Знаете ли, от известно време ме вълнува този въпрос - само аз ли претърпях такива странни личностни метаморфози или това си е резултат от майчинството по принцип.
Нямам предвид тривиалните промени, от сорта на "разбрах какво е отговорност", "животът ми доби смисъл", '"не ми остава време за нищо" и т.н. и т.н., те са ясни. Иде реч за далеч по-елементарни неща, които приписвах на бременността и съответните хормонални вълнения, но които изненадващо наблюдавам и сега, десет месеца по-късно.
Пример - аз си бях едно ведро, усмихнато създание, с доста натоварен социален и професионален живот. Организирана, с бистър разсъдък и реалистичен поглед към света. Родих първото си дете сравнително късно, на 28. Докато бях с корема, подминавах с търпение слабоумните си прояви - крехка моминска душа, лесна ранимост и не много лека параноя Виках си, айде, ще мине, нали майка се не става лесно... :)
Всичко приключи, забравих го даже, но що да видя - туй аз ли съм и тъй ли ще я карам занапред?!? Превърнала съм се в нещо непознато!!! Разсеяна съм донемай къде; решения взимам сякаш ми е за пръв път /а инак 4 години съм била сравнително успешен мениджър на голям екип.../; задавам абсолютно идиотски въпроси, понякога и с идиотски гласец; преследват ме разнообразни параноични видения - как умира някой близък или друго, не по-малко трагично събитие; когато пътуваме без детето звъня по 1534 пъти на майка ми, която е с него - не зная защо; не ми се излиза изобщо, а преди бях лицензирана купонджийка; шофьор съм от сто години, карах добре - бързо, но разумно... сега съм типичната клявка зад волана, оглеждам се като луда и се влача едва-едва. Дори когато съм сама в колата!!! Ужас...
И така нататък, безкраен е списъкът с уродства, да не прекалявам... Само при мен ли се наблюдават подобни обезпокояващи изменения и дали са временни те??? Все си представях, че ще се променя след раждането, ама чак пък да откача... Предполагах, че ще започна да плача на филмите и да се умилявам при вида на скупчени в игра дечица, но нищо подобно и нищо нормално не ме застигна Забелязвам, че и спътникът ми в живота от време на време ме наблюдава с безпокойство и стаена почуда - явно и той прехвърля в ума си моята същност Преди и Сега...

Хайде, признайте, има ли и други, дето очевидно са разделили половината си мозък с детето си? Успокойте ме...

Има
Но проблема при мен е че имам две деца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А дано да е временно..щото и при мен се zабеляzват такива неща.Освен това ми се струва,че от стоенето в къщи,всекидневните грижи и рядкото общуване очи в очи с хората съм zатъпяла ужасно.Срааам

не си само ти, ако това те успокоява.
като чета тук, можем да напълним няколко детски градини.
уф, понякога е ужасно уморително да си майка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еййй, един нормален човек! Вече бях решила, че съм изперкала съвсем. Поне не съм единствена. Какво говориш? Аз мисля, че направо без мозък останах. Освен изброените от теб симптоми на типична шиэофрения, аз започнах да забравям сума неща, някои думи ми се губят (разбирай всички по-сложни от пюре, ако, пиш, мечо, водичка). Аз съм още по-дърта първескиня. Родих на 30 с ясното съзнаие, че ще бъда майка-параноичка, която умира от ужас като види пъпка или неизядена купичка. Не смея да се радвам, но има известна надежда за подобрение. Забелязвам, че с времето ставам малко по- "ербап", не се тръшкам толкова и може би се научихме да живеем заедно с малкото човече. Но за тази година сигурно съм утрепала 20 млн. нервни клетки.
Не се коси! Сигурно повечето мами са се чувствали така, но малко ще признаят, че им е трудно, че има моменти, в които съжаляват, че са родили, че не могат сами да се справят с всичко, че им липсва работата, че малките ангелчета на моменти всъщност са истински чудовища и т.н.
А относно параноята, сигурно ще ни държи винаги. Мразя мисли, които започват с "ами ако..."!!!!
Мога само да те уверя, че не си единствена и че нещата скоро няма да се променят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе,честно казано нещата няма да останат така не се шашкай,като тръгнах на работа се поочеловечих иначе преди седейки в къщи,бях адси разсеяна,да не говорим,че позатъпях и аках с нетърпение съпруга ми да се прибере от работо и се почваха едни монолози-и-и,просто щото той не можеш да вземе думата от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко. И аз минах през такъв период (и още не съм излязла напълно). Като бременна не съм имала толкова отклонения, може би защото работех и учех на две места, ама след раждането-същото, което описваш и ти. Обаче колкото повече се очовечава детето, толкова повече и ти ще си връщаш нормалното състояние. Хеле пък и като наближи да се връщаш на работа... Аз до първата годинка на Митака не исках да мърдам навън, пък сега-ела ме виж. И други съм забелязала така. Изобщо, с израстването детето престава да ти е център на вселената и се сещаш, че има и друг живот. Е, няма да си същата както преди (все пак винаги ще трябва да си съобразяваш програмата с детенце), но ще се оправиш, не бой се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако това ще те успокои - и при мен беше същото
Година и половина се влачих като парцал из къщи, ни ми се излизаше, ни ми се говореше... За параноята - умножи твоята по две... Аз съм още по-дърта първескиня - родих на почти 35. Повече няма кякво да обяснявам, ясно ти е.
И така беше до един момент, когато в някакво списание прочетох какви са признаците на депресията. Оказаха се абсолютно идентични с моето състояние. Е, оттам вече беше лесно, с малко хомеопатия всичко си дойде на мястото

Ралица, 20.Х.02г.

НЕ.....здравей и спокойно.....все едно за мен пишеш.......при мен даже е още по - зле - с две висши образования и страхотна позиця в фирмата която работя от 5 години и още (по майчинство съм) като адвокат нямам грам желание за работа и професионална реализация. А това право ми изяде главата 6 години.......и накрая за какво!!!!???
добре е че се живея в чужда държава, че мен от мойте познати и колеги никой не ме възприема такава......даже бяха в "шок" като разбраха че съм бременна и си зарязвам работата, за да се преместя....а доста бях постигнала....
и моето братче доста се учуди как така преди не излизах от заведенията а сега дори и на Нова Година си бях в къщи.....не съм празнувала в къщи от както завърших средното си образование!!!

тук имам една приятелка която вече ми се подиграва като и звънна и направо ме пита "сега какво не можеш да намериш?" - например - паспорта ми, залъгалката на детето или портмонето ми....абе УЖАС Е!!! и това е всеки ден...

за шофирането - тук всички карат като баби така, че не ми прави впечатление, но определено ще ме е страх да карам вече в София където 8 години не съм слязла от кола ...
родих на 29.....


ето го и "виновника"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Adi_75 на 05.10.04 23:39.

стига бе! аз какво да кажа с три ? значи ако приемем, че при раждането на детето си деля мозъка с него... на албена съм дала половината от оригиналния си разсъдък, на силвия - половината от половината - значи за мен остава една четвърт, обаче и на силвия само толкова. нещо не ми допада това изчисление... а докато стигнем и до даниел, на него вече му се пада само една осма от мозъчния ми потенциал от предродилния ми период ! дъли пък заради това вече на 22 месеца речниковият му запас се състои от точно две разбираеми думи???
добре, че чета детски приказки и в тях чест герой е третият брат, който въпреки първоначалният му глупавичък вид, се оказва винаги най-умният и намирам това за достатъчно доказателство, че по-горната теория и произлизащите от нея изчисления, не е вярна .
а промените в характери и поведение са неминуеми, къде от деца, къде от егн... но поне остават спомените .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите