IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 14.01.01 19:57.

...винаги приятелката ти да е семейна?

уважавам рационализма и прагматима ти, но дали се получава на практика?

ако се влюбиш в несемейна и тя в тебе - тогава какво?

IMAGINE...

следващия път ще карам на кирилица:))))))

Тъкмо и аз това си бях наумила да направя :-)

Редактирано от Day на 14.01.01 17:20.

nali tova govorim - ne e KFC da si go poruchash po telefona. I poslednoto neshto koeto sum e racionalist i pragmatik. I ti vrushtam onezi zakani:))) Ako se vljubia v nesemeina - opitvam se da go podtiskam, rabirash li. Losho stava ako i tia si padne. Ne znam Jane. Tolkova e trudno da sledvash onova, koeto smiatash za pravilno. No naistina ne bih jelala niakoi da stoi po praznicite sam samo zaradi moiata slabost.

Както често се случва, и тази тема както се развива, ще трябва да излезе от онова, което беше зададено първоначално. Ами то двама души, които се обичат, може по силата на много причини и обстоятелства да се окажат разделени и сами не само на даден празник (което не е чак толкова пък болка за умиране - всеки празник е сам по себе си една условност), но изобщо за дълги периоди - без непременно по причина на женен-неженен. И във всичките тези случаи всъщност си мисля, че нещата опират до силата и дълбочината на чувството им. Познавам хора, които в продължение на 5 години пък точно обратното, понеже живееха на голямо разстояние (над 1000 км) един от друг, имаха възможност да се срещат и да бъдат заедно само по празниците и по време на ваканции, и въпреки това си запазиха любовта.
Спомням си тук, в този клуб преди време Едно Куку написа една тема в смисъл на това, колко е хубаво даже когато си сам, да знаеш, че липсваш на някого, че някой мисли за тебе. Да, аз мисля, че това е нещо не по-малко важно от физическото присъствие...

Beware! Big Browser is watching you!

Редактирано от Ивo на 14.01.01 18:11.

Опитвам се, както казва Ребека, да ги гледам нещата от тоя ъгъл, от оня - и ми възникват разни въпроси в главата:
А защо трябва са изхожда от презумпцията, че несемейната страна е едва ли не длъжна да стои сама даже и в тези моменти, когато семейната си е в гнездото? Не мисля, че семейният индивид, щом сам няма възможност за пълно отдаване, има каквото и да било право да изисква нещо такова от другия/другата.
Отделен въпрос е, че самотата си зависи от конкретния човек и той сам си я прави или съответно преодолява. Т.е. несемейният в хипотетичния случай най-вероятно и така си е бил сам на съответния празник/уикенд, и преди да срещне семейния човек. Да не говорим пък, че това, че семейният си е бил в семейството, изобщо не значи, че не е бил също толкова самотен вътрешно...

...И си безкрайно права, че всичко опира до това, колко са истински и силни чувствата между двата човека, между двете души, ако са истински е достатъчно пълното себеотдаване в моментите, когато могат да бъдат заедно и да се посветят един на друг, и тогава нищо друго няма значение...


Beware! Big Browser is watching you!

"ne bih jelala niakoi da stoi po praznicite sam samo zaradi moiata slabost."

защо наричаш любовта "слабост"? приемам, че става дума за любов, нали за това говорим, а не за каприз, прищявка, авантюрка....

кое е "силност"? да обърнеш гръб на водопада чувства, когато те залее?

признавам, аз нямам отговор...


IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 14.01.01 20:08.

не съм чела цялата тема така че може да не е съвсем на място, обаче:
Иво, ни мислиш ли, че когато хората имат възможност да са малко време заедно, те нямат възвожността да се разочароват един от друг? не говоря точно за твоите познати. Защото, когато не са заедно - всеки един от тях се опитва да се покаже в най-добрата светлина пред другия...и т.н. не че лъже просто оставя на преден план само хубавите неща от себе си.
и така, просто не остава време да се видят лошите

едно ку-ку

otgovor, no ne prechi da opitam...
Silniiat chovek - obichaiki, toi se bori za lubovta si, jertva sebe si, jertva vsichko, koeto ima...
Moje bi smiatam, che ne moga da jertvam tvurde mnogo neshta, che sum zavisima ot mnogo neshta. Kakvo da i obeshtaia - malkoto svobodno vreme, koeto ti ostava tichaiki nasam natam za deca i suprug. Na znam, Jane. Ne znam.

