Напоследък нещо със света не е наред / Религия и мистика / Християнство

Стегнат и добре зададен въпрос; затова предварително се извинявам за може би ненужно разтегнатия отговор.

И в двата слуая, които споменаваш, става дума за ирационално преувеличено възприятие за риск, което се ползва като кауза, с която някои хора се представят пред другите: Здравейте, аз съм Х и искам да ви предупредя, че А (като А е нещо, което публиката е чувала до втръсване и на което така или иначе или вярва или не, независимо от старанието на Х).

Тогава какво? Защо Х продължава да предупреждава срещу тази ирационално преувеличена заплаха? Да не би Х да е толкова глупав, че да не си дава сметка (съзнателно или несъзнателно), че агитаторските му старания са напразни?

Не, разбира се. Защото Х извлича "вторична печалба" от тази профетична поза: Макар че той не е успал да вразуми мнозинството и да спаси света от бъдещ крах (което е лелеяната "първична печалба"), Х си намира съмишленици, ментори, врагове, групи по интерес, противникови лагери, социално споделен житейски смисъл, морални ценности, поне номинално лоялни или противопоставени спрямо въпросния ирационално преувеличена риск. И което е част от играта: Х в хода на опита си с тази кауза, постепенно я прави трайна черта от начина, по който се самоопределя пред себе си, спрямо другите и пред другите; постепенно онова, което в началото е започнало като ирационално преувеличено възприятие се превръща в трудно изкоренима личностна характеристика.

И затова от един момент насетне в живота на Х вече не става дума за това, че Х би спечелил допълнителен здрав разум, ако се откаже от тази кауза, а за това, че би загубил целия си здрав разум и цялото си толкова усърдно градено самоуважение, особено ако е вече в зряла възраст.

Ето това е изводът, лично за мен като по-"либерален" зрител, от подобни ситуации: че не трябва да се прекалява и с опитите за противодействие срещу алармаджийските и хейтърските култури, не трябва да се преувеличава излишно риска от фанатизма, фундаментализма, фашизма, анархизма и пр., а просто трябва - както и се случва в момента и следователно това "трябва" и това "ще" са само досаден стилистичен рудимент - либералните демокрации да им предоставят повече и по-разнообразни виртуални сцени за самопредставяне и разиграване на идентичности; така ще убият излишната енергия, ще се разглезят и ще станат предвидими и контролируеми; и следователно безопасни, което е добре.

Едновременно про и контра на това ми мнение е и неотдавнашният коментар на