Моето раждане. Разкази на мамите от клуба / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте!Първо нека кажа,че току що се регистрирах,след като прочетох почти всички разкази за "Моето раждане".Това ме върна една година назад и реших и аз да споделя как протече моето раждане.
Термина ми беше на 4 Ноември 2008год. Бременноста мина съвсем спокойно и леко.Промених и спрях някой свой навици.Например спрях цигарите и започнах да се храня изскючително здрависловно,така че калорийте и витамините да отиват при бебето,а част от тях и при мен,но без да ми натежава.При последния преглед при моето АГ,на 17 Октомври,тя каза,че вероятно ще се наложи родоразрешението при мен да е секцио.Причини:Голямо бебе,тесен таз,не добро разположение на главичката-заклещена.Уплаших се!Това,което най-малко исках е да родя със секцио.Но реших,че е по-добре да слушам лекарите,пък каквото стане,такова.Даде ми направление за родоразрешение за болницата в която бях решила да родя-Втора Градска Многопрофилна Болница за Активно Лечение - София,като каза,че ще ме приемат за да направят допулнителни изледвания и да се реши кое е най-доброто.
И така,отидох на 19 октомври.Прегледа ме един лекар.Каза,че бебето не е много голямо и може да се роди нормално,но да постъпя в болницата на другия ден.Сестрата ми записа данните и каза на следващия ден да съм там,без да уточни час.Станах сутринта,изкъпах се облякох се,проверих да не съм забравила нещо от багажа си за родилното и зачаках мъжа ми да дойде от работа в междутъка и да ме закара до болницата.Отидох към 11ч. Сестрата каза,че трябвало да отида в 7ч. сутринта.Твърдеше,че ми е казала,но аз такова нещо не помня.Реших да не се карам с тях,предпочитах да има добро отношение към мен и детето ми.Прех грешката и недуразомението като мой пред доктора,макар да видях сестрата как се препоти 5 пъти и ме погледна с лека позмазваща усмивка.Нищо!Това беше още един ден за мен у дома.
На 21 октомври бях в болницата в 7ч. Закара ме моя към,защото мъжа ми не успя да се освободи.Приеха ме в патологията.Една от санитарките ме настани и каза,че след малко отиваме за изледвания.Заедно с едно сруго момиче,след 5 мин. се запътихме подир сестрата.Направиха ни разни изледвания и се върнахме.Разопаковах си багажа и попълних някакъв документ.На обед отидох в стола,който е срещу сатите.Хапнах каквото имаше за обяд,а междувременно дойде един от акушерите и извика име:"Катя..." не разбрах фамилията.Това беше момичето,което дойде с мен на иследванията.Казаха й,че има голям проблем с ромбоцитите и незнам още какво...абе положението й беше много неприятно.Или нейния живот,или този на бебето.Така постави въпроса този същия лекар,който беше много неприятен човек.Дойде и завеждащия отделението Д-р Калев.Пое момичето.
Следобед ми сложиха някакъв колан прикачен за една машина.Беше за следене на тоновете на бебето.След половин час размишления на сестрите,дойде една от тях и каза"Ще раждаш утре майче!"Съответно аз попитах:"Как така утре,кой го реши това?"Тя каза:"Решихме,че за теб ще е най-добре да родиш секцио,защото....и ако искаш да го направим утре!?" Аз казах:"Няма ли вариянт все пак да се пробвам нормално?"Тя каза"Виж майче,то може.Но ще се измъчиш,бебето ти е голямо,тоновете не са никък добре,не,че не може,но накрая пак ще стигнеш до секцио".И така!
На 22 октомври сутринта станах в 5.50ч. отидох за клизма (неприятно и дискомфортно,но не болезнено),хвърлих един бърз душ,облякох тяхна пижама и се запутихме към родилното.Вървях по един дълъг колидор,а около мен жени лежажщи на легла и държащи в ръката си телефони.Една изпраща СМС,друга говори,трета ММС.Но по-силното беше,че всички плачеха и се виждаше,че е от щастие.Стигнахме почти до края на колидора в предродилна зала.Зала е силно казано...малка стая с две легла и един малък прозорец,но бяла и чиста.Сложиха ме на някакви системи за предизвикване на контракций.До мен на другото легло имаше една жена,която направо събори цялата болница.Чуха я отгоре,доктори слизаха от операций да видят какво става,въобще...голяма лудница беше с нея.