|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Женска тема
|
|
| Автор |
flor4eee (старо куче) |
| Публикувано | 02.04.11 23:50 |
|
|
Напоследък се замислям как бих приела външните белези на остаряванео, когато станат по-видими. Не изглеждам вече на 20... Забелязвам, че изглеждам някак по-уморена, леко недоспала, по-лесно ми излизат черни кръгове около очите. Замислям се за фон-дьо-тен, дето никого през живота си не съм ползвала и за козметични процедури за "придаване на свежест и изравняване на тена" . Понякога ми се струва, че съм се облякла като лелка... Рядко, но все пак ми идва музата да облека нещо различно от дънки, примерно панталон и сако, дето винаги съм си мислила, че освен ако не ми се наложи, такова нещо няма да облека доброволно... Като видя жена на моята възраст забелязвам, че наистина изглежда като лелка и се чудя и аз ли така изглеждам...
На Тоби баща му стана преди няколко дни на 45, хем знам прекрасно на колко е години, хем изведнъж ми се видяха толкова много... Друго си е вече да е по-близо до 50 отколкото до 40. Та при мен май 45 се очертава като критическата възраст, 40 вече не ми изглежда толкова страшно.
Май се плаша повече от това, че някои части от тялото ми може да виснат, отколкото от някоя друга бръчка...
Как е при вас? Страх ли ви е от промените, които настъпват с възрастта или приемате нещата нормално и философски и че чувствате добре в кожата си? Имате ли си определена възраст, от която ви е страх? Такива неща...
| |
|
|
|
Както казвам напоследък: След 40 всички ставаме еднакво красиви.
Никой не се е подмладил, но на нашата възраст обръщаме повече внимание на други неща, отколкото на външността.
Аз ако съм дебела ще отслабна, но на моя мъж коса няма да му поникне.
Забелязах две кафеви петна на лявата си ръка и сега се мажа с крем за избелване. Като че ли има напредък.
| |
|
|
|
При мен първата критическа възраст беше 35. Цяла година преди да ги навърша ги "преболедувах". Сега наближавайки 40-те хич не ми пука. Вярно малко стряскащо ми звучи, но какво да се прави, времето не може да се забави. Изглеждам по-уморена, с по сбръчкана кожа, с тъмни петънца по скулите, но някак съм ги приела. Слагам лек грим и спя повече, но то самия организъм си ми го иска. Стилът ми на обличане не се е променил много. Никога не ме е влечала модата, а винаги съм си избирала определен тип дрехи. Мен по ме плашат болежките, които ми се появяват и почвам да си мисля всякакви глупости.
А най-ми е мъчно, че дечицата ми растат, растат и лека полека си тръгват по пътя. Това ми е болката, а другото, че съм поостаряла...голяма работа. Само искам да се радвам на щастливо семейство
| |
|
|
|
флори, уцели най-подходящия ден да пуснеш тази тема...
да ви кажа, за сега гледам да не се замислям много много, но от вр. на вр. ми се случва да попадна на предаването на Гала сутрин, и като гледам на какви процедури се подлагат тия хора за да изглеждат горе-долу добре, направо ми призлява... мисля за близките няколко години да се задоволя със спа и маски, когато имам възможност това за лицето...
а за тялото съм решила да си направя лека корекция на корема - в ужасно състояние ми е след двете бременности и никакви коремни преси не помагат... единствения ми проблем е, че изпитвам ужас от скалпели и не зная кога точно ще се престраша...
а според мен най-важно за добрия външен вид във всяка възраст е здравето - само да сме здрави и ще сме си хубави
| |
|
|
|
Болезнена тема ми е това... Уж гледам да се настройвам философски, но не винаги ми се получава. Най-голямата ми грижа е, че ми се забавя метаболизма и лека-полека започвам да трупам килца. Особено на талията. За една година почти не съм яла хляб, доста съм намалила всякаква храна и въпреки това не успях да сваля дори кило. До преди 4 години никога не ми се е налагало да пазя диета. Притеснявам се, че ще трябва да се захвана със спорт, а това никак не ме влече . Не харесвам и разните отпуснати места по тялото си, които определено са признак на нарастващия брой години. Не мога да се възприема като жена на 37 - много по-близо до 40те, отколкото до 30те. Може би не съм си представяла, че ще доживея до толкова....
Напоследък все по-често се замислям, че времето си минава и остарявам, че това няма как да се промени. Не знам как да го приема. Замислям се, че един ден животът ми ще свърши - това пък съвсем не знам как да го приема. Постоянно правя сравнение между мен и жени на моята възраст - но само за статистика - нито са ми успокоение, нито стимул. Забелязвам приятелите ми от училище - всички лека-полека остаряват, имат бръчки, бели коси. Аз поне още не съм си намерила бял косъм !
Колкото до разкрасителни процедури - не ме влечат особено, не че нямам нужда, просто нямам нерви и навик за тях. И само се надявам да остарея като катедрала, а не като цървул , залагам на здравословното хранене, на повече сън, повече време на открито (това пак е в сферата на пожеланията), може би някакъв спорт след време.
| |
|
Тема
|
 Re: Женска тема
[re: flor4eee]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 04.04.11 09:45 |
|
|
Знаеш ли преди няколко дни си мислех същото. Станах сутринта и като всеки ден се приближих до огледалото и там имаше неща, които не ми харесаха. Клепачите ми са почнали да натежават, т.е. една кожичка там ........ не е като преди . Кръгове под очите съм имал авинаги и нищо не помага, затова и чат пат съм на соляриум поне да не приличам на ходеща мумия защото съм много бяла и те изпъкват още повече.
Винаги съм в дънки и тениски, кецове ... лятото съм с роклички и гуменки или кецове, откъд обличането не съм се променила от пубертетските си годинки ... по обличане развитието ми е спряло на 15-16г. (не визирам фолк дивите), като грим нищо друго не използвам освен спирала и чат пат вазелин за устата, но годинките си личат ..... някакси умора, бръчки ..... няма го това излъчване от преди годинки .....
Иначе откакто станах на 30г имам чуството, че се разпадам ... почнаха едни болежки, които преди ги нямаше, като цяло тялото ми преживява метаморфози, но почвам да свиквам с тях
| |
|
|
|
От една страна, вярно е, времето си минава и оставя следите си. Но от друга, си мисля, че вътрешното състояние си личи отвън. Ако си спокоен и в хармония със себе си, ако преживяваш хубави емоции, лицето ти грее, погледът е уверен, осанката младежка. Ако си депресиран и раздразнителен, колкото и да спиш, все си изглеждаш уморен и състарен. Де да знам... донякъде е и ген. Аз лично винаги съм изглеждала малка, сега като че ли майчинството ми даде по-женствено излъчване, но все още нямам и 30 де, за по-нататък не знам Аз съм и дребничка, може би това ми е плюс.
Забелязвам, че природата ми действа много тонизиращо. След седмица-две на планина или море изглеждам много по-свежа.
Друго... като гледам снимки на жени 40+, се обнадеждавам. Вярно, че за тях се грижат много хора, но все пак.
| |
|
|
|
Честно казано - май не ми остава време да се замислям много. И затова не изпадам в ужас от поредната бръчица. Казвам си, че са от смях и толкова.
Иначе определено не съм като на 20 - наболяват ме разни места - особено гърба и раменете....Уж се опетвам да правя разни упражнения, ама усещам, че доста непластична съм станала - това ми е ужасът на мен.
Понеже си слагам само молив и спирала на очите - там ми е виснала кожата и трудничко се справям.
За хирургична намеса - никога, нямам смерост, а и не виждам дълготрайна полза.....Мисля, че засега 40 ми е страшната възраст, ама на 40 сигурно ще е 50....
| |
|
|
|
И аз така - гледам да се настройвам философски, но не винаги ми се получава... Като цяло не съм седнала да се тръшкам за един бял косъм (последната години ми излязоха сигурно 20, някак не се учудвам), но понякога си ми става кофти от дреболии.
| |
|
Тема
|
Re: Женска тема
[re: jana]
|
|
| Автор |
flor4eee (старо куче) |
| Публикувано | 04.04.11 10:45 |
|
|
Стига бе, Яне, как така ще се разпадаш на 30... Аз единственото, което забелязвам (освен трудното сваляне на кг), е че месечните ми неразположения са по-болезнени, никога не беше ми се случвало да ме свива корема една седмица предварително.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
