|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|
Какво да ти кажа... опитвам се през деня, сега и когато ходех на работа, да си намирам неща, които да ми осмислят ежедневието и да се чувствам в настоящето на 100%. Дълга разходка с бебо сред природата, бягство с мъжа за хубав обяд (само двамата!), по малко пазар, но бавно, с наслада, не е задължително да се прибера със 100 нови неща
Ако още в понеделник тръгнем с настройката, че седмицата ще е сива и обикновена, то тя наистина ще е такава и ни остава само да се надяваме на уикенда... той пък често минава в грижи, и така се затваря порочният кръг и седмиците, месеците и годините се нижат.
Между другото, препоръчвам на всички една книжка, която много ме вдъхнови: Яж, моли се и обичай. Има и филм по нея, но самата книга е по-свежа
| |
|
|
|
А аз я прочето и наистина е много хубава. Има и втора част - "Кажи да".
| |
|
|
|
при мен проблемът е точно, че не мога да се откъсна от ПРОГРАМАТА
| |
|
|
|
Mай е същата, която на английски е "Committed", ако е тя, взех си я, но не съм я почнала още.
| |
|
|
|
А трябва понякога, трябва....
| |
|
|
|
Книжката и на мен много ми хареса (втората част не толкова), аз я прочетох съвсем наскоро, по препоръка на Декстър... в много подходящ етап от живота ми. А филма някой гледай ли го е вече?
Иначе седмицата ми май е напълно рутинна, но тъй като рутината е сравнително нова, за сега ми е ок. Разнообразявам се след работа с два пъти седмично пилатес и шофьорски курс. Все още оправям някакви неща по апартамента, които ми носят огромна наслада... преди няколко седмици намерих най-накрая "моите" пердета за спалнята, ей, няма такъв кеф... Остава и да ги окача някой ден...
Напоследък обаче се усещам, че не се наслаждавам толкова на времето, когато съм сама, т.е. Тоби като е при баща си, а това да ми е хубаво сама винаги ми се е получавало... Явно ми липсва мъничето, май едва наскоро започнах да го усещам по-скоро като приятна компания и забавление отколкото като грижа и задължение...
Все се чудя на колегите ми като кажат Оффффф, понеделник... Ми к'во като е понеделеник, докато се обърнеш, и вече е петък. Аз определено се ужасявам от това колко бързо минава времето, ей го, докато се обърнем и ще е станало догодина.
| |
|
|
|
И аз така - програмата все ми диша във врата ! Даже си мисля, че не искам и разнообразие, искам просто да си мързелувам един уикенд. Проблемът ми е в главата - знам си, че няма да мога да се наслаждавам на бездействието, защото ще страдам от вина !
Ужасно бързо лети това време, много е подтискащо понякога. Човек няма възможност просто да се поспре малко и да се наслади на малките неща. Ние все бързаме - даже и събота и неделя - закуска, разходка, обяд, да сложа Яна да спи, после вечеря и като се огледам вече е другата сутрин. Наистина не знам какво да направя, за да спра тази въртележка
| |
|
|
|
Аз определено се ужасявам от това колко бързо минава времето, ей го, докато се обърнем и ще е станало догодина.
и аз
| |
|
Тема
|
 Re: Петък е
[re: galia71]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 15.10.10 10:41 |
|
|
Аз успявам, но ен винаги. Обикновенно почивнит едни са оставени освен за релакс, но и за приятели и така минават много бързо и неусетно Работната седмица едвам се изнизва, рутината направо смазва ... самата ми работа е такава, че знам какво ще стане и следващият месец на 15-ти , стане ли понеделник вече мечтая за петък.
Hot stuff
| |
|
Тема
|
Re: Ако това ви успокоява..... :))
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 15.10.10 10:49 |
|
|
Голяма част от жените трудно приемат мисълта, че до края на живота си ще трябва да поставят чуждите желания и нужди над своите собствени
С това още немога да се преборя, да спра да го правя Искам да го приема, да не допускам точно тази грешка, но незнам как честно казано. Откакто Ния се е родила всичко свързано с нея е винаги на преден план, как се променя това?
Hot stuff
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
