Кажете
не е ли добре да има в културния афиш и произведения от български автори.
Много липсват според мен имена като Л. Пипков, К. Илиев, Иван Спасов...
И в симфоничните и в оперните програми...

Разбира се ,че трябва да ги има. Слабо сме запознати с творбите на Л.Пипков, П.Владигеров, П.Стайнов, Веселин Стоянов, В.Казанджиев, К.Илиев, Тр.Силяновски и така нататък. На 24 май маститите ни радиа ще "отделят" "голямо" внимание на българската музика и ще пуснат "Рапсодия Вардар", някой от концертите за пиано и оркестър на П.Владигеров и толкоз.
Според мен задължително в концертните програми на симфоничните оркестри, оперите трябва да присъства произведение на отечествен композитор, всеки месец да се изпълнява по една тяхна творба.

Да,
но нека не бъде целенасочено.
Много глупости са се изписали.
И загубваме вече като че ли представа какво е устояло на времето.

Сега смятам да се изкажа като консерватор, профан, сноб, мним културтрегер, скапан поритан, ретрограден мухлясъл интелектуал и пр. и пр...

Естествено, идеята да се представят български автори наравно с другите произведения в афишите, е с безспорна ценност. Трябва, да! При това не просто както бе упоменато "рапсодия Вардар и един от концертите на Владигеров по случай светлия празник" и толкоз, а е необходимо да познаваме българската музикална култура в нейната цялост и всеобхватност до днес именно.

Като казвам "до днес именно", обаче трябва да направя уговорката, че подбора на произведенията "до днес именно", трябва да е много внимателен. И то с една цел - малко хора, непосредствени и простодушни (в добрия смисъл на думата!) любители на Бах, Моцарт, или Бетховен, ще седнат да слушат Щокхаузен или Лигети с удоволствие, при това с упойващата наслада на .... хммм..."Голямата Девета", Голдберговите и пр. Подозирам, че ще се отвратят. Пример - тази година СФ, по случай юбилея си беше включила в един афиш нещо което звучеше гръмко: "Симфония 12, посветена на 80 год. юбилей на Сф. Велислав Заимов" Казах си, ето помежду безсмъртната 4 на Чайковски и тройния концерт на Брух ще се насладя на новите върхове на българския симфонизъм.
Произведението беше повече от разочароващо (ако бяхме в импресионистичните времена сигурно щях да кажа "произведението беше модерно. Пфу!, но не е там работата...) . Естествено, някой вероятно ще ме попита какви са ми критериите, вероятно няма да мога да му отговоря и той вероятно ще излезе победител от спора. При все това споменатата симфония (с хор при това!!!) беше едно от най-злополучните неща, които са ми се случили на "Аксаков". И, знаете ли, понякога публиката позвава - вяли ръкопляскания и хиляди одумвания в антракта (този път наистина ходех и надавах ухо на разговорите). Какви ли са критериите на всички тези хора?

Наговорих всичко това, просто за да кажа, че е необходим един по-добър и функционален подбор. Необходими са ни такива афиши с български имена (колкото се може повече!), които да ни накарат да ценим, уважаваме и най-вече - обичаме българската класическа музика, произведения витални и хуманни (и в пряк и в преносен смисъл.). И пак казвам - колкото повече, толкова по-добре.

Dixi

Ей, трипъл ви и трипъл кей, ти страшно ме развесели и провокира да се регистрирам. Не ми беше идвало наум да го направя досега. Но разсъжденията ти са толкова адекватни, че не можах да се удържа. Засега се включвам в дискусията, само с малка корекция на някои мнения, без да се засягат авторите им. Има радиа, които не подлежат на квалификациите, изказани тук и пускат българска музика редом със съответната по време или стил от Европа. В концертите проблемът ми изглежда по-сложен и усукан, защото напъните да се свири българска музика някой път опират до фалшиви конкурси или това, което диригентът би могъл да издирижира без особени усилия. Има и изключения, но в момента не мога да си спомня дори едно.
Между другото отдавна не се чуват концертите на Владигеров по нито едно радио, не знам кой и кога ги е улучил.
Забелязвам, че прекалих с писане и затова спирам дотук, не защото не мога да продължа доста повече.

