Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:22 03.06.24 
Запознанства
   >> Ева и Ева
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема Re: Бенедикт XVIнови [re: tramell]  
Автор Джeйн (редник)
Публикувано21.04.05 14:26



Еййй, не беше двуличен и не беше лицемер Неговата критика на капитализма* беше принципна, дълбока и сериозна - както като догматика, така и като практика. Обаче това беше критика от дясно, от позициите на силно консервативните ценности. В този контекст именно са и оспорваните му възгледи за абортите, контрацепцията и хомосексуализма. Къде и в какво виждаш двуличие и лицемерие?

* Думата не е комунистическа Самият Йоан Павел ІІ говореше за фундаменталните недъзи на съвременния капитализъм



Тема Re: Бенедикт XVIнови [re: Джeйн]  
Автор tramell (monosexual)
Публикувано21.04.05 16:46



Къде и в какво виждаш двуличие и лицемерие?

в различното му отношение към политизираните проповеди и духовници в Източна Европа и Латинска Америка /примерно Полша и Никарагуа/

If you didn't want the answer, you shouldn't have asked the question.


Тема Re: Бенедикт XVIнови [re: tramell]  
Автор Джeйн (редник)
Публикувано21.04.05 19:04



Мисля, че не беше различно. Антикомунистическите духовници в Полша нямаха амбицията да променят католическата доктрина, за разлика от латиноамериканските католически либерали, да не говорим за откровените последователи на теологията на освобождението. Т.е., различното отношение - доколкото го имаше, се обуславяше не от политическата насоченост, а от това дали се посяга на догмата. В Източна Европа не се посягаше, а в Латинска Америка имаше ясна такава тенденция. Това не е лицемерие, а принцип - веруюто на Йоан Павел ІІ, ако мога така да се изразя, бе, че църквата трябва да се намеси в политиката, но без да променя същността и ценностите си.



Тема Re: Йоан Павел ІІнови [re: Джeйн]  
Автор tramell (monosexual)
Публикувано22.04.05 09:08



ОК, съгласих се! не използвах правилните думички...


Поемайки властта, Йоан Павел Втори започна да изневерява на либералните достижения на Втория събор.


If you didn't want the answer, you shouldn't have asked the question.

Тема църква vs. политиканови [re: Джeйн]  
Автор ПeчeнaTиkвa (eclectic)
Публикувано22.04.05 12:13



Джейн, от казаното от теб всичко ми стана ясно ДО последното изречение. А именно: "...че църквата трябва да се намеси в политиката, но без да променя същността и ценностите си." Може би (за кой ли път(-:) не съм разбрала, или съм недоразбрала (няма да те учуди, знам (-:), но не е ли била църквата, чрез нейните (в повечето случаи) единствени образовани и обучени от народа служители неизменна, важна единица от формирането и устройството на държавният живот, респ. влиянието и значението на църквата над политиката е било саморазбиращо се? И не е ли това именно един от фундаменталните и грижещ се за непрестанни кофликти проблеми между разминаващ се догматични/веройни нагласи на различни групи от хора, в периода от времето на рудиментарно държавно устройство на обществата (Средновековието) до високо модерно, социално, правно, демократично (всичкото в един идеален случай) устроени общества в днешни дни? С други думи: църквата винаги е била част от политиката?! 13-ти, 14-ти, 15-ти век доста силно. След 16-ти век чрез Просвещението и последвалите от него реформаторските опити (секуларизацията) за премахването на тази тендеция и критичното поставяне под въпрос на абсолутни духовни (държавни) водачи и тяхната власт, онтологичното същесвуване на Бог и появата на първите заченки на либерализъм с неговите основни концепти за човешки и граждански права, с всичко това ролята на църквата в пол. и соц. живот е намаляла, но не и напълно ичезнала - до днес. Естествено говоря за западни, с доминиращо християнско изповядване общества. И за да се върна на твоето изказване, какво точно имаш предвид с изречението: "...че църквата трябва да се намеси в политиката, но без да променя същността и ценностите си." Коя същност, по-точно, на църквата и кои нейни ценности? Коя църква - римо католическата или църквата като универсална духовна институция?



Тема Re: църква vs. политиканови [re: ПeчeнaTиkвa]  
Автор Джeйн (редник)
Публикувано22.04.05 19:37



Единна християнска църква няма. Има една католическа църква, около две дузини православни църкви и купища протестантски църкви (без да се броят протестантските секти).

В случая говоря за католическата църква, защото темата е за нея. Имам предвид факта, че Йоан Павел ІІ бе явно ангажиран с политически каузи (напор. движението "Солидарност" в Полша, опитите да се предотврати/спре войната в Ирак и др.) - нетипично за предшествениците му. А по отношение на догмата бе консерватор. Мислех да ти пиша още, но видях, че в днешния "Стандарт" Гарелов е пуснал много добър материал за Бенедикт ХVІ, в който пише точно за тези неща:

