Абе чета тук и другаде из нета чат-пат, наканихме се да си вземем коте и се осведомявам. Но нещо много взе да ме притеснява. Вихрят се тук-там разни дивни спорове за котешкото хранене, ама то страшно изглежда направо. Плаша се вече.
Откакто се помня, до преди да родя преди 8 години, почти не съм живяла без котки. Някога ги хранехме едно към гьотере - супичка, манджичка, сиренце, саламче, кашкавалче, мръвчица, млекце. Навън ако са си чопвали по някое врабче или мишок, поне не сме разбирали. Един-два пъти са носели у дома гълъби /майка за децата/. Ми ... не съм си мислела, че това хранене нещо им е навредило. А сега като чета, то по-сложно от това какво и как да си храня детето.
Някак прекалено ми се струва, ама може и аз да не разбирам.

Всички сме си хранили животните така - то други варианти и нямаше и си бяха жувотните ок.
Сега има И сухи храни.
Четеш и избираш - кое според теб е правилно и го правиш.
По-важно е да научиш кое е ВРЕДНО за котки. Него не давай.
Другото е лесно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе наред, наред, ама не съвсем.
сиамеца, с който израстнах почина на 10 год. беше хранен само домашно, дето викаш то тогава друго нямаше. на 10 год. зъбите му бяха в ужасно състояние, накрая му откриха болни бъбреци и диабет. дали беше вярно, не мога да кажа. почина отслабнал и яко обезводнен. а можеше да поживее още. сега моите са хранени само с РК, Пурина, Адванс, пастети на анимонда, след още 5 години ще мога да сравня поне приблизително каква ще е разликата.

към Мама Мърморана, понястоящем за мен вариантите се свеждат до два - домашно хранене като еметик, като всеки ден готвиш специално за котката пиле, риба, дреболии или друг вид месо без подправки или даваш суха храна само от Премиум клас плюс мокра храна от качествените пастетчета по левче едното. и в двата случая е еднакво скъпо.

Последните котки гледани в моето семейство ги хранехме някак смесено. Единия беше някаква дивна порода, нямаше такова животно просто. Кака си го купи 92 година, май имаше вече сухите храни. Но предимно го изхранвахме с варен бял дроб. На преклонната за при нас възраст от 7-8 години се попиля и го нямаше три години. Когато го откриха случайно /в центъра на града, а ние живеем съвсем накрая/ не приличаше на себе си. Вонеше от замърсени рани, възпаления. Но го излекуваха. Последно изчезна преди 1-2 години, вече едва ли ще се намери. Накрая приличаше на склерозирал дядо, ходеше и си тръскаше главата и си мякаше нещо, все едно на себе си говори. И търпеше децата да го тормозят и мачкат. Но дали нещо от начина на хранене му се е отразило, нямам идея.
Другия беше моя котак дето го гледах до преди да родя. Него го хранех с гранулки, варени пилешки шийки и пак каквото чопне от хладилника и тенджерата. Ама него го гледах малко, 2 години само и после като го пратих на село някъде се изгуби.
Ще видим сега как ще се оправим с новото котаче. Ама ... то чак толкова внимание. Еле пък всеки ден да готвя. Аз за детето не готвя всеки ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

ходеше и си тръскаше главата и си мякаше нещо,

---

В отговор на:

---

Ама него го гледах малко, 2 години само и после като го пратих на село някъде се изгуби.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ааааааа, не така с рОгите напред, моля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имате едно дете, доколкото разбрах. и ще си вземете коте. а ако забременеете с второ дете? то така до безкрайност може да се кара - дете - коте на село - ново коте - дете - коте на село.

сигурна ли си че следващите 15 години (толкова обикновено живее добре гледано здраво коте) няма да решиш пак да си имаш бебе? ако не си защо не изчакаш преди да си вземеш коте, което иначе трябва да пращаш пак някъде и пак да се губи...
нищо против имането на деца, и то колкото повече толкова по-добре, ама да знаеш че бебето и котето не се изключват взаимно. даже има съвсем прясна тема по въпроса, все още на първа страница. защо не прочетеш и нея?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

един вет, жалко че не помня кой беше ми каза веднъж - "Да имаш любимец означава цял живот да имаш дете, което никога не пораства". изводите оставям на теб.

междудругото помисли и върху следното - мъжките котаци в апартамент когато пораснат е вероятно да започнат да маркират, с остра миризма. женските пък вият като вълци и също могат да пишкат. освен това котките дерат мебели, понякога са способни и да ги съсипят. казвам тези неща, за да премислиш добре от сега, за да няма още едно същество командировано на село, където и без това има достатъчно скиторници. ако живееш в къща - мъжките много се бият, ужасни рани, женските пък раждат почти на конвейр. хубаво си помисли за решението за коте и отговорността, която идва с това решение.

Редактирано от denii на 04.11.07 14:43.

Да забременея пак /поне планирано/ е много малко вероятно. Разведена съм и засега няма опашка от кандидати за житейски спътници, еле пък желаещи да се размножават.

Да, знам, че дете и коте може да виреят заедно, но тогава не бях убедена.
Разбирам, че сте се нагледали на страхотии, но на мен не ми се струваше такова непростимо издевателство да занеса котето на село при родата.
А да се загуби може всяка котка, която излиза навън, нали така.

Наясно съм с маркирането, с дрането на мебели, с мяученето и т.н. Изпитала съм ги всичките върху собствените си дрехи и мебели.
Също така съм наясно с ефекта върху децата, а при малките изгледи детето ми да се сдобие с жива кукла с моя помощ, предпочитам поне животинка да му взема за другарче.
Не знам защо ми скочихте, сякаш на втория ден ще го запокитя на улицата това коте. Ама може някои и така да правят. Знам ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите