Winter Is Coming - почна се! / Култура и изкуство / Кино

Не е много хубаво това със спойлването, някой може без да иска да прочете въпреки предупреждението, но щом си започнала, ок, ще ти кажа какво точно ме дразни в този автор

Първо действието не е многопластово, действието е разпокъсано и недомислено и очевидно се решава какво да бъде в процеса на писане. Многопласотово е действието в Името на розата примерно - на повърхността има криминална история, която се чете за един ден. като навлизаш навътре, откриваш детайлен и сложен философски пласт за смеха, за табутата, забраните, контрола и т.н. - понеже е по-сложен, е трудно да се преразкаже в едно изречение и със сигурност ти трябва поне седмица, за да го разбереш. ако слезеш още по-надолу, откриваш калейдоскоп от историческо-религиозни елементи, част от тях автентични, други спекулации, истински океан, в който ако се интересуваш от мистика, история, теология, окултизъм, ереси и т.н. можеш да се потопиш за месеци.

Това е многопластовост. При тва фентъзи летвата естествено е много по-ниска, никой не очаква от фентъзито да е качествена литература, макар че разни хора като урсула ле гуин и феновете й си мислят, че нейното фентъзи е такова. Но дори и за стандартите на фентъзито, бат Марто или как там се казваше, няма никакви пластове. Ако си открила някакви философски идеи, по-сложни препратки към такива или каквото и да е под главния пласт на действието, в което се трепат, убиват и ебат, моля да ме светнеш. най-близкото до философия е некви детински размисли от типа, че всичко си има цена, демек че нема безплатен обяд и не може да имаш и дракони и бебоци и дрън дрън. което е мъдър размисъл на нивото на шестокласник, даже сигурно има шестокласници, които ще измъдрят по мъдри.

това, на което викаш многопластовост, е разпокъсаност на действието. като човек, който е писал за удоволствие художествен текст и също така е писал и пише много нехудожествен текст по работа, мога да те уверя, че това да изпраскаш 2000 страници без да се усетиш не е никакъв белег за талант или майстворство, а единствено за липсата им. безкрайно лесно е да изпраскаш няколко хиляди страници, много по-трудно е да синтезираш историята си в 100. не случайно 10 епизода, пипнати от някой добър сценарист, предадоха напълно изчерпателно това, което се случи в първата книга. И то надявам се ще се съгласиш, че тази първа книга е най-наситената със събития, най-интересната и най-мислена. Втората също е ок, след което започва едно писане на еднотипни персонажи и събития, при което единствената драма е кого ще наебат, кого ще отровят/убият и по какъв начин ще осакатят останалите живи главни герои.

Основната нишка на действието е общо взето следната:

- зимата идва! идват мистични ледени чудовища, които са човекоподобни и много мистични и могат да създават зомбита и те идват и заради тях има една стена, ма те идват, идват към стената ледените чудовища!
- драконите се завръщат! идват огнедишащи чудовища, които са дракони и са много силни и яки и бълват огън и преди ги е имало, но вече ги няма, ама все пак се появяват три по неясно какъв точно начин, ма нали е фентъзи - всичко може да мине без обаснения.

зимата идва, драконите идват, ледена стена, огнени дракони и жреци на огъня, светлина, тъмнина, огън, лед уаааа, да го кръстим песен за огън и лед!

та това ти е основната нишка. можеш ли да ми кажеш доколко се е развила тя от края, че и от началото на първата книга? знаеш ли нещо повече за драконите или за белите от това, което знаеше след първата книга (най-вече че белите и зимата идват, че драконите и явно и ездачите на дракони вървят по тройки и че на север от стената е бая прееебано)

наред с малкото нови и не особено смислени или аргументирани неща за драконите или другите, които си получила от следващите 4 книги, равняващи се сумарно на вероятно 5 000 страници и не знам колко минути аудиокниги, си получила скучните истории на персонажи, които почти не се развиват, просто защото очевидно няма да ги бъде дълго време. новите персонажи не са ти интересни, защото все по-малко се влага в тях като образи и все повече служат само като перспектива за някаква дребна част от не особено интересните елементи от вселената на мартин. в общи линии има не повече от 5-6 героя, при които наистина има смисъл от тази перспектива и дори не всички от тях се развиват (напр. джон не се) - ариа, сам, санса, джон терион (който е без никаква конкуренция най-сложния и интересен герой), денерис, близнаците ланистър в някаква малка и ужасно подробна и за мен ненужда степен. за тези няколко герои, които търпят изобщо някакво развитие, то почти винаги се дължи на някаква форма на физическо или психическо осакатяване (освен в 1-2 случая на главните герои, които от 2ра книга още е очевидно, че ще формират светата троица на драконовите ездачи и в тях явно марто влага единствената си мисъл и напън)

в общи линии ако изрежеш частите на денерис, ариа, терион, джон и санса получаваш една нормална книга вместо пет, която да събереш в 300-400 страници и да я довършиш във втора част или в краен случай в трета.

ето ти аналог с настоящото ми мнение, в което сигурно изписах 1000 думи за десетина минути, което не ми костваше никакви усилия, но ако трябваше да седна сериозно да синтезирам всичко написано в 50 думи, разнищващи като литературна критика творението на Мартин, сигурно щях да го правя поне няколко дни. но крайният резултат щеше да бъде унищожителен, за разлика от това мнение, което просто излага разни валидни аргументи с темповете, с които си тече естествено идеята ми.