Чат ... / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Сигурно му липсва на Давид точно твоето внимание. А ти защо нямаш време да му четеш или да си играеш с него? Нали не работиш, всичките деца са ти на детска градина. Сигурно по къщата и по домакинстването има какво да се прави, но чак да бягаш от него, защото все си заета?
Аз също съм изключително самостоятелна и на мен никой на главата не ми е стоял, за да си науча, за да уча, да пиша, да чета и пр. Майка ми и баща ми научаваха за училище по оценките и каквото споделях с майка си. Но съм и бях изключително близка с нея и да, въпреки че по цял ден беше на работа, винаги ми е обръщала внимание на детските неща и винаги се е занимавала с мен. Винаги, когато не е на работа. Ако ще и да ме ангажира с нея в готвенето, а после да правим нещо по-забавно заедно, ако ще и да стоим до късно през нощта, за да си приказваме.
Не е редно да бягаш от детето си, защото чепато се е родило, и да си намираш винаги работа, та да имаш заетостта като оправдание. И на мен не ми е лесно в момента - имам 2 деца в къщи, къща и домакинство, работя много, имам и други сериозни странични ангажименти, но си се занимавам с децата и това време ми е най-приятно. Чета на Алекс, а и бебето ме гледа с интерес. Едва ли нещо разбира. НО от тона, от интонацията разбира, че е нещо интересно, а нали и батко му седи и слуша.
Алекс не винаги е слушал, но аз не съм спирала да опитвам да му правя четенето интересно, не съм спирала да опитвам да му чета. Същото е и с яденето на плодове и зеленчучи - не ще, ама аз пробвам и малко и полека имам успех.
Чудя се ти защо нямаш търпение да пробваш бавно и полека? А от друга страна, след като Давид има такива гени, откъде, мислиш, ги е взел? Сигурно от теб, поне половината, тогава знаеш как да се справяш с него. Нали ти е познато?
Въобще - мъча се да намеря разумна посока на твоите разсъждения. И да те насърча да не спираш да пробваш да намериш контакт и общи неща с Давид. А не само оправдания, че такъв се е родил. Надявам се да намериш решение.
На моя син най-доброто приятелче от ДГ ми беше много неприятно и натрапчиво, с много инатлив характер и с желание все да е най-отгоре. В същото време беше ужасно, ама ужасно агресивен. Майка му го записа на спортна гимнастика (това можеше тук, за малко пари, за малко дете - дето няма 5 години). Е, за една година коренно се промени. СТранното е, че не само дисциплината му се промени, ами и гледам, че се старае да е добър с Алекс (може би защото знае, че не го харесвам), но много добре си играят, много се слушат един друг, да не повярваш...
Затова, понеже съм сигурна, че писанията ми ще предизвикат у теб само негативни постове и мисли, понеже съм сигурна, че ти най-добре знаеш ситуацията и твоето дете, те моля, вместо да губиш време да ми отговаряш или пък да атакуваш който и да било, да вземеш да се вгледаш в детето си. И да бъдеш по-търпелива и упорита с него. Не е невъзможно след една година и него да го хвалят. Знам как първата година всички учителки се оплакваха от приятелчето на Алекс, а после започнаха да го хвалят.