Кажете
не е ли добре да има в културния афиш и произведения от български автори.
Много липсват според мен имена като Л. Пипков, К. Илиев, Иван Спасов...
И в симфоничните и в оперните програми...

Разбира се ,че трябва да ги има. Слабо сме запознати с творбите на Л.Пипков, П.Владигеров, П.Стайнов, Веселин Стоянов, В.Казанджиев, К.Илиев, Тр.Силяновски и така нататък. На 24 май маститите ни радиа ще "отделят" "голямо" внимание на българската музика и ще пуснат "Рапсодия Вардар", някой от концертите за пиано и оркестър на П.Владигеров и толкоз.
Според мен задължително в концертните програми на симфоничните оркестри, оперите трябва да присъства произведение на отечествен композитор, всеки месец да се изпълнява по една тяхна творба.

Да,
но нека не бъде целенасочено.
Много глупости са се изписали.
И загубваме вече като че ли представа какво е устояло на времето.

Сега смятам да се изкажа като консерватор, профан, сноб, мним културтрегер, скапан поритан, ретрограден мухлясъл интелектуал и пр. и пр...

Естествено, идеята да се представят български автори наравно с другите произведения в афишите, е с безспорна ценност. Трябва, да! При това не просто както бе упоменато "рапсодия Вардар и един от концертите на Владигеров по случай светлия празник" и толкоз, а е необходимо да познаваме българската музикална култура в нейната цялост и всеобхватност до днес именно.

Като казвам "до днес именно", обаче трябва да направя уговорката, че подбора на произведенията "до днес именно", трябва да е много внимателен. И то с една цел - малко хора, непосредствени и простодушни (в добрия смисъл на думата!) любители на Бах, Моцарт, или Бетховен, ще седнат да слушат Щокхаузен или Лигети с удоволствие, при това с упойващата наслада на .... хммм..."Голямата Девета", Голдберговите и пр. Подозирам, че ще се отвратят. Пример - тази година СФ, по случай юбилея си беше включила в един афиш нещо което звучеше гръмко: "Симфония 12, посветена на 80 год. юбилей на Сф. Велислав Заимов" Казах си, ето помежду безсмъртната 4 на Чайковски и тройния концерт на Брух ще се насладя на новите върхове на българския симфонизъм.
Произведението беше повече от разочароващо (ако бяхме в импресионистичните времена сигурно щях да кажа "произведението беше модерно. Пфу!, но не е там работата...) . Естествено, някой вероятно ще ме попита какви са ми критериите, вероятно няма да мога да му отговоря и той вероятно ще излезе победител от спора. При все това споменатата симфония (с хор при това!!!) беше едно от най-злополучните неща, които са ми се случили на "Аксаков". И, знаете ли, понякога публиката позвава - вяли ръкопляскания и хиляди одумвания в антракта (този път наистина ходех и надавах ухо на разговорите). Какви ли са критериите на всички тези хора?

Наговорих всичко това, просто за да кажа, че е необходим един по-добър и функционален подбор. Необходими са ни такива афиши с български имена (колкото се може повече!), които да ни накарат да ценим, уважаваме и най-вече - обичаме българската класическа музика, произведения витални и хуманни (и в пряк и в преносен смисъл.). И пак казвам - колкото повече, толкова по-добре.

Dixi

Ей, трипъл ви и трипъл кей, ти страшно ме развесели и провокира да се регистрирам. Не ми беше идвало наум да го направя досега. Но разсъжденията ти са толкова адекватни, че не можах да се удържа. Засега се включвам в дискусията, само с малка корекция на някои мнения, без да се засягат авторите им. Има радиа, които не подлежат на квалификациите, изказани тук и пускат българска музика редом със съответната по време или стил от Европа. В концертите проблемът ми изглежда по-сложен и усукан, защото напъните да се свири българска музика някой път опират до фалшиви конкурси или това, което диригентът би могъл да издирижира без особени усилия. Има и изключения, но в момента не мога да си спомня дори едно.
Между другото отдавна не се чуват концертите на Владигеров по нито едно радио, не знам кой и кога ги е улучил.
Забелязвам, че прекалих с писане и затова спирам дотук, не защото не мога да продължа доста повече.

12-та симфония??????
Давате ли си сметка!!!!!
ДВАНАДЕСЕТА!!!!!
Та в този ред на мисли, считам, че отдавна е отминала еуфорията около Пражка пролет и Варшавска есен.
В.З. може би, както много други счита, че публиката не е дорасла още дотам...
А колкото до реакцията на публиката - ако щете ме анатемосайте, но според мен тя Е показателна.

Уважаеми господа,

тук малко ми замирива на доста отминали времена. Казват, че толерантния човек умее да уважава това, което не харесва или не разбира.

Слушането на нова музика много прилича на риболова. Хвърляш въдица за сом, пък вадиш, уклей, часовници, костенурки, жаби и раци. Е, понякога, макар и рядко ни спохожда късмет и дърпаме нещо голяма и стойностно.

Съвременна българска и чужда музика трябва непрекъснато да се свири. Разбира се, не трябва да се прави гето и да има концерти само с един тип музика. Защото тогава наистина ще има отлив на меломани от залите. Но да лишиш слушателя от информация за това, което става в момента означава да спреш развитието му.

Времето единствено компетентно отсъжда кое е стойностно и кое нее. Защото като се зачетем в историята откриваме, че разбираеми и обичани за съвременната тогава публика са били само Телеман,Кайзер, Матезон, Граупнер, Фаш, Хендел, Карл .Филип Емауел Бах, Йохан Кристиан Бах, Албрехтстбергер,Хайдн, Моцарт, Менделсон, Росини, Майербер, Спонтини, Верди, Пучини и Чайковски. Чехов се възмущава, че руската средна класа, особено в провинцията не познава музиката на Чайковски. А тя не я е познавала, защото калпавите провинциални оркестри по това време, не са можели да я изпълняват, защото е била извън техните технически възможности....

В този списък има и гении, но има и такива, които май сме ги позабравили......

Защо ли сме ги забравили, след като приживе са били безспорни авторитети?

Питам, защо хората в миналото не са разбирали колко стойностни автори са Й.С Бах, Шуберт, даже Бетховен, Шуман, Брамс, Вагнер, Брукнер, Хуго Волф, Скрябин, Дебюси, Сати и.т.н . Защо в Русия са оплювали Прокофиев и Шостакович.... Списъкът може да бъде продължен.

Ами, че и Панчо Владигеров, когато си е свирил клавирните концерти в София през тридестте години, също е получавал оценки като тази за Велислав Заимов тук. Хората са уважавали и са обичали песните на Добри Христов, оперите "Тахир Беговица" на Карагеоргиев, Гергана и Цвета на маестро Георги Атанасов и други такива "шедьоври". Ако днес тези "стойностни" произведения ги поставим, младото поколение ще избяга от залата след не повече от пет минути.......
Тук прочетох оценка за Лигети..... Искам да ви уверя, че Лигети може и да не го харесват след 100 г. Но ще влезе в историята на музиката с изключителните си звукови находки като "Атмосфери", Лукс Етерна, Авантюри и.т.н.

Предствете си какво е ставало през 19 век. Имало е нетолерантни хора, благодарение на които Шуберт не е чул нито 6,7, нито Недовършената, нито деветата голяма симфония.... Той не е чул и нито една от шестте си меси. Просто придворния капелмайстор му казал, че са хубави, но музиката не е по вкуса на Императора и той като селекционер на негово величество не може да ги даде за изпълнение. Другаря Моцарт път не е успял да чуе приживе нито 39, нито 40, нито 41 симфония. Другаря Брукнер е чакал повече от 20 -23г. за да чуе някоя от симфониите си, а 6, 8 и Деветата симфония, заедно с Те деум никога не ги е чувал, докато е бил на този свят.......

Примерите са безбройни! Не мислите ли, че е по-добре да се изпълнява и не толкова качествена музика и да се мъчим понякога в залата, отколкото след 100 г. някой да извади мухлясали и пожълтяли ноти и да открие, че композиторът Х или У е бил голяма работа.....

Защото ощетен ще бъде не само неизпълнения композитор, но и самите ние.......

.

Хммммм,
Драги Вуте (Граф)
аз лично уважавам труда на Заимов
но не мога да харесам музиката му
не знам дали я разбирам
но не знам дали разбирам и Лигети
но го харесвам
И искам да те уверя, че след 100 години ще го харесват. Според мен си прав, че "Атмосфери" ще остане в историята като звукова находка (само), но пък хоровите му песни и клавирно творчество ще се пеят и свирят.
Ирелевантен е паралелът ти Бах,Волф... - Прокофиев, Шостакович. Ясно е последните двама защо не са ги "разбирали".
Не знаех, че Бах, Бетовен, Шуберт и Шуман остават неразбрани от съвременниците си.
Все пак в предишните си мнения изложих мои впечатления и вкус
Далеч съм от мисълта, че Заимов няма да устои на времето
Може би да, може би не
Но на мен не ми харесва
Аз съм публика
Имам право на това
И не е от неразбиране

Започнах да пиша дълго мнение, в което ви оборвам, служейки си с очеизвадната демаркационна линия между изброените от вас композитори и представителите на авангарда относно светогледа, философията, осмислянето на живота, човека и битието. Но не. Не съм прав! Всеки трябва да даде своята дан в историята на идеите!

И, не, категорично не съм нетолерантен. Лично аз много харесвам Лигети, Реквиема му, Атмосфери дори онова твърде очарователно произведение за 100 метронома:)

Идеята ми бе в следното - че когато се представя българска класическа музика, съвременна, трябва да се прави добър подбор, подбор, който отговаря на критериите на една чувстваща-музиката публика, а не на една мислеща-музиката аудитория. За да не се чуват след това отзиви като "Българската музика е боклук", "Ето на това са способни" "Заболя ме главата" "НИкога повече" и пр. каквито неща дочух на концерта на симфонията на В.З (наредена до Чайковски! и неистовите аплодисменти на финала на четвъртатата).

Времето е висшия съдник, така е. И все пак, мисля си, малко ще са тези, чиято музика, днес определяна като "причиняваща само главоболие" след 100 години ще бъдат преоткрити като кумири и идоли. За да стане това е необходимо да се случи нещо голямо. И апокалиптично. И не-човешко.

С уважение към всички изказани мнения, позволявам си да предложа по-прагматичен възглед. Много зависи от ситуацията във всяка отделна страна. Тук например поставянето на ново българско произведение, независимо от качествата му, до Чайковски и Бах изглежда нереалистично. В Германия едва ли е така и един съвременен автор се възприема между Бетховен и Бах като нещо нормално. Лошото е, че българските композитори се обединиха в някакъв общ кюп и изливат купища ноти в безсмислената според мен нова българска музика, където нормалните хора могат само да се объркат, да не кажа побъркат. Нямам нищо против всичко да се показва, но при липсата на критерии, вие казвате критика, съгласявам се , положението стига до предубедена реакция, каквато цитира вввккк. Не е нетолерантен, изразява едно насадено общо отвращение към новата българска музика. От това страдат и много добри произведение на посочените по-горе композитори като Константин Илиев, Иван Спасов и Лазар Николов. Доколкото познавам техни произведения, те не са лесни за оркестрите и затова преди казах, че днешните диригенти предпочитат нещо по-лесничко, колкото да отбият номера, че са изпълнили и българска музика. Сигурно има и други, да ми простят, че не ги зная. За времето като висш съдник имам някои съмнения. Особено в наше време, което е несравнимо по достъпност до музика в сравнение с времето на Моцарт, Й.Кр.Бах или Шуберт. Прагматичното в моето виждане се състои в категоричното съмнение, че не само българската съвременна музика, но и общо съвременната музика, като изключим сурогатите и мошеничествата компютърна, етно, фолк, откровена чалга и други такива, няма поле за действие в условията на пазарна култура. Това последното го чух от новия културен министър, че как трябвало културата да излезе на пазара. Представям си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

snob, абсолютно съм съгласен с Вас.
Говорите за нивото на българските оркестри. Аз лично считам, че то би се подобрило с включването на проблемни партитури като К. Илиев, Л. Николов....
Така биха могли и критериите на публиката да бъдат "по-определени". Тя, публиката не знае кое е добро и кое не. Никой не го й е показал.
Дай да видим едно произведение от Заимов (например) редом с такова на Иван Спасов, как ще прозвучи. Или Лазар Николов до Михаил Пеков...
Така май ще има някакъв коректив.
Но сме попаднали в центробежно-стремително движение в "омагьосаната " сфера - нашите диригенти не искат, а нашите композитори не пишат.
Какво да стане.
Как да се измъкнем?

Аз също съм напълно солидарен с предните две изказани мнения.
Аз знам как ще прозвучи - както прозвуча редом до Чайковски (и не, не е пресилено), защото българската класическа музика заслужава повече от вяли ръкопляскания, "колкото да не е без хич", придружени с коментари на висок глас и отрицателно сумтене. Защото има качествени произведения, които могат само да ни изпълват с гордост, а има и такива, които тепърва биха се родили. Въпросът е, защо именно толкова рядко се представят? Защо на афишите стои 12 симфония, посветена видите ли свръхспециално на 80 год. на СФ и името на Заимов, а не имената на К.Илиев, И.Спасов и пр. Беше казано - на диригентите не им се занимава. На композиторите не им се пише. Тъжно

Kажете тогава какво правим.

Не съвсем по темата, но моля: препоръчайте ми една съвременна българска клавирна миниатюра за бис след едночасов концерт. 3-5 минути, не повече.

Благодаря предварително!

Иван Спасов - "Изкуството на серията" е добър цикъл.
Филип Павлов, Красимир Тасков, Ангел Заберски, Григор Паликаров, Славил Димитров - пълно е с миниатюри
От "класиците" - П. Владигеров, В. Стоянов - имат в изобилие

Съгласен съм с голяма част от изказаните мнения, но за съжаление няма лесно решение. Нужна е целенасочена политика за изваждането на българската музиката от шкафовете на композиторите и представянето на разнороден български репертоар от различни стилове, жанрове и епохи в концертните зали редовно, качествено. Критерии, вкус и навици в слушането и в търсенето се създават, те не се появяват отникъде. Една целенасочена политика в тази насока ще даде резултати чак след 15-20 години, а не утре или вдругиден.

За съжаление, както каза един от вас, диригентите по-често гледат да им е по-лекичко. От собствен опит в общуването си с български оркестрови музиканти, знам, че те не се упражняват и направо оставят инструментите си в залата, вместо да си го носят вкъщи (с очите си съм видял това да става в Щатният на академията, Шуменска и Русенска филхармонии). Има много стойностни български произведения, но те са трудни и изискват много репетиции и усилие (Лазар Николов, К. Илиев). Едно лошо изпълнено българско произведение само служи във вреда на българската музика. Преди години в Софийска филхармония чух едно такова. Композиторът беше шашнат от мързела на оркестрантите, беше жална гледка.

Що се отнася до Нова Българска Музика, вие знаете ли, че за да се изпълни българско произведение композиторът трябва да е член на СБК? Моя бивша съученичка от ДМА (сопрано) искаше да изпее българска песен на този фестивал и и беше отказано по тази причина - така културна политика не се прави.

Доколкото знам от самия Михаил Пеков, няма млади композитори останали в България, защото нямат шанс да чуят произведенията си. От друга страна в чужбина се чува много за Мартин Георгиев, Добринка Табакова, Александра Фол, Петър Керкелов - а в България техни произведения изобщо не се слушат. Това са все хора под 30-годишна възраст! На Мартин Георгиев наскоро му се изпълни една камерна опера в Лондон. Не съм я чул, но самият факт, че това е станало, е прекрасен за бълкгарското музикално изкуство. Керкелов е поканен на специализация в Холандия. Но чистата истина според мен е, че българските музиканти просто не се интересуват от Нова Българска Музика, а си гледат да им е лесничко... и да не плащат авторски права, разбира се.

Табакова също така има произведение за орган, наречено "Chorale" Ей сега ще го добавя оттатък ;-)

Браво,много сте сладки!Аман,провинциалните недорасляци не ни изпълняват шедьоврите!Ами защо всички композитори завършваха по метода "петилетката за три години"поне по два и три факултета,от които единият,ЗАДЪЛЖИТЕЛНО,дирижиране!?!?Най-добрата пропаганда на собственото си творчество са правили винаги самите автори!Справка:Люли,Бетовен,Вебер,Менделсон,Малер,Чайковски,Глазунов,Римски-Корсаков,Стравински,К.Илиев,Ив.Спасов,Е.Табаков,Й.Дафов и много други,колкото и калпави диригенти да са били някои от тях.Да де,ама никой не ни кани!Ами напънете си дупетата,спечелете конкурс,оглавете музикално заведение,поне бъкате от цензове и специализации,поработете,поизпълнявайте план,понаправете съкращения,осъществете успешни музикално-образователни цикли за приобщаване на безвъзвратно изтърваните две-три поколения,и ако накрая все още има някой в залата,атакувайте го с безсмъртния си опус,издаден или разписан неизвестно от кого.Аз ще съм първата,която ще си купи билет на първия ред.То много е лесно да се еквилибрира с "ние така,пък те,видите ли,онака".Дано безсмъртието ви да е заслужено...

Нямах намерение да участвам повече в това обсъждане, но реших да дам едно леко обяснение от личен опит.

Тук някой спомена, че понеже произведенията на Константин Илиев, Иван Спасов и Лазар Николов били трудни, то това било причината те да не се изпълняват. А диригентите и оркестрите гледали да им е по-лекичко.

Аз съм се сблъсквал с произведията и на тримата посочени автори. Трябва да ви уверя, че няма по-лесна за изпълнение българска оркестрова музика от тази на Константин Илиев и Иван Спасов. Те и двамата пишат много удобно за оркестър, защото бяха великолепни диригенти.

Някой иска да свири клавирни миниатюри. Препоръчвам му музиката на Иван Спасов. Някой от неговите пиески от изкуството на серията могат да се изсвирят направо на концерт без каквато и да е предварителна подготовка.

Колкото до Лазар Николов- той е друга бира! Но, и той не е чак толкова труден в сравнение с Хайдн, Моцарт и Чайковски......

Уважаеми клубари,

Мисля си, че няма значение дали някой е професионален музикант или страстен любител, който всяка седмица ходи в зала България. Всички ние участваме в един процес, който се нарича история на най-великото изкуство - музиката. И вместо да плюем и да се възмущаваме от този или онзи български композитор по -добре е да се радваме, когато в афиша на концерт присъства съвременна музика, а още повече българска. Защото всяко нещо омръзва, когато се повтаря до втръсване. Дори и Чайковски! А да не говорим за хилядите разводи, които стават всеки ден по света.........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пооткъснала съм се от клуба, но влизам, за да те поздравя за присъствието ти тук. Правиш впечатление на обективен, мислещ и ведър човек, за когото музиката е единствено възможният живот. Когато страстите се нажежат и хората рефлекторно започнат да изтласкват малко по малко собственото си мнение по посока на някоя крайност, когато сами започнат да превръщат сивото в крайно бяло или крайно черно, един такъв уравновесен тон може да върне темата към същността й и да не позволи махленски изпълнения. Не се подмазвам, няма за какво, просто се радвам на едно качествено общуване. Разбира се, правили са ми впечатление и други клубари със същата способност, но някак си участието ти в тази тема ме провокира да се обадя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Критерии, вкус и навици в слушането и в търсенето се създават, те не се появяват отникъде. Една целенасочена политика в тази насока ще даде резултати чак след 15-20 години, а не утре или вдругиден."

Хващам се за тези ти думи, защото ги намирам за точни и справедливи.

Миналата година, когато (благодарение отзивчивостта на наш съфорумец) чух "Прикованият Прометей" на Лазар Николов, на въпроса: е, как го намираш?, след първото слушане измънках нещо като - мъчна работа е това, необходима е подготовка...а, след десетото чуване на двата диска се усетих самият аз "прикован"...
Та, прав е Графа с рибарската метафора, златната рибка не се хваща лесно.

И понеже няколко пъти в темата се споменават имената на К. Илиев и Л. Николов, горещо препоръчвам публикуваната дългогодишна кореспонденция между тях. Вътре има показателни истории за взаимоотношенията между българските композитори, за търсенето, за лутането, за творчеството, радостта от успеха, за живота и т.н.
Книгата е издадена от Акт Мюзик – Пловдив през 2005 г. и е озаглавена „Писма”.
Не мога да се въздържа и ще цитирам няколко характерни думи на Лазар Николов, написани през 1949 г. в писмо до К.Илиев.

"...Може наистина да се пише и музика с една "безкрайна" мелодия (както казва, струва ми се, Бузони), каквато и ние се опитваме да пишем напоследък, но аз все още държа и за това да не остане тази музика чужда дори и на музикално издигнатия слушател, да не остане само една историческа, музейна ценност..."

"...Има и един друг въпрос, който стои пред мен неразрешен – този за "безотечествената' музика. Как без външна прилика с народната песен, без фолклорни елементи да създадем музика, която да има все пак свое "отечество", да има нещо отличително свое, нашенско? Признай, че в руската музика има нещо руско, във френската – френско, в немската – немско. Този въпрос е крайно тежък за решаване, тъй като аз съвсем не поглеждам на него така отгоре-отгоре, както някои наши по-възрастни колеги. Не се касае за нещо външно, което лесно може да се постигне..."

Редактирано от Oблak бял на 09.08.09 12:51.

Е, след Чайковски кой наистина е писал безкрайна мелодия като него?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доколокото разбирам - похвално е, че е започнала да учи//
Да???

Последният постинг на органиста ме изкефи!
Така небрежно, уж сериозно и не съвсем "формалистично" го направи, че нямах друг избор - смях се от сърце на образУвавателния ти въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До Облака: е да....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер е това
а ще посвири ли и тук
Или и тя като повечето (не упреквам) е избрала "свободата".

Скъпа Зу,

ако този постиг е по-мой адрес, аз искам да ти благодаря за хубавите думи.

Аз също много ценя ентусиазираните клубари като тебе, Облака, Руиз, защото излъчват истиска страст към нашето изкуство.

Обичам творчеството на българските композитори и намирам, че доста произведения на Веселин Стоянов, Марин Големинов и П.Владигеров са в пъти по-интересни и стойнстни отколкото напримен широко популярните по света Джорде Енеску и Корнголд например. Да не говорим за автори като Константин Илиев, Казанджиев и Йордан Дафов, читято музика е много атрактивна и не оставя равнодушна публика и у нас и в чужбина. Много ми е мъчно, че хоровата музикта на К.Илиев и Казанджиев е почти непозната за българската публика. Слава богу хоровата музика на Иван Спасов се изпълнява, но колко хора в България са имали късмета да чуят Гората и птиците на К. Илиев или примерно Елегията по Ботев на Казанджиев. Тук трябва да се споменат и автори като Петър Петров, който живее в Стара Загора, Ясен Воденичаров от Париж, Божидар Спасов, Сашо Кандов и много други качествени творци.

Не съм бил на дискутирания тук концерт на Филхармония и затова се обадих на трима мои познати, с вкус, които са били на концерта. Казаха ми, че Симфония на Заимов им харесала. И е била изсвирена много добре оркестъра, което много ме зарадва, защо обикновено новата музика се претупва.

Достатъчно е само на един човек освен автора да се е харесало някое произведение и това автоматично означава, че си е струвало усилията на изпълнителите са представят. Защото да не забравяме, че ван Гог е продал приживе само една картина.

Не я познавам изобщо, така че не знам. Аз от моя страна съм предлагал два пъти да правя концерти, но предложенията ми все падат на глухи уши. Никой не се бил интересувал. Затова съм и толкова обезверен.

Здравейте графВуте, виждам, че не се обръщате към мен, то тъй като все пак съобщението Ви е е общодостъпно, реших да споделя, че много се разведрих от него и се зарадвах на добрата енергия. Бетовен е трябвало сам да наема музиканти за симфониите си, а след Месата му остават само триста гулдена. Не и е било дошло времето.

Преди години чух едно произведение от съвсем младата тогава Добрина Табакова, която е завършила Кралската Академия по музика в Лондон.
Ако добре си спомням, нейно произведение за виола беше включено в конкурса "Светослав Обретенов" за голямата група. Всъщност в конкурса за виолисти имаше пиеси от съвременни композитори, включително Трифон Силяновски, Лазар Николов и Иван Спасов.
.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите