Здрасти! Аз съм на 26, но майка ми роди брат ми когато беше на 35. Може би така с малко дете жената се чувства по-млада, не знам, но знам, че ако ще да си най грозната на света ти си майка на детето си и то не те приема като красива или грозна, а като обичаща го и грижеща се за него жена. Майка ми не е първа хубавица, доста е пълничка, но за мен тя е най-прекрасната жена на света и не бих я заменила с никоя друга за нищо на света, дори другата да е по-добра, по-красива и по-по-най

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mi4onka,
Аз родих първото си дете на 20, второто на 25, третото ,преди месец, на 35. Изобщо не се чувствам стара, напротив, дори зряла не се чувствам. Все питам дъщеря ми като излезем на разходка с количката - Да и дадем ли водичка? Дали не и е студено? Мислиш ли че с това одеяло не е прекалено завита...А като се замисля, сега е на 15, но е била същата, кога са минали 15 години, наистина не мога да проумея.
Всъщност смятам, че фактът че си станала мама на 35, те подмладява - длъжна си да си в крак с нещата.
Много ми беше интересно да прочета за таткото, колко се радва на дъщеря си!
Нашият татко като погледне нашата Яна просълзен и ми вика "Леле, погледни само какви невероятно дълги мигли има" А тя мигли няма, или поне не се виждат с просто око, с какви очи ги вижда не мога да се начудя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз родих първото си дете на 21, а второто- на 33.
И двете крайности си имат плюсове. С големия ми син сме като приятели, даже миналото лято на морето си мислеха, че ми е братче. Сега много ми помага, абе голямо дете си е
Но пък умилението, което изпитвам, като видя малкия, от тази си възраст е несравнимо с това, което изпитвах преди години. Не че преди е било по-малко, никак даже. Но е различно. Някак си съвсем осмислено майчино чувство. Обожавам и двете си деца и не мисля, че малкият един ден, живот и здраве, ще ми се сърди, че съм го родила по-късничко.
Единственото лошо при по-късното раждане (особено ако и бабите и дядовците късно са станали родители) е, че те са вече доста възрастни. Иска им се да играят с внучетата, да им се радват, да се вдетиняват дори, но силите не им достигат.

бате Симеон - 11.07.1991
бебе Павел - 08.05.2003

Аз да си кажа често мисля по въпроса, защото се сравнявам с майка ми, която ме е родила на 20 години. Мисля че много от нас именно с това сравняват, защото наистина в днешно време и особено в развитите страни раждане на възраст 30-40 години се счита за съвсем нормално. И колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че никога не знаем какво ни чака... Както в моето семейство, така и на мъжа ми, ние сме подкрепа на родителите, много повече отколкото те на нас. Няма лошо в това - ние ги обичаме и искаме да сме им полезни с каквото можем, но понякога ни идва в повече. В този смисъл бихме се радвали просто да ги видим щастливи, да си ходим на гости, да си говорим, да се радваме на моментите, прекарани заедно - ако човек е във форма, не мисля че възрастта е от значение за тези неща... Дори напротив - възрастта не е никаква гаранция. Ние с мъжа ми сме решили да се постараем да се запазим в добра форма и да вземем мерки, доколкото е възможно, да не сме в тежест на децата, когато вече не можем да им помагаме... Така е в развитите страни...

Аз съм точно на 35 години, майка съм на две момчета.
Честно да си кажа, ама изобщо не ми е идвало на ум да мисля за след 25 години какво ще бъде.
Ама сега се размислих нещо, че то както върви времето, ей на, сега да се обърнеш и времето отлетяло, а бяхме и на по 20.
Определено смятам след толкова години да живея на някой топъл гръцки остров и да си грея старините, не мисля, че бих полетяла там с каквото беше, нито ме вълнуват междупланетните полети и станции. Стигат ми библиотеката, една малка къщичка, и две, три кучета. Децата, ами предполага се, поне така го гласим де, да получат образование и да правят кариери. Няма що да ми стискат ръката, нито пък искам да ги държа вързани за полата си, те ще имат своите възгледи за света, в които определено аз няма да имам място. Свободата, Санчо....
Достатъчно е когато искат да идват при мама, а аз винаги ще пазя стъклените топчета и плюшените мечета.
Боже, предполагам, че ще съм една стара дама, с пенсне, ще се разхождам по алеите и ще водя доброто си старо куче, може и да потропвам с бастунче даже....ама ги и надрънках....
Та по темата - колко ще ли ми е драго да чуя гласовете им "хей, мамо, ние пак сме тук...".
Брей , какво се размечтах и аз, я да спирам да подсмърчам, че взех да оливам и клавиатурата даже....

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Здравейте, отново момичета!
Както разбирам към 2030 година ще бъдем една солидна компания свежи бабички, които все още ще имат вкус към жиота. Преди седмица се запознах с една 70-годишна дама, която прави шпагат. Аз никога не съм можела, та и завидях на енергията, дано сме от тази порода. Иначе бих вметнала, че с Палмира може да се окажем съседки на гръцкия остров и аз имам такива екзотични мечти. Разбирам, че много от вас мечтаят и за бъдещето на децата си, това си е нормално. Ако Мимата реши да реализира плановете на родителите си за развитието й доста ще се озори. Таткото е на мнение, че като начало трябва да се захване с карате, понеже възпитавало духа. Аз разбира се не ща да чуя, защото съм намислила тя да се занимава с музика, сякаш има дарба, защо не и някакъв друг вид изкуство. После стигнах до извода, че професията - жена на богат мъж - също не е за пренебрегване. Докато правехме планове с таткото се случи така, че отидохме на прощъпулника в Софияленд и тя си изтегли късметче - депутат в Народното събрание. Нещата се разрешиха от самосебе си, както се казва.
Исках да ви питам, от каква възраст според вас, трябва да започнем да развиваме талантите на децата си? Не съм болезнено амбициозна, но моите собствени родители, прекрасни хора, ме оставиха сама да правя избора си. По-късно съжалявах, че не са били по-настойчиви, защото трябваше да наваксвам много неща.
Ако децата ви са вече по-големи сигурно можете да ми кажете какво предприехте, за да разберете какво ги интересува или към какво ще имат предпочитания.
Драснете ми редче, ако искате.

кандидат- свежарки бабички, които все още не могат да се настроят да мислят с такава дългосрочност, още съм на петилетни планове, кво да правиш, комунизъм толкова време, няма как, ама имам все пак някоя и друга идейка за дечурлигата де.
Естествено, здрав дух, в здраво тяло, каратето е добра подготовка, моят син умре на кеф да блъска по един боксов чувал, даже и малкото напира чат пат, ами нека похвърчи малко адреналин.
Музикалното образование е само ограмотително, така де, трябва да има познания, поне елементарни по основите на музиката, големият ми син свири на пиано, и слава богу може да различи Шуберт от Бах, и рок от чалга/това последното ме довежда до истерия направо/.
Владеенето на езици е също от задължителната програма.
Със сигурност няма да стават моите дупетати.
Баткото ще става архитект, а малкото биолог.
Това сме "програмирали", пък да видим какво ще се получи.
Ти за кой остров си наточила зъбки? Аз съм за Корфу. Така де, можем да си махаме от време на време.

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Нямаме конфликт на интереси. Аз съм си харесала Санторини. Има още няколко островчета около него, та като ми омръзне ще се местя.
За езиците съм за с две ръце. Нашият баща като изрежда това, което трябва да се учи стига до японския, но аз не съм толкова крайна и 4-5 по-популярни ще свършат работа. Като му дойде времето ще те питам къде го изучавате вашия батко на пиано, защото и аз съм на мнение, че поколението ми трябва да различава Бах от Бетовен.

езиците са много важна предпоставка в днешно време, даже мисля, че е невъзможно да успеят децата ни без език.
моят вземаше уроци по флейта и по пиано където живеем, но аз съм в чужбина.
миналата година пееше и в църковния хор, не се смей, тук друг няма.
тази година наблягаме на географията, има инсталирани на писито му няколко виртуални атласа, и той чете ли чете, освен това, вечер освен с библията/кво да правя, тук много наблягат на религиозното възпитание/, чете и една детска енциклопедия.
баткото говори за момента 3 езика, смятам от тази година да го пращам на уроци и по френски. По скоро за забавление.
Малкото е бебе, казва само "мама.



От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Палмира, да ти призная, свят ми се зави! Как насмогва юначето!
Относно пеенето в хор, никак не ми е смешно, аз съм пяла в хор, не църковен, 12 години и трябва да ти призная, че това много ме обогати. А седенето пред компютъра ограничавате ли? Все ми се ще моето момиченце първо да открие книжките, сигурно и вие сте започнали така. И къде живееш, та копнееш за топлите гръцки острови? Можеш да не ми казваш, ако не искаш. Все едно - целуни малячетата от мен и Мимата.