Здравейте, мами!
Родих дъщеричката си на 35 години. Малко късничко, но пък какво да правя като житейските обстоятелства са такива. Наскоро в един сайт прочетох за някакво научно откритие, благодарение на което някъде към 2030 година ще има междупланетен асансьор. Тутакси реагирах: Кой ще е жив през 2030 година? После веднага си дадох сметка, че тогава моето момиченце ще е на 28 години и, ако съдя по себе си, все още ще има нужда от подкрепата ми. Стана ми малко чоглаво. Мислили ли сте, че когато децата ни започнат да се вглеждат в лицата ни, няма да сме в най-добрата си форма, може би за много неща няма да сме им полезни. Не ме е подгонил песимизма, но ми се ще, ако имате същите притеснения да споделите как поддържате духа млад и физиката, разбира се. Изобщо как се виждате в живота на децата си да речем някъде към 2030 година. Мислите ли за това всъщност?
Да не забравя и аз да се присъединя към всички останали, които се молят за Калоянчо и да призная на майка му, че е велика жена!
Радвам ви се всеки ден, когато чета постингите ви, между другото, май само в този клуб няма тъпотии, цинизми и злобни клюки.
Поздрави от мен и Мимата, която, да ви споделя, е една жизнена и много любознателна девойка, пиленцето на мама.

Чувствам се млада и достатъчно зряла същевременно, за да отгледам и възпитам едно малко дете. В момента съм на 36, но не мисля, че ми личат, пък и не ги чувствам. Повечето ми приятелки още не са женени и нямат деца, а са все готини и успели жени.
Например мъжът ми е роден от майка си на 36, но не се чувства голямата разлика между тях - много добре се разбират.
Ако си изпълнена с опасения, просто ще "свиеш знамената" предварително. Всички съвременни жени в развитите общества раждат късно - виж холивудските актриси, например. Така че просто си си една майка на подходяща за това възраст.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Ей, Клер, благодаря ти! Всъщност мисля като теб, но все ми се ще да бях малко по-млада, да радвам окото на детето, както се казва. А за това, че на тези години узрях за майчинството си права.
В Майчин дом ме водеха - възрастна първескиня. Това не ми допадаше особено, но какво да се прави терминология. Сега като една възрастна първескиня, вместо да си гледам детето, че няма да ми се случи втори път да измина с нея първите и години и всичко интересно, което се случва ежедневно, ходя на работа по 12 часа. Искам тя да живее интересно, да има възможността да се занимава с всичко, което и е любопитно, да има потребност от общуване с мен, независимо колко е разликата в годините ни и дали ще съм актуална в очите й. Предполагам, че се справя с предизвикателствата на годините си, защото имам сериозен мотив - много я обичам.

При мен ситуацията е различна - родих първото си дете на 20, второто на 25, но майка ми ме е родила сравнително късно, на 34... имам и брат, който е с цели 14 години по-голям от мен и мога да ти разкажа как аз приемах и как сега чувствам нещата.
Навремето, когато бях дете, много се притеснявах и чувствах неудобно, защото майка ми беше доста по-възрастна от майките на всички мои приятели. Баща ми е още по-възрастен и направо умирах от срам, когато съучениците ми казваха "Виж, дядо ти идва да те вземе"
Но... нещата, разбира се, се промениха много. Аз пораснах, започнах да приемам по друг начин нещата. Постепенно разликата в годините на моите родители и родителите на приятелите ми вече не правеше такова впечатление. Сега, мога смело да твърдя, че майка ми изглежда много много по-добре - по-поддържана, по-жизнена, по-борбена от останалите, с които я сравнявах навремето. Така че всичко е въпрос на дух, поддържане и въпрос на това как се чувстваш, а не всъщност на колко си. Аз обожавам майка ми и няма значение дали е на 45 или на 60 в момента - тя е моята майчица и аз я обичам безумно много. Тя е била до мен винаги, когато съм имала нужда от нея, подкрепяла ме е, давала ми е сили, радвала се е и е плакала с мен. За мен това е важното.
Жива и здрава да ти е дъщеричката! Просто бъдете щастливи заедно, бъди до нея винаги, обичай я и я подкрепяй. Годините... те просто нямат значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз навърших 36 и в момента чакам второто си бебче. Първото родих на 18 и мога да ти кажа, че чак сега се чувствам наистина зряла жена, отговорна да поеме грижите за едно малко създание. Наистина и ранното раждане има своите предимства, сега с дъщеря ми сме безкрайно близки, но осъзнавам колко мимоходом е преминало за мен ранното и детство (родих я в края на първи курс в университета).
А и наистина световна тенденция е (разбира се в развитите страни) жените да раждат след 30, след като са изградили някаква кариера, създали са дом. Аз по нищо не чувствам тежестта на годините си, даже мога да кажа че съм по-жизнена отколкото бях на 20. Няма нищо по-добро за една жена от бременност на тази възраст, това е красноречив факт, че организмът ти е в добро състояния, а и малкото създание немунуемо те подмладява духом.
Така че си избий от главата мислите, че си родила късно. Просто си една голяма щастливка!

Мичонка! Бъди щастлива и хич да не ти пука! Сега съм на 36 и след някой друг месец ще рода дъщеричката си. Първата. Това е най-смисленото нещо, което ще съм направила в живота си, а той никак не е кратък:) Таткото има твоите притеснения / думата "ританки" му звучала като дума от друга планета:)/. Аз обаче съм тъй щастлива, че изглеждам на 22. Или поне така си мисля, че изглеждам, защото така се чувствам:)

Здравейте зрели жени, на 33 г. съм , чакам 2 -ро дете в 9 м. съм. Първото родих на 23 г. Чувствам се чудесно. Оценявам колко много ми е липсвало тогава спокойствието по време на бременността, но преди просто не можех да си го позволя. Сега слава богу, таткото укрепна финансово, аз добих някакъв стаж по специалността си - счетоводител, така че не съм чак толкова тревожна за бъдеще то ни. Верно е, че родителите ни остаряха, моите са около 65 г., а неговата майка е на 75 г., но пък с първото дете ни помогнаха доста при отглеждането. Така, че надявам се да се радвам за първи път на самостоятелни грижи по нашето ново дете. Без да трябва да се съобразявам с всички съвети на родители. Преди да забременея изпадах често в нервни кризи, пушех около кутия на ден, недоспивах си и т.н. Сега имим чувството, че с този направо редовен начин на живот откъм сън, движение, почивка, хранене и др. се подмладих. Няко бръчици се поизпънаха, косата ми е в отлично състояние без особени грижи за нея. Отдавам го на витамините, които пия от време на време. А и най-вече успявам да си налагам да не се ядосвам за всичко, което ме дразни. Справям се някак си. Радвам се на внмание от страна на съпруга си. Въобще, ако ме пита някой, бих забременяла пак, но да докарам до край сегашната бременност де.
Пожелавам на всички ви бързо минаване на времето до великия момент.

Аз на 22 този месец ставам на 31 и се чувствам чудесно - физически и психически
Не мисля, че съм одъртяла, акъла ми е същият като отпреди 10 години. Така, че възрастта е нещо твърде относително. Може да си на 20 и да се чувстваш старица, а може да си на 40 и да си хлапачка. Важно е себеусещането.
Първото си дете родих на 29 години и не съм се чувствала стара майка нито за миг, сега е идентична ситауцията. Още повече, че малкото ми момче ме зарежда с толкова енергия, че бих казала, че покрай него и игрите му съм се вдетинила повече от всякога. Мъжа ми онзи ден се шегуваше по повод на оплакванията ми, че детето не ме приема насериозно, че как би могъл след като съм на бебешкият му акъл Та така.......

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Големи жени сте вие от форума!
Като ви чета ми се прищява да забременея отново!
Между другото и нашият татко беше резервиран, когато му поставих въпроса за дете, понеже бил на 42, а и още не сме били финансово стабилизирани. Сега, елате да го видите - не мога да го отлепя от дъщеря му, стои с часове до креватчето й и я гледа, сякаш не може да повярва, че е истинска. Има своя философия за възпитанието й и по този въпрос поспорваме. Смята, че основно прилича на него, веднъж го чух да обяснява на някого, че на майка си приличала по пола. Не му се сърдя, посмяхме се за негова сметка, но май има нещо в това, че бащите са силно привързани към дъщерите и поревнуват от чуждото внимание. Любима тема на разговорите ни е от кого какво е наследила и каква ще бъде като порастне. Добре, че не ни разбира иначе сигурно ще ни се смее.
На бъдещите майчета кураж и леко раждане. Ние - възрастните първескини - сме корави жени и понеже сме големи мераклийки, чакали сме и сме плакали за рожба години наред, можем да понесем много болка учудващо леко. Аз си родих момиченцето с Цезарово сечение и още като ме преместиха от реанимацията се наредих, сгъната на две, с другите да си чакам бебчето за кърмене. То се оказа, че кърма още нямам, но акушерките се смилиха и ми го дадоха да го погушкам. Въобще, както ви е ясно, голямо щастие!

Аз родих дъщеря си на 31 г, тя преди месец стана на 1 годинка. В никакъв случай не се чуствам стара майка. Повечето от приятелките ми на моя възраст (или малко по-големи или по-малки) още нямат деца, така че аз го приемам напълно в реда на нещата. Мислим да си имаме поне още едно детенце, ако всичко е наред!
За себе си знам че това за мен беше идеалния момент да родя. Защото все пак е важна не само възрастта, но и човека до теб с когото създаваш това дете, а аз се запознах преди 5 години със съпруга ми. Може би щях да родя по-рано ако го бях срещнала по-рано и се бяхме почуствали готови да създадем семейство. Но това са само предположения на които няма отговор.

Ако човек е уверен че иска да създаде семейство, възрастта няма значение, според мен важно е желанието и способността да поемеш отговорност за детето, да го обичаш и да бъдеш до него когато има нужда, а това може да е на 18, на 30, на 40 и отгоре години.

От всичките мами с които се запознах в предродилния курс само една беше на 22, останалите бяхме на възраст между 30 и 40. Не твърдя че това е някаква статистическа извадка за населението на Англия, но просто показва че е напълно нормално в тази възраст да родиш първото си дете.

Колкото до това как изглеждаш, познавам жени родили по 2-3 деца след 30 годишна възраст които на 40-50+ години изглеждат все още фантастично, а и други които са по-млади и хич не изглеждат добре. Това си е просто въпрос на гени, на начин на живот и може би изобщо няма връзка с това дали имаш деца и кога си ги раждала. Ако една жена изпадне в следродилна депресия, зареже външния си вид и се отдаде на черни мисли, това може да й се случи както на 20 така и на 40 години.

А иначе да сме живи и здрави през 2030, не бих имала нищо против да го пробвам и аз този междупланетен асансьор. . Освен то ва си мисля че децата винаги имат нужда от подкрепата на родителите си, но просто тази подкрепа се изразява по различен начин. Ето аз например от 12 години живея отделно от родителите си и в друга страна, бих могла да твърдя че съм напълно самостоятелна (е то няма начин просто), но пак имам нужда от тях, и от тяхната подкрепа. И това че примерно остаряват няма значение за мен, те пак са винаги готови да помогнат и да ме подкрепят. Затова съм сигурна че и ти винаги ще бъдеш опора за дъщеря ти независимо от възрастта - и твойта и нейната. Просто факта че я обичаш е достатъчен, а това не се променя със възрастта. Никой не знае колко дълго му е отредено да живее, така че това на колко години си родила е просто относително, така че недей да се отдаваш на песимизъм заради разликата във възрастта, радвай се на всеки момент с дъщеричката ти, това е най-важното за нея и за теб.