си попаднал на Кастанеда, а не например на тази книга тук, която да преобрази мирогледа ти:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, кое те притеснява?
Всяко източно учение посочва разтварянето на егото като път към просветление? Заличаването на биографията при КК е метод за неидентификция с егото. Тоест - ти не си никой, отникъде не идваш, никъде не отиваш, защото го няма този "кой", който да извършва действието.

Когато нямаш паспорт и минало - не можеш да кажеш "аз съм ххх и извършвам това действие" - не можеш да се идентифицираш с личността си и трябва да прибегнеш към същността, а там нещата стават доста по-сложни.

Заличаването на биографията е техника.
Много по-интересно е къде извежда.
Те всичките извеждат на едно и също място.

Не бива нищо да се чете толкова буквално.
Затова астрологията и психологията вършат работа само до един момент, в който има персонификация на съзнанието. Колективното съзнание също е персонифицирано под формата на колектив. Но това е все още повърхностно. Интересно става отвъд личността...

млада, хубава, с големи цици и не пуши

Виждала ли си дърво без корени? Там е проблемът. Не можеш да заличаваш каквото и да било без последствия и да очакваш сянката да си остане сянка и зайчето да не изскача от храста, докато се "просветляваш".

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Разбира се, че има последстсвия!
Отговрността си е единствено твоя, респ. на тоя, дето го прави.
Въпросът е дали това е важно.
Последствията, демек. Каква тежест им придаваш.

Есествено, че техниката не е за всеки. Въпросът е отново, до каква дълбочина имаш потребност да стигнеш. Потребността не може да се насили. Тя се случва от само себе си. С неправене.

Luminously ignorant.

Май че Кайли беше писала нагоре за адвайтистката техника "Кой съм аз?"
В основата стои същото. Отлюспването на личността, загубата на себе-идентификация.

млада, хубава, с големи цици и не пуши

Вече писах и на Кайли, че уважавам повече теорията за интеграцията. Дълбочина се постига с концентрация, а не с игнориране или заличаване на каквото и да било след себе си. Липсата на концентрация не е повод за заличаване на всичко останало.

Да, важно е какви са последствията. Няма кой да чисти след теб. Въпрос на зрялост и чувство за отговорност.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Редактирано от smaragd на 17.03.05 01:07.

Оф, май говорим различни езици.

"Кой съм аз?"
Кой е тоя, дето гради или заличава?
Има ли го? Къде е? Или е просто сънуван? Кой го сънува?
А това, дето го заличава?
И т.н.

Дълбочината не се постига.
Тя си е тук. Никога никъде не е ходила, че да я настигаме.
Някъде там крайният изток и крайният запад се срещат. Само в Европа сме "по средата" - само в Европа психологията е връхта на познанието.

млада, хубава, с големи цици и не пуши

Сега видях, че аз съм писала "до каква дълбочина имаш потребност да стигнеш" - неудобството на думите. Била съм невнимателна, но няма и как да се каже без глагол.

Идеята е, че всичко вече е тук.
Всяка техника за постигането му е правене на нещо.
Някой прави. Кой прави?

Захвърляш личността и тогава кой прави?

млада, хубава, с големи цици и не пуши

Душата.

Затова каква ли е цената да я заличаваш по този начин, за който Кастанеда пише?

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Европа само е сънувала и бленувала да е средата според мен ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Тц.
КК не заличава душата, а личността - социалната личност. Външния слой на егото, грубото его, с което се идентифицираме. Паспорт, история, нещата, които ни привързват към самсара.

Ако изобщо някой нещо прави, това е Духът - имперсоналният Дух, изначалният Дух, който движи света, а ние сме кухи тръстики с илюзията на "правещи". Но Духът не може да бъде идентифициран с "аз", няма паспорт и дата на раждане - Духът е сънуващият и сънуваното и това може да се преживее в проблясъци на сатори. Линейна е само илюзията, само човекът създава време с минало и бъдеще и само човекът трупа спомени. Личността има нужда от веществени доказателства, че е била - защото не може да понесе прозрението, че всъщност не е... Ще умре. Затова се предпазва от смърт, създавайки биография.

Някъде между личността и Духа е това, което наричаме Душа. Все още персонализирана, но трансцендентна. Душата е носителят на Духа. Нещо като хард диск.

И това не съм го чела никъде. Тоест, чела съм го, но много отдавна и доскоро не можех да вникна. Докато не започнах да си играя на "кой съм аз?" - много е ефектно. Въпрос, който остава без отговор и моментално те поставя в позицията на наблюдател, а не извършител. Няма достоверен отговор - или ти можеш да ми предложиш такъв?

млада, хубава, с големи цици и не пуши