Да взема и аз да разкажа, може пък да съм полезна някому:
Бременността и раждането протекоха в Русе, въпреки, че в момента живея в друг град.
Прекарах спокойна бременност, но поради различни рискови фактори бях в болнични от началото на втория триместър. С много информация за всичко ми помогна именно този клуб тук, за което БЛАГОДАРЯ, момичета!
Та така. По съвет на мои познати и приятели се регистрирах при личната си лекарка, която ми даде направления за гинеколог. Избрах за такъв др Юлиян Георгиев, въпреки множеството негативни и позитивни мнения. При първия преглед (след сравнения с Хубев - все не мога да му запомня фамилията и една лекарка, от родилен дом), реших, че това е лекарят за мен. Единствен беше, който се обърна към мен с името ми, без за него да съм поредната пациентка. Той работи със здравна каса, грижеше се за мен повече от добре, както и акушерката му. След раждането на контролен преглед, направи необходимата цитонамазка по своя инициатива (много други разбирам, че чакат майките да поискат такава). Но за раждането ме изпрати при др Янков - лека му пръст на човека! Чудесен лекар!Много мъчно ми беше, че този доктор си отиде.
По тяхно предложение реших да се възползвам от така нареченото планирано раждане, което всъщност беше полупланирано. При втория контролен преглед при др Янков, тапата ми беше паднала и имах 1 см разкритие, въпреки това, нямах контракции. Цяла нощ с мъжа ми се чувствахме като на литургия, така тържествен ни се струваше момента. На другия ден, с един огромен сак (в който имаше какво ли не плюс хавлиен халат), ме приеха в Родилния, др-а ми спука мехура и ми изтекоха водите. След което, ми сложиха система с окситоцин и записваха тоновете на бебето. От 8 до към 10, нищо освен леки контракции. Викам си, това ли е чак толкова страшното? После дойде лекаря, установи, че системата нещо не действа, засилиха я и към 12 едва търпях, пробвах се да дишам по правилата, но на другия ден си усещах предрано гърлото. Толкова за дишането. Не знам как е минало времето до 14.00, когато усетих, че имам напън. Акушерките, които до този момент си вършеха работата, абсолютно професионално, се разтичаха, извикаха го. Хайде на магарето. Припнах като младо яре, страх ме беше, че бебето ще падне на пода. Представям си каква картинка съм била. Помня, че много исках да обясня на екипа, че съм прочела всичко и че знам какво трябва да правя, да не се притесняват за мен. Е, явно сухата теория не помогна твърде, щото набързо ме светнаха, че напъните не трябва така, а онака... В това време ми направиха епизиотомия, доктора нещо направи забележка на акушерката по темата и аз тъкмо да се включа възмутена, втори напън и бебо плачеше в ръцете на някого. Кратка почивка преди шиенето, аз питах нервно добре ли е бебето, всичко ли си има и тъкмо да се развикам каруцарската, то се материализира над мен. Мъничка шушулка, 3500, 51 см. Безпределни емоции, неописуеми, неподатливи на описание. Ревнах. Сложиха ме на една носилка да си полежа, дадоха ми телефона и аз направих една от най-големите сметки към Мтел в живота си. Мъжът ми, милия, сам самичък чакаше новините. След като ме прехвърлиха в стая, където бяхме три родилки с бебенцата. Никой не ми е искал пари! При изписването, мъжа ми донесе букет цветя и 2 кутии бонбони за персонала.
По свое решение, с огромна благодарност, подарихме на др Георгиев и акушерката му бутилка вино и кутия бонбони, на др Янков картичка и 50 лв (моля, не се смейте), защото не знаехме какво да изберем за него. Това направих 20 дни след раждането.
Кошмарът започна! От тук насетне ще плюя много!
1. Освен прозорчето с решетки в портиерната (2х2 за цялото помещение) няма достъп до света навън! Чувствах се отвратилено, имах такава нужда от прегръдката на мъжа ми, а можехме само да си държим ръцете.
2. Визитациите се правеха от некви лица в бели престилки, които така прелитаха през стаята, че се чудехме имало ли е такава изобщо. Придружени от женски фелтфебел, чиято цел в живота беше да се скара на всички, че леглата им са неоправени.
3. След раждането, сина ми бил на кислородна палатка за нкл часа. Това разбрах от уплашена сестра - те са заплашени с уволнение, ако дадат каквато и да било информация за децата. Тя има добрината да ми обясни, че в нашия случай не е толкова страшно. Детски лекар видях на 2рия ден, информация за децата от него никаква, по неведом начин разбрах, че трябва да ги издирваме из отделенията за обяснения.
4. Не плюя единствено детските сестри и акушерките, чиято човещина бе неизразима.
5. За каквато и да било лекарска информация, трябваше да прилагам детективски методи.
6. На третия ден аз бях изписана, но бебо не, защото жегата беше адска (август 2003), то се претопли и му назначиха кръвна картина. Това ми бе обяснено 2 дни след назначаването, от някаква суха лекарка (за която имаше следната реплика "кой е на смяна днес? А, така ли, значи днес няма да има изписани), която започна с думите: да видим кой няма да бъде изписан и защо, последвани от 30 мин неясна тирада. Добре, че съм си умничка, та схванах, въпреки усилията от нейна страна. Тръгнах си на 5тия ден с-у подпис, тъй като изследванията не бяха готови, но единствената човечна детска лекарка, каза, че бебето е здраво.
Това е. А мога и още! Съжалявам ако е станало дългичко.

