Правя деление между мъжкия и женския алкохолизъм. Винаги съм го правила, и имам основания за това, имам опит, имам доста години на неприятни и трагични преживявания. Не съм го прочела някъде, нито съм била обучавана чисто професионално.
Понякога получавам нападки, усещам неразбиране в тази връзка, дори стигам до съмнения в собствената си позиция. Но за радост за кратко, Бог ми показва чрез реални житейски съдби и хора как да развивам мисленето си в тази насока.
Преди пет месеца споделих за едно момиче, което почина, като аз съм все още разстроена и ужасена от трагичната и кончина. Много дълго време се познавахме, бяхме близки, и се обвинявах, че нещо не направих както трябва, не обясних както трябва, или не бях такава, каквато трябваше да бъда.
Преди три седмици се появи нова жена на сбирка, дойде с ясен и недвусмислен вик за помощ, беше много отчаяна и сама. Веднага след сбирката жената направи опит за самоубийство, лежа няколко дни в болница за възстановяване от това състояние, след това беше преместена в психиатрия. Направих веднага асоциация, връзка, и се стреснах. Направих всичко по силите си да и помогна, тя ми се обаждаше по телефона, говорихме с часове, аз и се обаждах, в психиатрията човек има много време да мисли. Жената се успокои, мъжът и се прибра от чужбина заради нея. Срещнах се с мъжа и, говорихме. В началото на срещата той беше леко враждебен, недоверчив, и доста нервен. Полека лека се успокои, започна да споделя, и се успокои, довери се. Много се зарадвах. След това получих обратна връзка от жената, която ми сподели, че е променил отношението си към нея, станал е по-внимателен, и е започнал да проявява повече разбиране към нея. Всичко това добре, дори много добре. Тя се прибра от психиатрията миналата седмица, сравнително успокоена. Но както всички тук знаят това не е нищо, това е само начало, или дори само отправна точка. Съзнателно не съм говорила много за това, за да я подкрепя, да не я изплаша изведнъж, и да не я дестабилизирам или плаша допълнително. В понеделник и се обадих да дойде на сбирка, тя била по това време с мъжа си, имали някаква работа, и се смееше, каза ми, че няма да дойде на сбирка. Приех го, добре, като не иска, не иска, няма да и се обаждам повече, така реших.
Преди малко ми се обади, разказа ми, че мъжът и не е съгласен тя да идва на сбирки, също така казал, че не иска да се среща повече с мен. Аз я попитах защо, каква е причината да не иска да се среща повече с мен, исках да разбера дали аз не съм сгрешила нещо. Тогава тя ми разказа, че свекърва и се е разсърдила на нейната братовчедка, която я доведе на сбирка, и дори е станало нещо като конфликт. Братовчедката, много тиха и мила жена, с която се запознах, е повишила тон, което не било присъщо за нея. Изясни ми се ситуацията, свекървата има мнение за АА, за сбирките, изобщо, за всичко, свързано с АА и алкохолизма. Това е глупост на глупостите, или по-скоро невежество, ниско ниво на развитие, културна неграмотност, манталитет... От всичко по малко, но смесено в правилни пропорции, дава резултат, изпадам и аз самата в цинизъм. И така, семейния съвет решил момичето да не идва на сбирки, и да стои в къщи, мъжът и да я следи какво прави, да и дава лекарства, ограничена от средства и други такива битовизми. Тя се крие от мъжа си, изчакала е той да излезе, и тогава ми се обажда. Иска да се срещнем, иска да поговорим, но как, как ???? трябва да измислим някакви хитрости, за да се срещнем, да мислим някакви игри, за да идва на сбирка, за да получи възможност да получи информация, да има възможност да стане нов човек.
Как да се реагира, как да постъпя ?

Така както е най- добре за човека на който помагаш независимо дали съвпада с твоите възгледи.
Защо според теб тя, те задължително трябва да ходят на сбирки? Защо ти трябва да говориш с други хора за проблемите на други и то с близките им?

Защо не можеш да възприемеш, че не всички са като теб и, че твоя път може да е добър за теб и за хиляди и точно за един, два да не се окаже добър.

Защо се опитваш да промениш мнението на обществото, а не мнението и състоянието на този който обществото не приема и при алкохолизмът с пълно право?

Защо не можеш да приемеш, че не всеки има сили да промени нещата когато е станало твърде късно или ако успее не желае да си спомня за миналото?

Защо се опитваш да откъснеш някой от някъде или да направиш АА като част от живота му?

Всъщност ти защо се обвиняваш за горните неща или защо обвиняваш другите? Толкова ли не са приемливи или обясними за теб?

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Правя деление между мъжкия и женския алкохолизъм.
Да има деление на поносимостта и на реакцията към алкохола при мъже и жени.
Има деление и на отношението на обществото.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ако си болен от спин,диабет или рак дали пак има деление на мъже и жени ? Защо делиш алкохолиците? И кой е виновен ,че българите сме малък, но за сметка на това много прост народ ? Кой е виновен,че едно движение което е успяло да привлече милиони хора за 80 години от своето създаване е непознато и неуспешно в България? Моят отговор е много прост, самите ние и нашият български манталитет! 99% от хората предпочитат да пукнат, но не и да си признаят,че имат проблем ! Кой е виновен ? 350 000 човека според Министерството на Здравеопазването са Алкохолици, и поне 1 000 000 са съзависими, следователно всеки 7 човек в България има този проблем . Кой е виновен? Всеки да се опита да си отговори сам !

Ти си направила каквото трябва. Нататък е тя. Изборът е неин. Тежък е, но ти не можеш да избереш вместо нея. Няма как ти да избереш вместо нея да не пие. Няма как ти да избереш вместо нея дали да остане при мъж, който й забранява лечение. Това е нейният диалог със Създателя.
Съвети не мога да давам. Нито пък ти на нея. Само да споделям опит мога.
Моят мъж също не беше ок с решението ми да тръгна на сбирки. Късничко се връщах, кой ще сложи вечерята, кой ще измие чиниите, кой ще приспи детето...Алкохолът не изчезна от къщи нито за ден. За него състоянието ми беше въпрос на глезотия и собствен избор. Не ме спираше, и не ме заключваше, но му беше неприятно. А аз угодничех - чувствах се виновна, че уж не пия, пък не ми е цялото време посветено на изстрадалото ми семейство. И си изпотрошавах краката да бързам обратно след сбирка. Години наред излизах през почивките. В почивен ден като са - готвех и чистех трескаво преди сбирка, за да няма за какво да ми се заядат като се върна...И пак ме гледаха накриво...
Когато става въпрос за живот или смърт, понеже среден вариант както сама знаеш при нашето заболяване няма, няма как да се дават съвети. Един спикер слушах напоследък - той казва - много жени дойдоха в АА, изтрезняха, и спряха да идват, избраха за Висша сила мъжете си.
И аз бях от тези жени доста години...
В ГК, в главата КАК ДА РАБОТИМ С ДРУГИТЕ има много добър опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за споделеното.
Може би трябва да кажа и аз нещо за себе си, ти ме подтикна към това като те прочетох. Истината е, че вероятно и аз бих направила същия избор, както всички жени, да. Това е много интересно, и аз бих стояла при мъжа си примерно, и ако не пия, и се опитвам да бъда трезва и нова жена, също като теб бих се напъвала по всички възможни за мен начини да "изкупя" вината си. Бих се крила също, и ако някой ми бе казал в този случай, че има АА, че има сбирки, че има медицински факти, литература, че става въпрос за заболяване, което изключва автоматически срама, нямаше да му обърна внимание, вероятно и нещо повече, бих се озлобила към него и не бих контактувала повече с него.
При мен нещата обаче се развиха така, че друг направи вместо мен избора, родителите ми избраха да не се погубвам повече с мъжа си, с когото пиехме заедно, като аз пропадах и се сривах значително по-бързо и страшно от него. Изборът за живот, за борба, за търсене на начини за решаване на проблема ми направи всъщност баща ми, той просто не ми позволи да умра от пиене.
Самият той ме е насърчавал да ходя на сбирки, да чета, да слушам, да разговарям, да не спирам, и нито за момент да не се отпускам.
Вярно е, сега ми се виждат странно такова отношение към проблема при повечето жени, напълно неправилно определям отношението им относно отричането на проблема, игнорирането му, заместването му с друга зависимост. Определям като нормално и правилно запознаването с фактите, образоването, развитието, информирането, търсенето, всичко, но това е сега, така е.
Позицията ми е формирана на база моя опит и живот.

