И какво значи, че църквата нехае, върнал ли те е някой свещеник от изповед, някой ти е обърнал гръб ли, какво?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей тва са най-ценните моменти - когато разбираш, че не можеш да продължиш със свои сили, тогава Той подава ръка. И пак не е лесно...Но няма друг изход. - cuddly
---------------------------

Никога няма да забравя тоя момент от живота си,когата извиках към Исуса Христа за помощ.Условието е: да се отпуснеш в ръцете на Спасителя,а не да изпадаш в паника и да махаш ръце и крака,като си мислиш,че му помагаш.Тези "движение" /напъни/ после ни изигравт лоша шега.Врага "нашепва",че не е цялата заслуга на Спаситяля,ако не бяха и нашите "усилия".Така ние се отказваме от Спасителя /Младоженеца/ и сапочваме да "мастурбираме" или си купуваме "вибратори",за да се лишим от отдаването Му.
Ние сме "духовни" гейове."Проституираме" в тайно.И трябва да сме сигурни,че Бог не можем да го заблудим.


Матей 7

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Това е принцип,но май е забравен от християните.

Ние можем да обвиняваме християните в много неща,но не можем да ги лишим от правото им да ги наричаме християни.Дори Апостол Павел ги наричаше "плътски",но християни.

Матея 21

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.


За размисъл.Kak Бог дава?


Матей 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо *, защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.



"А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз".

това трябва да го изкараш като отделна тема - доколко със строгост към себе си, доколко по чудесен начин се решават проблемите. Аз не мога да го формулирам, защото съм нямала такива изживявания, но ще се включа към темата с удоволствие. Напрегни цялата си мъдрост, напиши го по най-хубавия начин, по който пишеш за вестниците и давай. Ще бъде душеполезна тема, да видим ще се включи ли някой.
==============================
По-долните цитати все ги дават, но все неуместно. Не става въпрос за греди и сламки в твоето око и на ближния,а аз протестирам да не се размахват други работи и навират в окото на ближния.
Но изобощо трябва строгост към себе си. Аз затова не правя разлика между хомосексуализма и другите грехове от тоя сорт и именно смятам, че не трябва да се съдят хората с лека ръка, а трябва строго да гледаме на собствените си блудодеяния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От последният ти постинг е явно че си върла хомофобка! Много ти е ограничено мисленето и разбирането за щастие...

Не съм беден, не съм гладен, не съм без дом, не съм вдовец...Защо трябва да съм, за да съм целомъдрен. Това са глупости. Не вярвам в тази доктрина! Не вярвам, че единствено чрез страданието Бог ни очиства.

мила, нещата стоят по много различен начин - ти си православна, аз евангелски вярващ. Няма смисъл да продължаваме, две различни планети сме!

Хич даже не съм върла хомофобка. Нещо много си се объркал. Хомо или други прегрешения - все тая. Моля ти се, не ме разсмивай. В Новия завет нещата са изброени без градация. Стария е абсолютно неуместно да се цитира, защото хората трябва да се покайват, а не да ги убиваме заради прегрешенията им и изобщо да се месим в греховността им и не да "осъждаме", а направо смъртни наказания да издаваме.

Ако си евангелски хомоблудодеятел, на различни планети сме. Ама нещо се съмнявам. В бг няма такива църкви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скъпа моя,сестра в Господа.

Душата ми пее в блаженство като ми напишеш съобщение.
Спомни си как ми помогна и сега пиша защото ти и още един брат "М" ми помогнахте.Бог да ви благослови!

Имаше една история ,дето я разказвах на братята и сестрите в Домашната църква в България.Имало едно време двама братя.Единя извършил убйство и уплашен за живота си се скрил в дома на брат си.Дошла полицията по следите у дома на брат му и затропала по вратата.Брата се видял в чудо,но като гледал брат си уплашен,сърце не му давало да отвори вратата.Тогава,от любов,рекал на брат си. - Да ми кървавите си дрехи.Другия брат не знаел какво е намислил брат му и бързо се съблякъл.Тогава брат му облякъл дехите и се предал на полицията.Kато му туряли белезниците се обърнал към брат си и рекъл.- Пази мойте дрехи чисти и не ги "цапай" повече.


За цитатите си права и аз това се си мисля,че не трябва да вкарваме "съчици" и после да ги вадим.Двойна работа.Трябва да вардим "очите" им и така няма имитираме излишна "рабоспособност".Все пак времето е пари.И можем да свършим някоя и друга работа.Ние сме рационал,а не ирационални християни.

Прав си,брате.Но и без страдание няма слава.Живота на Исус беше страдание,а ние как искаме да приличаме на него без страдание?Може би и тука се крие проблема.Ние сме избирателни християни.Избираме eдно от живота на Христос,а друго отхвърляме.И това също не е целомъдрие.


Деяния 14

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.


Псали 34
17 Праведните извикаха, и Господ послуша,
И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце,
И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния;
Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости;
Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния;
И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си;
И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

Ами това е част от живота ... борбата. Никой не казва, че няма да има моменти, в които пак ще си изкушен да се върнеш към старите грехове и дори да бъдеш отново победен от тях ... но аз вярвам, че ако пожелаеш (наистина пожелаеш) да ги победиш, всеки път ще виждаш, че имат по-малка сила над теб.
Всеки от нас има някакви борби ... може да се боирм с различни неща, но се борим. И не сме сами ...
Ти сам каза, че и жития на светии си чел, в които е явна борбата.

А може би проблемът е в това, че повече обичаме себе си и собствените си страсти отколкото Бога. Може би в това е нашата трагедия? Че не сме се съпротивили "до кръв" в борбата си против греха. Че сме се предали точно, когато сме били на крачка от победата. И сме повярвали, че всъщност това е живота и друго няма ...

Мисля си, че в тая борба най-важното е постоянството. Т.е. да не се отказваш.
Защото ако сме завладяни от някаква страст, то волята ни е поробена на нея - трудно можем да упражним нещо друго ... Но, ако постоянстваме в това да познаем истината и свободата (и причината за нешето съществуване) - тогава Бог ни освобждава ... или поне ни дава да предвкусим победата, за да усетим, че наистина има и друг живот.
Така мисля аз ...

Редактирано от ann на 30.10.05 12:59.

ann,ние винаги така говорим,като че ли ние правим всичко,а не Бог е в живота ни.Той сякаш остава в"трета глуха".

Ей,на това му викам аз - хуманизъм.А сатаната е най-големия хуманист.