12-та симфония??????
Давате ли си сметка!!!!!
ДВАНАДЕСЕТА!!!!!
Та в този ред на мисли, считам, че отдавна е отминала еуфорията около Пражка пролет и Варшавска есен.
В.З. може би, както много други счита, че публиката не е дорасла още дотам...
А колкото до реакцията на публиката - ако щете ме анатемосайте, но според мен тя Е показателна.

Уважаеми господа,

тук малко ми замирива на доста отминали времена. Казват, че толерантния човек умее да уважава това, което не харесва или не разбира.

Слушането на нова музика много прилича на риболова. Хвърляш въдица за сом, пък вадиш, уклей, часовници, костенурки, жаби и раци. Е, понякога, макар и рядко ни спохожда късмет и дърпаме нещо голяма и стойностно.

Съвременна българска и чужда музика трябва непрекъснато да се свири. Разбира се, не трябва да се прави гето и да има концерти само с един тип музика. Защото тогава наистина ще има отлив на меломани от залите. Но да лишиш слушателя от информация за това, което става в момента означава да спреш развитието му.

Времето единствено компетентно отсъжда кое е стойностно и кое нее. Защото като се зачетем в историята откриваме, че разбираеми и обичани за съвременната тогава публика са били само Телеман,Кайзер, Матезон, Граупнер, Фаш, Хендел, Карл .Филип Емауел Бах, Йохан Кристиан Бах, Албрехтстбергер,Хайдн, Моцарт, Менделсон, Росини, Майербер, Спонтини, Верди, Пучини и Чайковски. Чехов се възмущава, че руската средна класа, особено в провинцията не познава музиката на Чайковски. А тя не я е познавала, защото калпавите провинциални оркестри по това време, не са можели да я изпълняват, защото е била извън техните технически възможности....

В този списък има и гении, но има и такива, които май сме ги позабравили......

Защо ли сме ги забравили, след като приживе са били безспорни авторитети?

Питам, защо хората в миналото не са разбирали колко стойностни автори са Й.С Бах, Шуберт, даже Бетховен, Шуман, Брамс, Вагнер, Брукнер, Хуго Волф, Скрябин, Дебюси, Сати и.т.н . Защо в Русия са оплювали Прокофиев и Шостакович.... Списъкът може да бъде продължен.

Ами, че и Панчо Владигеров, когато си е свирил клавирните концерти в София през тридестте години, също е получавал оценки като тази за Велислав Заимов тук. Хората са уважавали и са обичали песните на Добри Христов, оперите "Тахир Беговица" на Карагеоргиев, Гергана и Цвета на маестро Георги Атанасов и други такива "шедьоври". Ако днес тези "стойностни" произведения ги поставим, младото поколение ще избяга от залата след не повече от пет минути.......
Тук прочетох оценка за Лигети..... Искам да ви уверя, че Лигети може и да не го харесват след 100 г. Но ще влезе в историята на музиката с изключителните си звукови находки като "Атмосфери", Лукс Етерна, Авантюри и.т.н.

Предствете си какво е ставало през 19 век. Имало е нетолерантни хора, благодарение на които Шуберт не е чул нито 6,7, нито Недовършената, нито деветата голяма симфония.... Той не е чул и нито една от шестте си меси. Просто придворния капелмайстор му казал, че са хубави, но музиката не е по вкуса на Императора и той като селекционер на негово величество не може да ги даде за изпълнение. Другаря Моцарт път не е успял да чуе приживе нито 39, нито 40, нито 41 симфония. Другаря Брукнер е чакал повече от 20 -23г. за да чуе някоя от симфониите си, а 6, 8 и Деветата симфония, заедно с Те деум никога не ги е чувал, докато е бил на този свят.......

Примерите са безбройни! Не мислите ли, че е по-добре да се изпълнява и не толкова качествена музика и да се мъчим понякога в залата, отколкото след 100 г. някой да извади мухлясали и пожълтяли ноти и да открие, че композиторът Х или У е бил голяма работа.....

Защото ощетен ще бъде не само неизпълнения композитор, но и самите ние.......

.

Хммммм,
Драги Вуте (Граф)
аз лично уважавам труда на Заимов
но не мога да харесам музиката му
не знам дали я разбирам
но не знам дали разбирам и Лигети
но го харесвам
И искам да те уверя, че след 100 години ще го харесват. Според мен си прав, че "Атмосфери" ще остане в историята като звукова находка (само), но пък хоровите му песни и клавирно творчество ще се пеят и свирят.
Ирелевантен е паралелът ти Бах,Волф... - Прокофиев, Шостакович. Ясно е последните двама защо не са ги "разбирали".
Не знаех, че Бах, Бетовен, Шуберт и Шуман остават неразбрани от съвременниците си.
Все пак в предишните си мнения изложих мои впечатления и вкус
Далеч съм от мисълта, че Заимов няма да устои на времето
Може би да, може би не
Но на мен не ми харесва
Аз съм публика
Имам право на това
И не е от неразбиране

Започнах да пиша дълго мнение, в което ви оборвам, служейки си с очеизвадната демаркационна линия между изброените от вас композитори и представителите на авангарда относно светогледа, философията, осмислянето на живота, човека и битието. Но не. Не съм прав! Всеки трябва да даде своята дан в историята на идеите!

И, не, категорично не съм нетолерантен. Лично аз много харесвам Лигети, Реквиема му, Атмосфери дори онова твърде очарователно произведение за 100 метронома:)

Идеята ми бе в следното - че когато се представя българска класическа музика, съвременна, трябва да се прави добър подбор, подбор, който отговаря на критериите на една чувстваща-музиката публика, а не на една мислеща-музиката аудитория. За да не се чуват след това отзиви като "Българската музика е боклук", "Ето на това са способни" "Заболя ме главата" "НИкога повече" и пр. каквито неща дочух на концерта на симфонията на В.З (наредена до Чайковски! и неистовите аплодисменти на финала на четвъртатата).

Времето е висшия съдник, така е. И все пак, мисля си, малко ще са тези, чиято музика, днес определяна като "причиняваща само главоболие" след 100 години ще бъдат преоткрити като кумири и идоли. За да стане това е необходимо да се случи нещо голямо. И апокалиптично. И не-човешко.

С уважение към всички изказани мнения, позволявам си да предложа по-прагматичен възглед. Много зависи от ситуацията във всяка отделна страна. Тук например поставянето на ново българско произведение, независимо от качествата му, до Чайковски и Бах изглежда нереалистично. В Германия едва ли е така и един съвременен автор се възприема между Бетховен и Бах като нещо нормално. Лошото е, че българските композитори се обединиха в някакъв общ кюп и изливат купища ноти в безсмислената според мен нова българска музика, където нормалните хора могат само да се объркат, да не кажа побъркат. Нямам нищо против всичко да се показва, но при липсата на критерии, вие казвате критика, съгласявам се , положението стига до предубедена реакция, каквато цитира вввккк. Не е нетолерантен, изразява едно насадено общо отвращение към новата българска музика. От това страдат и много добри произведение на посочените по-горе композитори като Константин Илиев, Иван Спасов и Лазар Николов. Доколкото познавам техни произведения, те не са лесни за оркестрите и затова преди казах, че днешните диригенти предпочитат нещо по-лесничко, колкото да отбият номера, че са изпълнили и българска музика. Сигурно има и други, да ми простят, че не ги зная. За времето като висш съдник имам някои съмнения. Особено в наше време, което е несравнимо по достъпност до музика в сравнение с времето на Моцарт, Й.Кр.Бах или Шуберт. Прагматичното в моето виждане се състои в категоричното съмнение, че не само българската съвременна музика, но и общо съвременната музика, като изключим сурогатите и мошеничествата компютърна, етно, фолк, откровена чалга и други такива, няма поле за действие в условията на пазарна култура. Това последното го чух от новия културен министър, че как трябвало културата да излезе на пазара. Представям си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите