Моето раждане. Разкази на мамите от клуба / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Така и не ми определиха термина точно. По дата на последна менструация терминът ми беше 12 януари, а по УЗ ме водеха за 25 януари. Но аз знаех кога съм забременяла, така че си бях изчислила термина за 20 януари. Така че това ми беше точната дата, само дето само аз си знаех за нея, а докторята така и не ми го признаваха... През цялото време на бремеността си ме беше ужасно страх - отначало да не направя аборт, а след това да не родя по-рано. Всичко това беше обусловено от твърде скорошното ми забременяване след раждането на Анна и от това, че тя се роди почти 1 месец по-рано. Организмът ми беше изтощен и бремеността ми беше трудна, а очевидно и не можех да си износя бебето до край... Броях седмиците и чаках да вляза в 37 седмица, за да се поуспокоя. Е, влезнах. Влезнах и в 38 и в 39 и в 40 седмица. И нищо не се случваше. Коремът ми беше огромен и се чудех накъде повече може да расте. Всички ме питаха дали не чакам близнаци... Идеше ми да си сложа табела „Не, не са близнаци!!!” и да си ходя с нея... И така, минаваше януари, мина първата дата на термина – 12 януари, а аз нямах кьорава контракция. Пратиха ме на 3Д УЗ и се установи, че бебето било доста големичко. Това накара лекарите от ЖК да ми дадат направление за хоспитализация в Патологична бременност, за да следят развитието на плода и да решат дали ще мога да го родя нормално. А аз исках нормално, въпреки ужасяващият страх който изпитвах.

И така – на 17 януари влезнах в болница. Още същия ден ме прегледаха поне 3-4 лекари – да се установи дали имам разкритие, как е разположено бебето, дали наистина е толкова голямо, кога аджеба ми е точната дата на термина и всякакви такива неща. Цял ден се шматках по ехографи и гинекологични столове. Накрая се проведе важната консултация с професора от Патологията – доста време прекарах с него. Изчислявахме термин, той ми направи доста обстоен (и ужасно неприятен) преглед, за да установи големината на бебето и дали мога да го родя нормално, а също така да ми направи масаж (или нещо от сорта) на шийката, евентуално за да предизвика раждане. Та с него решихме – ще пробваме да родя нормално, а пък ако не стане ще ме режат. Той ми каза, че главата на бебето не е съвсем на място, но в процеса на раждане има шанс да се намести. Хм, доста неприятна новина за мен... Установи се, че терминът ми е 20 януари (както аз самата си го бях изчислила) и че имам 3 см. разкритие. След прегледа от професора започнах да получавам контракции. Нерегулярни и не много болезнени. Той ми написа рецепта мъжа ми да отиде и да купи хапче за предизвикване на раждането и на следващия ден да започна да го взимам през 4 часа по 1/4 , за да получа контракции. И така дойде 18 януари. В 6,30 влезе дежурната сестра, аз й дадох хапчето, но тя беше твърде учудена да разбере, че днес ще трябва да го пия. Каза ми, че никой не й е предал за това нещо, нито го има в протокола...На визитацията се разбра, че от предната смяна са пропуснали да запишат и така зачаках до следващия ден. На 19 януари в 6,30 изпих първата четвърт от хапчето. След 15тина минути контракциите започнаха да стават редовни. Но съвсем леко болезнени – като при менструална болка. Включиха ме на запис на тонове и висях така около час и половина. След това ме прегледаха и се оказа, че имам 5 см. ракритие. Бях супер щастлива, защото когато раждах Ани на 5 см. вече виех от болка, а сега нямаше и помен от болка или каквото и да е неприятно усещане. Както казах корема ме свиваше като при менструални болки. Освен това си бях навила на пръста, че този път ако трябва скандал ще вдигам, но ще искам да ми сложат упойка, а нали тя се слагала след 5 см., така че вече съвсем се успокоих и си казах, че в момента в който се засилят болките – щрак, слагам си упойка и болките приключват. След прегледа решиха да ме пращат вече в предродилна зала. Направиха ви тоалета, събрах си багажчето и се смъкнахме на 2 етаж. Изтръпнах от ужас като видях онова легло, на което раждах Ани, родилните зали и цялата обстановка. За щастие, понеже бях на хапче този път не ми включиха система с окситоцин. Бях свободна като птичка и се разхождах напред назад из стаята и коридора. Говорих си с мъжа ми на вратата и се чувствах прекрасно. В 10,30 изпих втората четвърт от хапчето и болките леко се засилиха. Ама съвсем леко и съвсем поносимо. В 11,40 доктора каза – идвай да те прегледам и да ти пукаме мехура... Ужас!!! Знаех, че след като се спука мехура контракциите стават много силни. И не се излъгах... времето между 11,40 и 12,15 ми се стори цяла вечност. Болките, които преживях от първото ми раждане си припомних с пълна сила – ужасно силни, продължителни, отвратителни... Естествено си мислех, че с мен е свършено. Веднага пожелах упойка – крещях им, че искам упойка иначе ставам и си заминавам :))) Те горките в чудо се видяха и повикаха Проф. Хъртарски (известен с един скандал около него, та се запритесних) да реши какво да ме правят. Той ми съобщи „приятната” новина, че не може да ми сложат упойка понеже раждането ми било предизвикано с хапче, а не съм била на система. Освен това ме прегледа и каза, че главата на бебето не се е наместила още и не се знае дали ще родя нормално. Накара ме да се обърна на една страна и да не мърдам (представете си!!! При положение, че аз се гърчех на леглото) за да се намести главата... евентуално. Та тези „добри” новини доста ме обезсърчиха. В края на краищата това обезсърчаване не трая дълго. Стана 12 часа, сиреч 20тина минути след това, когато усетих напъни. Много силни напъни. Казвам аз, че бебето излиза, ама те не ми вярват – „те бебетата не излизат толкова лесно”. Накрая се разкрещях и Хъртарски супер отегчен дойде да види аджеба дали това бебе наистина излиза. Като ме видя и опули ЕЙ такива очи. Развика се бързо да идват акушерките, защото съм щяла да родя на леглото. Оказа се, че за 20 минути съм направила пълно разкритие и бебето наистина вече се ражда. Веднага ме преместиха в родилна зала и за 10-15 минути напъни родих София. 4 килограма и 52 см. Когато това се случи се молех да не сънувам – видя ми се толкова бързо, лесно и невероятно... просто не можех да повярвам. Смеех се с глас от щастие... София беше здрава, раждането мина перфектно, просто всичко беше като на филм 

На всички бременни пожелавам раждане като моето, здрави бебета и много спокойствие като дойде момента!

Тук искам да споделя впечатленията си от болница Св. София и лекарите там. Всички, без изключение проявиха абсолютен професионализъм, загриженост и отговорност. Очарована съм! От това как още в Женска консултация се погрижиха да ме следят от близо в болницата, в Патологията ме „подхванаха” сумати лекари, как всички проявиха здрав разум и провериха всички възможни варианти за раждане, следяха бебето, грижеха се за мен като все едно съм им дъщеря. След това в родилна зала – проф. Хъртарски, въпреки лошата си слава, също се държа супер професионално и благодарение на него успях да родя нормално (защото главичката все пак се намести). Не съм плащала на никой за нищо – бях си напълно редови пациент. Естествено след това имаше черпавка, но работата беше вече свършена. При това изключително професионално. Също така искам да похваля Детското отделение – този път се справиха много добре! Като че ли политиката им леко се е променила към по-добро – веднага дават бебетата на майките, бебетата могат да се кърмят от ... да речем 4-5 час на раждането им (което преди не беше възможно) и стоят изключително и само при майките, непрекъснато обикалят разни акушерки и много любезно и търпеливо обясняват на младите майки как да кърмят, насърчават ги и ги подкрепят.

Ами това е от мен. Не съм сигурна дали ще има трети път, но ако все пак има, то няма да е в близките години :))) Стига ми толкова засега :)

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

И така да кажа две три думи zа моето раждане...Бебка беШе "терминирана" zа 24.1, на съЩият ден в 17ч. отидохме на доктор и се окаzа, че детето оЩе няма и идея да се появява на бял свят(или поне така си мислехме

).Доки се иzбъzика дали вече съм чула всички бабини деветини zа предиzвикване на раждането и аz му каzах, че сме планирали в събота да направим една голяма раzодка с половинката, да иzядем 3 Шоколада с бадеми и да се спукаме от секс

...Почти и така стана, но с таzи раzлика, че беШе съЩият ден, раzходихме се в супера, че навън беШе кучеШки студ и се прибрахме да вечеряме в къЩи.Като чучнахме да вечеряме мен неЩо ме zаболя кръста като при менzис, ама ми се стори, че не са това прословутите родилни болки (нали съм си гледала много ТВ очаквах писъци и крясъци)..и така по едно време ми хрумна да си погледна часовника и какво да видя болките точно на 6 минути...ха викам си това Ще да е...Информирах половинката, че май е много вероятно на 25.1 догодина да купуваме торта и той милия опули едни очи все едно му бях каzала, че съм спечелила 26те милиона от лотарията

.Обадихме се в болницата и акуШерката ни каzа да се топна във ваната и да видим контракциите дали Ще иzчеzнат или Ще се zасилят...и така аz се гмурнах във ваната, а лЮбимият седна на ръба с часовника като видяхме, че болките станаха на 4_5 мин. реШихме, че е крайно време да палим гумите към болницата...аz си спретнах тоалетчето, облякох се и вzехме чантичката

. В болницата акуШерката каzа, че имам 3 см. раzкритие, а на контракциите 5см. сложиме zа zапис на тоновете(15_20мин.) и като видяхме, че всичко е наред ни каzа, ако искаме да се пораzходим малко иz болницата...и така 1 час въртяхме по коридорите, иzчетохме всички реклами, качихме се пеШа 3 пъти до 4тия етаж(последният), раzучихме всички кафе_автомати и най_накрая се zапътихме към родилното.Там пак zапис на тонове, вече имах 7см. раzкритие на контракциите, клиzма (тук я правят с тубичка с някакво гелче) очаквах, чЕ Ще е неЩо адски неприятно, но въобЩе не е така, особенно след 5 месечен zапек

...По настояване на акуШерката прекарах 15 мин. в тоалетната с едно списание zа бъдеЩи родители.После пак zапис на тонове, като видяхме, че всичко е ОК, момичЕто ми предложи да се натопя във ваната им и така тримката с таткото отидохме да се поплацикам_стаята с ваната си беШе като в луксоzен хотел_свеЩи, муzика, ароматни масла във водата...с 2 думи кеф голям

...поплисках се там 30_40 мин и се върнахме обратно zа zапис на тоновете, вече си имах контракции на 3 мин. и бяха станали леко болеzнени та реШих да си поискам обеzболяваЩо, което беШе инжекция с бусколиzин, хубавото на нея е, че намалява болката, но не те прави беzчувствен и по време на напъните си усеЩаШ кога трябва да се "набираШ", като ми сложиха инжекцията беба вzе, че zаспа, а ние с таткото и акуШерката направихме един рунд "3,5,8" с картите, които си бях вzела в багажчето

...след като си доиграхме картите реШихме, че вече може да подканим мадамчето да иzлиzа, а и аz вечЕ бях с 9 см. раzкритие...отидохме в родилната zала, акуШерката ми спука водите и zапочнахме полека да напъваме_5 пъти по гръб, 3 пъти на страна, zвъннахме на доктора да идва, че вече се покаzваШе кратунката чавето, айде оЩе 2 пъти на страна, а кото дойде доктора се обърнах на гръб и с 3 яки напъна бебуна иzлетя навън...Доки ьреz цялото време ме натискаШе по диафрагмата и двамата с акуШерката ме окуражаваха и каzваха кога и как да диШам и да напъвам, бяха много мили и двамата, но да си приzная в теzи последни минути, копито май бяха най_неприятните от цялото раждане чувах само гласът на мъжът ми, ако не беШе той с мен ЩеШе да ми е много по_трудно...какво по_трудно направо ЩеШе да ми е супер гадно

...и така в 6.14 се роди бебе Симона 53,5 см, 3400 гр. и обиколка на главата 35,5 см....с мнооооого и дълга черна коса(първите думи на татко и бяха, че тя има повече коса от него

),дадоха на баЩа и да пререже пъпната връв, увиха я в хавлиика и ми я пляснаха на корема...винаги съм си мислела колко гроzнички са новородените_е няма такова неЩо те са най_сладкото неЩо на света, като малки дундести хамстерчета са и имат най_готините нослета, които човек е виждал

.Докато се гуШкахме с беба и татко доки ми удари 2 конеца zа да има и аz да се хваля_1 отвътре и 1 отвън, честити ни и отиде да си доспива

. Преz останалото време таткото се zанимаваШе с бумаЩината, а ние си направихме първата zакуска с помоЩта на акуШерката

. Закараха ме в стаята, където с ужас установих, чЕ съм гладна като вълк и иzлапах най_вкусната zакуска в живота ми докато таткото гуШкаШе бебка...За престоя в болницата мога да кажа само хубави неЩа_страхотна храна, чистота, лЮбеzни акуШерки и сестри_научиха ни с таткото как да сменяме памперси да се преобличаме и т.н., всеки ден акуШЕрката, която си бях иzбрала и докторът ми идваха да видят как сме, помагаха ми с кърменето...въобЩе беШе супер...Единственото неЩо, което беШе неприятно, е че съседката ми по креват имаШе нон_стоп посетители и най_накрая на мен ми иzбиха балансите, zаЩото един аграр се иzкиха върху бебетата и си покаzах балканския темперамент, ама след дъжд качулка_на следваЩия ден аz бях като ни иzписаха в къЩи аz бях вече с болно гърло и температура и Щях да умра от притеснение да не стане неЩо на бебето.Добре, че акуШерката ме успокои, че от кърмата бебка е със zдрава имунна система и и няма ниЩо, че паниката си е таковала таковата...След 3 дни се оправих, но вече съм сигурна, че като тръгна да раждам 2ри път такива навлеци Ще ги гоня с метлата по коридора

...На всички бъдеЩи мамчета им пожелавам раждане като моето и мноооого послуШни бебоци...Вече мога с чисто сърце да дам няколко полеzни съвета_не се стягайте като дойде момента, раждайте с мъжете си, доверете се 100% на доктора, не се правете на герои, ако трябва искайте си упойка, след клиzмата поседете в тоалетната поне 10 мин. и zа след раждането си вzемете памперси zа въzрастни, а не дамски превръzки, zаЩото превръzките върШат работа като тоалетна хартия при иzбил радиатор