|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
няма ли нещо по смислено, в което да се задълбочиш?
Чудя се от къде е тръгнала дивотията родителие непрекъснато да развличат децата и, да им наливат в главите ква ли не ненужна информация, да играят детски игри с тях....
Замислете се, това е противоестествено. Като искате да живеете в миналия век далеч от съвременните информационни технологии живейте по тогавашните правила. Тогава кой е имал време да седи и да чете по цял ден книжки на децата. Трудили са се непрекъснато, а децата покрай тях са се въртяли или са си играли с др деца, с братята и сестрите си. С мен майка ми никога не си е играла. Показва ми нещо и си бега да си гледа работата. Сама съм се занимавала, със сестра ми и с др деца и не съм висяла по цепките на майка ми да ме развлича. Да учи уроци с мен още по малко. От край време съм научена на самостоятелност и това много ми помага и днес. Опитвам се да науча същото децата си и избягвам всячески да следвам съвети на "специалисти" за дундуркане на деца докато живеят с мен.
| |
|
|
|
Е, Ники - ти си открила печелившия модел на родителството, очевидно имаш отговор на всички въпроси и решение на проблемите си . Чудя се само защо не нашите, а твоите деца са заплашени от социалните служби в държавата ви.............. .
Само те моля да се въздържаш от оценки и мнения по мой адрес - ако ти е възможно, разбира се. Определено не смятам да си губя времето точно с теб - имам приказки за четене
| |
|
|
|
Ха ха ха определено ме разсмя с мнението си, отново налудничево и ненамясто както повечето ти постове ама айде така придаваш някакъв цвят на клубчето Само да вметна, че едно време също са четяли много на децата си, на полето докато се трудят, под сянката на някое дърво , при приспиване на децата .... четяло се е много, а света на технологиите измества литературата именно заради хора като теб. Сега вече е ясно защо децата ти реват неистово за поредната идиотия само, за да са в крак с модата, вместо за някоя хубава книжка. Ето защо децата ти не спират с белите и отчаяните опити за твоето внимание, защото мама е заето и не е редно да обръща внимание, да седне да разкаже приказка или недай си Боже да прочете .... трагедията на модерното общество
| |
|
|
|
Пак си направи купчина грешни изводи ама нямам против щом те влече
| |
|
|
|
Аааа не си разбрала, Давид само е заплашен, защото не им се вписва в стадните критерии и не могат да се оправят с него, понеже са "големи специалисти" .
Близнаците в къщи са диванета, ама в детската са най добрите деца. Оня ден бехме на среща с даскалката им и като почна с едни хвалби. Мисля си аз: Айде свършвай с хубавото и почвай с лошото. Щото с Давид така почнат с хубаво, продължат с недостатъците му и накрая завършат че има нужда от специална помощ, щото бил ненормален (демек различен и труден). Да, ама за близнците до последно не казаха нищо лошо, деца за пример, направо все едно не говореха за моите деца. Ама те така си се родиха (както и Давид разбира се така си се роди чепат), от малки знаят кога как да се държат и как да се харесат и всички ги обожават, любимци на всички деца са, а за възрастните да не говорим.
Ето ти доказателство, за огромното влияние на гените и нищожното влияние на възпитанието.
Не знам за кви оценки говориш,гледай си децата как си знаеш. Аз съм си казала мнението по въпроса с непрекъснатото четене на приказки. Моите деца не са му фенове и няма да ги насилвам да случат понеже др деца обичали. Децата сами си казват как да се гледат и от какво имат нужда. За мен е важно да им го дам, а не ти и сие. да кажат че съм добра майка. Щом за децата си съм добра, това ми стига, пък тълпата да си лае
| |
|
|
|
която заключи, точно щото знам че всички знаете попитах, понеже аз не знаех. По интересното е що никой не отговори.
| |
|
|
|
Сигурно му липсва на Давид точно твоето внимание. А ти защо нямаш време да му четеш или да си играеш с него? Нали не работиш, всичките деца са ти на детска градина. Сигурно по къщата и по домакинстването има какво да се прави, но чак да бягаш от него, защото все си заета?
Аз също съм изключително самостоятелна и на мен никой на главата не ми е стоял, за да си науча, за да уча, да пиша, да чета и пр. Майка ми и баща ми научаваха за училище по оценките и каквото споделях с майка си. Но съм и бях изключително близка с нея и да, въпреки че по цял ден беше на работа, винаги ми е обръщала внимание на детските неща и винаги се е занимавала с мен. Винаги, когато не е на работа. Ако ще и да ме ангажира с нея в готвенето, а после да правим нещо по-забавно заедно, ако ще и да стоим до късно през нощта, за да си приказваме.
Не е редно да бягаш от детето си, защото чепато се е родило, и да си намираш винаги работа, та да имаш заетостта като оправдание. И на мен не ми е лесно в момента - имам 2 деца в къщи, къща и домакинство, работя много, имам и други сериозни странични ангажименти, но си се занимавам с децата и това време ми е най-приятно. Чета на Алекс, а и бебето ме гледа с интерес. Едва ли нещо разбира. НО от тона, от интонацията разбира, че е нещо интересно, а нали и батко му седи и слуша.
Алекс не винаги е слушал, но аз не съм спирала да опитвам да му правя четенето интересно, не съм спирала да опитвам да му чета. Същото е и с яденето на плодове и зеленчучи - не ще, ама аз пробвам и малко и полека имам успех.
Чудя се ти защо нямаш търпение да пробваш бавно и полека? А от друга страна, след като Давид има такива гени, откъде, мислиш, ги е взел? Сигурно от теб, поне половината, тогава знаеш как да се справяш с него. Нали ти е познато?
Въобще - мъча се да намеря разумна посока на твоите разсъждения. И да те насърча да не спираш да пробваш да намериш контакт и общи неща с Давид. А не само оправдания, че такъв се е родил. Надявам се да намериш решение.
На моя син най-доброто приятелче от ДГ ми беше много неприятно и натрапчиво, с много инатлив характер и с желание все да е най-отгоре. В същото време беше ужасно, ама ужасно агресивен. Майка му го записа на спортна гимнастика (това можеше тук, за малко пари, за малко дете - дето няма 5 години). Е, за една година коренно се промени. СТранното е, че не само дисциплината му се промени, ами и гледам, че се старае да е добър с Алекс (може би защото знае, че не го харесвам), но много добре си играят, много се слушат един друг, да не повярваш...
Затова, понеже съм сигурна, че писанията ми ще предизвикат у теб само негативни постове и мисли, понеже съм сигурна, че ти най-добре знаеш ситуацията и твоето дете, те моля, вместо да губиш време да ми отговаряш или пък да атакуваш който и да било, да вземеш да се вгледаш в детето си. И да бъдеш по-търпелива и упорита с него. Не е невъзможно след една година и него да го хвалят. Знам как първата година всички учителки се оплакваха от приятелчето на Алекс, а после започнаха да го хвалят.
| |
|
|
|
Ти сама си отговори Ники.....държавата е Ирландия
| |
|
|
|
За всичко си има причина и обяснение ама обяснението е сложно, да не говорим и че е излишно, защото дори и да разбереш няма как да му помогнеш.
Разбира се, че от родителите си е взел гените, както и те от техните, а техните от техните и т.н. Никой не си е избирал гените за да бъде обвиняван. Но те наистина помагат до някъде да си разбираш децата и аз ги разбирам моите толкова добре, че се чудя как другите не ги разбират. И знам как да се оправям с тях, но наглеците ми се спъват работата и ми връзват ръцете. Най мразя да завися от прости и некомпетентни хора със самочувствие на големите педагози ама днешно време положението е такова, че всеки си навира носа и те контролира подпомогнат от недопечени закони.
Няма да ти обяснявам защо лека полека губя желание да правя каквото и да било с Давид, защото те виждам, че каквото и да кажа, все мен ще обвиниш. А на обвинения съм се наслушала, на съвети също и вече ми се повръща от тях. Та гледам да си спестявам негативните емоции.
| |
|
|
|
бе аз много не се интересувам и не помня кой къде е, ама от време на време някой като напише "тук така па иначе" и ми става любопитно къде е това тук. От др страна и като загадка е интересно от дадената информация човек сам да се сети за коя държава става дума . Играхме такива игри тука в датското училище и ми бяха много интересни. Датчаните въпреки че уж много пътуват по света и пак имаха доста пропуски в знанията, ама аз винаги отгатвах щото все един от спец белези ми беше познат от някоя книга (щото иначе не съм пътувала кой знае колко по света).
Е... в Ирландия съм била. Помня я с лошото време (повече вали дори от Дания), с хубавите Bed&Breakfast и стадата по пътищата
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(хаплива)