Има нещо озадачаващо поне за нас, българите, в първите реакции при избора на Йозеф Рацингер за нов папа. От една страна, по всеобщо признание той ще е достоен продължител на делото на папа Йоан-Павел II, комуто бе дясната ръка. А за издъхващия Войтила бяха казани такива похвални оценки, каквито може би не е получавал нито един друг папа. Дори бе предложено веднага да бъде обявен за светец. Той бе наречен защитник на човешките права и свободи, най-големият политик на ХХ век, човекът, допринесъл най-много за падането на Берлинската стена, социалният папа, папата, който върна младите хора във вярата, прокара пътя към обединението на Европа на основата на общото християнско наследство, най-обаятелният, най-енергичният... Логично бе неговият верен съратник и приемник да бъде поне отчасти носител на тези или подобни оценки. Вместо това четем, че неговият избор е победа на консерваторите в Конклава. Наричат го хардлайнер, Божия Ротвайлер, ревностен защитник на традиционната доктрина на църквата и т.н. Има се предвид, че Бенедикт ХVI е противник на всякакви революционни идеи, яростен привърженик на твърдата линия против употребата на контрацептиви, против легализирането на хомосексуалните връзки, против абортите, евтаназията и ръкополагането на жени за свещеници. И ето тук е прецедентът. Всичко това се нарича недвусмислено "Войтилизъм без Войтила". Това означава, че става дума за следвана от самия Йоан-Павел II линия в църковните дела на римокатолицизма. И че самият Войтила е бил консерватор, що се отнася до принципните позиции на Ватикана по проблемите на модерните времена. Само че това може би вълнува този един милиард католици по света, но не и нас, останалия свят. За нас Войтила е папата, който още през 1978 юг. смело заяви: "Не се cтрахувайте! Отворете, по-скоро широко отворете вратите, за да влезе Христос. Отворете границите на държавите, на икономическите системи... отворете ги за спасителната мисия на Христос. Само Той знае какво се крие в човешките сърца". В същото време папа Йоан-Павел II не може да не се е страхувал, че отварянето на границите крие опасности от размиване, от разтваряне на католическата вяра, прави уязвима и една институция с двехилядна история. И може би Рацингер е бил неговото друго лице, човекът, който е трябвало да държи църквата в желязната си хватка. В този смисъл Рацингер е бил за Войтила това, което е бил Линдън Джонстън за Джон Кенеди. Джонсън бе мостът на Кенеди към консервативно настроените американци и твърдолинейните военнополитически кръгове на Вашингтон. Но когато убиха харизматичния президент, неговият заместник и приемник съвсем не бе посрещнат от просветена Америка с възторга, който изпитваше към младия либерал, променил света. Може би такава е съдбата и на новия папа. Но ние ще съдим за него не от верността му към църковните догми и доктрини, а от качествата му на далновиден политик, който трябва да продължи великата мисия на Йоан-Павел II, но вече в условията на новия век. Папа Йоан-Павел II живя и бе основна фигура в световната политика във времето, когато се срина Берлинската стена, когато започна войната в Ирак, когато ЕС започна да се разширява на Изток. Преживял двете тоталитарни системи, фашизма и комунизма, той бе изключително активен по въпросите на човешките свободи. Неслучайно бе смятан за един от най-големите противници на комунизма. С цялото си поведение Войтила подриваше стената, която разделяше Европа и света на две враждуващи системи. В същото време не пестеше и критиките си към капитализма, като изискваше регулация на свободната пазарна икономика в името на социалната справедливост и равенството на всички народи. В този смисъл папата бе най-отявленият антиглобалист. Той направи всичко, на което бе способен, за да предотврати войната в Ирак. Поиска прошка от представителите на всички други религии, срещу които католическата църква имаше грехове през своята двехилядна история. В Асизи той събра мюсюлмани, православни, евреи, будисти, за да ги призове към единство в борбата за мир. Може би най-важната и останала недовършена мисия на Йоан-Павел II бе обединението на всички християни. Каза го просто и ясно - Европа може да постигне обединение само ако диша с двата си бели дроба - източния и западния." И това, което свързва Вой тила с българската мечта да намерим своето достойно място в обединена Европа, е, че още през 1980 г. с един от първите си актове като римски понтиф той обяви св. св. Кирил и Методи за съпокровители на Европа. Папата разглеждаше мисията на двамата братя като мост за обединението на католицизма с православието - в специално написана молитва през 1981 г. той се обръща към тях: "Направете така, че тези две сестрински църкви да преодолеят разделението, в благост и истина да стигнат скоро до тъй желаното обединяване!" И забележете как завършва тази молитва: "Вие, които разнесохте сред различни народи посланието за универсална любов, която Христос проповядваше, съберете народите на Европа!" За да завърши на 24 май 2002 юг. в НДК: "Европа има нужда от България и нейния християнски народ."

И малко да поясня: "Солидарност" не беше революционно движение, в смисъл не призоваваше за революция - за разлика от латиноамериканските теолози на освобождението. Точно тук е ключът за различното отношение на папата.



Тема Re: църква vs. политиканови [re: Джeйн]  
Автор tramell (monosexual)
Публикувано22.04.05 19:54



приемам, че последното беше за мен затова веднага ти отговарям с едно въпросче

не смяташ ли, че латиноамериканските теолози и революционери се бореха в много по-голяма степен за социална справедливост и равенство, а не за т.н. революция в смисъла в който им го приписваше т.н. източен блок???


If you didn't want the answer, you shouldn't have asked the question.


Тема Re: църква vs. политиканови [re: tramell]  
Автор Джeйн (редник)
Публикувано22.04.05 22:05



Абсолютно приемам Въпросът е, че покойният папа не приемаше. За него борбата трябваше да бъде мирна, грубо казано. Затова подкрепяше едните, а другите не.


П.П. Досега май ме възприемаше като като говорител на покойния, сега нали разбираш, че не защитавам тази теза, а я обяснявам?






Тема Re: църква vs. политиканови [re: Джeйн]  
Автор tramell (monosexual)
Публикувано23.04.05 11:09



не съвсем, но ми беше интересно

If you didn't want the answer, you shouldn't have asked the question.


Тема Re: църква vs. политиканови [re: Джeйн]  
Автор ПeчeнaTиkвa (eclectic)
Публикувано23.04.05 13:22



Благодаря за отговора и усилията ти, Джейн! Интересно беше да прочета мнението на Гарелов!




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.