Да ви кажа честно за книга не съм се замисляла, но откакто приятели и познати се навъртат около мен, за да им кажа как да отслабнат ,се убедих в едно:НОСЯ ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ И ТЯ Е ДА КАЗВАМ НА ХОРАТА САМО ИСТИНАТА ЗА ТОВА КАК СЪМ ГО ПОСТИГНАЛА.

Много от нещата, които човек върши в живота си са лишени от смисъл.Удовлетворението да извършваш дейност,в която има смисъл е голямо.Да пиша тук, да отговарям на имейлите ви, да усещам как се разпознавате в написаното от мен, носи усещането за смисленост.То развива положителната страна на характера ми, колкото помага на вас, толкова помага и на мен. Запомнете едно :ако успеете да се преборите с теглото си в бъдеще, то ще бъде единствено и само благодарение на вас самите .Моите писания имат за цел само да ви ангажират достатъчно за да предприемете мерки за дълго време.
По принцип пълните хора са чувствителни, комплескирани в голяма степен, страхливи по отношение на истината за самите себе си , все си носят бремето на вината "че изглеждат така ",че " са дебели" ,че " не могат да спрат да ядат", че "няма какво да облекат" и мечтаят за времето, когато ще са красиви, щастливи, харесвани и обичани.Всички тези хора се нуждаят от толкова обич и разбиране , нуждаят се някой да им вярва , сега , не после , когато се докажат колко велики и слаби могат да бъдат.
Намирам огромен смисал в това да ви подкрепям, мотивирам, да ви накарам да се обичате сега , такива каквито сте , да ви помагам с опита който съм натрупала и хубавото на тези форуми е , че написаното се чете от доста хора.
Обръщам се към жените : помнете, че килограмите ви са следствие на живота, който живеете, а не живота ви е следствие от излишни килограми.
Вие не се обичате за това КОЕТО СТЕ, а се мразите за това , което НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕТЕ.Обърнете посоката на мислене.Обърнете внимание на чувството за вина.Обърнете внимание защо пусто ядене ви носи толкова голямо удоволствие.Обърнете внимание на детайлите, дето ви обръщат колата .Вие картината си я знаете.Сложете си голяма лупа и се наблюдавайте ежедневно, ежеминутно.Научете всички онези неприятни истинки за себе си, изправете се срещу тях, погледнете ги в очите и не мислете, че само с вас " е така ".
Ако бързо се палите и бързо угасвате когато се захванете с нещо , така и ще подходите към отслабването си.Ако сте неорганизирана в подреждането на ежедневието си, точно толкова неорганизирано ще подходите и към храната си.А пък и ако не ви харесат тези истини, дето ги откриете за себе си , то тогава като се качите на кантара и цифрите дето виждате няма да ви харесат.


Тези дни по Великден ще съм по-свободна и ще отговоря и на последните имейли и на въпросите на някой от вас тук във форума.

Пожелавам ви приятно изкарване на великденските празници !!!!

Много си права, разбира се.:)

Но понеже не ми отговори по-горе в темата, ще продължа да досаждам. :)Върпсоите са 2:
Как да се мотивирам да продължавам да ям много по-малко от нормалното (към 1200-1400 калории на ден и спорт) при положение, че не съм видяла и грам, и сантиметър резултат вече повече от 2 месеца? Истина е, че яденето ми доставя удоволствие, но смятам, че не е толкова голямо, и че мога да се удовлетворя със съвсем нормални количества храна, под 2000 калории на ден. Е, тогава какъв смисъл има да продължавам да се ограничавам? Но пък и другата истина е, че ако ям нормални количества просто със сигурност ще си остана каквато съм. (а сега току виж и кача още) Вече не виждам как въобще бих могла да отслабна поне малко?

И другото е една хипотеза - според мен хормоните не са достатъчна предпоставка за нормален метаболизъм. Сигурно звучи налудничаво, но вече си мисля, че психическото състояние влияе и то не само директно - върху яденето, а и върху обмяната на веществата. Какво би казала ти?

Благодаря ти и моля те, кажи ми нещо!

izvinjavaj, che se namesvam, no iskam da spodelja neshto ot lichen opit- naj-slaba, shtastliva i dovolna i izobshto ne misleshta za udovolstvieto ot hranenento sym bila, kogato sym vliubena!
osobeno pyrvite sedmitzi i mesetzi /pri men se padna za kysmet i prez ljatoto, kogato mozesh da jiveesh pochti samo na strahotni plodove/ samo liubimia mi beshe v glavata, chuvstvah se obichana i obichah i hranata beshe poslednoto neshto, koeto me vylnuvashe!
s techenie na vremeto euforiata razbira se otminava i se nastanjava ezednevieto, togava motivaziata e da se haresvash na sebe si i na nego, no e dosta po-trudno misylta ti da ne se vyrne pak kym dobre poznata shema shokolad=shtastie... vse pak prodylzavam da opitvam i tyrsia malkite radosti v ezednevieto si, koito da me zanimavat i praviat shtastliva, a ne hranata...
i edin syvet- prestani postojanno da mislish kakvo jadesh i kolko kalorii ima, taka misylta ti se e zagnezdila v tija pusti kilogrami i njama i da gi pusne da si otidat! hrani se umereno, s zdravoslovna hrana, nabliagaj na zelentchutzi i plodove, pravi sport, zashtoto ti dostavja udovolstvie, ane zashtoto trjabva i se radvaj na tova, koeto si- to zasluzava da byde obichano takova, kakvoto e!

Ахааа, влюбеността, не се и съмнявам, че действа добре:) И ти откри топлата вода:)) Тук следва да добавим и половия живот, като добро упражнение и източник на удовлетвориение.
Само дето тия работи не зависят от нас дори и 50%, а аз в момента се боря сама и мога да разчитам само на собствената си воля.
Лошото в случая е, че аз съм много упорит и амбициозен човек и когато се захвана с нещо, в което съм убедена (в случая- да отслабна), гоня целта си до край, т.е. до успех или до последна капка кръв... Но това, което ме нервира, е че не знам какво да направя. Уж всичко е ясно - спорт, ограничено ядене, но това не е решение при мен, и най-влудяващото е, че не мога да разбера защо е така. И така изпадам в дяволски цикъл... Наистина ми се ще да забравя целта си, но знам, че така пък нищо няма да се получи. В моят живот всичко е постигнато чрез целенасочените ми усилия, няма случайни неща...

Извинявайте, че ви досаждам.


И благодаря за всичко!

Добре де, пробва ли да си направиш обстойни изследвания и да се консултираш с лекар? Възможно е наистина да имаш проблеми с метаболизма...

Да, да, да, изследвах се и нищо ми няма, ама абсолютно нищо. Докторката мига, чуди се, мига, чуди се... и единственото, което каза беше - "ами трябва да сваляш при такъв режим" и вдигна рамене.
И диетоложката, и треньорите във фитнеса... всички така реагират. Никой няма и най-малкото предположение защо така се получава. Само диетоложката каза - ами генетика. Баси!

Да, близо си до нормата и ако си едра структура ще ти бъде още по-трудно да свалиш тези 5 килограма.
Първо:постарай се да откриеш, за себе си , защо се чувстваш по добре без 5-те си килограма.Физически ли се чувстваш по добре или психически.Навеждам те на тази мисъл, защото в един от форумите прочетох следната забавна история.Жена на средна възраст с доста потиснато самочувствие се записала в група за отслабване.През цялото време твърдяла, че ако свали 6 кг. от теглото си ще се чувства най-добре. Сложили я на режим на хранене различен от досегашният , психолога провеждал сеанси с нея в продължение на дълго време, диетологът бил на мнение, че тя е в норма относно теглото .Жената имала доста комплекси относно външният си вид.Обещала на психолога, че ще мери теглото си само в неговият кабинет и ще следва всичките предписания на диетолога. Започнала активно да спортува, активирала социалният си живот, сменила стила на обличане, създала нови социални контакти, подменила доста неща в живота си.След 4 месеца , кантарът в кабинета на психолога показвал 6 кг. по-малко, точно толкова колкото трябвало да свали. Тъй като животът и станал по-активен, спортът подобрил тонуса на тялото, цялостно настроението и се променило . На нея през ум не и минавало, че кантарът в кабинета на психолога не е верен. Тя все още си била на старите килограми, с около едно кило минус, но продължавала да твърди колко добре се чувства сега, когато е по-слаба.
Според твърденията и: за първи път в живота си е удпяла да постигне свалянето на 6-те си килограма и че сега се чувства прекрасно без тях.На следващият сеанс със психолога, тя му споделила, че няма да е лошо ако свали още 3 кг. за да изглежда перфектно.Той я попитал защо, а тя му отговорила, че намира бедрата си по-дебели отколкото, би искала да са.
Състави ли и по активна спортна програма, която пооформила тялото и още по-добре, но килограмите и не мърдали.Само , че тя не знаела това, защото кантарът в кабинета продължавал да показва две кила надолу.До този момент явно е издържала да не се метне на първият друг кантар попаднал пред очите и, защото във спортният център всички кантари били надолу, в терапевтичните групи също и при нея истински психически срив настъпил когато видяла, че не е свалила повече от един килограм.
Следващата задача на психолога съответно била да помогне на тази жена да разбере веднъж завинаги, че проблема не е в шестте килограма, че никога не може да има тънката талия на приятелката си , нито изваяните бедра на колежката си.Че е крайно време да се приеме, хареса и заобича такава каквато е .

Разказвам тази история възможно най-кратко и опростено.
Така, че е хубаво добре да прицениш:структурата си, къде си натрупала тлъстинки, защо искаш да свалиш 5 килограма, кои истини относно тялото си трябва да приемеш завинаги като необратими.

За тези с малкото килограми отгоре:
-не предприемайте строги диети и дълги гладувания, защото ще стопите килограми, но после ще ги върнете двойно отгоре-от 5 ще станат на 10 за отрицателно време
-ако трябва се консултирайте със диетолог и нека той прецини дали наистина сте извън нормата, имайки в предвид вашата конструкция, ръст и години
-не се заблуждавайте от прекрасно изглеждащите жени , както млади, така и на средна възраст , които гледате по телевизия или на които работата им по някакъв начин е свързан със външният им вид.
-едно много добре изглеждащо тяло изисква грижи, освен ако не е генетика или дар от господ

а за сладкото: постарай се лека полека да го заместиш със сладки плодове,пресни фурми

Вярно е, че е различно за всеки, затова ми се струва адски мъдра идеята на анеди за индивидуалното наблюдение. Аз поне за себе си съм установила от какво напълнявам, от какво отслабвам и по принцип няма много отклонения от модела. Въпросът е дали мога да си позволя в конкретен момент да живея по 'отслабващ' начин, или имам приоритет, които тотално не го позволява. Обяче, знаеш ли кво, като установих разните зависимости и разбрах, че просто понякога няма начин и 'такъв е животът' и в момента трябва да мисля за друго и/или правя каквото мога имайки предвид обстоятелствата в момента.. просто престанах да го считам за проблем. Преди (в Бг) да бъда доволно слаба беше едно от първите неща, които допринасяха за това да се чувстрам добре, сега просто тези фактори се променят и ако не съм назаднала с ученето и спането и съм прекарала малко време с важни хора, съм доволна и щастлива. Разбира се, не съм и 100 кила де :) просто не е определящ фактор..

И това каква е храната гледам да не мисля много-много. От време на време се хващам ядейки ябълка, например, да си кажа 'закво ли го ям тва, като няма грам витамин в него' и настръхвам, ама.. Чакам времето когато ще мога да живея край някоя фермичка, откъдето да се снабдявам с нормални, доколкото е възможно плодове.. Ама всичко е trade-off.

Получих имейла ти , и теди дни ще ти отговоря. Ще ти изпратя рецепти на български и ще ти дам полезна информация за свалянето на килограми.
Ще контактуваме по пощата.