[

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В петък 18.06.04 вечерта към 22:10 ми се спука околоплодния мехур и аз отидох при мъжа ми, който си пушеше на балкона и му казах: "Хайде!" :о)), на което той отговори, че не му се спи ;о). Обясних му, че ще раждаме и хукнахме да дооправяме багажа за болницата. Към 11 без 15 бяхме вече там. След прегледа се установи, че имам само 2 см разкритие и докторът каза на мъжа ми, че е по-добре да се прибере и да поспи, защото най-вероятно съм щяла да родя чак на сутринта. Тръгна си, мен ме сложиха да слушат тоновете на бебо и после ме прехвърлиха във ВИП залата, в която щях да раждам. Добре че си бях взела книжка, та имаше какво да правя. През половин час, че и по-малко минаваха да ме видят как съм :о). Както си четях болките започнаха и за час може би (към 2:00) получих разкритие от 5-6 см. Веднага дойдоха и ми сложиха система глюкоза+окситоцин. Аз се обадих на мъжа ми и той пристигна. Вече не можех да чета ;о)). Приказвах си с операторката (жалко, че не й знам името) и когато мъжа ми дойде се започна истинското раждане. Постепенно болките ставаха все по-силни, а той ми разтриваше кръста по време на контракциите. Бебето риташе и се движеше много и засилваше болката .... Накрая като че ли просто болките станаха постоянни и някак се сляха. Лекарят дойде и каза, че още час такива болки и ще раждам. Но акушерката, която беше дошла с него (казва се Зинова) се ядоса и каза, че много знае, щом не е раждал и се захвана да помага с ръка, за да получа пълно разкритие. Започнах да напъвам по време на контракциите и тя ме инструктираше как и какво да правя. Малко се притесни жената, защото разбра, че бебето е голямо. Мъжът ми през това време стоял до вратата за да гледа (аз го гонех, за да не ме вижда как се мъча, а той милия скришом наблюдавал). Накрая ме прехвърлиха на стола, подготвиха ме и след доста напъни бебо започна да излиза. Успя да ме разкъса с раменца, като в същия момент ми направиха и епизиотомия, за да излезе по-бързо и лесно и да не ме разкъса съвсем. Роди се на 19.06.04 в 5:25 сутринта, изплака и тогава дойде облекчението! След като го оправиха и ме зашиха, ми го дадоха на гърдите - това беше най-прекрасния миг в живота ми! И както по време на контракциите казвах, че никога повече няма да ставам майка, така в момента в който видях малкото му личице реших, че ще повторя! :о)

Мъжът ми беше до мен по време на напъните и ми държеше главата. Нямате представа колко много го обичам за това, че изживя този миг заедно с мен! Сега двамата се радваме на златния ни Йоан (4, 150 гр и 54 см) и се учим да го гледаме заедно. Обичам съпруга си много по-силно от преди и самата любов към него е някак вече по-различна, защото този миг, в който нашето бебе пое първите си глътки въздух беше наш, а не само мой.

От все сърце благодаря на акушерката, която ми помогна. Целият екип беше страхотен! От санитарката - до лекарката (не помня имената на всички, само на акушерката ). Следващия път пак ще раждам там и пак при същите условия - ВИП зала с присъствието на таткото. Благодаря и на всички, които после се грижиха за нас. Бяха много мили!

Моята бременност прз първите три месеца беше кошмар,никакво ядене отвращение дори от хляба и водата.Пуснаха ми няколко системи и започнах да ям по малко.Паника ме обземаше при въпроса на майка ми "Какво да ти направя за ядене" Това до момента в който влезнах в четвъртия месец.
Освен с храната си имах проблеми и преди бременоста с висок пролактин,което наложи да вземам парлодел по 1/2 т. първите 3 месеца.От което дойде и притеснението дали всичко ще е нормално.Слава богу всичко беше наред,но се пазех страшно много.
Дойде и момента в който лекаря ми каза "май ще е секцио".Аз чесно казано не се стреснах въобще от това ,по притесненият беше доктора защото е голям противник на цезаровото.
Кръвната ми група е АВ Rh- което значи редовно правене на изледвания за анти-тела,а това води до треперене при всяко изследване да не би да излезе теста положителен.До края всяко изследване беше отрицателно.
На килограми качих 10 (моят кантар показваше 12) но до края си носех две от старите поли с паднала талия и едни путури (нали и бременните са хора а модата е за човеци) Това доведе до злобни забележки от рода "какво ще е това твойто бебе анимично" бях се оплакала даже във форума за това.Макар човек да е информиран , макар да е наясно с нещата такова едно изречение може да те изкара извън релси.До последно се молех бебочето да е доносено.
Термина ми бешеза 7 януари , към 20.12.04 доктора ми каза ,че на 27.12 влизам в болница за подготовка на секцио.Между временно под влиянието на доктора и всичко прочетено аз се надявах да се разшири този тесен таз.
Но уви на 27.12 влезнах в болница като бях сигурна че ще родя в другата година.Видяха ме на видиозон и ми казаха утре в 14.00ч.-секцио.Никакво ядене от 22.00ч.-пфу това на мен ми беше трудно.
Дойде най накрая 28.12 -14.00 бях супер спокойна , но анистизиолога с който имах уговорка закъсня с 20мин. които ми се видяха адски дълги и се изнервих.
Бяха ме подготвили вече ,аз се бях обръснала,за последно ме прегледаха сложиха ми катетър.
Докторът дойде и ми каза"добре ли си -хайде"Легнах на операционната започнаха да ме мажат с спирт и йдасепт.Анестизиолога ме подготвяше за упойката по едно време ми каза "лека нощ" Следващото което си спомням е че съм във някакъв форум в нета и анестизиолога ми говори "отвори очички"
Попитах дали бебка е добре,казах и името и се успокоих.
Преместиха ме в стаята сложиха ми пясък обясниха ми ,че е хубаво да се въртя и да си движа краката.След което ми показаха моето малко момиченце нацелувах я ,не можах да сдъжа сълзите си чуството е неповторимо.
Половин час след операцията бях абсолютно адекватна ,и вече исках да ми оставят макото слънчице.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За раждането на Жики не съм писала, но сега ще споделя преживяното за появата на Божидар на белия Свят. В съшност няма голяма разлика между двете раждания, май само това, че тоз път ми се размина епизиотомията.Е, това е...
...На втория ден след термина(18.01) отидох в Св.София за да направят запис на бебчо. Оказа се, че все още няма никаква родова дейност, тоновета са ОК и трябва само да се явявам всеки ден ,за да следят състоянието на бебето. Отидохме на следващият ден-същата работа, на по-следващия вече, докторката ме изпрати на ехограф, за да се види, дали термина ми е реален. Какво беше учудването ми, когато д-р Савова каза че бебчо отговарял на 37седмица и вероятно тежи 2.800кг +-300гр.. Веднага се качих на втория етах за по-сериозен преглед . Там д-р Александров извади календарчето си и отсече* Ами, според моите изчисления ,ти трябва да си в 35седмица. Дойде и д-р Петков който беше категоричен -* Тя пренася в момента с 5дни!!!* и думите му ме пронизаха *Приемаме я!!!*. Бях леко* ужасена при мисълта, че вероятно ще ми предизвикат раждане когато съм в 35 седмица. В края на краищата ме приеха в патологията. Там двама доктори и една акушерка разглеждаха бебчо на ехограф около 20мин и казаха, че наистина е по-дребен от нормалното (отговаря на 37-38с.)но е 41г.с.. Останах в отделението 2 дни и на 22.01. сутринта ~4ч. ми падна тапата и започнаха контракции, но аз си поспах в саята . В 7ч. започна обичайната подготовка преди раждане.В 7.30ч ми сложиха система окситоцин. Имах 4-
5см. разкритие и спукаха водите. Контракциите се усилваха постепенно а не както очаквах след изтичането на водите-рязко и много по-болезнено. Всичко вървеше нормално и според моите очаквания. Болката си беше качествена, като при раждане. С течение на времето ставаше по-силна и по-продължителна. Когато вече започнах да викам от болки имах 8-9см р-е. В този момент телефона ми започна да звъни и една от акушерките каза*Вдигни го и им кажи как си иначе ще продължават да те притесняват*...а аз не знаех на кой свят съм. Друга акушерка отишла и се скарала на мъжа ми в коридора, че ми звъни , но не, не бил той. Когато се свестих видях на дисплея изписано *КИКА*. Беше около 10.40 когато започнаха напъните примесени с контракции. През цялото време ак.Соня (не запомних фамилията й въпреки че се взирах няколко стотин пъти с тая цел(() беше до мен, много и благодаря ,защото помогна раждането да свърши по-скоро и без сериозни разкъсвания. Когато вече бебчо беше на изхода, станах и се дотътрих на магарето. Бях разтреперана толкова, че доктора(Александров-много мил човек)) ми хвана крака за да не отскача от мястото си. Трябваше да задържам напъните и да дишам , но ми се струваше невъзможно. Слушах какво ми говореха акушерките и се стараех да не напъвам .В един момент, не си спомням казаха ли ми да напъна или не, с не голямо усилие от моя страна,бебчо изхвърча като тапа в 11ч -3.300кг.,50см. Показаха ми го веднага . Прегърнах го и сякаш времето се върна 1г. и 4м. назад- бебчо имаше същото личице като на новородения тогава Жики. Обичах го! Погалих го по бузката, цунках го по челцето и ми го взеха. Разплаках се от умиление . За втори път изпитах болката и радостта от това да бъдеш майка. Последваха промивките и два конеца за гъзария. Качиха ме на носилката и веднага извикаха щастливия татко. Аз го прегърнах и не го пуснах докато не намокрих яката му със сълзи от вълнение. Не бяха минали и 2-та часа на носилката, когато ми докараха столчето на колелца и заедно с бебчо ни качиха в стаята. Стигайки до вратата, скочих като луда и тръгнах да поздавя една позната майка с която съвсем случайно се оказахме по едно и също време на едно и също място-супер изненада!. Със сигурност съм изглеждала луда в очите на другите,които настояваха да легна веднага на леглото, но наистина не чувствах никаква отпадналост и каквато и да е болка след раждането. Останахме 3 дни в болницата и от вчера 22.01.сме вече навън
Успех на всички бъдещи майчета!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, искам да разкажа за раждането на малкия ми Адриан.
Беше 15.06.04г.,когато осетих първите леки контракции.До тогава имах уговорка с завеждащата детско отделение на Окръжна болница-Д-р Жекова.Бяхме се разбрали когато започнат болките да и се обадя на мобилния.Така и сторих,а тия ми каза да отида в болнитцата и след като ме прегледат да и се обадя,за да и кажа какво са казали дежурните лекари.
Прие ме Д-р Шуманов и се държа доста мило,след като разбра,че имам уговорка със завеждащата.Обади и се той,след,което разбрах,че е отпуска.
Приеха ме в 19ч.,но контракциите бяха слаби,настаниха ме в предродилно и ме оставиха там.Аз се разхождах,а болките ставаха все по-силни.Някъде към 01-02ч.легнах,за да си почина.Приеха още 2 момичета.Към 06ч. започнахме да се приготвяме за визитация.Прегледаха ме и казаха,че имам 5 см. разкритие.Към 09:30ч. ми направиха клизма и после ми спукаха околоплодния мехур и казаха,че водите ми са зелени и са оскъдни като количество.В 11ч.ми поставиха система и контракциите започнаха скоропостижно да се усилват.
Момичето,което приеха последно,роди след много викове и крясъци,което много ме уплаши и помолих със сълзи на очи да ми сложат упоика,но те отказаха.
Вече беше 13ч.,когато ме заведоха в родилна зала и се събраха доста доктори около мен.Загубиха тоновете след като започнах да напъвам.Много се притесниха,скачаха в/у ребрата ми,направиха ми епизиотомия.След толкова мъки в 14:00ч. на 16.08.04г. родих живо и здраво сладко момченце-Адриан (3540кг.,50 см.).Терминът ми беше за 21.08.04г.Имах много разкъсвания- и вътрешни и външни,а и плацентата ми се разкъса.За малко ми се размина кюртажа,но всичко мина добре.
Шиха ме 45 минути.
Продължаваха да бъдат много внимателни.Останахме 3 дни.В стаята бяхме 8 жени и се забавлявахме страхотно.Малките бяха при нас,донесоха ги 24ч. след раждането.
Много съм благодарна на Д-р Шуманов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LadyO1 на 01.02.05 12:10.

Zdraveite vsi4ki mami as iskam da raskaga za moeto priklu4enie v Mai4in dom Sofia
Sabitieto se slu4i pres 2000g v mrazovita zima. Polu4ih kontrakcii i se zapatih no6ta v 12 kam MD. Ot tam minah pres klizmata no mi se razmina brasneneto, a i kato vidiah edna 4a6ka i v neia be6e slogen brasna4 za mnogokratna upotreba lo6o mi stana, ispratiha me v toaletnata koiato bese prosto otvratitelno mrasno i posle v predrodilna zala(bes vsakakva ugovorka). Tam be6e mnogo studeno, zaliaha me s niakakav rastvor predi pregleda koito be6e tolkova studen 4e as se otdrapnah na zad sled koeto aku6erkata mi se razvika : Gospoga kakvo ste se zadarpali takava - napravo mi se doreva, pregleda sa6to be6e boleznen i pa sa6toto lubezno otno6enie. Slogiha mi aparat za merene na tonovete i vodite mi istekoha, saob6tih tova na aku6erkata, koiato be6e mnogo mlada, i nikakvo vnimanie, zapo4nah da tarsia suh lignin zastoto garba mi zamrazna i bingo namerih.Zapoznah da se tresa ot stud i mi donesoha edno odealo no po4ti nikakav rezultat. Minaha niakolko 4asa kontrakciite mi spriaha i as ispadnah v uzas, nikoi ne idva da te uspokoi kakva e pri4inata sedi6 tam na legloto i umuva6. Po edno vreme me ogleda vaprosnata aku6erka i mi se razvika: za kakvo sedi6, sednala si mu na glavata" i as potsko4ih i zapo4nah da hodia. Ot 12 no6ta do 8 sutrinta se rashogdah ne ti davat da pie6 voda gornoto mi nepce taka be6e isahnalo 4e sigurno be6e po grubo i ot petata mi( a niakade ti davat led4e da smu4e6) Do men 4uh na edna rodilka da kazva kato zapo4nat kontrakciite me vikni i genata ia popita kavo triabva da usetia a tia i otgovori otkade da znam da ne sam ragdala.Nai nakraia svarsi smianata i pretstoe6e visitazia. Minaha doktorite i re6iha 4e triabva da mi vklu4at sistema. Izvadiha edna dalga igla i tragnaha kam men i as ispadnah v ugas, no tozi ekip ne bese kato onzi i mi obiasniha 4e mi se e spukal malkia mehur i triabva da spukat golemia ne be6e bolezneno, no kato vade6e iglata mi se vidia niakakvo meso na varha i apo4nah da mislia 4e sa mu probili glavata, no razbira se ne be6e taka. Vklu4iha mi sistema i popadnah na naistina dobra aku6erka, nau4ih i samo parvoto ime Daniela iskreno i blagodaria.Sled 2 4asa me povedoha v zalata za ragdane. Prili4a6e na veterinarna le4ebnica s edna olu6tena ot boiata gelezna ramka i s dva kai6a kadeto triabva da si mu6ne6 krakata e as ne uspiah da gi mu6na zastoto me bole6e i se zapo4na golemia zor vsi4ko mina dobre rodi se momie 2800 /48sm
pi6a tolkova podrobno za da ne se 6a6kat maikite kato otidat a da se nastroiat psihi4eski predi tova. Ako tam ne biaha specialisti nikoga ne bih rodila tam otnovo.
p.s. nosete si rezervna no6nica zastoto ne davat i kato se namokrite te6ko vi
Uspeh na vsi4ki badesti maiki

