Ето ви още една история.
Имам три котки. Допреди празниците /3-ти март/ бяха четири. Гледам ги, храня ги, глезя ги. Но като на всички котки, това което е в кофата е по-интересно от това което е в паничките. Купих специална кофа с капак, който да не могат да отварят. Събориха я. И едното глупаче се наяде с пластмасови обелки от шопско сирене. Излишно е да казвам, че това се случи в петък вечерта преди празниците. През следващите дни котето се влошаваше все повече и повече. Не ядеше и което е по-страшно не пиеше нищо. А беше бременно.Едва дочаках вторника за да го заведа на ветеринар. Приятели ме посъветваха да отида в клиниката на зоопарка. Отидох. Лекарите ме попитаха искам ли да запазя бремеността. Казах, че искам преди всичко котката да оцелее. Решиха да я запазят. Направиха операцията добре, въпреки че котката направи хипотермия на масата. Питах ги дали не е нужно да се направят системи, все пак животинката не беше пила три дни. Да сме я оставели на топло, тя сама щяла да пие. Горкото животно нямаше сили да си потопи муцунката във водата.
На другия ден пак я заведох. Добре била, сложиха и инжекция като въобще не ми обясниха каква е. Питах ги пак за течностите и водносолевия баланс, бяха започнали да се появяват потрепвания на крайниците, които никак не ми харесваха. Нямало нищо, от упойката било, щяло да и мине, нямало нужда от системи. Докато се приберем маца започна да се унася. Вероятно инжекцията беше с някякво успокоително. Осатвих я да спи и се замотах из къщата. Докато в един момент отчаяните и вопли не ме накараха тичешком да отида при нея. Потрепванията се бяха превърнали в мъчителни гърчове, които кривяха цялото и телце. Отчаяно се раззвъних по приятели и други лекари. Оказа се че дехидратирана жестоко, освен това повторно беше изпаднала в хипотермия. Отнемайкъде се наложи аз да и правя инжекции, да я наливам с течности и витамини, да я държа увита в грейка на ръцете си. Нищо не помогна. След цял следобед борба котето умря в ръцете ми отнасяйки със себе си и 5 неродени малки.
За това удоволствие дадох на ветеринарните 86 лева. В името на всички богове, не водете животинките си при тия некадърни касапи!

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Редактирано от Rapidfire на 25.03.03 01:13.

Разплака ме. И се вбесих в същото време, че е възможно да съществуват такива ветеринарни лекари. Не мога да проумея подобно невежество или може би е нехайство, не знам.

Не знам какво да ти кажа, за да намалее болката. Знам какво е да загубиш коте, на мен ми се случи преди по-малко от месец. Исках само да ти кажа, че ти съчувствам и се надявам другите ти котенца да са добре и никога повече да не се налага да преживяваш подобно нещо.

Благодаря. Другите котки са добре, едната ще роди скоро
Но знаеш ли, за 3 години погребах 7 котки. 6 от тях разкъсани от помияри. Живея на първия етаж и както и друг път писах тука, непускането и неизпускането навън са невъзможни. Котката иска да ходи и броди където си ще. Освен това тука върлува една глутница помияри, която се е осмелявала да ми влезе даже вътре в кухнята, само и само да се докопа до коте. Хранят ги разни човешки помияри, така че не убиват от глад, убиват просто за удоволствие. Не мога да ти опиша безсилната ярост, която ме обзема като ги видя. Така че, по някякъв начин свиква се. Само дето всеки път като си галиш котката си с ясното съзнание че може и да е за последен път.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Ужас!
Абе в крайна сметка това са лекари нали?Така както се отнасят с животните така биха се отнасяли и с хората...
Много ми е тегаво заради това.В никакъв случай няма да водя котето си при тях, досега не ми се е налагало, дано не ми се наложи никога!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но ме е страх да не умре...
ужасно е...

на лекари не вярвам, те убиват хора, та камо ли животни...
в момента даже разни доктори експериментират с мен - всеки ти поставя различна диагноза и не се чувстваш ни най-малко по-различно от опитно животно!...

просто е ужас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаете ли приятели, аз самата съм лекар. Човешки. Надявам се и хуманен. Но всички богове са ми свидетели, никога не правя такива неща с пациентите си. Само понякога ми е трудно да ги спася от собствената им глупост....
Скоро ми се наложи да попадна в ръцете на колегите си. Златни да са, едва ли ще мога да се отблагодаря колкото трябва, затова, че ми сглобиха коляното.
Не че не ме беше страх по гореизложените причини и след въпросната случка, но това е положението. Не ги подвеждайте под един знаменател, не трябва. Освен това има много кадърни и ветеринари и човешки лекари. Просто котето нема късмет да попадне където трябва.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

така е
може би трябва да си заковем една темичка за ветеринари, и който е недоволен от някого - да го каже, с името му, името на клиниката му и къде се намира, та да знаят останалите да не рискуват живота на животинката си там

при условията, при които живеем, т.е. при практическа невъзможност да се потърси съдебна отговорност на лекар за некомпетентност или небрежно отношение, смятам, че единствено СЛУХОВЕТЕ могат да функционират като някакъв коректив (с всичките си недостатъци)

защото като тръгне за някого слухът, че е некадърен, постепенно (ще отнеме много време, но все пак ще стане!) той ще изгуби клиентелата си... и обратно - добрите лекари ще бъдат възнаградени с доверие от повече пациенти

затова, нека извадим ветеринарите от анонимност - всички ще спечелят от това!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Редактирано от Loretta на 28.03.03 03:04.

Докато живеех в БГ, ходех в клиника Вивавет зад новата консерватория и бях доволна. Много е важно да имаш подръка добър ветеринар. Тук (САЩ) също има некадърни, но като че ли по-малко. Ние по препоръка на познати си намерихме много добър лекар и това много ни помогна, когато котенцето ни се разболя. Въпреки че заболяването беше нелечимо, помощта и подкрепата беше невероятна. Искам само да кажа, че много информация за котките и грижата за тях може да се намери он-лайн. Когато нашето коте се разболя от FIP намерихме всичко за болестта в различни сайтове.

О, ако някой помни какво бях писала за другото ми коте, искам да кажа, че се оказа, че не е нямо! Мъжът ми го настъпи случайно и много хубаво си измяука. Но оттогава пак си тъне в мълчание....

Абсолютно е така, точно за това започнах тази тема тук и в Домашни любимци за да знаят хората и да не ходят в клиниката на Зоопарка. Иначе ревът със сълзи няма да ми върне котката.
Лошото е че не помня имената на лекарите, които я умориха. А ако не е имала шанс, поне можеха да ми кажат. Пак щях да дам тези пари дори и при минимална възможност да бъде спасена, но право на всеки е точно да знае какво е състоянието на животното.
Ако успея да се сетя ще ги напиша тук.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Толкова съжалявам. Толкова ми е тъжно... Зная какво ти е.. И от всичко най-много ме е яд, че животът на котката ти е зависела от други хора и те не са направили нужното.

По въпроса с парите - значи моята котка е нямала никакви шансове да се пребори с болестта, но въпреки това 5 дни бяхме по два-три пъти на ден при ветеринаря, слагаха котето на системи, биха му какви ли не инжекции, успокоителни, витамини и още много неща, а... всъщност не е имало шанс да се оправи. Но аз не съжалявам за парите. Бих дала какво ли не, само да беше оживял...

Съжалявам и за котката, и за мъничките и....

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm

Вивавет??...

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm

Виж, не съжалявам за парите. Бих дала и още толкова. Яд ме е за отношението. Прибрахме таксата, от там нататък - майната му! Лошото, е че ако имах елементарното знание, по колко милилитра течности на ден трябва да поеме една котка, останалото можех да го направя сама, включително и операцията!

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Убедена съм, че не съжаляваш.
За съжаление всеки си гледа интереса, включително и доста ветеринари

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm

е разпространена не само между тях, за съжаление и между нас, за съжаление и в доста други области - грабни парите и бягай!
АБЕ КРЕТЕНИ НИЕДНИ, СТРАНАТА НЕ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМА ЗА ДА СИ ПОЗВОЛИТЕ НЕБРЕЖНО ОТНОШЕНИЕ ДОРИ И КЪМ ЕДИН ПАЦИЕНТ /КЛИЕНТ/!!!
Нима никой не си дава сметка, че това не е безнаказано! Отрицателното ехо се разпространява по-бързо от доброто име. Ето сега с един колега се опитваме да разработим един кабинет, който предишните му наематели опропастиха от същата алчност и глупост и не искам да обяснявам, колко е трудно, след като вече един път е създадено лошо име на мястото!
Още не съм сигурна дали няма да се наложи да се откажем!

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Не, аз наистина предлагам да пуснем една тема за кадърните и некадърните. Поне никой да не повтаря грешката да довери животното си на грешния ветеринар.

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm

Боже,колко познато ми звучи твоя разказ....преди повече от 9 години и с мен се случи същото.Любимата ми Сузи,3 месеца след като беше родила се разболя...и до ден днешен незнам какво,но след около месец мъки и ходене по какви ли не "ветеринари"...се наложи да я евтанираме.Последният лекат,при който отидох ми каза,че ако не съм била закъсняла толкова е можело да спася котето....като че ли аз не съм обиколила цяла София да търся свестен вет. Тогава не можех да си намеря място от яд.Добре че поне едно от бебетата и остана при нас, и засега въпреки възрастта се радва на завидно здраве и проклетия

Lo guardavo come se lo vedesse per la prima volta...

kogato moiat persietch beshe kote na 2 mesetcha.go zavedoh za parvi pat na vaksina veterinarite me posreshnaha sas dumite:"kotkata vi triabva dase kastrira"I tova ako se smiata za liubesno otnoshenie. Sлед ниаколко такижа отижаниаГи сменихме.Сега имаме едни жетеринари 3 по- ред които се намират на ижан жазож(проклетиат компиутар01 се намираха на цбетна градина

Не знам какви са тези ветеринари, дето са уморили горкото животинче. Преди 4 години и аз имах нещастие с предишната котка. Беше на няма 3 години, здрава, права, игрива. Една сутрин повърна. Ветеринарят, който я гледаше, си сменяше кабинета, и не работеше в момента. Веднага(без да има други признаци на заболяване) хукнах по доктори. Нямало й нищо. После спря да яде, после да пие вода. Друг доктор - преподавател в Пловдив (но живеещ в София, където съм и аз) реши, че може да е глътнала нещо, което да е заседнало в гърлото й. Би й инжекция и толкова. След два дни се прибирам от работа, майка ми реве, че котката умира. Изтичах до едни приятели в квартала, дадоха ми координатите на един кабинет, където я заведах веднага. Те изпаднаха в ужас, като поставиха диагнозата - котешка чума. Животинката беше съвсем свършила, температурата й беше само 35 градуса. Ведната я надупчиха с огромни количества инжекции - антибиотици, кортизони, физиологичен разтвор, витамини. Цяла нощ я топлих между две електрически възглавници и я биех, за да не заспи. Преживя нощта. Две седмици я водех всеки ден на инжекции и животинката се съвзе. Решиха, че са сбъркали диагнозата (болестта е смъртоносна, а и не попаднах навреме на добрите лекари). Но за съжаление беше само ремисия, и след седмица започна да се парализира, после изпадна в кома и си отиде.
Но въпреки това тези лекари направиха, каквото можаха, при това ми взимаха само по 2 лв. на ходене. Това нещо се намира на ул. Бачо Киро, между Цар Симеон и Кирил и Методий. Две лекарки са на смени от сутрин рано до късно вечер и в събота, а има и хирург, за когото казват, че е от добрите. Доказателство за добрата им работа е и това, че винаги има опашка от чакащи. Дано още да са там и да продължават да работят съвестно.

Така, както описваш симптомите - май и на моята Сузанка това е била болестта.Спомням си,че козината и беше започнала да пада толкова интензивно,че чак като вървеше я ръсеше.И само се криеше - зад диваните или на други тъмни места...Просто не искам да си спомням.Сега ветеринара ни е читав - казва се Петър Дюлгерси и наистина е много способен.

Yo soy como el vuento,toda me puede sentir..pero ninguna me puede tener...

Абсолютен противник съм на кастрирането. Виждала съм такива животни - и преди и след кастрацията, мога със сигурност да кажа че са осакатени. Променя се и характер и телосложение и всичко. Моите маци са все девойки и раждат на смени, така че всяка година да имаме котенца, но не по много наведнъж, а в останалото време ги боцкаме. Досега не е имало проблем с пласмента.
Питах тези, които ме заведоха в клиниката на Зоопарка, но не щат да кажат името на ветеринатите. За тях си били добри.
Най-общо казано, там кракът ми повече няма да стъпи.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Iskam da te pitam - zashto smiatash, che sled kastraciata kotkite sa osakateni? Znam, che ima za i protiv, no poneje tvoeto mnenie e mnogo kategorichno, bih iskala da rezbera ot kakvo e predizvikano? Moiat kotarak go kastrirahme predi dva meseca i do tozi moment niama absolutno nikakva promiana v povedenieto ili vida mu. Az sushto biah protiv kastraciata, no purvo se naloji da kastrirame jenskata mi kotka v BG - pisah niakude v drug posting, che prosto beshe ujasna maika. Purvia put si iziade kotencata, vtoria put ne se grijeshe dobre za tiah, imaha kusmet, che maika i sushto imashe kotenca po tova vreme, okolo edin mesec po-rano i na praktika tia se namesi i gi otgleda. Taka che sled dvata zlopoluchni opita ia kastriraha (predi 3 godini) i sushto ne se e promenia po nikakuv nachin.

Reshenieto da kastrirame mujkoto ni kote v US vzehme sled konsultacia s veterinarnia ni lekar tuk, koito e izkluchitelno dobur specialist i naistina mnogo obicha jivotnite. Taka che chuvstvame, che sme vzeli pravilnoto reshenie.

е га ти! аз имам два котарака и се поболявам от мъка само при мисълта, че нещо може да им се случи
как се прежевява такова нещо?
аз сигурно щях да бъда пияна ден и нощ