Здравей ! Развълнувах се от това, което пишеш, разпознавам себе си и повярвай ми, че ти повече помагаш на мен в момента, защото аз съм се чувствала по същия начин. Пиех и то не според общата представа за алкохолик. Пиех, за да ми е уютно, за да се гушна и отпусна с чашата, не смятах, че е нещо нередно, защото не съм прекалявала в началото Ефекта постепенно загубих, но желанието ми ставаше все по-голямо. В нашата Голяма книга на Анонимни алкохолици има един тест. Да отидеш до най-близкото барче и да се опиташ да пиеш контролирано. Да пиеш и да спреш внезапно. Опитай това няколко пъти и виж как се чувстваш после. Когато започвах да пия винаги исках да съм презастрахована, че ще имам алкохол за после или достатъчно, че да не се случи така, когато ми стане най-хубаво да трябва да се разкарвам, да търся... Трябваше хубавото да продължи много, въпреки че сега наблюдавайки алкохолици виждам как след омагьосването и еуфорията тръгват всички ония негативни последствия, които самата мен са отвращавали-само дето аз не съм имала поглед над себе си. Започнах да лекувам нервността си/имаше причини и то сериозни депресията,после биполярното разтройство и накрая шизофренията. Минах през клиники и дори електрошокове-страшничко беше. И така-това не се случи за една година, но лека полека в следствие на неспособност да се радвам на живота, защото никога нямах точно това, което исках, а повярвай ми много съм имала-семейство, турнета в чужбина, пари-всичко, всичко, което съм си представяла, че ще ми стига.Уви, нямах сетива.Болестта, -телесна/алергия на тялота към алкохола,психическата-натрапчиво, обсесивно мислене за алкохол и духовната-затварянето в себе си, отделеността от всичко и усещането за безполезност ме тласкаха към това, което ме унищожи. Тази болест се нарича алкохолизъм, но не алкохолът е първопричина, а както вече писах духовната болест, поради която се чувствах нещастна и зверски самотна. Не бих искала аз да определя дали имаш проблем, но ако натрапчиво те съпътства мисълта за алкохол, с който ще се почувстваш по-добре, ако когато започнеш да пиеш не можеш да спреш и без алкохол се чувстваш раздразнителна и недоволна то можеш да дойдеш в нашето братство и да послушаш, за да видиш дали ще се индетифицираш. От 5 години не употребявам алкохол и когато си мисля за оня период понякога ми се струва, че това не се е случило на мен-беше тежко и ужасно самотно падане надолу. Не случайно казват, че жените потенциално алкохолички стигат дъното за 5 години -доста по-бързо от мъжете. Затова ми се иска никой да не стига дотам, защото има изход. Аз съшо съм член на АА,, Има изход,,.

Меги, не искам да те плаша... но човек, който няма проблеми с веществото алкохол, обикновено не си занимава много-много мислите с него. Ако му става зле, има мъчителен махмурлук или пък не му е приятно - просто не пие. И въпросното "непиене" възприема като разрешаване на проблема. А за теб именно то е проблема. Цитирам те: "Стига се до момента да не искам да пия". Е, и? Не ти се пие, не пиеш; не ти се спи, не спиш, къде е драмата? Да, обаче нещо те човърка, нещо не е наред, нещо, което премълчаваш в поста си. Защо ти е толкова важно удоволствието именно от алкохола? Помисли над това.
Присъединявам се към колективния съвет тук да спреш за месец-два всякакъв алкохол и да видиш как ще се почувстваш.

Благодаря на всички писали в темата ми!
Много ми помогна всяка дума.
През деня нямам никакъв проблем да не пия, вечер почти също, ако си стоя в къщи. Но ако дойдат гости или излезем някъде, това става въпрос вечерта, без да пия адски трудно бутам времето, не мога да стоя така на маса и се изкушавам да пия. Докато го правя ми е добре, но на другият ден ме хваща яката депресия, защото естествено съм прекалила с алкохола. Затова се стига до мисълта, че не искам да пия, но в даденият момент ми се пие, аз не искам да пия заради това което става на другият ден, лошото и депресията.
Това е, пак не знам дали се изразих добре.
Просто трябва вечер да си стоя закотвена в къщи, само с домашните, никъде да не мърдам, да си чета нещо си там и да няма
нито драми, нито щастливи моменти, че иначе лошо...
Това леко ме потиска.

Редактирано от megi_123 на 06.01.15 18:50.

Додето минат нещата които след алкохол ти докарват депресия или ако самия алкохол ти докарва такава, то определено е хубаво да избягваш такива събирания.
При случай, че самия алкохол ти докарва това, то определено ги остави за лятото и за повече почивни дни.
Ако имаш се снабди и с някой надежден човек при такива случаи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ALONE911 на 06.01.15 21:00.

"къде отлетя удоволствието от консумацията на напитка в приятна компания?"
Нормалните хора изпиват едно и изпитват удоволствие. За да стигна до момента, в който не искам да пия значи съм изпил повече от едно или системно пия повече от онова дето ми носи удоволствие.
Аз дълго време си подсвирквах в тъмното и се самозаблуждавах от сорта "мога малко да пийна, но не като в компания или в кръчмата"..... В Голямата Книга пише - търсехме по-удобен път, което за мен означава - продължихме да се самозаблуждаваме. До тук с обясненията, megi.
Ако в главата ти има черни мисли, изпадаш в депресия и цялото ти внимание е насочено към това, че алкохолът ти пречи - не трябва да спираш алкохола сама. Това е временно решение:). Дай си шанс, ако искаш разбира се и отиди на сбирка на АА. Знам, че е трудна крачка, поне при мен така беше. Но си заслужава.