Пътуването е много хубаво развлечение, стига човек да обича да пътува (и да може да си го позволи).
Аз като забременях, подюрих мъжа ми да обикаляме страната, понеже изведнъж се панирах, че като стана тромава, няма да мога да мръдна. И разходки правим при всяка възможност.
Движението наистина се отразява добре на тонуса, неслучайно хората спортуват.
Всякакви депресии се лекуват с повече излизане, среща с приятели... ми то здрав човек може да се разболее, ако се затвори вътре.
3атова смятам, живот и здраве, като ми свърши майчинството (само 14 седмици, ама тук е толкова), да се върна на работа. Иначе ще откача, познавам се.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

Ей, от сърце се посмях
Мерси за хубавото настроение, дето ми го докара с разказа за Макдоналдс

Целувки от нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много сладка щерка имаш.
Разходката до Макдоналдс ме трогна и ми напомни как аз в детската градина услужих на една приятелка - взимаха ни урина, а тя не можеше да се изпишка.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

Даааа, абсолютно си права! Това, което си написала, не е просто списък, ами задължителен постродилен кодекс! Обаче не мисля, че ще ми реши проблема...:)))

Аз никъде не съм споменавала, че не работя! Бях на работа до 20.12.2003, родих на 21.12.2003 и на 05.01.2004 отново бях ситуирана в офиса. Та до ден-днешен, само че преместих офиса вкъщи... Работата ми е креативна и свързана с небивало количество хора в цяла България и извън нея. Няма ден, в който да не комуникирам обилно, каквото и да ми коства това. Няма ден, в който да нямам гости, предимно хора без деца и няма месец, в който да не пътувам поне 2-3 пъти извън града. Давид беше още на 4 месеца, когато при едно служебно пътуване го взехме с нас в Бургас. /имаше си цяло легло в хотела :)/. Навсякъде е с нас - от плажа, през разходките, до пазаруването и плащането на сметки.
Майка ми много помага и с мъжа ми все пак се радваме на some quality time от време на време. И какво от това???

Струва ми се, че колкото и важни да са подредбата на ежедневието, културно-масовата дейност и социалните контакти, те не са основния фактор, който влияе на страничните ефекти, споделени тук от толкова мами! :)))
Почти съм убедена, че причината е чисто физиологична - остана някой да ме обоснове медицински. Вероятно са хормони, а може и както SilverElf отбеляза, просто чезнещи мозъчни клетки... :)
Днес си мислех, че всеки един обикновен стрес в живота идва постепенно и с натрупване - в ученето, в семейството, в кариерата. Имаш премного време да се адаптираш. В това да станеш майка, обаче, няма нищо постепенно! Този стрес, ако мога така да го нарека, идва в рамките на първите 5 минути, след като вземеш бебчето в ръце и не търпи никаква градация! Няма време за подготовка, свикване или плавно усвояване Сигурно затова бременността ни е толкова дълга, но специално аз не се чувствах никак, ама никак подготвена от нея, дори и в последната минута преди раждането. Това конкретно за първия път, де... Така си обяснявам аз нещата с малкото си останало сиво вещество. Фундаменталната промяна те връхлита внезапно, после нямаш време да се вчешеш, камо ли да изследваш задълбочено душата си и в резултат, интегралните схеми временно блокират

Айде, че се отплеснах...
А инак, няма какво да говорим, че онези протегнати ръчички и беззъба усмивка са достатъчни, за да прежалиш оклепаните дрехи, забравеното портмоне или полово-дискриминационните обиди на светофара...

Благодаря ви много! На всички!

Споко, и аз съм така. От що-годе безстрашен човек, обикалял примерно на стоп из Шотландия, е с бънджи не съм скачала де, ама пък съм се прибирала по тъмно през сточна гара, което е по-опасно - изведнъж почнаха навсякъде да ми се привиждат катастрофи и нещастни случаи. Дето съм се присмивала на майка си, че все най-лошото си представя и все я в земетръсна зона, я в самолетна катастрофа ни сънува. На същия хал дойдох.
Дотам, че като ходихме лятоска в Търново и свекър ми и свекърва ми поискаха да разходят детето без количката, аз я пуснах, но умрях от страх - ами ако се отскубне от тях и изтича на улицата? Свекър ми е над 70, къде ще я гони? Е, докато визирах подобни злощастия (добре, че ги премълчах), те взеха, че се върнаха - като стигнали светофара, тя взела да вика "тати мама там" и да сочи обратно.
Ама тази параноя може и да е за добро - нали наша е задачата да пазим децата? Страхуваме се, защото автоматично оглеждаме всяка ситуация за потенциална опасност - и то става втора природа. Ама ако не гледаш, как ще опазиш детето? Нали трябва да внимаваш да няма нещо дребно за гълтане, да няма нещо отровно ниско долу, да няма нещо чупливо, с което да може да се нареже... ако ние не ги мислим тези неща, кой? Майка ми като се готви да ни посреща, стените мие, ама не се сеща да махне лекарствата от ниските чекмеджета. Да не говорим за чужди хора.
Абе ние добре си изкукваме, важното е да не влудяваме децата. Страхът си е наша работа, да гледаме да обезопасим колкото можем и да ги оставим да растат безстрашни като нас навремето... до момента, в който и те си имат деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До средата на постингите се смях. Ама после ми стана мъчно Все очаквах, че някой ще напише - и след 2 месеца всичко ще мине и ще си си като преди. Това, че на някои е помогнало връщането на работа е добре за тях. Но при мен лично не е проблемът от затворената среда - 12 седмици майчинство и работа по 10+ часове до деня на раждане и след отпуската.
По една време си мислех, че ми се топят мозъчните клетки от претоварване - неспане, стрес в работата породена предимно от деорганизацията ми и липсата на каквато и да е паралелна обработка (страшно нетипично за мен). Първите дни като се върнах на работа бях шокирана, че не мога да следвам 2 задачи едновременно. Да не кажа, че втората бива напълно забравена. Дресирам хората да ме юркат и по емаили и телефони за да им свърша работата. Трудно е като не са свикнали така да работим, ама след 6+ месеца почнаха да се ориентират. Вече почвам наистина да се плаша. И задачите тръгнаха към другите колеги. В моята професия трябва да си непрекъснато в час. Опитвам се да уча и за изпити...
От вчера почвам да намалявам кърменето с надеждата, че малко по малко ще изключа умората като фактор (все пак в кърмата отиват доста полезни и за мен неща).
Все се надявах, че с второто дете нещата си идват на мястото - клин клин избива. Ама (туко-що колежката ми намери мобилния телефон в тоалетната) явно и това не е решение.
На нас не ни се очертава скорошно отделяне от детето, защото оставаме без баба след месец. Но и аз не мърдам без нея. Ако сме сами се чувствам неловко и искам да се прибираме бързо.
На скъпия татко само му дудна на главата Внимавай с това с онова. Ама какво да правя като изчислявам доста от рискове на едно нормално гуш в цветни картинки.
Е, хубаво е да знаеш, че не си откачил само ти . Направо съм щастлива, че мога с чиста съвест на изключа ЕГНто като проблем. Но рецепта уви нямам. Може би колегите от студенство са прави, че всички проблеми идват от нередовно пиене на алкохол

Това за МакДоналдс е върха. Но за услужването с урина направо ... нямам думи Сладка тема ех ако беше само на чужд гръб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз казах-няма да е след два месеца, ама като почне да се очовечва ( да проходи, да стане по-самостоятелно и т.н.), ще си възвърнеш предишното състояние. Е, няма да си както преди, все пак трябва детенце си има нужда от теб. Но ще се оправите, не бой се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, убедена съм че промените на физиологично ниво влияят на емоционалното и психическото състояние на новата майка. Невъзможно е да не е така, защото в крайна сметка човека е едно цяло и различните елементи си оказват влияние и взаимодействат непрекъснато.
Ама и като прочетох горния ти постинг, реших че може би прекалено много очакваш от себе си и с прекалено много си се нагърбила. Не знам, не те познавам, а и не се изживявам като психоаналитик, но съм убедена че нещата ще се нормализират постепенно. Много специалисти вече смятат че възстановяването след бременността - дори само на чисто физиологично ниво като хормонален баланс например, отнема много по-дълго време и някои дори казват че може да отнеме до 18+ месеца!
А аз като се замисля за промените в себе си - установявам, че всъщност не са толкова зле може би и донякъде не бих искала да се върна към предишното състояние напълно.(не говоря за мозъчните клетки в случая). Но, както и други писаха вече, промените настъпват и с възрастта - наблюдавам приятели без деца на моя възраст, не е същото като преди и защо ли трябва да бъде? Предполагам е и въпрос на нагласа - всички сме толкова различни - но на мен майчинството ми помогна да осъзная доста неща (за които до преди това просто не спирах да се замисля) и да установя кое е с по-голям приоритет. Включително и да се запитам какво искам да правя занапред в професионално отношение и да предприема доста сериозни крачки към промени, които се надявам да се осъществят в близко бъдеще и да се чуствам много по-удовлетврорена и щастлива от работата си....
Разбира се на моменти и аз се чудя в какво съм се превърнала, но слава богу това са редки моменти или може би вече съм свикнала да живея с новата си попрекроена личност

Анна 07/09/2002

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на една и съща дата остаряваме

Има и нещо друго. Характеристиката на длъжността "майка", която природата е написала в течение на хилядолетията, е коренно противоположна на характеристиката на длъжността: "креативна и свързана с небивало количество хора в цяла България и извън нея". В момента ти (а ти си си една:) се опитваш да живееш два различни живота с две различни роли. Нормално е ролите да се объркват, да не знаеш понякога коя си и за къде си тръгнала. А и чисто хардуерно явно човек трудно работи в мултитаскинг режим. За това и се появяват необесними паранои, апокалиптични гледки и т.н. Не знам кога ще се намествт нещата. И двете "аз" ще правят компромиси и с времето ще се срещнат някъде посредата.

При мен е подобно. Концентрация - слаб две. Бърза и бистра мисъл - клоняща към нула. Пропиляно време в резултат на глупави решения - 150%. Станах и някак по-мрачна, едновременно с това и инфантилна:)
Обаче това раздвоение ме убива. Как едновременно да мисля за хилядите дребни детайли и същевременно да гледам глобално на живота. Как хем да готвя здравословно, хем да работя до 8 вечерта. Какво да работя, че хем да имам пари, хем време за детето. И една камара елементарни, ежедневни дилеми. Ами че аз даже като се събудя, не знам какво да си облека. Преди ходех като тийн, сега се чувствам дискомфортно с ултра плитки дънки и гол пъп. Обаче и елегантния стил на жените след 30 не е моя. Къде съм аз, коя съм? Идея нямам. Засега, все още.