Аз пък си мисля, че полемиката е излишна.

аз не споря с човека, а искам да го насърча.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да е полезна за участващите в нея. Когато човек пише, преосмисля нещата и може да види отговори на въпроси, които преди са му убягвали. На мен ми се е случвало, когато участвам в дискусии да видя неща, за които ме ми е идвало наум преди.

--

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не зная как да се изразя, но събеседването няма да донесе никаква промяна в съзнанията и на двата фронта.

Не съм чел всичките изписани мнения, но останах изненадан да открия ново повдигане на въпрос, който многократно се е дискутирал и едва ли това е донесло някаква промяна.

Тази вечер бях писал две реплики и ги изтрих. Бях задал въпрос на господина дали вярва в моногамността на въпросните отношения.

Във втория си изтрит постинг бях изразил смущението си от една фраза на НГ, която намерих за твърде островата. Фразата й ми припомни правдиво направеното от Аби сравнение - клуб - църква.

В светлината на думите "махай се оттук" се откроява отговорът защо въпросната категория се организира в особена общност.

В крайна сметка, отново ще повторя убеждението си, че който каквото да изпише, колкото да го повтаря и преповтаря, съзнанията и на двата фронта няма да се променят.

С тези си думи не искам да подценя важността на въпроса, а само това, че клубните надприказвания показват на този етап безполезност.

Виждам че и двете страни се стараят с всички сили да изложат аргументите си в своя защита, но няма уши да се слушат взаимно и сърца да вникват в думите на отсрещната страна.

Редактирано от Prokimen на 30.10.05 01:56.

Имате донякъде право. Хвърлих повърхностен поглед и при все това, че тази тема е разисквана и в двата клуба, долових някакви нови нюанси.

Вярно е и това, че когато човек пише, разсъждава и ако препрочита след време текстовете, възприятието е по-различно от моментното.

Клубът е клуб, а не църква, разбира се, но не намирам за полезни в духовното ни израстване всички тия теми, които представляват, няма какво да се лъжем, групова психотерапия на мастурбацията. Не виждам с какво мога да бъда полезна аз, като сама жена, на някой самотен участник, който се е разписал по тия въпроси. Да взема да го утешавам? Да свидетелствам за покаянието му и за вътрешните борби, които той, видите ли, водел? Да не съм отец? Не, ще разстрои и мен с приказките си. В правото си съм да сигнализирам за това, хората може да не знаят.
Според мен много погрешно смятате, че не разбирам, че нямам уши за тия работи. Смея да уверя всички участници, че си имам както уши, така и всичко останало.
Клубът може да е клуб, а не църква, но това не означава, че не трябва и в клуба да пазим здрава нравственост, каквато пазим и в живота. Ако се съберем не в клуба, а на маса някъде, за тези ли неща ли ще говорим, при това в смесена компания? Не, няма да е удобно.
И в изповедалнята не се събираме общо да приказваме блудни помисли и други разстройващи ближния работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, да допълня: това е ОПИТ за групова психотерапия на мастурбацията. Никой психиатър или психолог не би организирал такова нещо, да насъбере самотни мъже и жени (тука сме повечето такива, затова и пишем) да "си подхождат" взаимно и да се съветват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ng на 30.10.05 02:24.

Защо мислиш така?

Именно затова, защото няма разбиране от двете страни има смисъл да се говори по темата. Защото ако се продължава с мълчание, пълна незаинтересованост на църквата по тези проблеми, нещата още повече ще се задълбочат.

Колкото и странно да ти се струва, в църквите в България (а и навсякъде по света) има християни, които считат себе си за гейове. Аз лично познавам 5 такива, с мене стават 6. Това съвсем не са всички, които са на това дередже. Колкото и да е незначително това число, то показва, че има нещо, за което не се е говорило, а може би трябва!

Не пиша тук, за да покажа колко хубаво е църквата да е про гей настроена. Това е твърде далече от мислите ми. По-скоро се включих в разговора като човек, който е така да се каже е причина за темата. Според мене промяна в известна степен има и в двата фронта. Ако някой е чел подобните теми в www.churchbg.com ще разбере за какво говоря!

Хубаво, бе, момче, как да ти помогнем, хайде, кажи ми, като ти сам ми твърдиш, че ме съжаляваш за живота ми, който "бил мой личен избор". Това, което казвам, е че си дошъл да се превземаш. Ни най-малко не си искрен. Кои са "нещата, които още повече ще се задълбочават", ако хомосексуализмът ти е вроден, както даваш да се разбере.

Като е била млада баба ми, много млади жени на по 20 години са оставали вдовици от войната. Не са се женели повторно и са си изкарали живота в целомъдрие. За никого това не е било голяма трагедия. Сега много чувствителни станахме, да дрънкаме по форумите как никой не ни бърше сълзите и другите изтечения. Извинявай много, но такива нещастия могат да се струпат на човека на главата, че педерастията му да му е последният проблем. Ако си поставиш за цел да си благочестив християнин (каквато цел нямаш, след като си взел да ме окайваш), ще постигнеш и съответния напредък. И ще слушаш хората, които те окуражават в целомъдрие, а няма да тръбиш наляво надясно за сексуалната си ориентация, въоръжен с голи аватари.
Ще ти дам пример - ако си гладен, ако останеш без дом, ако си в скръб по други причини, нали няма да имаш помисли? Така е и с покаянието и с желанието да си целомъдрен. Действат по същия начин на организма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите