Продължавам да пия / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Мисля че си напълно прав.
Преди години борейки се във АА и сам със себе си,как веднъж завинаги да преодолея това да не посягам изобщо към алкохол,във многото опити да спра и всеки път издънка ,един ден си зададох въпроса-Наистина само заради другите лки го правя?
Заради жена,дете,семейство и работа ли го правя?Заради срама към близките ми и приятелите ли ми?
И разсъждавайки така ден след ден,дойдох до убеждението,че аз най-много го заслужавам.
Няма нищо лошо да изкупваш вина и поведението ти към близките с промяна и непиене,но ти самия най си го заслужаваш непиенето.
Понеже се чуствувах ужасно и си втълпявах всеки ден че заради всички около мен съм длъжен да спра,за да не ги наранявам,за да имам семейство,за да не ме изгонят от работа(понеже ходех пиян на работа,още от сутринта),заради още много най-различни фактори също го правих заради нещо друго и някой друг.
Но ми просветна че покрай мазаохизми ми ,има и нещо друго,не бях отчел това,че като човешко същество и аз заслужавам непиене.
Понеже риска да се издъня в непиене заради околните беше голям.
Понеже по време на пиенето ми,другите можеха да ходят на майната си,така поне мислех преди да тръгна по АА срещи и да заработя сериозно изцяло върху себе си в всички възможни аспекти.
Риска беше голям,и аз с времето осъзнах,че няма нужда да бъда толкова голям садист към себе си,та аз най-много от всички заслужавах непиене.
Понеже можеше да дойде ден в който никой от близките ми и семейството да не до мен,и тогава какво?
Нямаше да има заради кого да не пия.
Но ако бях се изтървал още само един път след многото прошки на жена ми,въпреки явното и желание да се изнасям и да се развеждаме,ако бях се напил още един единствен път,и вече наистина щеше да изхвърля дрехи и куфари през балкона.
Бяха назрели дотам нещата,че може би щеше да звънне и на полиция за да ме изкарат начаса навън.
Понеже ми се виждаше чудовищно да се разделим и да ги загубя.
Осъзнавах че съм до гуша в лайна,но твърдо знаех,че без тях ,ако отидех на квартира,щях да умра от пиене и самосъжаление,със сигурност.
Но жена ми не ме искаше вече,бях успял почти да убия всичките и чуства към мен.
С дни съм ревал в мисли за семейство дете и колко неща съм пропуснал покрай алкохола и криенето ми за да пия.
Поставих си ултиматум,че една бутилка не е по -силна от мен.
Преценявах шансовете и лека полека свиквах с мисълта докато вече не пиех,че не губя нищо,а само печеля.
Че семейството ми заслужава добър баща и мъж,не-алкохолик,или поне непиещ алкохолик,понеже това няма как да променя,алкохолния ген.
Който при мен е силен,и баща и дядо-неговият баща където му нося трите имена,все манекени на винпром,.
Дядо ми след една ужасна катастрофа с мотор,и след 12 дни в кома,спря цжигарите и пиеше от време на време,а накрая,само по чашка ,две веднъж,дваж в месеца.
Но баща ми си отиде и с алкохолизма и с двата пакета цигари на ден в джоба-в гроба!!
Това ли предлагах и аз на семейството ми?
Живота на баща ми който вътрешно ненавиждах и осъждах,но копирах вече едно към едно.
Оставаше ми само и аз да не се прибирам с дни като него в къщи и да тръгна по любовници и щяхме да сме едно към едно!
Но жена ми за радост,не е като майка ми,каквато беше тя,да търпи.
И това нещо наклони везните,за да осъзная,че трябва аз да поставя новото начало,от 2 поколения алкохолици,по бащина линия.
Евала на дядо ми,осъзнал беше грешките донякъде и беше взел мерки,понеже по време на комата,баба ми е била 12 дена до него до леглото му,а не любовницата която е возил на мотора си,докато е карал кьор китюк пиян и се е блъснал с нея на мотора.
Баба ми трябва да е била светица да му прости тоя срам и резил.
Понеже беше лекар,завеждаш физиотерапия,създадена от него в болницата ,също така и участъков лекар,обслужваш 6,7 села в околията.
Беше и часовникар-любител и цялата околия гопознаваше.
След тоя срам,вече не е бил същия,трябвало е да се промени,все пак баша ми и ма още двама братя и една сестра.
Жената явно си е преценила шансовете ако се разведат,как ще е с 4 деца сама на една заплата.
Аз все пак за първи път от три поколения насам,за първи път след дядо насам ,аз съм човека който единствен е спрял и цигари и алкохол тотално и напълно.
Понеже дядо ми все пак се изпускаше на моменти и се караха с баба ми по нощите,че пак е довлякъл колегите си от певческия хор,или някой лекари или клиенти за часовници да осъмват по нощите.
Всестранноразвити бяха и дядо ми и баща ми,ама и в пиенето за жалост.
Аз може и да не съм всестранноразвит,но поне успявам с непиенето.
Дано да е завинаги.
Понеже друга алтернатива нямам.
Знам колко бързо се връщаш на изходна позиция.
Сполай ви и дано нямате и вие друга алтернатива освен непиене.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Браво,много мъдро.
Напълно съм съгласен с теб.
Ти си най-важната.
Понеже цял живот ни учат че божеството,фирмата,обществото,политиката,все някой друг или нещо са по важни от теб.
Незнам как АА може донякъде да спекулира създателя със божията помощ или божията сила..понеже за да очакваш чудеса,това означава ти да си капитулирал,да си се предал.
Може би е това да не правиш усилия,да не скачш срещу ръжена и да очакваш чудесата,но моят опит и наблюение е,че срещнах много пиещи членове на АА.
Незнам защо,но дори и на сбирки идваха и разказваха хора,как издържали с по месеци и по половин година,а ето днес идват и то миришещи на алкохол,понреже снощи се изтървали и днес от масата направо идват да търсят прошка в АА и да си пооуспокоят гузната сувест.
Признаваха си със ръка на сърце повече от половината,че се дънят и пропиват отново и отново,дори и да се окопитват бързо след това.
Аз който според тях бях малко ненадежден понеже рядко имах време за сбирки от работа и работно време което не пасваше на сбирките,явно май излезнах най-надежния,или едни от по-надежните,в сравнение с много други.
Имаше дори двама които починаха докато ходех в АА.
Разбрахме на срещите,че са се споминали,след дълги години на трезвенност,и накрая алкохола е победил.
Та виждайки всичко това се убедих,че егоизма и бога вътре в теб ще решат проблема,вместо вярата коята явно се оказва недостатъчна.
Винаги са ни учили че сме несъвършенни,незавършени и че сме слаби и от нас нищо не зависи.
Защо ли?
За да сме лесно управляеми и уязвими.
Но и АА да ми кажаъ че не зависило от мен..еми ето 3 години без нито една издънка съм.
Нито веднъж не се издъних когато повярвах във себе си.
Не е голяма реклама да ти разправят членове на АА за ефикасна борба с проблема при които една трета или две трети са имали дузина рецидиви и връщане към бутилката.
Прекалено много локуми,разтягане,много приказки на маса,философстване,съмнение,емоции...но явно недостатъчна практика.
Незнам за бг АА клубовете,но във Норвегия съм бил в Два клуба,положението и в двата беше горе долу еднакво.
Имаше хора с по 15 години трезвенност,без рецидив,но бяха единици.
По скоро преобладваха тези с рецидивите,запоите и ремисиите.
Аз реших,че сам ,от мен си зависи.
Да няма кого после да обвиня за провала си.
Незнам,каквам отново получих голяма помощ във АА,но сам не пия вече трета година.
Само 6 месеца в началото посещавах АА,после продължих сам борбата.
И истината е,че докато много споделях,много и чуствах и много ми тежеше и моята и чуждата споделена мъка и се натоварвах психически покрай АА донякъде.
Имах нужда от спокойствие и време насаме в търсене на практическо и прагматично решение на проблема.
И колкото и иронично да изглежда сега,когато спрях нацяло със АА накрая,от тогава,не съм се и дънел да опитвам и пропивам.
От момента в който разбрах,че аз съм най-важния и семейството ми.
Концентрирах се изцяло в кръга работа-семейство-духовни практики и книги-непиене-АА литература като помагало-себе си!!
И чудото стана,само че не било чудо,а съзнателно програмиране.
И да видите как живота ми тръгна.
Така и не ми остана време във забързаното ежедневие да отскоча до АА да им кажа,три години вече не съм пил и не съм се подвел сам!!
Но един ден дано имам време да ида да им се отчета.
И да им кажа че тези три години не са били години на мъчение и броене на часове и мунути,а на осъзнато спиране и непиене.
24 програма,незнам при някой може и да е действала,при мен някак си така и не ми влезна истински.
Почна ли много да броя часове да стискам зъби и да пресмятам и гледам секундната стрелка,видиш ли как съм устискал великански до утре...значи провала е неминуем.
Аз пък се съсредоточих върху трайния ефект и трайното непиене.
Където часове и дни няма.
Преди живеех ден за ден пиейки,май беше време да спра да броя кога ще видя свободно време скришно да се напия и никой да не разбере.
Те всички знаеха,само не и аз.
Трябваше ми трайна концепция и трайно решение.
А някък си с броене на часове не ми се връзваше.
Понеже така броейки дни и седмици в отказване на цигари,и събиране на парите от цигарите за да се наградя накрая че съм спрял с нова 5.1 канална филипс система,след един месец си взех двд то,а два дена по-късно и пропуших.
И в момента в който захапах фаса,изпуших като змей няколко цигари на един дъх и отидох и си купих 6 бири туборг в кутийки.
Значи броенето при мен води до провал,след като целта е постигната.