|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Всичко, което казва бай Мильо е така, но не стана ясно, защо не спомена нищо за най-важното - жиро-масонската заплаха? Или Карбовски пак е цензурирал, за да смести рекламите, гнусният му нерез комерсиален!?
| |
|
Не се съмнявам, че всеки клуб по интереси като за нормални хора е далеч по-приятен в петък вечер в сравнение с разни наглед примитивни политически притеснения. За съжаление обаче клубовете по интереси си остават само с приятността, докато политическите притеснения не са просто социален гъдел или приказки за лека нощ, а печална реакция на разни задаващи се реалности. Освен ако, убедени в устойчивостта на буржоазното си щастие, не решим, че тук, където за момента е относително уютно, сме достатъчно далеч от всякакви евентуални неуредици и поне за нас е настъпил мечтаният край на историята, в който можем да се отдадем само на Бах, Хайдегер и ризото със скариди. Поне досега този мил, но щраусов подход се е оказвал погрешен. Впрочем, симпатизирам му, ала уви, не го споделям докрай. Извън естественото ни желание за безметежна joie de vivre съществуват и съвсем реални шансове да се окажем лишени от въпросната joie. Такава е участта на буржуя: таман си е турил пантофите и блажено е разтворил вестника, а на вратата му чукат някакви простаци, които на всяка цена ще му продадат брошурки, а може и да му плеснат един зад врата или дори да му се нанесат в розовия хол.
Sword-tongued
| |
|
Сякаш надценяваш претенцията на онова, което съм написал, като заявен статус от моя страна. За което незаслужено се чувствам поласкан. Докато аз, по-скромно, се опитах да изразя в предишното нещо по-друго, а именно, че рискът от това, да се побратимяваш в общи каузи с безимотни и реваншистко настроени люде е доста по-неоправдан от онзи, да се солидаризираш с онези, иначе противни, самодоволни и невдъхновяващи характери, които обаче имат сходен социално-инономически статус като твоя. Казвам "твоя" в неопределен хипотетичен смисъл, не за точно този или онзи Иван Петров.
Пресен трансатлантически пример: поради популистки спуснатия "десен" и "патриотичен" закон срещу нелегалната имигрантска работна ръка в щата Алабама сега там реколтата гние и "белите" стопанства губят в небивали размери:
Изводът е, че гръмките ксенофобски реплики са достатъчно ефектни и печелещи овации в кварталната кръчма, но не бива да се вземат прекалено насериозно в местния парламент и въобще при правенето на реална политика, защото нещата се спихват; в буквалния и преносен смисъл.
| |
|
Аз съм свиня, разбира се. Предпочитам да си другарувам с теб във форума, а в кварталната кръчма да обирам овациите от ксенофобията си
Sword-tongued
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|