Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 21:25 24.07.24 
Взаимопомощ
   >> Алкохолно зависими
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Нещо, което ме притеснява...  
Автор megi_123 (непознат )
Публикувано29.12.14 10:41



Здравейте,
има нещо, което ме смущава напоследък и ми се ще да споделя тук и евентуално някой да каже как е било при него, като предварително се извинявам, ако темата прозвучи на някой несериозно!
Пия от доста време, години, само вечер, не всеки ден, 1 или 2 пъти седмично. Преди това ми доставяше удоволствие, отпусках се, беше ми приятно. Сега обаче съвсем не е така, няма го нищо от това, пак ми става леко и отпуснато като пия, но на другият ден, освен махмурлука, който си е обичаен, ми се явяват и всички ужаси в главата и ме подгонва яка депресия, нищо не ми се прави, нищо не ме интересува, тъжно ми е, реве ми се.
И друго, преди физическият дискомфорт след препиване ми минаваше бързо, сега лошото ме държи два - три дни, и освен че ми е лошо, ми се появява и тази адска депресия и черни мисли.
С две думи казано, пиенето не ми доставя същото удоволствие, до степен че се изолирам от хората, не ходя по заведения, сега за Нова година ме е ад, защото приятели напират да празнуваме, а аз не искам, искам да си се затворя вкъщи сама, може малко да пийна, но не като в компания и кръчма, където ще прекаля зверски.
Не знам какво става, но явно това си е някаква закономерност, тялото ми реагира негативно на алкохола, а аз се чудя къде отлетя удоволствието от консумацията на напитка в приятна компания?
Стига се до момента да не искам да пия. Един познат, който пие всяка вечер не съвсем умерено и наскоро го попитах - ти още ли продължаваш така, не е ли време да поразредиш пиенето, защото това го прави от 25 години, а той отговори, че не иска да спира, защото му било приятно.
Доста се позамислих, защото той пие в пъти повече от мене като количество и време, а си се чувства добре и даже не се замисля да спре.
Кое ми е сбърканото на мен?
Някой ако е имал подобни симптоми, ако иска нека сподели. Искам си старото положение, когато си пиех без проблем, а не като сега да стигна положение да се крия от приятели и да лъжа, че съм болна, защото не мога да пия, а всъщност да искам...



<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от megi_123 на 29.12.14 11:02.</EM></FONT></P>

Редактирано от megi_123 на 29.12.14 11:03.



Тема Наистинанови [re: megi_123]  
Автор nbb (весела)
Публикувано29.12.14 11:14



ли искаш да пиеш ? Какво ти дава пиенето на алкохол ?





Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: megi_123]  
Автор Absinthe Ducrosfils (сектант)
Публикувано29.12.14 11:18



И при мен имаше нещо такова, макар че не точно с депресия, а с нервни кризи, които бяха поради насъбрали се изведнъж на куп кофти житейски ситуации плюс отслабена от алкохола нервна система. Тоест, не е само алкохолът, но той бавно, полека и незабележимо ти такова мамата на нервната система и тя става още по-уязвима за жизнени кризи. Това ме халоса по главата, не можех да функционирам нормално в никоя област и взех решение да спра всекидневните запои. Това, че не пиеш всеки ден е хубво, защото ще можеш по-лесно да не пиеш дори и за седмица, две, месец, завинаги, ако вземеш такова решение. Моя съвсем простичък съвет е да спреш да пиеш известно време и да видиш какви са ефектите. Най-вероятно сутрините ти ще станат все по-светли и с добро или най-малкото неутрално настроение. Това няма да ти оправи живота, но нервната ти система ще стане по-малко уязвима за кофти ситуациите. Което е задължителна база да си дооправиш живота, каквито и да са проблемите ти (всеки има някакви и по много). И всеки път, когато ти се допие алкохол, си казваш, че ако си пийнеш веднага ще ти стане по-добре за кратко време, но след това ще ти е още по-зле за дълго време. Мен това ме спира. Мисля си за утрешния аз и че съм отговорен и за него. А преди си казвах Майната му на утрешния аз, важното е сега, веднага, да се почувствам по-добре. Така е при всички пиячи. На Нова година, ако се събираш с приятели, пий безалкохолни, буквално се наливай с безалкохолни за да нямаш глътка за други неща и си казвай Наздраве с околните. На никой няма да му пука дали пиеш или не пиеш. И никой няма да гледа, дали имаш кОла или вино в чашата. На мен отначало ми беше странно да не пия сред пиеща компания, но доста бързо свикнах и сега ме грабва груповия ентусиазъм и доброто настроение в парти обастановка дори и без да съм пил глътка алкохол.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)


Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: Absinthe Ducrosfils]  
Автор megi_123 (непознат )
Публикувано29.12.14 13:36



Много ти благодаря за бързият отговор!
При мен също наред с депресията има нервни кризи, когато съм на ръба и ми идва да крещя и да чупя всичко.
Опитвам да не пия въобще, не ми е трудно, но като ми дойде някоя драма ми се припива, въпреки че знам какво ще стане в последствие. Някога успявам, но някога не и както казваш - искам сега, веднага да ми олекне, майната му на утрето.
Искам да си върна старият начин на пиене, ама явно няма как да стане, нервната ми система не го позволява. При едни се уврежда едно, при други друго. Някои увреждания са съвместими с пиене, но други не са.
Уви моето е такова.



Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: megi_123]  
Автор Absinthe Ducrosfils (сектант)
Публикувано29.12.14 14:23



Аз стигнах до следния извод с моите кризи и пътя ми към трезвостта: при всички случаи, освен за намаляване или пълно спиране на пиенето, алкохоликът или проблемният пияч (по-лека форма от баш алкохолика) трябва активно да действа по промяна на ежедневието си и общуването си. По това е говорено много, но не пречи да се повтори за милионен път. Много е подвеждащо, ако човек си въобрази, че животът му ще се оправи само като спре алкохола и като се отърве от най-мъчителните неврологични и психологични състояния. Много пъти съм се оправял от само себе си и съм прибягвал към алкохола не за да удавя притеснение и мъка, а за да засиля ентусиазма и доброто си настроение. И пак съм влизал в омагьосания кръг. Така че първоначалната ти цел, според мен, трябва да бъде да влезеш в един скучноват, но лишен от силни тревожности и депресии ежедневен ритъм, след което, като се почувстваш по-стабилно психологически, постепенно да усложниш дейностите и контактите си, без максималистични амбиции. Но този преходен скучноват, предвидим период е задължителен. А не, на първата сутрин, в която се почувстваш великолепно и преливаща от оптимизъм, да се откажеш от скучния преходен режим. Все едно се възстановяваш от дълъг грип и не тръгваш да правиш планински преход веднага след като усетиш тялото си по-укрепнало, а чакаш още известно време да се излекуваш напълно. Говоря 100% от личен опит. Много са подли тия внезапни оправяници и еуфоията "Ха, ама аз съм си добре, бе! Дай сега да го ударя пак на живот! Да му мислят болнавите и слабаците!"

Трезвени и позитивни емоции ти желая за Новата година!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)


Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: megi_123]  
Автор ronisulivan (непознат )
Публикувано29.12.14 17:13



"За мен от най-голямо значение беше,че "благодарение" на системната злоупотреба с алкохол си отключих едно много сериозно заболяване на нервната система,което до такава степен ме плаши,че бягам от алкохола като дявол от тамян." Меги, познай кой е написал това? Ако се сетиш, ще си отговориш сама на въпроса, който поставяш. Весели празници !



Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: megi_123]  
Автор ALONE911 (I want)
Публикувано29.12.14 19:53



Не виждам нищо не обикновено от написаното. Поне от написаното.
Съвсем нормално е на човек да не му се пие. С течение на годините и организма все по- трудно приема алкохол. Много хора намаляват драстично пиенето.
Може и да излизат други неразположения при които алкохолът не е приятел.

При случай, че нямаш някакъв психологически проблем иди на лекар да нямаш някакъв физиологичен при който алкохолът действа зле, ако и там всичко е добре, то определено просто вече не ти се пие.

Едно не разбрах защо да не отидеш на заведение с приятели, да пиеш малко или да не пиеш и да си измислиш причина за това.
Алкохолът не е причината да не празнуваш.



Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: ALONE911]  
Автор megi_123 (непознат )
Публикувано29.12.14 21:35



ALONE, може би не съм се изразила правилно.
Исках да кажа, че алкохола вече не ми действа както преди, толкова релаксиращо и успокоително. Аз искам пак така да си ми действа, а не да се чувствам ужасно след употреба, а не че не ми се пие, напротив пие ми се, но ефекта му вече не е същият, затова избягвам компании, защото ще искам да пия, провокират ме.
ronisulivan, да това е мое предишно мнение, наистина алкохола ми отключи нерологичен проблем, но сега нещата се тушираха и не знам защо цитираш точно това

Редактирано от megi_123 на 29.12.14 21:39.



Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: megi_123]  
Автор ALONE911 (I want)
Публикувано29.12.14 21:47



Да, не съм те разбрала правилно.
В такъв случай е време да спреш и то крайно време.
Просто си преминала границата, не искам да кажа, че пиеш повече, но при употребата на нещо /алкохол/ идва такъв период по- рано или по- късно. Някои падат изведнъж.

Продължителната употреба на алкохол действа на нервната система и на почти всички органи негативно.
Този период при мен беше кратък, може би защото много бърза осъзнах, че съм станала зависима и уплахата от последствията беше страшна. Иначе, и на мен алкохолът ми действаше по- същия начин.
Всъщност спри да пиеш алкохол известен период от време и ще разбереш.



Тема Re: Нещо, което ме притеснява...нови [re: megi_123]  
Автор Sandu62 (член)
Публикувано30.12.14 06:57



megi, здравей.

На 13.01.2012 година към 23.30 часа, след като съм изпил близо бутилка уиски, се качвам в колата заедно с готвачката на ресторанта, за да я закарам в ж.к. Гоце Делчев, където е дома й. Най - нормалното нещо за мен, след като съм пил - да прибера вкъщи готвачката на ресторанта. Най - най - нормалното е да не ме спрат полицаи. Толкова пъти съм го правил?! Пия и карам колата. Спирам пред входа на блока, където живее готвачката. Спирам по средата на улицата. Малка уличка, квартална уличка. Защо да не спра по средата? Загасвам колата и поглеждам в огледалото и виждам сините светлини от полицейска кола. Накратко - давам кръв в болница. Резултатът - 0.9 промила. Отивам в КАТ след еди колко си време и се срещам в приемното време с полицайката, която пише актовете и определя за колко време ще ми вземат шофьорската книжка. И какво казвам? Изигравам колко съм честен. Това го мога. Толкова години съм го правил - правя се на честен. Това да се правя на честен беше станало моя втора природа. Това да се правя на честен, така се бе срастнало с мен, че аз просто си вярвах, че съм честен. Да, аз бях самата честност пред полицайката и си вярвах, адски си вярвах, когато й казвам:"Госпожо, съжалявам!Бях пиян на гъз. Точно така казвам, "на гъз"./по този начин скъсявам дистанцията, честно казвам, че съм бил пиян, хитро правя първата крачка, за да спечеля за "каузата" си полицайката - шефка/. Но това ми се случва за първи път/вече лъжа, защото не ми е за първи път, но полицайката вече е изманипулирана с това "на гъз"/ и ви моля да бъдете блогосклонна в наказанието, което ще ми наложите. Работя в киното/ с думата "кино" улучвам десетката/ като реквизитор и шофьорската книжка ми трябва." Гледам полицайката в очите, защото съм "честен" и чакам. И тя казва:"Вие сте първият, който идва при мен и честно си признава, че е бил пиян. Ще отнема правата ви за шофиране "само" за три месеца." Тържествувам - хем ми казават, че съм честен, хем ще ми вземат книжката "само" за три месеца.

Пиех активно от 1985 година до 1997 година. Не помня точно кога, но през 1997 година, поисках да спра да пия. Завинаги. Поисках да спра да пия по няколко причини - не бях сам, но се чувствах навсякъде и във всичко самотен;в повечето случаи, не можех да остана с едно - две питиета и се оливах и следваха, най - общо, простотии;не ми вървеше в живота...И за всичко това виновен беше алкохолът, причината беше алкохолът. Вярвах, че ако мога да спра да пия, дори и грам алкохол, всичко ще се подреди. Опитът ми, усещанията ми сочеха, че аз не можех да оставам с "грам" алкохол. Затова - хич. Тогава не знаех, че истинската причина е една - аз вече съм бил алкохолик от безнадеждният тип. Не можех да допусна, че съм алкохолик, защото в логиката на алкохолик не бях загубил всичко и въпреки, че не ми върви в живота в същото време си вярвам, че все пак съм успешен - висше образование/ами то не само аз имам висше образование/, работа/ама, сменявам работното място на 5- 6 месеца, защото или шефовете, или колегите са виновни, кофти, а аз винаги прав и безумно честен/, имам компания... Нямах семейство, а исках да имам. Може би, това да имам семейство, причина извън мен, основно провокира това да поискам да спра да пия в незнаен ден на 1997 година. Вече съм споделял как спрях да пия тогава. И все пак, накратко. Аз не съм дълбоко религиозен. В онези години, да не казвам, хич. Защо тогава отидох в църква, а не в болница, намам никакво обяснение. Просто отивам в църква. Днес имам обяснение, даже не е и обяснение, но това, което имам сега мисля, че не мога да го обясня. Защото то е в мене и за мене. Интимна работа. Но мога да кажа какво съм правил и какво правя сега. Та, тогава отивам в църква. Влизам и директно се отправям към иконата на Иисус Христос. Паля свещ. И на колене. Не ме интересува колко хора има или няма в църквата. И се моля, и каква е молитвата, която не знам колко пъти съм повтарял, ей така, на колене:"Господи, моля Те, направи така да се разболея, ама не от такава болест, че да умра, ами от болест такава, която да ме принуди да спра да пия и да не умирам, не искам да умирам!Искам да живея!Моля Те, Господи!"Пак казвам, не помня по кое време на годината 1997 - ма съм направил това. Но помня, че на 20.12.1997 година бях вече в ИСУЛ, на системи, със сонда в носа, с перфорация на язва на дванадесетопръстника и загуба на два литла кръв в последните две седмици, когато се влачех в дните си, нямах сили, не знаех какво става с мен, преди да дойда в ИСУЛ. Преляха ми четири банки с кръв първата седмица и в началото на третата седмица ме изписват от ИСУЛ. В първите дни на януари 1998 година беше това. Дават ми един месец болнични. Тогава работех управител в едно лъскаво, да не казвам емблематично и до ден днешен денонощно заведение в София. И не ми се пие. И даже не ми се пуши. И така да края на 2006 година. С два дни изключене - един ден изпих две малки бири, защото трябваше да се срещам за втори път с жена ми, след 11 години развод и все още не виждал и непознаващ дъщеря си и на тази среща очаквах и вярвах, че е въпрос на месеци, отново да живеем заедно с жена ми и най - накрая да се запозная с дъщеря ми. И още един ден - на 20 годишнината от завъшването ми на средно образование. Можех да се почерпя, можех да се възнаградя, защото вече имах семейство, защото познавах вече дъщеря си, работех. Защото жена ми все още имаше два апартамента, които аз все още не бях продал, започвайки бизнес и защото не пия; защото все още не бях изтеглил 13 кредита и пак не пия;защото не пия и по тази причина, че само не пия, аз съм като другите, като "нормалните"; защото не знаех, че алкохолизмът е болест и аз вече съм бил болен от тази болест, която се казва "алкохолизъм", защото веществото, с което съм "лекувал" тази болест се нарича "алкохол", и защото тази болест "дреме" в мен и без алкохол, аз не предприемам нищо, за да се лекувам цели осем години, защото съм убеден, че е достатъчно само да не пия грам алкохол..."Мотивът" да започна да пия алкохол - едно малко уиски в края на 2006 година бе фактът, че дъщеря ми, все още ученичка, излезе на квартира с гаджето си. От този момент нататък как съм пил, защо съм пил, направо не ми се разказва. Но стигнах до 13.01.2012 година. Взеха ми шофьорската книжка. Не пих два - три дни и пак започнах. Нито без алкохол се чувствах добре, нито с алкохол се чувствах добре. Нещо взех да се обърквам. Започвах с чаша вино, когато отидех към 09.30 часа сутринта в ресторанта. Гаврътна чашата и ахаа да се отпусна и нещо пак ме стяга, комфорта изчевза. Гаврътна още една и пак същото. Минавам на водка, щото мисля, че водката не мирише - никой няма да разбере, че пия от сутринта. Работя в киното, ама все още държим с жена ми и ресторанта. Персоналът не трябва да разбира, че аз пия от сутринта.Метна 100 мл водка и на секундата, ама на секундата, все едно нищо не съм метнал, нищо не съм вкарал. Ужас!!!Не мога, нито с алкохол, нито без алкохол. Не помня в кой ден на януари 2012 година отивам при психиатър. Този път не отивам в църква. Отивам на психиатър. С жена ми отиваме при психиатъра. Търся спасение, а пък лъжа психиатъра. Не му казвам, че пия от сутринта. Казвам му, че ресторанта не върви, зле ми е нервната система/какво разбирам аз от нервна система, ама иначе се оплаквам на психиатъла, че нервната ми система е зле?!/, депресиран съм.., все причини извън мен. Измрънках, че пийвам. Лелееее - пийвам?!Аз пия от сутринта, а на психиатъра казвам, че пийвам?!Не знам, дали съм успял да го излъжа? Но психиатъра прави това, което може да направи. Защото за това е учил. Психиатърът е професионалист и ми предписва по схема ривотрил. За първи път в живота си щях да пия такива лекарства. Аз и до ден днешен не знам какво точно е ривотрила - антидепресант ли е, какво е? Има и една друга дума за разни лекарства от този тип, ама сега не се сещам коя е? Започвам да пия ривотрил по схема и не трябва да пия алкохол. Така ми каза психиатъра. И може би една седмица пия ривотрил и не пия алкохол. Но много меко се изразявам в момента - не пия алкохол. Не не пия, ще гръмна от напъни, за да не пия алкохол. На втората седмица си викам, а бе, аз що не взема да цапна една водка? Този ривотрил, все едно не го пия. Ами, цапнах. И нищо не стана. Точно, нищо не стана. И с алкохол, и без алкохол, пак тая, и с алкохол и с ривотрил, пак, пак тая. Ужас!!! Спирам ривотрила. За какво ми е този ривотрил? Жена ми казва, че трябва да има натрупване, иска време, за да даде резултат пиенето на ривотрил. Отговарям и машинално, като робот:"Какво натрупване на ривотрил, бе? Аз такова натрупване на алкохол съм правил и нищо, сега ще натрупвам ривотрил?!" Това да спра ривотрила не от мене. И тогава, и сега не е от мене. За какъвто искаш ме мисли, но това да спра да натрупвам ривотрил не е от мене. И продължавам само с алкохола. Хубаво - лошо, нито мога с алкохол, нито мога без алкохол, но не мога да спра, не знам как да спра да пия и пия. Взех си шофьорската книжка април месец. Полицайката спази обещанието си. Карам пак колата и пак карам, дори когато съм пил. Даже си имам патронче водка в колата и гаврътвам от време на време. усещам дълбоко в себе , че се случва, правя нещо нередно, нещо ненормално, ама в същото време си казвам - а бе, Сандьо, карай сега, ти ще спреш в един момент, в крайна сметка ти да не си луд?!Не спрях. Спря ме нещо след поредното бяло петно след грандиозен запой в нощта на 21.06. срещу 22.06.2012 година.

megi, в този клуб споделят хора, които се въздържат от пиенето. И мисля, че това е полезно. За мен, поне е полезно. Аз ти казвам, че аз и сега, когато пиша не се въздържам. Аз съм освободен от това, аз съм безразличен към това. Имаш избор.

И стига само съм говорил за опит, за традиции, ами да взема и да правя нещо по въпроса. Да взема да ги спазвам тези традиции. Стига съм адвокатствал, стига съм правил реклама. И да не взема да си помисля, да си повярвам, че съм самото смирение, само ще ти споделя, че този път, нито отидох в църква, нито отидох на психиатър:"Член съм на Обществото на АА от 22.06.2012 година, петък, 19.00 часа, в моята домашна група на АА "Има изход".

Благодаря за споделеното от теб. И отново - имаш избор. Успех!Има изход.

.

Редактирано от Sandu62 на 30.12.14 07:15.




Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.