Октомврийска среща, но без революция... / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

В интерес на истината съм страшно добронамерен човек - винаги се опитвам да разсъждавам, да вниквам в гледните точки и на другите, да дискутирам, да правя компромиси. Особено що се отнася до разни форуми и в частност този тук. Но не позволявам да ме тъпчат и да ми се държат насреща като принцове, още по-малко без причина. Така че направи си сам сметката колко много прекрачи границата ми на толерантност, за да ти държа такъв тон. Аз самият се видях в нетипична за мен светлина, но смятам, че имах повод за това.

Добре, нека сега се върна и аз към добрия тон. Съвсем в границите на добрия тон, бих искал да ти задам следните въпроси:

1) Казваш, че не е трябвало да се засягам. Как според теб да не се засегна и то много, след като постинга ти за пети-шести клас си е открито нападателен и ироничен? Според теб по какъв друг начин може да го интерпретира един разумно мислещ човек?

2) Пак във връзка със същия ти постинг - не нарушава ли той добрия тон, на който ти толкова много държиш както разбирам сега? Не е ли малко късно? И не е ли незаслужено?

3) Ако си открил привидно противоречие в моите мнения, добрият тон не изисква ли да ми ги цитираш и да ме попиташ защо без да бързаш да ме съдиш? Може би противоречието ще се окаже само привидно (както в случая!), а може аз да не съм се изказал ясно в някое от мненията. Нали не очакваш, че мога да пиша всеки път перфектно издържани мнения в стилово, синтактично и смислово отношение? Ако не мога да ти дам смислено обяснение, тогава вече нещата ще са ясни.

4) Пак във връзка със същия ти постинг - би ли ми обяснил какво те провокира да ми го напишеш така точно на мен? Аз досега какво лошо съм ти казал? Обидил ли съм те, нарушил ли съм добрия тон към теб? Защото аз лично не си спомням. Ако съм, покажи ми го и ще се извиня!

5) Казваш, че си реагирал най-вече на: "Знаеш ли, не казваш нищо лошо, но начина по който го казваш, и факта че го казваш безброй пъти вече, те прави да звучиш ужасно нахален, досаден и груб" и "Просто съм избрал удобен за мен и за другите вариант, при който се пресяват, един вид, идващите. Открити, прикрити и всякакви педерасти, любопитни и неориентирани, неосъзнати и всякакви други подобни са чисто и просто досадни".

Окей, издразнил си се, но аз ли съм казал нещо от това??? Тогава защо аз го "отнасям"?

6) Само се опитах да ви обясня спокойно и добронамерено процедурата по организирането на срещите, аргументите на Гардиън и "гилотината му" и да се опитаме да видим заедно какво печелим и какво губим, ако срещата бъде обявена явно и ако не бъде. Аз поне все още не виждам и едно предимство срещата да бъде обявена явно в клуба, освен че мизрахи ще бъде доволен. А ти?

7) Защо реагира на думите на Гардиън, но не и на думите на мизрахи, че това били срещи на скрити педерасти (!), които се били криели и вземали мерки като наркопласьори, след като и на бабите ни е ясно, че единственото тайно нещо е уточняването на срещата? При самата среща не се вземат абсолютно никакви мерки - отиваме в нормално заведение, не се крием от никого, не носим експлозиви по телата си, не сме облечени като нинджи, не резервираме цялото заведение за нас си и т.н. и т.н.

8) Подразнил си се от диктаторския подход на Гардиън при организирането на срещата. Окей. Обаче аз не обясних ли причините за него? Не споменах ли, че трябва да се направи резервация? Че "гилотината" е насочена към точно определени хора, които СА СИ ГО ЗАСЛУЖИЛИ? Накрая и Гардиън ви го обясни с дълъг постинг и ви показа, че да организираш среща е едно, а съвсем друго е да отидеш на нея без да си си мръднал пръста. Обяснено е (или поне загатнато) и още в първия му постинг: "Това се налага в следствие несериозността на някои хора, и моя чепат характер, който си има определена степен на толерантност, след преминаването на която влизате в черния списък". И въобще в този постинг на Гардиън не виждам нищо "страшно".

9) Ти попита ли Гардиън дали може да дойдеш? Ако да, той отказа ли ти? Ако да, мотиви посочи ли ти? Но ако отговорът е "НЕ" още на първия въпрос, тогава за какво говорим? А ако да и той ти е отказал, тогава защо не го написа явно и да го обсъдим всички - да чуем мотивите на Гардиън и всеки да си каже мнението?

10) Да предположим, че не си питал Гардиън дали може да дойдеш, а протестираш принципно срещу диктатурата му (защото аз засега съм с такова впечатление). Не можа ли да се поставиш на мястото на Гардиън като организатор? Много ли ще ти е приятно да си организатор, да направиш резервация и от 10 човека да не дойдат трима или четирима без въобще да те уведомят? Защото точно така стана на последната среща, на която присъствах и аз. Така че говоря от опит. Във въздуха се усещаше как от заведението ни гледат злобно. Дори да не ни гледаха злобно, това е проява на некоректност. Кефиш ли се да проявяват некоректност към теб? Аз поне не!

11) Във връзка с предишната точка - представи си сега, че обектът Х не идва на две или три срещи. Представи си, че същият този обект Х не изпълнява обещание или поет ангажимент. Представи си сега обект У, който идва всеки път щом каже или ако му изникне нещо спешно, поне те уведомява и наистина има извинителна причина. Ако кажеш нещо на У, ще го свърши. Сега питам - ти двата обекта Х и У еднакво ли ще ги третираш? Обекта Х с кеф ли ще го чакаш на срещите, с кеф ли ще го молиш за услуги или много бързо ще му теглиш една майна? Не знам за теб, но някои хора имат определени граници на толерантност...

12) Ето защо, както сам се досещаш, колкото и всички да искаме да няма деление на групички, фракции и т.н. няма как. Защото има сериозни и готини хора, с които ти е приятно, както има и несериозни и неприятни. Като поведение, като външност или и двете. Всички искаме да си прекараме приятно, нали? Следователно не бихме искали обектът Х да присъства или поне доколкото можем да изчистим него и подобните му. Няма ли логика? Вероятно ще кажеш, че обектът Х може да е приятен на един, на друг - не, както и обектът У. Правилно! Тогава кой да дойде? Ами много просто - филтрирането се извършва само и единствено от организатора на срещата. Не е ли логично? А вече всеки може да пита кой ще идва и да реши да отиде или не според присъстващите (стига да ти бъде предоставена тази информация). Сигурно няма да липсва и натиск в/у организатора и условия от рода на "ако обекта Х дойде, аз няма да дойда". На всеки е ясно, че каквато и организация да се създаде, нещата не могат да бъдат идеални. Може обаче поне да бъде намалена вероятността за "кофти изпълнения" и неприятно прекарване.

13) В тази връзка - отново казвам, че групички и фракции няма как да няма. И следователно да - срещите стават частни, но това си е съвсем в реда на нещата. Ти си решаваш на кои да ходиш. Това че принципно са сложени някакви гилотини съвсем не означава, че те действат неадекватно и непременно ще се задействат в/у теб. На последната среща не бяхме много хора, но дълбоко се съмнявам това да е заради някаква гилотина. Мисля, че видях всеки, който открито написа, че има желание да дойде, докато дискутирахме датите явно. И бяхме хора от клуба. Така че това БЕШЕ среща на клуба. Частна среща? Разбира се, че беше частна. И не защото "само няколко ВИП персони получихме покани от Гардиън", а защото само няколко човека заявихме, че ще отидем и го направихме.

14) Гардиън, като организатор на срещата, си е в пълното право да отказва достъп на лица, които са се дискредитирали. И аз ако бях организатор, и аз щях да го направя. Щото с несериозни хора не се занимавам. Вероятно и ти. Вероятно и повечето тук. Съвсем друг е въпросът дали не се отказва достъп неправомерно. Имаме ли някакви такива случаи? Аз поне все още не съм чул и един такъв, особено за тази среща, но за сметка на това коментари за диктатура, дискриминация и прочие прочетох колкото искаш.

15) Въпросът за диктатурата на Гардиън има и едно друго измерение, а именно, че той... как да кажа... чисто принципно си има правото да откаже достъп на когото си реши, дори без обяснения или с обяснението "не си ми приятен". Какво имам предвид - Гардиън да не би да ни е баща или какво? Да не сме под негово попечителство? Да не би по закон да трябва да ни организира срещи? Това, че е модератор на клуба няма нищо общо с организирането на срещите. Аз също мога да реша да организирам среща на клуба. И естествено няма да приема неприятни за мен хора, дори да не ги знам наяве, дори да не са се дискредитирали на предишни срещи. Дискриминация ли би било това? Че те какви са ми? Ще ми се разсърдят, ще ме мразят, ще ме плюят, ще разправят, че съм такъв и такъв, няма да ме вземат на техни си срещи (ако си правят) и какво ли още не, но аз имам ли някакви задължения към тях? А и "любовта" ни ще е взаимна, така че те самите едва ли ще пожелаят да дойдат. И после какво - той давиде организира частни срещи, срещите му не са на клуба...

16) мизрахи иска срещата да бъде обявена явно в клуба, нали така? Представи си сега, че аз пък заявя, че ще дойда само, ако не бъде обявена явно. мизрахи иска примерно заведението да е гей заведение, аз пък - категорично не искам и т.н. Схващаш ли накъде бия? Всеки си има своите предпочитания, капризи ако щеш. Питам - как трябва да постъпи в този случай Гардиън, т.е. организаторът на срещата? Естествено, че може да угоди само на единия, при което разбира се все някой ще се разсърди и после ще започне ама той Гардиън е такъв и онакъв... Е, как при това положение Гардиън да няма тежката дума? И как после да не прехвърчат искри между Гардиън и сърдещия се, които теб те впечатляват неприятно? Опитваш ли се да видиш гледните точки и на двамата или да им поискаш аргументи?

17) Не на последно място, Гардиън също е човек и е съвсем разбираемо да си изпуска нервите понякога, щото не може да угодиш на всички, а недоволните ще недоволстват. Според теб може ли всичко да е идеално?

Предполагам, че това е достатъчно. Остана да кажа само, че Гардиън не ми е никакъв - не съм му адвокат, не ми плаща за нищо, просто гледам и в неговия двор, защото смятам, че така е редно.

Между другото, срещата на която аз поне ходих (последната засега), НЕ беше в гей заведение. По-късно няколко човека отидохме в Екзит, но преди това бяхме в нормален ресторант.

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.