Виктор Цой - Группа крови


Тёплое место
На улице ждут отпечатков наших ног
Звёздная пыль на сапогах
Мягкое кресло клетчатый плед
Не нажатый вовремя курок
Солнечный день в ослепительных снах




Группа крови на рукаве
Мой порядковый номер на рукаве
Пожелай мне удачи в бою
Пожелай мне
Не остаться в этой траве
Не остаться в этой траве
Пожелай мне удачи
Пожелай мне удачи


И есть чем платить
Но я не хочу победы любой ценой
Я никому не хочу ставить ногу на грудь
Я хотел бы остаться с тобой
Просто остаться с тобой
Но высокая в небе звезда зовёт меня в путь

Ех, последният куплет...направо, мога да го слушам вечно. Много силни думи.

не всичко върви по мед и масло

Тази песен ми е номер 1 на мен.

...most girls are straight until they're not...

колко ми е приятно , че ме връщате няколко години назад
и аз се радвам:)))
имам два албума на групата на касетка, по едно време ги знаех наизуст...
сега ми е тъпо че ни ги слушам по-често...

Мълчанието на любовта

Тъй както на слънцето блестящите лъчи
Прогонват бледата луна ревнива
Обратно във постелята й сива,
На славей трелите преди да долови,
Така и твойта красота възпира
Из устните ми песента на лира.

И както призори над равните поля
Извий се вятърът на буйни си крила
И със целувките си жадни тръстиката рани,
Чиито ствол на ритъма живот е дал,
Така и пламъка на мойта страст боли
Пред силата на любовта щом аз съм онемял.

Но мисля аз - от погледа ми си разбрала
Защо мълча, защо забравил съм да пея;
А ако не - то по-добре ще е раздяла -
Към устни ти, в които песента е кат' елея,
А аз - къмто утеха за спомените клети,
За устни недокоснати, за песни неизпети.

...субективна обективизация на реалността ?...

#116

И нека няма пречки във съюза
на чистите души. Не е любов това,
което се променя със промяната,
и си отива при раздяла:
Не! Защото тя е постоянство,
което бурите не могат да смутят;
над всеки кораб, плаващ в странство
очите й небесни зорко бдят.
Не е на Времето прищявка любовта -
във кратките му мигове не се мени;
ще бъде жива тя до края на света,
макар да остаряват и устни, и страни.
А ако тези думи окажат се лъжа,
не съм аз писал, и любовта не е била.

#116

Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O, no! it is an ever fixed mark,
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose worth's unknown, although his height be taken.
Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come;
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom.
If this be error, and upon me prov'd,
I never writ, nor no man ever lov'd.

...субективна обективизация на реалността ?...

Ако...

Ако мъдрец си, когато всичките около теб
са луди и тебе обвиняват за това,
Ако си вярваш, когато всички се съмняват в теб,
но и в съмнението тяхно търсиш правота;

Ако да чакаш можеш, без да се измаряш,
а щом те лъжат, ти лъжи не казваш;
и мразят ли те, ти не отговаряш,
но и по-умен, по-красив не се показвш:

Ако мечтаеш, без да са ти господар мечтите,
и ако мислиш, без мисълта да ти е цел;
ако да срещнеш можеш и Триумфа и Бедите,
и с двамата да си еднакво смел.

Aко се чуваш, докато говориш истини;
насред злодеи, пак на глупостта се противиш.
Aко руши се, на което си отдал живота си,
но ти се спираш - пак за да градиш.

Ако рискуваш всичкото, което имаш
на зарове в една-единствена игра,
и го зaгубиш, и започнеш отначало,
без дума да пророниш зa това.

Ако напрегнеш мисъл, дух и тяло,
когато са отдавна вече похабени;
и тъй се удържиш, макар да нямаш друго,
но волята да кажеш: ‘Продължи!’

Ако с тълпи говориш и не си предател,
с кралете крачиш - без да ставaш строг,
Ако не те рaнява нито враг, нито приятел,
Ако по тебе се равняват, но не си им бог.

Ако в минутата секундите шейсет
със дързък смисъл облечеш.

***
Току що , гледайки по-нагоре , открих същото , от So_HaPpY..
В малко по-различен превод ..
Тогава това тук е специално за теб, Поля.

...субективна обективизация на реалността ?...

Редактирано от Hel на 15.02.05 02:01.

***
Не е нужно - за да си населен с призраци -
да си стая или къща.
Мозъкът си има коридори - по които
по-добре да не се връща -

по-добре във полунощ да видиш
дух незнаен -
но да не се сблъскаш във душата си
с домакина таен -

по-добре зад теб да рухват замъци
и във ужас да се блещищ -
но на скрито място - без оръжие -
сам себе си да не срещаш.

Туй, което в теб зад теб е сгушено -
най ще те уплаши.
Вмъкналият се убиец в къщата
няма да е така страшен.

Ние тялото си пазим с револвери -
и заключваме вратите -
но пропускаме по-висши призраци -
а и друго - в нас самите.



***
Не съм чувала думата "бягство" -
без да ми пламне кръвта.
Едно внезапно очакване -
усещане, че летя.

Но не съм чувала и да просветва
затворническият мрак.
Аз само детски се търкам в клетката -
за да пропадна пак.



***
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

за любителите на аполинер -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

уау!
Нищо не рзбрах, зле съм с фреснкия, ама не чак толкова, че да се затрудня, както сега!!!

Знам, че не биваше да пускам линка само на френски, но не можах да се въздържа:)
А и не е толкова лесно да се намира поезия в оригинал у нас, на хартиен носител...

...most girls are straight until they're not...