... без волята на Бог и ние ли сме тези които трябва да оценяваме неговата воля.

Поптолев

Не разбирам за какво ме питаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпроса ми не беше личен а риторичен ?
В смисъл дали някои хора са или са станали гейове без волята на Бог и ако това е станало по Негова воля ние ли сме тези които трябва да оценяваме тази воля.

Поптолев

Нямам отговор на този въпрос. Щом хомосексуализма е осъден в Закона, значи Бог не е този, който е създал хомосексуалистите. Ако пък има такива, които са родени по този начин значи е по Божие допущение. (Както се раждат хора с неизлечими заболявания). Независимо от това, ние имаме задължението да пазим Божиите заповеди. От друга гледна точка в Римляни се казва, че като отказаха да Го познаят хората се развратиха и отдадоха на страстите си. Значи има такива, които активно го правят и те носят своята си вина и отговорност. А може би именно заради това закоравяване те са били "предадени на страстите си", както се казва. Не знам........Това е, което съм разбрала досега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е трудно да разсъждаваме по темата, без да изпадаме в греха на осъждането. Права е къдли, че има и други грехове - чревоугодие, други видове разврат, че и по-страшни неща. Аз все изповядвам ли и изповядвам едни и същи страшни помисли... Коя съм, за да съдя гейовете? Ужас...наистина е ужасно. Кого от нас не касаят греховете, изобличени в Божието слово? Кой от нас първи да хвърли камъка?
Наистина, това е много сериозна тема. Не е случайно, че се разрастна така.

Много труден въпрос е това. В смисъл.. знам, че е грях хомосексуализма, обаче не мога да не се държа приятелски с тях, хора са все пак. Можеби трябва да им покажеш/кажеш - цивилизовано истината за това какво мислиш за "начина им на живот" и после, ако те не искат да общуват с теб (което е най-вероятния вариант) - така да бъде. Ние сме длъжни да не сме лицемерни...тоест да не се държим сякаш приемаме живота им за нормален, независимо от последствията за нас.

вяра~надежда~любов

На мен най-близката ми приятелка е такава, но много си я обичам. Нямам на нищо отгоре самочувствие да я съдя. Е, в морално отношение (полово) съм била безупречна, но имам други, много по-тежки грехове.
Казваш - да се преструваме, че приемаме живота им за нормален... Ами моят не е нормален. Интересен е като картина на Пикасо. Обичам да казвам, че ушите ми са на гърба, лявото око - на... и пр. Да й кажа - "Абе, ..., няма да се преструвам повече. Животът ти не е нормален, моето момиче."

"Нямам на нищо отгоре самочувствие да я съдя." Че кой е безгрешен? И за какво самочувствие говориш и за какво съдене?

Тук става въпрос, да си откровен с този човек и като мислиш, че прави грях и че това ще го закара знаеш къде, ако не се покае, то да му кажеш откровено. Това е дори грижа за човека. Защото му/и казваш истината и го/я предупреждаваш, приятелски. А не да мислиш, че е грях, обаче да се държиш все едно го одобряваш и приемаш. Защото Бог не го приема, Бог би приел само покаянието на такива хора. Изобщо не става въпрос да се правиш на светица и да гледаш отгоре на хората. Не знам защо все така ми възприемаш изказванията, определено си в грешка.

вяра~надежда~любов

Не, не, нищо нередно не си написала. Просто моят частен случай е такъв. Разсъждавах просто.
Това наистина ми е много близка приятелка.
Аз пък правех каквото трябваше, а нещата са ненормални при мен. Та, това е. Просто разсъждавах.

а има ли частни случаи в християското учение по отношение на хомосексуализма?

въобще, като християни вие принципни ли сте или си следвате християнското учение както ви падне?