A mi az mai shte otgovoria samo na vtorata chast ot vuproschetata ti: Ne mislia, che vinagi celta triabva da bude eventualna vruzka. Da poznavash poveche hora, s koito imash niakakva dopirna tochka, da razgovariash s tiah, da tursish s tiah, da gi podkrepiash i te da te podkrepiat, da se poskarvate ot vreme na vreme i t.n. i t.n. E, ako v kraina smetka se poluchi i vruzka - OK! No ne mislia, che tova triabva da e celta ot koiato da se trugva.

A ti, Day? Ti kakvo mislish? I stiga si se izmukvala:))))

a kato znaesh, che ne mojesh da dadesh poveche - nai-dobre si stoi na z... Prosto smiatam, che za semeinata jena e po-lesno da prieme, che imash po-malko vreme za neia, zashtoto tia ima sushto tolkova malko vreme za teb.

I pochti ne spah taia nosht:))

Редактирано от sm_eva на 15.01.01 07:51.

Защо почти не спа, Ева?

Ако си се въртяла в леглото и разсъждавала по въпроса за семейните и несемейните, вярно е, боли цял ден да си мислила за срещата вечерта, а вечерта ти се обажда да ти каже, че детето иска да ходи на пица и срещата се отлага за утре. На вас женените/омъжените също никак не ви е лесно, то е ясно, особено, когато обичате много, а ни виждате нас, свободните душички, малко.

Аз затова съм решила, когато го видя, да не се оплаквам, да не вижда колко ми е тъжно, че го виждам веднъж седмично и то само през ваканциите. Но е хубаво, мамка му. Всяка минута с него е вълшебна.

А колкото до самотата - не съм самотна без него. Работата, ученето, семейството, комапнията, къщата и на мен ми заемат всичкото време. Добре, че поне винаги мога да си нагаждам плановете според времето, с което той разполага.

Но се надявам, Ева, че не си спала поради други причини, едни такива радостно хвърковати, които карат матрака да скърца, а съседите да превъртат очи.

Лек снежен ден на всички!

Я. Д.

Българският език - официален за всички.

pospah dva chasa,
no interesno kak taka dobre se orientira...

blagodaria ti,
che zvuchish taka uspokoitelno:)))

Кое страдание е по-малко: че не можеш да виждаш
любимата си достатъчно често или че въобще не
можеш да я виждаш? Ако обичаш наистина силно,
забравяш за гордостта си и си съгласен и на
"трохите"...нали?

puk tuk idva vuprosa kato obichash niakoi redno li e da go obrichash na trohite?

наистина тъпо е в един момент, когато го осъзнаеш като такова... когато осъзнаеш отношенията ви като подаване, респ. прибиране на "трохи"...

въпреки че, ако чувството е голямо и истинско между двете, за какви "трохи" става дума?

какво значи "трохи", мили момичета, когато говорим за чувства?

чувствата с хронометър ли се мерят? колкото повече време - толкова повече чувство? ми по тая логика семейните направо се побъркват от взаимна любов....


IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 16.01.01 00:54.

какво тогава? ако искаш и той/тя иска също да сте повече време заедно - ти какво?, ще бягаш и ще се криеш, за да не му гледаш лошите страни и да не показваш своите? ще бягаш, за да не се разочароваш и да не го разочароваш?

а как тогава ще срещнеш оная, голямата Любов? ако непрекъснато бягаш....

IMAGINE...

...те молят за тези "трохи"?Какво ще направиш?Ще държиш на своето си, че не трябва да имате нищо общо или ще "ги дадеш"?

"priblizitelno reshenie" i citiram: "niamam otgovor"!

A ti, Day, ti kakvo shte napravish?

tuk neshtata kasaiat lichniia mi egoizum, kolkoto i neudobno da mi zvuchi.
Jelanieto da jiveesh s dvama dushi ednovremenno /ne v edin dom/, da ne mojesh, kakto bez ediniia, taka i bez drugiia,/i moje li da obichash naistina dvama ednovremenno/ s koeto postigash sobstvenoto si shtastie i ti ostava poburkvashtoto chuvsto na vina, che moje bi si edinstveniia shtastliv. E, tova chuvstvo, e dalech po-milostivo, dori moje da go niama, kogato i tia/te praviat sushtoto...

A moje bi si stradam hronichno ot chuvstvo na vina...

Редактирано от sm_eva на 16.01.01 09:48.

Бих го направила, дори само от съжаление...
Макар, че да приемеш нещо, подадено ти от съжаление е още по-достойно за съжаление, но любовта понякога пречупва и най-гордите хора...

da te popitam
koe e po-jestoko - da go napravish ot sujalenie ili da otkajesh?

i btw - ti semeina li si?

Редактирано от sm_eva на 16.01.01 10:19.

Щом съм избрала съжалението, значи смятам, че отказа е по-лош.Когато някой е поне отчасти удовлетворен, има шанс да му мине...а когато не е - шанса е много по-малък.

da tvurdia, che ima neshto obshto s temata, no koe spored teb e po-vajno - spravedlivostta ili milosurdieto?

...Jane,da znaesh kolko si prava....opravdania mnogo,kogato dulboko v sebe si chovek znae ,che nejelae neshtoto......ami po-dobre da zamulchi....ako neiska da go ulichat v .......

Чувството за вина е много благородно, но това ли е наистина?Не е ли по-скоро чувството на страх.Страх да не би да обвържеш прекалено чувствата си с "излишния" в семейството...?

Ако е насочено към мен - справедливостта.Ако е към друг - милосърдието.
И отказа справедливост ли е?Справедливо ли е за другия, че му отказваш и най-малък шанс?

не Джейн не говоря за това, аз за случая когато те поради независещи от тях си причини имат невъзможността да са заедно

едно ку-ку

...между зависещи и независещи от теб/тях причини?

толкова субективно е...

всъщност, кажи, моля, според теб - какво означава "независещи от тях причини"?

IMAGINE...

дали е по-добре да замълчи - или да спре, да се оттегли?

мълчанието не е ли вид лъжа?

IMAGINE...

blagorodno li e?
az kazvam, che sum egoist - ti me iskara blagorodna:)))
i... vuzmojno e i da e strah...

moje da se okaje spradliv otkaza v nachaloto na neshto...
a i nali kazah, che niama obshto s temata:)

mislia che greshish za tova.

vid luja e

...ne to e priznanie.
...zashtoto sum sigurna,che navseki se e sluchvalo da krie nejelanieto si zad kup opravdania.

Егоизма често е признак на страх...Страх да не бъдеш ти наранен от другите...

Редактирано от Day на 17.01.01 14:10.

признавам, никога не съм отъждествявала страха с егоизъм...
ще трябва да помисля:)))

нали не се заяждаме?
ако единия е в щатите а другия в българия?
и на този в блъгария не му дават виза да замине? а този в щатите не може да дойде тук защото ще си загуби работата?
дай да не издребняваме, моля те! всеки случай е сам за себе си, със своите си субективни неща и не може да се сложат нещата под общ знаменател. аз просто изразих едно мое мнение породено от съвсем частен случай касаещ самата мен :-)

едно ку-ку

Когато мислиш не само за себе си, а и за някой друг,си много по-уязвим.
Когато се покажеш милостив, загрижен, мислещ...за
другите, самия ти ставаш по-открит и нараним...

che e obratno - kogato mislish samo za sebe si i mnogo mnogo se grijish pak za sebe si - togava e po-lesno da te naraniat, da zasegnat suetata ti. Zashtoto kogato mislish za drugite - kakvo ti puka, che niakoi iska da te narani?

Когато мислиш и за други, можеш да бъдеш наранен от тях и чрез тях...

Конкретно: Ами например прибирането на мъжкия индивид в казармата е една много конкретна, "независеща" причина, срещу която, общо взето, не се рита.
Абстрактно-екзистенциално: по думите на Хемингуей - тънката паяжина на хилядите междуличностни зависимости, която огражда човек от момента на раждането му и му връзва ръцете и краката по-здраво от стоманени въжета...

Beware! Big Browser is watching you!

Day... predavam se:))))

С цялото си уважение към коректния ци-
тат бих възразила срещу изцяло нечисто-
плътното ми определяне като "ЕДНА"
"твърдо ориентирана" .Аз съм човешко
същество,уважаема,а не просто едно
определение без съществително.Би
могла да сложиш поне неутралното "една
дама".Да не говорим за това,че кавичките
в случая придават едно много неприятно
иронично звучене.
За кой ли път се убеждавам,че ти си на
другия,низшия полюс.И чрез форуми няма
да намериш нито решение на конкретните си
залитания,нито дори смислен диалог на
нивото,за което претендираш.Нейсе,няма
да ти отнемам перверзното забавленийце.
Ще наминавам понякога за да се посмея
на глупостта!

Цитат:
"...с оглед на твърдата ми ориентация..." (аз никога не бих използвала подобна фраза за когото и да било, затова са кавичките)Освен това използвах фразата "ЕДНА семейна..." по същия начин, както "ЕДНА твърдо ориентирана...", но това ти не го видя...
Целта ми беше да бъде максимално неутрално...,
както обещах...
Знаеш ли, че някои помислиха, че това са мои думи ?!?!
Но ти го приемаш лично...

Редактирано от Day на 20.01.01 11:48.