Ако човекът, на когото бих могла да помогна, е направил нещо в тази връзка, т.е. е дошъл на прага на АА, седнал е и е помолил за помощ, тогава трябва да му кажа какво трябва да направи, иначе няма защо да стоя и аз самата на сбирката.

Тя или той трябва задължително за ходят на сбирки, защото са стигнали до такова положение, при което са дошли в АА и ясно са помолили за помощ.

Говорила съм за проблемите, които болестта алкохолизъм причинява на съпруг на жена, болна от алкохолизъм, защото тя самата ме помоли горещо за това, след опит за самоубийство от психиатрията. За мен срещата със съпруга беше много изморителна и изтощителна, но я направих, защото и обещах.

Напълно възприемам и приемам, и осъзнавам, че всеки избира сам своя път, всеки прави избор, и това е неговото свещено право, това е правото, дадено му от Бог, правото на свободната воля, която е дадена само на човешките същества.

Да променя мнението на обществото надали ще мога, колкото и усилия да поможа, но ще се опитам със своя си живот да направя така, че да се промени мнението на баща ми за мен.

Не мога да приема, че е твърде късно, нищо не е твърде късно е, твърде късно е, когато човек е умрял.

Аз не се опитвам да откъсна никой от никъде, защото нямам такива сили, Бог ми е дал ограничен ресурс от сили. Никой не може да откъсне някого от нещо или заради нещо, това го прави самият човек.

Аз не се обвинявам за горните неща, аз споделям, и искам съвет, защото ми е трудна ситуацията, и имам нужда от помощ. Не мисля, че обвинявам някого някъде, но ако съм го направила без да подозирам за това, то е защото наистина някои неща са трудно приемливи за мен, и това е моят недостатък, или моята болест, неприемането.

Поведението на жената и на близките й ми е много по- обяснимо, не казвам приемливо, от твоето поведение.
Това означава, че има нещо което дори и правилно не работи.
Опитах се, да кажа кое е според мен, а как ти ще го замениш е твое решение.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Аз моя избор го направих сама и не съм информирала никой.
Просто различни хора и различни животи.
Честно казано не си представям въобще да информирам друг, друг да направи такъв избор вместо мен, да се отчитам на друг, да следвам мнението му, все пак е различен човек, а този въпрос прониква навсякъде.
Кое е първичното не винаги е ясно, но определено при такива ситуации нещата са доста сложни и в повечето случаи не подлежат на контрол.
Не си представям въобще в такава ситуация да вземам възгледи от хора които нямат същия проблем или такива които имат, а нещата са съвсем различни.

На мен много ми помогна историята на една жена / все бъркам книгите/ дори някои житейски ситуации след време случайно се повториха.

Мисля, че книгата в която се разказват съдби на алкохолици е много поучителна, поне за мен.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Интересна е мисълта ти, има нещо, което дори и правилно да е, но не работи ...
Развий я.

Ето.
Вземаме АА и въобще алкохолно зависими.
Едни и същи принципи, методи които са правилни и при едни работят при други не, при трети избива в друга посока. Едни и същи проблеми - при едни решението води до добър резултат, при други - не.
При едни съвместните действия на зависим и алкохолик водят до положителен резултат при други точно обратното. При едни обикновено казване "имаш проблем с алкохола" може да доведе до замисляне при други страхотни последствия - обида, криене, намек за раздяла, срам. Едни не желаят друг да знае за това, други мислят, че могатн да се справят сами, трети хвърлят вината на близки и общество като цяло, четвърти на гени. Едни се считат за абсолютно неподатливи на влияние, други считат, че са като всички, за трети това въобще не е проблем, за четвърти положението е безнадеждно. Едни приемат нещата, но не могат да ги променят, други въобще не приемат това за истина за себе си, трети не отдават значение на това и еднаквият подход води до различни резултати дори и да е прав.

Ето например поканата ти за сбирка и то задължително. Аз бих се притеснявала и бих приела да си поговоря с теб на саме - например на чаша кафе. Да ми разкажеш ти за проблема, аз от моя гледна точка, ти за себе си и твоя живот, аз и така. Трудно ми е да приема, че два пъти в седмицата ще ходя на сбирка и по някакъв ред ще говоря, ще четем, ще пиша лични неща на някой непознат... Останале го приемат като нормално или като добре и т.н.

Просто хората дори и да имат много общи неща в нещо са твърде различни, а алкохолът засяга всички области на живота на един човек и близките му.
Второ, не се счита за никак "престижно", а мнението на другите и обществото като цяло и изискванията които се поставят въобще не могат да се пренебрегнат и незачетат.
Както и да го казваме, все пак пиенето е мъжко занимание от векове и както и да го казвамеза разлика от другите зависимости където съотношението е почти равно и отношението също, то при алкохола нещата не са така. Ролята на жената също е друга и организмът й реагира по различен начин.
Помисли си как на съпруга на твоята позната звучи това дори и да не ти го е казал, пък и помисли какво е отношението на хората към "компания" от алкохолици.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Алоне, изморително е...
" Трудно ми е да приема, че два пъти в седмицата ще ходя на сбирка и по някакъв ред ще говоря, ще четем, ще пиша лични неща на някой непознат..."
Какво кафе, какви пет лева, какво "трудно ми е да приема"? На лекаря като ти предпише лекарството за каквото и да е било там - така ли му казваш -"трудно ми е да приема да идвам два пъти на хемодиализа и да вземам предписаното ми от непознат човек..."?
Разбира се че имаш избор да не го правиш. Но не обвинявай лекаря, че не е направил възможното. Изборът да избереш да се лекуваш е твой, ако искаш и свой начин измисли, например вместо хемодиализа - зумба и след това кафе с инструкторката.
Дали съм ясна?
Повярвай ми изобщо, ама изобщо не желаех да ходя на никакви сбирки, нито да се срещам с некви изпаднали пияндурници, както тогава мислех за сегашните ми братя и сестри.
НЯМАХ ДРУГ ВАРИАНТ. Разбираш ли, Алоне? Ако пред мен е само смъртта как да избирам аз лечението, а? Как да кажа аз на доктора коя система да ми включи, какво количество и в коя точно вена да ми забие иглата. Припълзяла съм до вратата на АА. Никой не ме кара насила. Сама поисках спасение. Не аз диктувам какво да е лечението и какви хапчетата.
Това движение е възникнало преди 80 г. Стъпките, сбирките и програмата са лекарството. Ако избирам АА - спазвам правилата. Не пия кафета отвън и да се нервя че не ми се получават нещата. Ако не искам АА - търся си друг начин за справяне с проблема.
Ако не мога да приема хемодиализата два пъти в седмицата, а бъбреците ми не работят, мога да се обърна към врачка, хомеопат, телепат, контактьор и към когото си искам. Но ако отида в болницата с неработещи бъбреци и отровена кръв и им кажа - а, не, не мога да приема хемодиализа, това е доста интимно нещо, какво мислиш, че ще се случи с мен?

Няма нищо общо с изморително и с лекари и лекарства.
Аз не ходя да се лекувам, а и не се считам за болна.
Ходя или съм ходила да приема опит от други хора справили се с този съществен проблем. И двамата се бяха справили добре, а жената особено ми допадна по общи възгледи и начин на живот.
Не съм мислела и не мисля, че това е импровизирана болница и ако беше така доста щях да се замисля. Отношението ми към последните във връзка с алкохолизма е отрицателно изхождайки от това, че на баща ми не помогнаха. въобще отношението ми към психиатриите е негативно и негативно относно лекарства.

Без да питам въобще не съм била ясна.
Днес има "информирано съгласие" въпреки, че аз съм с много негативи към него. Това, че никой не те кара насила въобще не значи, че трябва да си съгласен с всичко или, че нямаш право на мнение. Лошо е, че и решението е твое в повечето случаи или ако не е твое, то последствията са преди всичко за теб.

Не виждам защо хората от АА да са табу. Или си в АА да поговориш с някой или си враг.
Можеш да съчетаеш хемодиализата и е наложително с други неща, пък понякога и с врачка. Нямаш на представа някои от тези врачки колко могат да бъдат добри в даването на надежда.
Дай да ти гледам и на теб. Синът ти ще се ожени за хубаво момиче- голяма любов. Ще имаш двама внуци. Наследство ще получиш, пари ще имате и на стари години околосветско пътешествие ще направите. Дълъг живот ти се очертава, правнуци ще дочакаш.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ами ти имаш право да ходиш където си искаш, и да търсиш помощ навсякъде, това е твое право. Мисля също така обаче, че трябва да се прояви необходимото уважение към организацията и хората, които пък са намерили помощ и решение на проблема си чрез АА.
Мисля също така, че нямаш право да коментираш нещо, което не познаваш.
За врачките, това последното го приемам като шега, част от някакъв скеч, и е подходящ за телевизионно предаване, но не за тук. Пишем и говорим за такива сериозни и тежки неща, не мисля, че е удачна такава шега.
Ако приема, че говориш сериозно, тогава съм категорична, големи простотии и глупости са това, дори и още по-крайно, напълно неправилно е човек да се занимава с гледачки и врачки.

Не мога да разбера защо като питаш нещо или поставяш някакъв въпрос възприемаш отговора на друг като "Ами ти имаш право да ходиш където си искаш, и да търсиш помощ навсякъде, това е твое право. Мисля също така обаче, че трябва да се прояви необходимото уважение към организацията и хората, които пък са намерили помощ и решение на проблема си чрез АА. "
Давам ти мнение на какво може да се дължи това и, че хората са различни и различно възприемат нещата.
За "врачки и баячки" може да се говори навсякъде стига това да влияе положително върху човека. Определено "розово" бъдеще влияе на всеки положително и мобилизиращо освен ако не е мазохист.

Въобще не се шегувам!

Още нещо. Мисля, че хора точно като теб и някои други влияят зле на АА.
Разбираш ли, че този който е тръгнал към АА е тръгнал да търси помощ и те уверявам, че не е прочел принципите и традициите. За съжаление като попадне на хора като теб които две човешки ежедневни изречения не могат да кажат и една житейска ситуация да погледнат от различни ъгли, установява, че мястото му не е за там. Имаше една мисъл кои могат да посещават АА и определено няма ограничения . Не е лошо добре да го прочетеш.
Не зная аз как звуча, но определено звучиш като фанатик и като човек с който е желателно да държиш дистанция.

Сега се върни и прочети още веднъж добре постовете ми.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Пишем и говорим за такива сериозни и тежки неща, не мисля, че е удачна такава шега.
Ако приема, че говориш сериозно, тогава съм категорична, големи простотии и глупости са това, дори и още по-крайно, напълно неправилно е човек да се занимава с гледачки и врачки.
За сериозни неща говорим, но тъжни са за теб г-жа. За щастие не всички сериозни неща са тъжни, а напротив. В противен случай нямаше да съществуваме или щяхме всички да съжаляваме задето сме на този свят.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Здравей,ситуацията е малко сложна обикновено е обратно-алкохолика не му се ходи на сбирки,а близките го карат да ги посещава.Общо взето ако можеш поговори с нея,но доколкото разбирам е ,,безгласна'' буква,което и не ме учудва де.Ти реално си и предала посланието на АА,от тук нататък малко неща зависят от теб.Аз така с един събрат то молби ли не бяха,напомняне за сбирки всякакви компромиси от моя страна,докато веднъж не сподели че той не може да си представи че ,,цял'' живот няма да пие.Тук ми просветна че този човек не иска да спира алкохола.Нищо че загуби хубава работа,на път е и семейството и много др. дребни неща. Спрях да го търся АЗ не съм БОГ,цял живот се опитвах да играя тази роля на БОГ и все затъвах в блатото.Мъчно ми е че си съсипва живота но той има избор,близо две години се познаваме и е запознат с АА.Винаги бих помогнал на всеки стига той да има желание.И както е казал народа:На сила хубост не става.Поздрави.

В петък на сбирка дойде едно младо момиче, има детенце, мъжът и я е изоставил, живее с баща си, не работи, издържат се тримата с пенсията на бащата.
Момичето дойде с доста подут корем, трудно издържа сбирката седнала дори. Аз не съвсем деликатно я попитах дали не е бременна. Тя ми разказа, че е лежала в болница, и сега се възстановяване. Цироза, може би последен стадий. Пиене, психиката и като че ли не е така увредена, но физически е много увредена. За радост аз не съм запозната в детайли с това заболяване, и не можах да оценя или преценя напълно колко тежко е състоянието и. Ако знаех достатъчно, или бях напълно информирана, щях да се изплаша много, и нямаше да мога да контактувам нормално, това на мен много ми влияе.
След това споделих с лекар, обясниха ми, че това е много тежко, нелечимо, и в този стадий необратимо вече заболяване. Изплаших се, така млада, и така болна. След това говорих с психолог, който ми обясни, че в този стадий летайлния край е близо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да- късно е в този случай. С бира или без изходът е ясен.
Жалко за детето й.

Не мисля,че само жените идват късно или въобще не идват. Причините са много. Като допълнение за жените- срам и вина.
Казват и, че женският организъм много по- тежко реагира на алкохола. Физически мъжете са по- силни.

Аз също реагирам по този начин в такива случаи. Просто вече всичко е безсмислено а, потенциални мъртъвци ми влияят много зле.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

АКО ЖИВЕЕХ на отсрещната страна на улицата и виждах как храбро, но и безнадеждно се бориш с болестта си, ако разговарях с теб понякога, когато не успяваше да избегнеш срещата ни, тогава не бих посмяла да ти кажа това, което искам да ти кажа сега. Ти не би ми позволила, защото щеше да се страхуваш от мен. Щеше да решиш, че участваме в световния заговор срещу теб. Би ме намразила, защото подозирам твоята тайна агония.

Ако се погледнехме в очите, нямаше да мога да намеря начин да ти кажа, че ми харесва как изглеждаш. Не бих могла да ти призная, че не намирам в тебе нищо, за което да те презирам, да ти се присмивам или поучавам. Защото ти не би ми позволила да говоря за пагубната ти болест. И двете щяхме да се преструваме, че тя не съществува.

Ето защо се налага да ти пиша....

Писмо до една алкохоличка -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Да- късно е в този случай. С бира или без изходът е ясен."
Изходът,драга ми Алоун ,с бира или без е ясен единствено на Всемогъщия Бог създател на всичко живо и не живо.Докато човек е жив и все още диша в този свят винаги има надежда за спасение,възстановяване,поправяне, подобрение,изцеление...,надежда за достоен живот изпълнен със светлина ,радост,смисъл,раждащ добри плодове...

Да, надеждата умира последна. Съжалявам!
Иначе, за всемогъщия Бог ми е ясно.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ура ! Ура ! Ура !

И двете жени са трезви и ме търсят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от spiritual66 на 29.05.15 10:36.

Theme MY LETTERS
slowly internet - caused because a text copied at Google and at clubs.dir.bg - see below copy:
от:
Valeria Polyanova (v_polyanova@abv.bg)
дата: 18.01.2021 08:16
до:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите