|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|
Тоби спи при баща си два пъти седмично. През седмицата е ок, той го взема примерно към 9,30 вечерта, от там нататък докато се разшетам из нас, малко да почета, да си тегля един душ и то станало време за сън. В събота обаче го взема за около 24 ч... ей, направо откачам напоследък. Забравила съм какво да правя през свободното си време, честно, което хич не е добре. Не може да ми е толкова скучно сама със себе си, трябва да се стегна, да си стана пак интересна Чистя, готвя, чета, гледам двд-та, последната събота щях да откача в нас и си направих една безсмислена разходка, даже ми остана време да си оправя маникюра и после какво? Каква е тая работа, егати, че не мога напълно да се отпусна като съм сама за повечко време? Разбирам да се притеснявах дали детето е ок, но на мен ми е спокойно в това отношение...
| |
|
|
|
То е като с навиците - нови се придобиват, стари се забравят :). Забравила си какво се прави когато имаш свободно време за себе си.
На мен ми се обикаля по моловете, но без постоянно да се озъртам за фъстъчка, без да се изнервям от отегчения вид на мъжа ми . И може би без да се налага да приключа за час-два..... Но започва да ми става ясно, че настроенията ми от преди да имам дете - за свободното време, за почивките, излизанията и т.н. "безсмислени" занимания, никога вече няма да са същите. Даже и да имам свободен ден без дете, пак няма да се почуствам така както преди 5 години например . Ще трябва да го приема и да живея с това чуство :).
| |
|
|
|
То, че няма да е както преди, няма.
Много време и усилия ми отне да спра да свързвам личното си щастие с това да имам мъж до себе си, но някак неусетно се случи - осъзнах, че мога да съм щастлива и сама (под сама нямам предвид без дете де).
С детето е друго, дете винаги ще имам, да е жив и здрав, и със сигурност не мога да си представя живота си без него, камо ли пък да съм щастлива без него... Но когато не е при мен, то е за някакви кратки периоди, 24 часа да му се не види... и искам да ми е добре през това време, а на ми е едно такова... празно. Никога не съм се приемала като всеотдайна майка, която спира да живее собствения си живот с появата на детето и винаги съм се наслаждавала на моментите, в които оставам сама, но последните седмици... бе едно такова тъпо ми е без Тоби.
| |
|
|
|
Ако тези неща не се приемат постоянно нещо все ще те чопли. Аз съм ги приела вече
Дори когато изляза сама да се мотая (рядко ми се случва) го усещам повече като загуба на време, отколкото като удоволствие
| |
|
|
|
Абе не сме наред, то това отдавна стана ясно !
| |
|
|
|
тази празнота я усетих много болезнено това лято. Може би, защото Борис е вече голямо момче и ще се отделя все повече от мен.
| |
|
|
|
Не знам дали си чела "Вяра имам" на Мадлен Алгафари, но в някои терапевтични случаи, които описва виждам доста себе си
| |
|
Тема
|
 Re: Петък е
[re: jana]
|
|
| Автор |
galia71 (ветеран) |
| Публикувано | 15.10.10 11:46 |
|
|
истината е, че общите занимания наистина най-сближават
| |
|
|
|
Наскоро ми попадна, прелистих я, стори ми се интересна, но не съм я зачитала сериозно. Срам, не срам - признавам си - скептично съм настроена към българските автори, особено напоследък.
Все се каня да се запиша на библиотека, даже и мъж ми изяви желание, това ще е начин да се разнообразявам. Та ако стане, непременно ще я взема за прочит :)
| |
|
Тема
|
Re: Петък е
[re: galia71]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 15.10.10 13:02 |
|
|
Да и самите рутинни домашни задължения не са сякаш толкова отегчителни, нищо че след това може да се наложи да минеш още един път с парцала
Hot stuff
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
