Моето раждане. Разкази на мамите от клуба / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте и от мене,

Моят бебо се роди на 17 април в болница "Майчин дом" в София. Избрах тази болница по няколко причини:
1. Работя в нея и гинеколозите са ми колеги.
2. Изкарах проблемна бременност и 2 пъти лежах там.
3. Вече съм на 35. Това ми е първо раждане. Ако раждането се усложни, бих искала да има голям набор от опитни специалисти, които да могат да се включат. Не съм убедена, че в една частна болница с ограничен брой специалисти биха се справили (това си е лично мое мнение).
За цялата бременност качих само 12 кг, които се настаниха единствено и само на корема. Бебо се преноси 10 дена. Явно пупата на мама му харесваше. Раждането беше индуцирано и се проточи близо 8 часа. По ултразвукови изследвания, не трябваше да има проблем с раждането по естествен път. Бебо се беше обърнал с главата надолу и беше паднал толкова ниско, че главата не се виждаше. Уви, настанаха усложнения. По предварителни 3 кг и 700г, бебо се роди 4кг и 100г. По време на раждането изгубих контракции и се наложи да вадят бебо с вакуум. Благодарение на опитния екип, бебо нямаше никакви увреждания. Цицината на главата спадна още през нощта. Повръщах през цялата бременност, дори и по време на самото раждане. Да кажа, че раждането не боли, значи да излъжа, но упойката значително намлява неприятните усещания. Забравя се, дявол да го вземе, и само след 6 месеца пак ни се иска да си имаме бебе. След раждането повече ме боляха ребрата от натискането, отколкото 3-те шева. Така ме боляха ребрата след катастрофата преди около година, но за около 10 дена болката отмина. Шевовете ми вече се поизгладиха и като цяло не са ми създавали проблеми. Истина е, че за 5-те дена, прекарани в болницата, таткото всеки ден ми носеше отвара от смрадлика, за да се промивам. Категорично не препоръчвам ВИП стаите. Друго си е да си имаш другарче в стаята, което да може да ти помогне, да нагледа бебето ако ти се наложи да излезеш и т.н.
Въпреки, че работя в болницата, аз си избрах екипа и си платих за него на общо основание. Не съм се циганила. В една пицария оставям поне 10% бакшиш, а за нещо толкова важно, каквото е раждането на бебо просто не си струва да говорим. Отначало си мислех, че съм сбъркала с естественото раждане, но с днешна дата не съжалявам. Няма кой да ми помага с вдигането и свалянето на малкия, а секциото все пак си е една коремна операция.
От реанимацията и престоя на 12 етаж почти нямам спомени. Петте дена прекарани в болницата свързвам основно с другата майка, с която бяхме в една стая, и с която редовно се чуваме по телефона. Иначе пост-наталния екип е професионален, а след ремонта вече всяка стая си има баня. Това като че ли беше най-важното за мене.