Учени от БАН твърдят, че слънчева електростанция с площта на Марица Изток би могла да захранва повече от 1900 града като Ахтопол. Построяването й би се изплатило за 4 години, обслужва се елементарно, а разходите за поддържането са нищожни. Засега такава електроцентрала може да се експлоатира повече от 30 години, без да пресмятаме темповете, с които ще се развиват и прилагат високите технологии през този период.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

твърдяха, че там където сега е Плама Плевен имало невероятно находище на петрол.

Зарежи ги учените от БАН - на тях за тфа им плащат. Колкото по-странни и невероятни идеи им идват - толкова по-добре. Е, не са особено полезни на практика тия идеи, ама на кой му пука?

Не знам колко точно е енергопотреблението на Ахтопол, но да направим груба сметка: нека там живеят 5000 човека и на всеки му свети само по една крушка от 100 ВТ. Това са 0.5 МВТ (мегавата). По "над 1900 пъти" - това са грубо 1000 МВТ.
Не знам точно и площта на Марица-изток, но нека да са 100 000 ДКА (декара) (10 х 10 км).
Излиза, че от слънцето трябва да се хване по 1 МВТ на всеки 100 ДКА или по 10 ВТ/кв.м.
Остава въпросът дали това е осъществимо технически (и най-вече финансово).
Има един проблем: светлина и топлина от ток са нужни точно тогава, когато е тъмно и студено (ноще и зиме). А тогава точно слънчевата централа няма да работи на 100%...

Споделям по памет някои данни за Кримската слънчева електроцентрала, която в момента изглежда, че е унищожена поради безстопанственост.

ел мощност - 5 МВт; площ на огледалата - 40 Дка;
температура на парата - 265 дег. Ц.
Според мен може да излезе икономически изгодно, да се използва някоя ТЕЦ, която е пред закриване, напр. ТЕЦ 1. Ще се използват 2ра и 3та степен на турбината, ако се изходи от това, че няма да се постигне температура по-голяма от 300 дег. КПД ще спадне до 20 - 25 % . Комините ще се използват за поставяне на колектора. Единствената инвестиция ще е във полето с огледала и цената на киловат хваната слънчева енергия ще е най-важния показател, а КПД - второстепенен.

Exhemus,
spored teb, dokolko e osushtestvimo tova v Bg?
Ako ste spetzialist i smiatate, che tvurdenieto na uchenite v BAN ima smisul, zashto ne napravim edna kampania, za da obiaznim tova na horata i da se nameriat pari ot durzhavata i businessa, za da stane proekta - fact!

Neka ne se plashat poddruznicite na AEC!!!
Alternativnite iztochnici oshte ne sa konkurencia...

за да се изпробват различни концепции за отделните подсистеми и възли -
огледала, хелиостати, колектори, евентуално топлинен акумулатор и т.н.
Моделът трябва да изкара поне 4 сезона за да се види колко реално енергия пада и колко може да се събере. Да се види как деградират отделните елементи с времето и от климатични и форсмажорни фактори. Д а се видят разходите за обслужване, резервни части и консумативи.
Но преди да се започне каквото и да било трябва стабилно да преровим интернет, защото по света отдавна работят по въпроса. Предлагам, който се интересува от тези проблеми и намери нещо интересно да дава линкове тук или подобре в подобната тема в клуб физика. (добре е да остане само една тема. тази тук бях спрял да я посещавам- посетих я случайно).
Смятам, че един модел от около 30 кВт електрически ще е оптимален откъм: реални резултати с малък бюджет. Ще направя груби сметки и ще дам тук концептуалните параметри на 30 кВт модел и на 150 МВт реален енергоблок.

Искам да замоля някой, работещ в ТЕЦ Марица за да даде тук параметрите на турбините на някои стари и нови блокове. Температура, налягане, разход на пара на входа на 1ва 2ра и 3та степен и на изхода на турбината и какво се чува за съдбата на старите блокове?

След като направих известни груби тригонометрични и астрономически пресмятания стигнах до заключението, че Мощните слънчево-термични електоцентрали са капиталоемки, рискови, труднореализуеми сравнено с миниатюрните подобни:( Наистина примамливо изглежда да се използват мощните, ефективни, стандартни и евтини турбо-елегтрогенераторни блокове, но проблемът се премества във огледалното поле и колекторът.
Тези неща добиват циклопически размери: височината на колекторната кула трябва да е 1,5 раэмерите на огледалното поле. Ефективноста на полето рязко спада при ниски ъгли на слънцето. Големи са проблемите с юстирането, хелиостатирането почистването и ремонта на огледалата. А даже и охратната! Големите размери изискват непопорционално големи разходи за осъществяване на конструкционна якост за удържане на собственото тегло и за ветрово натоварване.
Оставам ентусиаст на тема огледално-концентраторни СЕЦ, но на база миниатюрни блокове. Простотата на фотоволтоичните преобразуватели е примамлива. Поставени във фокуса на един концентратор те многократно ще повишат коефициента си на изполэваемост! Но колко? Имат думата учените от БАН ! Тогава можем да теглим чертата и да кажем кое става - кое не става : фотоволтоичните или фототермичните преобразуватели

Toya touka durven philosoph vi provocira, suzdavayki falsciva thema za discussiya (veroyatno za tova mou plashtat), a vie, mnogoznaykovtsi, mou priglasyate, opiyanyavayki se ot krasnorechieto i "erudiranostta" si.
Tiya pseudoalthernativi gi zaebete - tova sa kapani za bezoumtsi, koito oshte ne sa izzhiveli perioda na yunosheskoto vlyubvane v durtata europeyska bloudnitsa i sa gotovi da prodadat mayka si i bashta si za edna tselouvka ot neya.
Nakuso: bez AEC nyama Bulgaria!

Brannik

Чудесно момчета
Точно тези въпроси се разглеждат в СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Вижте и тази тема
Двете теми са свързани

В "Света на физиката" на мерихме интересна статия на проф. Кугелер за Високотемпературните реактори, създадени и успешно тествани в Германия...

Може да прочетете популярната есенция на статията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите