Здравейте, мами!
Родих дъщеричката си на 35 години. Малко късничко, но пък какво да правя като житейските обстоятелства са такива. Наскоро в един сайт прочетох за някакво научно откритие, благодарение на което някъде към 2030 година ще има междупланетен асансьор. Тутакси реагирах: Кой ще е жив през 2030 година? После веднага си дадох сметка, че тогава моето момиченце ще е на 28 години и, ако съдя по себе си, все още ще има нужда от подкрепата ми. Стана ми малко чоглаво. Мислили ли сте, че когато децата ни започнат да се вглеждат в лицата ни, няма да сме в най-добрата си форма, може би за много неща няма да сме им полезни. Не ме е подгонил песимизма, но ми се ще, ако имате същите притеснения да споделите как поддържате духа млад и физиката, разбира се. Изобщо как се виждате в живота на децата си да речем някъде към 2030 година. Мислите ли за това всъщност?
Да не забравя и аз да се присъединя към всички останали, които се молят за Калоянчо и да призная на майка му, че е велика жена!
Радвам ви се всеки ден, когато чета постингите ви, между другото, май само в този клуб няма тъпотии, цинизми и злобни клюки.
Поздрави от мен и Мимата, която, да ви споделя, е една жизнена и много любознателна девойка, пиленцето на мама.

Чувствам се млада и достатъчно зряла същевременно, за да отгледам и възпитам едно малко дете. В момента съм на 36, но не мисля, че ми личат, пък и не ги чувствам. Повечето ми приятелки още не са женени и нямат деца, а са все готини и успели жени.
Например мъжът ми е роден от майка си на 36, но не се чувства голямата разлика между тях - много добре се разбират.
Ако си изпълнена с опасения, просто ще "свиеш знамената" предварително. Всички съвременни жени в развитите общества раждат късно - виж холивудските актриси, например. Така че просто си си една майка на подходяща за това възраст.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Ей, Клер, благодаря ти! Всъщност мисля като теб, но все ми се ще да бях малко по-млада, да радвам окото на детето, както се казва. А за това, че на тези години узрях за майчинството си права.
В Майчин дом ме водеха - възрастна първескиня. Това не ми допадаше особено, но какво да се прави терминология. Сега като една възрастна първескиня, вместо да си гледам детето, че няма да ми се случи втори път да измина с нея първите и години и всичко интересно, което се случва ежедневно, ходя на работа по 12 часа. Искам тя да живее интересно, да има възможността да се занимава с всичко, което и е любопитно, да има потребност от общуване с мен, независимо колко е разликата в годините ни и дали ще съм актуална в очите й. Предполагам, че се справя с предизвикателствата на годините си, защото имам сериозен мотив - много я обичам.

При мен ситуацията е различна - родих първото си дете на 20, второто на 25, но майка ми ме е родила сравнително късно, на 34... имам и брат, който е с цели 14 години по-голям от мен и мога да ти разкажа как аз приемах и как сега чувствам нещата.
Навремето, когато бях дете, много се притеснявах и чувствах неудобно, защото майка ми беше доста по-възрастна от майките на всички мои приятели. Баща ми е още по-възрастен и направо умирах от срам, когато съучениците ми казваха "Виж, дядо ти идва да те вземе"
Но... нещата, разбира се, се промениха много. Аз пораснах, започнах да приемам по друг начин нещата. Постепенно разликата в годините на моите родители и родителите на приятелите ми вече не правеше такова впечатление. Сега, мога смело да твърдя, че майка ми изглежда много много по-добре - по-поддържана, по-жизнена, по-борбена от останалите, с които я сравнявах навремето. Така че всичко е въпрос на дух, поддържане и въпрос на това как се чувстваш, а не всъщност на колко си. Аз обожавам майка ми и няма значение дали е на 45 или на 60 в момента - тя е моята майчица и аз я обичам безумно много. Тя е била до мен винаги, когато съм имала нужда от нея, подкрепяла ме е, давала ми е сили, радвала се е и е плакала с мен. За мен това е важното.
Жива и здрава да ти е дъщеричката! Просто бъдете щастливи заедно, бъди до нея винаги, обичай я и я подкрепяй. Годините... те просто нямат значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз навърших 36 и в момента чакам второто си бебче. Първото родих на 18 и мога да ти кажа, че чак сега се чувствам наистина зряла жена, отговорна да поеме грижите за едно малко създание. Наистина и ранното раждане има своите предимства, сега с дъщеря ми сме безкрайно близки, но осъзнавам колко мимоходом е преминало за мен ранното и детство (родих я в края на първи курс в университета).
А и наистина световна тенденция е (разбира се в развитите страни) жените да раждат след 30, след като са изградили някаква кариера, създали са дом. Аз по нищо не чувствам тежестта на годините си, даже мога да кажа че съм по-жизнена отколкото бях на 20. Няма нищо по-добро за една жена от бременност на тази възраст, това е красноречив факт, че организмът ти е в добро състояния, а и малкото създание немунуемо те подмладява духом.
Така че си избий от главата мислите, че си родила късно. Просто си една голяма щастливка!

Мичонка! Бъди щастлива и хич да не ти пука! Сега съм на 36 и след някой друг месец ще рода дъщеричката си. Първата. Това е най-смисленото нещо, което ще съм направила в живота си, а той никак не е кратък:) Таткото има твоите притеснения / думата "ританки" му звучала като дума от друга планета:)/. Аз обаче съм тъй щастлива, че изглеждам на 22. Или поне така си мисля, че изглеждам, защото така се чувствам:)

Здравейте зрели жени, на 33 г. съм , чакам 2 -ро дете в 9 м. съм. Първото родих на 23 г. Чувствам се чудесно. Оценявам колко много ми е липсвало тогава спокойствието по време на бременността, но преди просто не можех да си го позволя. Сега слава богу, таткото укрепна финансово, аз добих някакъв стаж по специалността си - счетоводител, така че не съм чак толкова тревожна за бъдеще то ни. Верно е, че родителите ни остаряха, моите са около 65 г., а неговата майка е на 75 г., но пък с първото дете ни помогнаха доста при отглеждането. Така, че надявам се да се радвам за първи път на самостоятелни грижи по нашето ново дете. Без да трябва да се съобразявам с всички съвети на родители. Преди да забременея изпадах често в нервни кризи, пушех около кутия на ден, недоспивах си и т.н. Сега имим чувството, че с този направо редовен начин на живот откъм сън, движение, почивка, хранене и др. се подмладих. Няко бръчици се поизпънаха, косата ми е в отлично състояние без особени грижи за нея. Отдавам го на витамините, които пия от време на време. А и най-вече успявам да си налагам да не се ядосвам за всичко, което ме дразни. Справям се някак си. Радвам се на внмание от страна на съпруга си. Въобще, ако ме пита някой, бих забременяла пак, но да докарам до край сегашната бременност де.
Пожелавам на всички ви бързо минаване на времето до великия момент.

Аз на 22 този месец ставам на 31 и се чувствам чудесно - физически и психически
Не мисля, че съм одъртяла, акъла ми е същият като отпреди 10 години. Така, че възрастта е нещо твърде относително. Може да си на 20 и да се чувстваш старица, а може да си на 40 и да си хлапачка. Важно е себеусещането.
Първото си дете родих на 29 години и не съм се чувствала стара майка нито за миг, сега е идентична ситауцията. Още повече, че малкото ми момче ме зарежда с толкова енергия, че бих казала, че покрай него и игрите му съм се вдетинила повече от всякога. Мъжа ми онзи ден се шегуваше по повод на оплакванията ми, че детето не ме приема насериозно, че как би могъл след като съм на бебешкият му акъл Та така.......

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Големи жени сте вие от форума!
Като ви чета ми се прищява да забременея отново!
Между другото и нашият татко беше резервиран, когато му поставих въпроса за дете, понеже бил на 42, а и още не сме били финансово стабилизирани. Сега, елате да го видите - не мога да го отлепя от дъщеря му, стои с часове до креватчето й и я гледа, сякаш не може да повярва, че е истинска. Има своя философия за възпитанието й и по този въпрос поспорваме. Смята, че основно прилича на него, веднъж го чух да обяснява на някого, че на майка си приличала по пола. Не му се сърдя, посмяхме се за негова сметка, но май има нещо в това, че бащите са силно привързани към дъщерите и поревнуват от чуждото внимание. Любима тема на разговорите ни е от кого какво е наследила и каква ще бъде като порастне. Добре, че не ни разбира иначе сигурно ще ни се смее.
На бъдещите майчета кураж и леко раждане. Ние - възрастните първескини - сме корави жени и понеже сме големи мераклийки, чакали сме и сме плакали за рожба години наред, можем да понесем много болка учудващо леко. Аз си родих момиченцето с Цезарово сечение и още като ме преместиха от реанимацията се наредих, сгъната на две, с другите да си чакам бебчето за кърмене. То се оказа, че кърма още нямам, но акушерките се смилиха и ми го дадоха да го погушкам. Въобще, както ви е ясно, голямо щастие!

Аз родих дъщеря си на 31 г, тя преди месец стана на 1 годинка. В никакъв случай не се чуствам стара майка. Повечето от приятелките ми на моя възраст (или малко по-големи или по-малки) още нямат деца, така че аз го приемам напълно в реда на нещата. Мислим да си имаме поне още едно детенце, ако всичко е наред!
За себе си знам че това за мен беше идеалния момент да родя. Защото все пак е важна не само възрастта, но и човека до теб с когото създаваш това дете, а аз се запознах преди 5 години със съпруга ми. Може би щях да родя по-рано ако го бях срещнала по-рано и се бяхме почуствали готови да създадем семейство. Но това са само предположения на които няма отговор.

Ако човек е уверен че иска да създаде семейство, възрастта няма значение, според мен важно е желанието и способността да поемеш отговорност за детето, да го обичаш и да бъдеш до него когато има нужда, а това може да е на 18, на 30, на 40 и отгоре години.

От всичките мами с които се запознах в предродилния курс само една беше на 22, останалите бяхме на възраст между 30 и 40. Не твърдя че това е някаква статистическа извадка за населението на Англия, но просто показва че е напълно нормално в тази възраст да родиш първото си дете.

Колкото до това как изглеждаш, познавам жени родили по 2-3 деца след 30 годишна възраст които на 40-50+ години изглеждат все още фантастично, а и други които са по-млади и хич не изглеждат добре. Това си е просто въпрос на гени, на начин на живот и може би изобщо няма връзка с това дали имаш деца и кога си ги раждала. Ако една жена изпадне в следродилна депресия, зареже външния си вид и се отдаде на черни мисли, това може да й се случи както на 20 така и на 40 години.

А иначе да сме живи и здрави през 2030, не бих имала нищо против да го пробвам и аз този междупланетен асансьор. . Освен то ва си мисля че децата винаги имат нужда от подкрепата на родителите си, но просто тази подкрепа се изразява по различен начин. Ето аз например от 12 години живея отделно от родителите си и в друга страна, бих могла да твърдя че съм напълно самостоятелна (е то няма начин просто), но пак имам нужда от тях, и от тяхната подкрепа. И това че примерно остаряват няма значение за мен, те пак са винаги готови да помогнат и да ме подкрепят. Затова съм сигурна че и ти винаги ще бъдеш опора за дъщеря ти независимо от възрастта - и твойта и нейната. Просто факта че я обичаш е достатъчен, а това не се променя със възрастта. Никой не знае колко дълго му е отредено да живее, така че това на колко години си родила е просто относително, така че недей да се отдаваш на песимизъм заради разликата във възрастта, радвай се на всеки момент с дъщеричката ти, това е най-важното за нея и за теб.

Здрасти! Аз съм на 26, но майка ми роди брат ми когато беше на 35. Може би така с малко дете жената се чувства по-млада, не знам, но знам, че ако ще да си най грозната на света ти си майка на детето си и то не те приема като красива или грозна, а като обичаща го и грижеща се за него жена. Майка ми не е първа хубавица, доста е пълничка, но за мен тя е най-прекрасната жена на света и не бих я заменила с никоя друга за нищо на света, дори другата да е по-добра, по-красива и по-по-най

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mi4onka,
Аз родих първото си дете на 20, второто на 25, третото ,преди месец, на 35. Изобщо не се чувствам стара, напротив, дори зряла не се чувствам. Все питам дъщеря ми като излезем на разходка с количката - Да и дадем ли водичка? Дали не и е студено? Мислиш ли че с това одеяло не е прекалено завита...А като се замисля, сега е на 15, но е била същата, кога са минали 15 години, наистина не мога да проумея.
Всъщност смятам, че фактът че си станала мама на 35, те подмладява - длъжна си да си в крак с нещата.
Много ми беше интересно да прочета за таткото, колко се радва на дъщеря си!
Нашият татко като погледне нашата Яна просълзен и ми вика "Леле, погледни само какви невероятно дълги мигли има" А тя мигли няма, или поне не се виждат с просто око, с какви очи ги вижда не мога да се начудя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз родих първото си дете на 21, а второто- на 33.
И двете крайности си имат плюсове. С големия ми син сме като приятели, даже миналото лято на морето си мислеха, че ми е братче. Сега много ми помага, абе голямо дете си е
Но пък умилението, което изпитвам, като видя малкия, от тази си възраст е несравнимо с това, което изпитвах преди години. Не че преди е било по-малко, никак даже. Но е различно. Някак си съвсем осмислено майчино чувство. Обожавам и двете си деца и не мисля, че малкият един ден, живот и здраве, ще ми се сърди, че съм го родила по-късничко.
Единственото лошо при по-късното раждане (особено ако и бабите и дядовците късно са станали родители) е, че те са вече доста възрастни. Иска им се да играят с внучетата, да им се радват, да се вдетиняват дори, но силите не им достигат.

бате Симеон - 11.07.1991
бебе Павел - 08.05.2003

Аз да си кажа често мисля по въпроса, защото се сравнявам с майка ми, която ме е родила на 20 години. Мисля че много от нас именно с това сравняват, защото наистина в днешно време и особено в развитите страни раждане на възраст 30-40 години се счита за съвсем нормално. И колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че никога не знаем какво ни чака... Както в моето семейство, така и на мъжа ми, ние сме подкрепа на родителите, много повече отколкото те на нас. Няма лошо в това - ние ги обичаме и искаме да сме им полезни с каквото можем, но понякога ни идва в повече. В този смисъл бихме се радвали просто да ги видим щастливи, да си ходим на гости, да си говорим, да се радваме на моментите, прекарани заедно - ако човек е във форма, не мисля че възрастта е от значение за тези неща... Дори напротив - възрастта не е никаква гаранция. Ние с мъжа ми сме решили да се постараем да се запазим в добра форма и да вземем мерки, доколкото е възможно, да не сме в тежест на децата, когато вече не можем да им помагаме... Така е в развитите страни...

Аз съм точно на 35 години, майка съм на две момчета.
Честно да си кажа, ама изобщо не ми е идвало на ум да мисля за след 25 години какво ще бъде.
Ама сега се размислих нещо, че то както върви времето, ей на, сега да се обърнеш и времето отлетяло, а бяхме и на по 20.
Определено смятам след толкова години да живея на някой топъл гръцки остров и да си грея старините, не мисля, че бих полетяла там с каквото беше, нито ме вълнуват междупланетните полети и станции. Стигат ми библиотеката, една малка къщичка, и две, три кучета. Децата, ами предполага се, поне така го гласим де, да получат образование и да правят кариери. Няма що да ми стискат ръката, нито пък искам да ги държа вързани за полата си, те ще имат своите възгледи за света, в които определено аз няма да имам място. Свободата, Санчо....
Достатъчно е когато искат да идват при мама, а аз винаги ще пазя стъклените топчета и плюшените мечета.
Боже, предполагам, че ще съм една стара дама, с пенсне, ще се разхождам по алеите и ще водя доброто си старо куче, може и да потропвам с бастунче даже....ама ги и надрънках....
Та по темата - колко ще ли ми е драго да чуя гласовете им "хей, мамо, ние пак сме тук...".
Брей , какво се размечтах и аз, я да спирам да подсмърчам, че взех да оливам и клавиатурата даже....

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Здравейте, отново момичета!
Както разбирам към 2030 година ще бъдем една солидна компания свежи бабички, които все още ще имат вкус към жиота. Преди седмица се запознах с една 70-годишна дама, която прави шпагат. Аз никога не съм можела, та и завидях на енергията, дано сме от тази порода. Иначе бих вметнала, че с Палмира може да се окажем съседки на гръцкия остров и аз имам такива екзотични мечти. Разбирам, че много от вас мечтаят и за бъдещето на децата си, това си е нормално. Ако Мимата реши да реализира плановете на родителите си за развитието й доста ще се озори. Таткото е на мнение, че като начало трябва да се захване с карате, понеже възпитавало духа. Аз разбира се не ща да чуя, защото съм намислила тя да се занимава с музика, сякаш има дарба, защо не и някакъв друг вид изкуство. После стигнах до извода, че професията - жена на богат мъж - също не е за пренебрегване. Докато правехме планове с таткото се случи така, че отидохме на прощъпулника в Софияленд и тя си изтегли късметче - депутат в Народното събрание. Нещата се разрешиха от самосебе си, както се казва.
Исках да ви питам, от каква възраст според вас, трябва да започнем да развиваме талантите на децата си? Не съм болезнено амбициозна, но моите собствени родители, прекрасни хора, ме оставиха сама да правя избора си. По-късно съжалявах, че не са били по-настойчиви, защото трябваше да наваксвам много неща.
Ако децата ви са вече по-големи сигурно можете да ми кажете какво предприехте, за да разберете какво ги интересува или към какво ще имат предпочитания.
Драснете ми редче, ако искате.

кандидат- свежарки бабички, които все още не могат да се настроят да мислят с такава дългосрочност, още съм на петилетни планове, кво да правиш, комунизъм толкова време, няма как, ама имам все пак някоя и друга идейка за дечурлигата де.
Естествено, здрав дух, в здраво тяло, каратето е добра подготовка, моят син умре на кеф да блъска по един боксов чувал, даже и малкото напира чат пат, ами нека похвърчи малко адреналин.
Музикалното образование е само ограмотително, така де, трябва да има познания, поне елементарни по основите на музиката, големият ми син свири на пиано, и слава богу може да различи Шуберт от Бах, и рок от чалга/това последното ме довежда до истерия направо/.
Владеенето на езици е също от задължителната програма.
Със сигурност няма да стават моите дупетати.
Баткото ще става архитект, а малкото биолог.
Това сме "програмирали", пък да видим какво ще се получи.
Ти за кой остров си наточила зъбки? Аз съм за Корфу. Така де, можем да си махаме от време на време.

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Нямаме конфликт на интереси. Аз съм си харесала Санторини. Има още няколко островчета около него, та като ми омръзне ще се местя.
За езиците съм за с две ръце. Нашият баща като изрежда това, което трябва да се учи стига до японския, но аз не съм толкова крайна и 4-5 по-популярни ще свършат работа. Като му дойде времето ще те питам къде го изучавате вашия батко на пиано, защото и аз съм на мнение, че поколението ми трябва да различава Бах от Бетовен.

езиците са много важна предпоставка в днешно време, даже мисля, че е невъзможно да успеят децата ни без език.
моят вземаше уроци по флейта и по пиано където живеем, но аз съм в чужбина.
миналата година пееше и в църковния хор, не се смей, тук друг няма.
тази година наблягаме на географията, има инсталирани на писито му няколко виртуални атласа, и той чете ли чете, освен това, вечер освен с библията/кво да правя, тук много наблягат на религиозното възпитание/, чете и една детска енциклопедия.
баткото говори за момента 3 езика, смятам от тази година да го пращам на уроци и по френски. По скоро за забавление.
Малкото е бебе, казва само "мама.



От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Палмира, да ти призная, свят ми се зави! Как насмогва юначето!
Относно пеенето в хор, никак не ми е смешно, аз съм пяла в хор, не църковен, 12 години и трябва да ти призная, че това много ме обогати. А седенето пред компютъра ограничавате ли? Все ми се ще моето момиченце първо да открие книжките, сигурно и вие сте започнали така. И къде живееш, та копнееш за топлите гръцки острови? Можеш да не ми казваш, ако не искаш. Все едно - целуни малячетата от мен и Мимата.

и аз съм към Корфу откакто прочетох Моето семейство и други животни на Джералд Даръл преди 15 години знам, че това ще е моят остров

ех, този Даръл
просто за мен е фаворит
имам цяла колекция от неговите книги, даже тази година дръпнах и от ЕТ малко.

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

аз и по брат му си падам, даже голямото плюшено куче вкъщи се казва Лорънс, на галено Лари само дето Крис не иска да му вика така, а го нарича Лори , и съвсем се обезсмисли моя порив

от къде да се сдобия с Александрийски квартет на Лорънс Даръл?

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някакси.
не е оплаквал още.
аз съм Холандия, и тук е студ, бррррррр.
стоенето пред компютъра е без ограничение.
книжките ги откри след като научи как се работи с компютър.
за разлика от мен, ама по мое време нямаше и компютри.

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

да знаеш

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Здравейте, наборки! Много се радвам, че не съм единствената ветеранка. Сега съм на 36 и чакам второ дете. Дъщеря си родих на 22 като студентка. От много препускане и амбиции като че ли я отгледах между другото. Добре, че детето излезе устойчиво и за момента се справя много добре. Сега се чувствам наистина чудесно. Никак не се притеснявам от възрастта си, а и по дух не отстъпвам на по-младите. На фасон също го докарвам, и не смятам скоро да хвана бастуна:) Радвам се, че намирам толкова много сродни души. Лека бременност и, ако имате желание, може и срещичка да си организираме в някое приятно заведение. Късмет на всички!

Hei Moon, i az rodih dashteria si na 36. Super e, chuvstvash se chudesno, kogato imash takova malko choveche otnovo okolko tebe. Pojelavam ti leko rajdane!

Аз съм на 33 и това ми е първа бременност, но майка ми ме е родила на 41, а баща ми е бил тогава на 46. Винаги съм ги обожавала, на тях дължа това, което съм. Имам приятелка, която роди на 40, сега са едно енергично и шумно 4-членно семейство. Онези от нас, които достигнат възрастта да станат баби, ще живеят в друга среда, не като нашите баби. Вижте как могат да изглеждат и да се чувстват разните известни дами на по 60-70 години (по-добре от мен понякога :-)
Една от вас е писала нещо за карате - извън шегата, това е невероятна школа за една жена или момиче (за мъжа да не говорим). На каратето дължа много спечелени битки и израстване.

Желая на всички късмет, здрави деца и много сили!

Здравей, моята майка ме е родила месец след навършването на 30 години и никога ама никога не ми е правило впечатление да се различава от другите,напротив и днес изглежда страхотно, може би защото е доста младолика - слаба, елегантна, красива, модерна, със съвременно мислене, работеща пенсионерка... аз родих своята дъщеря месец след като навърших 31 години, мисля че точно навреме, никой не ме е питал на колко съм години и не са ме водили възрастна първескиня. Мисля, че се различавам от майките на 20+ години по това, че съм спокойна и уравновесена майка, не изпадам в паника, имам повече житейски опит. Децата на приятелите ми са с няколко месеца по-големи от детето ми, разхождаме се заедно, имаме общи теми на разговор. Аз се чувствам млада, играя с децата, върша щуротии, като се замисля поведението ми не се е променяло много през последните 10- 15 години. Сигурна съм, че и след още 10-15 ще съм същата. Съпругът ми е на 37 години, но не му личат. Държим се младежки, като гаджета. Когато си говорим за бъдещето на децата се виждаме там все такива жизнени и енергични и отзоваващи се на помощ при нужда. Искам след време децата ни да кажат:нашите родители изглеждат недокоснати от времето.

Дано до всяко добро същество застане поне още едно

Здравейте, мацки!
Предложението да се съберем някъде приемам с две ръце. Хем ще се порадваме на младостта си, хем ще обменим информация. Ако има и други желаещи да си организираме една срещичка давайте идеи.

Бременни приемате ли или само мами?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Боже, разбира се, че приемаме!
Иска ли питане!
Имаш ли някое местенце предвид?

Местенце ще се намери.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

И аз съм за срещичката. Само кажете къде и кога.

Здравейте отново, мацки!
Предлагам, ако нямате съображения против, да се срещнем в някой от почивните дни. Предполагам, че някои са на работа през седмицата. Ако имате идея къде можем да се съберем - драснете редче.
Ще се познаем по това, че сме млади и хубави, а някои и малко бременни.