Здравейте мили мами!
нека и аз се включа в разказите за раждането!имах горе-долу лека бременност,но ми беше объркан термина та с термин 18 октомври на 1 ноември нямаше бебе все ощена 3 постъпих в болница,и на 8 ноември ми направиха ФОТ тъй нареченото пробно раждане!поставя се родилката на система окситоцин и се чака резултат как бременната и бебето приемат системата и евентуално раждане!получих страхотни контракции АБСОЛюТНО БЕЗБОЛЕЗНЕНИ, които монитора отчиташе като за раждане, но уви бебето само слезе малко по-надолу и ми падна запушалката!на следващря ден имах контракции болезнени но единични!вечерта на 9 срещу 10 започнаха по-сериозните контракции и до сутринта бяха през 15 мин тръгнах към болницата,но до като стигна до майчин дом контракциите спряха!прегледаха ме нито сантиметър разкритие наполовина изгладена шийка на матката и лекаря отсече система!свалиха ме в предродилна зала,сложиха ме на монитори и система започнаха ми контракциите но разкритие не се получаваше сложиха ми система с боскулизин и това помогна само за 2,5 см разкритие и тогава ми сложиха епидурална.ЗАСПАЛА СЪМ!след около час вече имах пълно разкритие!започнах да напъвам!не ми бяха ефективни напъните и бебето го извадиха с вакуум!дъщеря ми е вече на година и 3 месеца жива и здрава благодарна съм на екипа в родилна зала защото ако не бяха толкова съвестни и мили не знам как щях да се чувствам и какво би могло да се случи!
имах уговорка с лекаря да му платя ако съм доволна от услугите му и изляза на ръце с живо и здраво бебе!в отделението идваше всеки ден да ме види!сумата беше по моя преценка!
искам да си позволя да дам съвет на бъдещите майки слушайте лекаря си имайте му доверие и нека той да реши дали да е естествено раждане или секцио дали да е с епидурална аналгезия или без обезболяване!
поздрави на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте скъпи МАМЧЕТА,
аз се завърнах чак вчера ми прекараха интернет и сега отново мога да съм с вас вече майчинството ми ще е по весело. И така как започна моето раждане:бях с термин 22 август, на 21август зълва ми /сестрата на съпруга ми/ под еуфорията и напрежението през деня не усещах болките в корема, чак след като годежа свърши и вече си легнахме почнах да засичам контракциите си. Към 4ч. сутринта вече станаха постоянни и почнах да будя съпруга си а той "Миличко нека се наспим и към обад ще станем и ще те заведа да раждаш" представяте ли си !!!!!!! После видях не видях изпищях до полуда стреснат стана моят сънлив съпруг и почна да бръщолеви глупости като от рода "С какво да се облека" а аз му казвам в паническа истерия "Костюма от свадбата, ТРЪГВАЙ" както и да е стигнахме до болницата едвам се добрах до асансьора и натиснах бутона за 3-я етаж и се отпуснах. Нещеш ли обаче за капак асансьора заседна ужас корема ме сви още толкова, с няколко удара по таблото и машината тръгна пое ме дежурната. Прегледа ме и миказа, че раждането е започнало и главичката на бебето се вижда.Настаниха ме веднага в родилната зала и повикаха лекарката нямаха време да ми направят клизма и можете да си представите колко кофти ми беше. И след половин час напъни писъци и плач напънах с всички сили и точно в 6,55 с писък на уста едно малко красиво момиченце изгря ясно и така красиво, че затаих дъх. Това бе моето бебе моята дъщеря Дария моят светъл лъч. Никой и нищо на този свая не може да ме зарадва така както моето слънчево момиченце. Щастлива съм.

Аз родих в "Шейново" на 29.09.2003. При мен предисторията е по-интересна от самото раждане. Което всъщност се състоя 4 седмици по-рано от очакваното.
Аз не спрях да ходя на работа до последния ден. Четвъртък (25.09) лекарката ми каза вече да си седна на дупето и да го давам по-спокойно. Така в петък си уредих всички работи, оставих отговорни лица да ми докладват (тогава бях управител на едно заведение) вечерта се почерпих тихо с една вода, за рождения ден на сестра си и с това си казах, че отсега един месец ще отделя само на себе си. Естествено цял ден в петък (26.09) се шегувах, ако ли бебето реши сега да се роди (защото не само сестра ми, но и леля ми е на тази дата, а най-добрата ми приятелка е ден по-късно).
Цяла събота в къщи, сама, че мъжа ми си е на работа, скука, ама много ми се спеше та си отспах, а и нещо цял ден ми беше едно криво. Вечерта излязохме с мъжлето, хапнахме навън, а на следващия ден цял ден по магазините, малко да се разнообразим. Ама то не беше детайлно обикаляне на Метро, Била и т.н. Най-смешното е, че мислехме памперси да вземем за болницата, ама ги върнахме, че нали много рано - цял месец има, пак ще ходим на пазар дотогава. А мен си ме понаболва цял ден, ама си викам от храната. Да съм имала повече акъл да съм се сетила, че това са контракции, ама аз - Има време, та има време. Понеделник (29.09) разходки, насам-натам, ама пак ме понаболва. Ранния следобед ми падна тапата, ходих на гинеколог, щото аз продължавам има време, та има време. Лекарката ми вика ще раждаш, ама по-късно не бързай. А аз отвръщам Не , не съм готова. Тя ми се смее и ми вика то не пита, пожела ми леко раждане и хайде по живо, по здраво. Изпратих мъжа ми пак на работа и си хукнах пак на разходка, да минава времето. После отидох при нашите, а иначе срещу Шейново живеем, ама аз за да не седя сама да си чакам. Тъкмо стигнах и вече започва много да боли. И не знам дали защото ми бяха казали вече че ще раждам, ама то човек си се самонавива за болката понякога. Звъня на мъжа ми да идва да ме взима, и така без багаж, без телефон от разходката ме взема и хайде в болницата.

Нямах никаква уговорка с лекар. Не са ми поискали и лев, с изключение на едни 15 лева за едни изследвания, които ми липсваха (и които всъщност мислех да си правя във вторник - 30.09).
Но съм много доволна.
Нямах никакво време да си представям какво означава раждането (тогава бях на 20, почти 21 години, и не бях много навътре, защото имах много лека бременност и залисана в работа така си беше минало времето). Оказа се че съм с 4 см разкритие и прелетях през приемния кабинет, там лек тоалет ми направиха :). После през предродилна само легнах, погледна ме доктора и вика, направо в родилна. Нито имаше време за упойки, нито съм искала, че аз по принцип съм алергична към много работи и да не стане някой сакатлък. За два напъна Теди-то се роди. И сега като се замисля, не помня да ме е боляло. Заболя ме само когато ми направиха малка епизиотомийка и извиках, а акушерката ми вика "Защо викаш, бе ? . А аз и казвам :"Защото ме боли. Не е за друго". Е те това беше най-тъпия въпрос, които съм си представяла, че може да се зададе в такава ситуация и точно на мен се случи.
Родих нормално за 20-25 минути след като бях влязла през входа на Шейново. Конците (три шева) малко си поболяха, няколко дни, но слава Богу, никакви усложнения. На 5 ден ни изписаха. Съжалявам, че не запомних имената на екипа, при които раждах, но понеже тъкмо се сменяха екипите (беше 19.00 часа) беше голяма навалица в отделението.

Стана малко дълго тук като описвам, въпреки че съкратих доста от преживяванията, които са определено комични и с нищо не страшни, като например, че мъжът ми, и той притеснен, за по-кратко по пътя към Шейново влезе в пряката уличка, а тя е еднопосочна и то пък точно в този момент си имаше кола. И онзи, който си е в правилната посока се сърди, а мъжът ми един такъв притеснен само казва "Бременна жена карам", и онзи човек, добра душа, веднага сви нещо с колата да направи място да минем. И такива подобни.

Като прочетох всички мнения си дадох сметка, че бъдещите мами имат нужда да прочетат, че раждането може да се случи и много леко. Дай Боже на повече мами да се случва така.
Сега съм категорична, че повече деца не искам (защото това моето страха ми е взело с толкова много рев бебешки), но като си останах малко покрай бебока в къщи и имайки повече време за четене, си дадох сметка колко небрежно съм подходила и как липсата на всякакво притеснение ми е помогнала всичко да мине леко. И вместо да ме натирят да се разхождам по коридорите, аз съм си ходила навън на въздух, небрежно и спокойно.
Даже се смях с колегите, понеже съм и студентка и си бях направила среща ужким в университета в сряда (когато започваше новата година учебна), ама неведоми пътища ни срещнаха в родилни, като ми дойдоха на посещение.
Убедих се, че трябва много спокойствие и сигурност, че ще попаднеш в добри ръце.
Успех на всички мами, на които предстои това изпитание.

Редактирано от elkazelka на 17.02.05 00:49.

Я да се разпиша и тук
Копирам мои предишни отговори, за да не се повтарям. Раждах в МБАЛ Св. Мина, или Весела. Изроди ме д-р Топалова (тя беше на смяна, раждах без уговорка с лекар), но там за всеки от лекарите съм чувала само суперлативи.
Доволна съм от персонала - както тези, които ме изродиха и се грижеха за мен след това, така и от детските сестри. Бях във ВИП стая, много съм доволна, бебето беше при мен, разбира се.
Единствено от един от лекарите, които минаваха на визитация не съм доволна (държеше се нагло и ми натискаше корема ненужно силно), а акушерката, която трябваше да ми обясни как да кърмя, претупа нещата с буквално две думи. Но за кърменето тук вече има толкова инфо, че това не би трябвало да притеснява бъдещите мами.
Никакви усложнения не е имало нито с мен, нито с бебето.
Пари не съм давала за нищо, освен където при изписването таткото донесе торбичка с почерпка за персонала (безалкохолно, алкохолно, бонбони) - но това е стандартно и е по желание изцяло.
Условията там са - не е ново определено, но се поддържа много чисто. Зимата е топло. ВИП стаята е 10 лв/вечер, а удобствата си струват. Санитарните възли са мн. добри.
Пак ще отида да раждам там - това мисля, говори достатъчно


Имах изтъняване на ретината, но исках да родя нормално. Направих си операция с лазер за заздравяване на ретината. Отидох да раждам, като носех документ че не е невъзможно нормално родоразрешение. Гинеколожката реши - предвид моето желание - да започнем нормално, а ако трябва - секцио. Бях на монитор постоянно.
Родих нормално, без упойка, беше много хубаво и когато ми сложиха мокрото бебе на корема, почувствах най-голямата радост през живота си.
Не бих избрала секцио, ако има възможност за нормално раждане.
Позната акушерка ми каза, че родените със секцио - т.нар. мокри бебета - са по-предразположени към респираторни проблеми по-късно. Нейното внуче се роди със секцио по спешност, засега е здраво, но все пак тя го каза сериозно това.

Нека и аз да се включа с моя разказ за това, как се роди бебе Мая.
Родих я в събота, 12.07.2003 г. Във вторник същата седмица казах на познати, че ще раждам в събота – стори ми се хубав ден, макар и 5 дена преди термина. В четвъртък ми падна запушалката. В петък отидох на преглед, където се видя 1 см разкритие. На таткото не казах, че много се шашка. Лакирах си ноктите на краката в червено, и бях готова за бой.
В събота сутринта около 3 се събудих от първите контракции. Противно на това, което бях чела, не бяха кратки с тенденция да стават по-продължителни – от началото до края ми бяха все по 40 секунди (най-накрая не зная, може и по минута да са били). Около 2 часа лежах, мерих ги по часовника през колко време са, и си записвах. Към 5 ми стана скучно и събудих таткото. Още час мерихме контракциите, които ставаха по-силни. По едно време намерих за по-лесно да тичам из къщата, докато траят, което развесели мъжа ми извънредно много.
Имах уговорка с акушерка, а не с лекар. Изпратих баща ми да я докара в болницата. Аз започнах да се приготвям – душ, обличане (тоалета го направих предния ден), чантата в колата… Снимахме се, преди да тръгнем за родилния дом, аз бях много спокойна и весела, мъжът ми нервно ухилен.
Към 9:30 стигнахме там. Бях с 4 см разкритие, и ме приеха. Дадоха ми болнична нощнца, защото се оказа, че моята взета в бързината едва ми покрива дупето, а трябваше да прекося фоаето. Всичките 4 легла бяха заети от родилки. Мен ме сложиха на монитор – с висок диоптър съм, и много исках да родя нормално, а не със секцио (правих лазерна операция за заздравяване на ретината и имах документ, че не е невъзможно нормално родоразрешение). Настроението ми беше отлично. Последните 4 месеца бях ходила на курсове за бременни – с прекъсвания – и макар че не успявах да дишам съвсем както ме бяха учили, се опитвах да дишам равно и дълбоко по време на контракциите. Помагаше наистина. И мен като всички ме сложиха на система.
Дойде акушерката, започнахме да си приказваме. Малко губех нишката, когато имах контракции, но общо взето бях много весела. Поисках си възглавница под гърба, защото улеснява раждането. По едно време поисках и храна и вода (ами освирепях толкова време без нищо!), но никой не ми даде, разбира се. Само малко водичка ми дадоха в чаша, да си я ближа.
Когато ми стана много съклетно, помолих да се разходя. Един минаващ доктор разреши да съм без система. Отидох по коридора да видя таткото и да го успокоя. Върнах се да си раждам, акушерката стоеше до мен и приказвахме. Контракциите боляха много по-малко, отколкото бях очаквала – боляха, разбира се, но болката е съвсем поносима.
По някое време се замислих за епидурална (преди това не исках, решила бях колкото мога без обезболяващи, да не съм от сирене), но докато намерят докторката, бях с 7 см разкритие, когато вече няма смисъл - и не съжалявам никак!
Когато усетих напъни, ме преместиха в родилната зала. Пак поисках подпора на гърба (там са по-други подпорите), защото по-свитата поза улеснява изгонването на бебето. Не бях викала по време на контракциите (а и нямах желание), и съвсем малко виках, докато напъвах да родя. Лекарката ми натисна корема, за да щади очите и да не напъвам много. След 2 напъна бебе Мая изхвърча като тапа в ръцете на акушерката. Прерязаха пъпната връв, и както бях поискала, ми я сложиха на корема. Малкото човече се отпусна и тихичко промрънка нещо. Толкова драго никога не ми е било през живота!
Мая беше 3,250 и 50 см, с много малко коса, но много чиста, съвсем малко подпухнала – моето слънце. Акушерката каза, че дори приличала на леко преносена, макар че се роди преди термина.
Имах малко разкъсване – два шева – заради бързото изгонване на бебето (стори ми се, че шевовете болят повече от раждането).
Три часа след раждането й дадох да суче за първи път (преди това не успях да се преборя да ми я дадат).
Възстанових се бързо, с бебето бяхме сами в стая и не мигнах цяла нощ, гледайки я с радост и удивление – просто чудо, как ми излезе от корема това сладко малко бебе.
Раждането беше изключително положително изживяване за мен, и с охота съм готова пак да го преживея, ако сме живи и здрави!
Пожелавам на теб и на всички други бъдещи мами да родят леко и с положителни емоции като мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите