Не знам дали съм от свестните или от НЕ-свестните.Но това да се вихря в този въпрос,да търся отговор - първо не ми помага нито вкъщи сред семейството,нито на работа сред колегите,нито сред хората в духовното общество към което чувствам принадлежност.И второ-няма как да напусна форума,заради този или онзи.Всеки може да пише каквото си поиска и както си поиска.Щом така се чувства добре-нека пише.


Сега,обаче Меми,искам да ти споделя нещо честно,ама съвсем честно.Днес в този форум пиша това,което току що написах.Но например-утре не знам какво ще се случи с мен.Защо "например утре",ами защото може да е след година,може след шест-аз не знам и не искам да знам...Но аз не само разбирам,аз съм усетил чисто на емоционална основа,че нещо става в мозъка,чувствата и волята ми в един момент.Усещам,че е нередно,но го правя...Така че в днешния ден,в тази минута,в тази секунда честно казвам-приемам абсолютно всичко и всеки в този форум.За мен,у мен остава всичко онова,което ми помага.Ама това за днес.



Всичко това за мен.А на теб-"Както ти харесва!"

Казвам за себе си.Каквато и промяна да предприема,за каквото и да било и към когото и да било изисква от мен аз да направя първата крачка.За мен-ако може със здрав разум, да направя тази крачка.


Ако това,което споделих ти помага-можеш да размишляваш.Ако ли не-просто забравяш.Имаш избор за твоето добро настроение в днешния ден.


Поне можеш да опиташ-или едното,или другото.Можеш да не се страхуваш от избора си.Успех.


Всичко това за мен.А на теб-"Както ти харесва!"