Здравейте, аз съм Ина, на 28 години и съм алкохоличка. Пия от 6-7 години. Нямам кой знае какви проблеми, имам добро образование, добра работа и хора, които ме обичат. И аз както повечето от вас започнах по купони, с по 50 грама, но неусетно количествата стигнаха до 300-400, имала съм и по-големи постижения. За пръв път писах преди около 3 месеца. След поредната пиянска простотия реших да спра. Не успях. Опитах се да пия рядко и контролирано. Не стана. Вчера нещата пак излязоха извън контрол. Пак сътворих много глупости. Почти съсипах връзката си. Сега седя пред компютъра, започнах да изтрезнявам и цялата треперя. Не смея да се погледна в огледалото. По принцип изглеждам добре, но се съмнявам, че в момента е така. Страх ме е да се прибера и да погледна човека до мен в очите. Поне успях да вдигна телефона и да му кажа, че съм алкохоличка. Знам, че трябва да спра, по-точно да не започвам, както ме съветвахте преди време. Искам да го направя, но не знам дали ще успея. Сигурна съм, че ще ме подкрепите отново, но се страхувам, че може да не оправдая доверието ви. Надявам се този път да не ви разочаровам. Знам само, че днес ще се опитам да не пия. Желая ви лека и трезва вечер.

Не е нужно да се притесняваш, че ще разочароваш някого. Никой няма да ти се сърди ако пак започнеш да пиеш, защото знаем, че такава е болестта, а именно много силна. Нормално е да не успееш да спреш и този път и да пиеш пак, но важното е да продължаваш да искаш да спреш, да имаш желание за отказване, защото има надежда - много хора са успели да спрат да пият и това е несъмнен факт.
Опитай се да разбереш, че не ти контролираш алкохола, а той теб. Проумей, че не можеш да се справиш със зависимостта си и че имаш нужда от помощ. Помоли за нея (помощта) и я потърси. Щом много други преди теб са успели, ще успееш и ти. С теб съм.

Благодаря, .Karata.
Знам, че алкохолът е по-силен от мен. Имам нужда от помощ, сама няма да се справя. Близките ми, с които споделих, че съм алкохоличка, т.е. че съм го осъзнала, твърдят, че не съм, но те явно не знаят, че безконтролното пиене е сигурен симптом. Сега стоя сама и се страхувам да изляза на улицата. Срамувам се от 'подвизите' си, имам чувството, че всички навън ще ме гледат и ще знаят за тях. Искам да умра. Не знам колко време още ще се самосъжалявам, ще оправдавам безумните си постъпки със зависимостта си и ще зациклям в параноята си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ина, недей да се интересуваш дали ще оправдаеш нечие доверие или не. Тук не става дума за много важен проект в работата ти или нещо друго подобно. Става въпрос за теб, за живота ти. Най-хубавото на този форум е че почти всички знаят какво изпитваш в момента и никой не се чуди за нещо от безсмисления вид като "Тази пък как е могла отново ..." и др. подобни глупости. Повечето хора в АА не са спрели от веднъж. Имали са същите проблеми както при теб. Но ако желанието да спреш е истинско и силно и се опитваш да следваш някои прости правила, рано или късно ще успееш. Както и другите, които вече не пият от много време.

Успех ти желая и не забравяй, че да се бориш сама с алкохола е страшно трудно. За мен се оказа невъзможно. Затова потърсих помощ и я получих в АА и сега съм друг човек. Намери по-скоро своя трезвен път!

Здравей, Ина !

Заставам изцяло зад написаното от Karata и Вал.
Най-важното е, че отново правиш опит. И ти желая този път да успееш.

Стискам палци, с теб съм , надявам се и вярвам !

И по-лека и трезва вечер ти желая.

Успех !

Ина, имаш ли желание, ще успееш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм алкохолик. На 33 години. Не съм пил от 15 август 2005 година. Не съм приемал вещество, което да променя съзнанието ми от 28 август 2006 година. Последната дата за мен е началото ми на нов живот.

Снощи, около 21.30 се прибирах у дома. Живея на петия етаж. Под мене има едно готино семейство с две дечица. Бяха на стълбищната площадка. Почерпиха ме с бонбон. Купили си нова кола. Пожелах разни работи. Налапах бонбона и продължих да се качвам. Опааааа! Ром. И то доста течност. Такъв чешит не бях виждал и не ми направиха впечатление. Не бяха със стандартната форма на пияна вишна. Добре, че бях почти пред вратата. Изплюх всичко. Къде в ръката, къде по земята, къде по обувките. Веднага в банята. Плюх и плакнах уста. Изобщо не се замислих. Все едно бях налапал отрова.

Имам една сестра-алкохоличка, която е започнала един от зверските си запои с два бонбона с пълнеж от ром. Преди няколко месеца се излъгах и изядох един, та ме боля врата цял ден.

Обаче ми е ясно – спра ли да действам по Духовната програма, няма да има мърдане. Дори е сигурно, че ако загубя духовна форма и тази яснота ще се изпари. Няма да ми е ясно какво следва после. Или пък много добре ще знам, но ще си кажа – тоз път няма да е така.

Нямам сили да се боря с алкохола. Първата стъпка беше да се предам. Да капитулирам безусловно. Едва тогава можех да положа някакво начало. Признах, че съм безпомощен пред алкохола. Той е всемогъщ. Освен това е и объркващ. Това означава, че няма начин да не пия, въпреки искреното и силно мое желание. Не можех години наред да проумея как уж нямаше да пия повече, пък още същия следобед, след сутрешното твърдо решение, налапвах джама. Объркващо. Заявявал съм на приятелката си многократно: „Край! Ако още веднъж ме видиш да пия, можеш да ми шибнеш шамар и да ме заплюеш в лицето!“ Първите няколко пъти ме гледаше укоряващо, но след това изобщо спря да й прави впечатление.

Той е и коварен – ще намери начин, оправдание, врътка, повод, неизбежност. Преди два месеца си карам колата и ми дойде една безумна идея. Викам си – не съм пил чист спирт през живота си. Защо да не пробвам. С чисто изследователска цел, разбира се. Все пак не съм пил от две години. Нищо не може да ми стане. Просто ще го опитам това животно – чистият спирт. Е за какво говорим!?!?!? И това ако е нормално мислене. Съвсем не съм съгласен с тези мои братя и сестри, които си мислят, че като не са пили от не знам си колко време и мислят нормално. Да, да, ама не. Всъщност не ми пука какво мисли някой друг, ама ми пука мойта мисъл накъде сочи. Предпочитам да не забравям, че съм ненормален и да си остана трезв, отколкото да реша, че съм излекувам и да се подкарам.

Когато проумях своето безсилие и когато приех, че това е болест – болест като пневмонията например – тогава някак загрях, че няма начин да съм виновен за това и да го боря с волята си. Тогава се предадох и реших да се лекувам. Виж, за това нося отговорност. Реших да се захвана с Програмата, помолих за помощ и поисках да имам спонсор. Човек, който беше се измъкнал от този ад с помощта на Духовната програма. Беше се спасил и явно имаше това, което исках за себе си – трезв, пълноценен и смислен живот. Щастлива, качествена и спокойна трезвост. Изживях трите най-щастливи дни в живота си. Капитулирах и в този момент почувствах огромна сила и спокойствие. Нямаше прегради за мен, нямаше страх, нямаше трудности. Естествено бе, след третия ден да се самозабравя. Забравих, че това не се дължи на мене, че не е мое притежание. В този същият момент отново останах сам, насред обърканият си живот.

Преди това се борих със собствени сили и разни дроги. Скърцах зъби. Пулех се и се блещех. Между другото днес, когато една шофьорка ми бибиткаше и даваше зор, си припомних доста от старите си сухи реакции. Идеше ми да спра насред кръстовището и да я видя кво ще направи със свиренето си – Ай ся свиркай, маааааа! Луда работа. Или пък съм карал след някой километри наред. Почти на метър и малко зад него, защото нещо не ми е харесало шофирането му. Докато човекът изтръпне от страх и вземе та отбие някъде. Откъде да ме знае кой съм и колко здраво ме пере шайбата. Или пък не можех да изляза от къщи. Блокаж. Какви ли гадости ме чакат и днеска. Искам да покажа, че с едно голо непиене си е кошмарна история. Болестта си е в главата. Алкохолът - в шишето. Има алкохолици, които изкарват и по над десет години да скърцат зъби без Програмата. Това за мен са едновременно йоги, каторжници, мазохисти и волеви титани. Благодаря на Бог, че не съм такъв инат и се предадох след само една година мъчения и се захванах с лечението си.

Днес бях на сбирка. Там имам силата. Сам не мога, но заедно можем.

„Отдавайте на другите това, което откривате и се присъединете към нас. Ние ще бъдем заедно с вас в Братството на Душевността и сигурно ще се срещнете с някои от нас, когато тръгнете упорито по пътя на Щастливата Съдба.
Нека Бог ви благослови и съхрани! До скорошна среща!“

С теб съм Ина, защото имам нужда от теб. От твоята помощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Ина,
Добре, преди 12.Х. се беше издънила, то вече е минало. А как мина този ден, а след него "фаталния" 13-ти? Как си днес? Всички тука те подкрепяме и искаме да се справиш. Днес, в неделния ден ще се радваме да чуем, че си добре, че отстояваш решението за промяна. И аз мисля, че сама ще е много трудно да се справиш. Опитвал съм го и вигаги съм се провалял. Предполагам, че прочете споделеното от Алкажа. Почти твой връстник. Виждаш как е успял. И не само той. Мисля, че ще ти е много полезно да се върнеш назад по стари теми във Форума и позачетеш истории, отговори, споделеното по повод подобни истории, викове за помощ. А защо наистина не опиташ при нас в АА. Тук има предостатъчно информация за АА. На мен лично за сега ми се отразява добре. Почти 6 месеца. Опитай. Тази програма работи.
Приятен ден!

Редактирано от OO7OO7 на 14.10.07 11:19.

Здравейте, приятели. Благодаря ви за подкрепата и милите думи. Днес съм по-добре. И отстоявам решението си за промяна. Разбрах, че няма смисъл да се самосъжалявам и да живея с мисълта и срама от последните си пиянски изпълнения, защото не мога да върна времето назад и да променя това, което се е случило. Но това, което мога да направя е да остана трезва днес, за да не се повтарят. И да не правя експерименти от типа: какво ще стане, ако изпия една бира/водка или каквото и да било, защото резултатът е предрешен. Оставам с вас. Още веднъж ви благодаря и ви желая лек и спорен ден.

Здравей и ти, Ина!
Радвам се да узная, че оставаш с нас :) Радвам се и на това, дето си разбрала, че полза от самосъжалението няма. Но да го избегнеш невинаги ще ти е лесно - на думи и в ума ни всичко изглежда и ясно, и лесно ;) Вероятно понякога ще ти бъде необходимо да си кажеш колко си горкичка, тъй като на всички понякога ни е необходимо, а това е рискова ситуация. В такъв момент можеш да пишеш тук или да дойдеш на сбирка на АА, където освен разбиране, получаваш и подкрепа, и увереност, че ще преминеш суха през изпитанието. Има и още един номер, който помага да се избегне самосъжалението: ако свикнеш да се приемаш не много насериозно :)
Бъди трезва днес :) Помни си миналото, за да не повтаряш грешките, но излез от него - днешният ден не е за изпускане :)