Снимки от екскурзията на Фет Кетс / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

А това става, когато самите гей-активисти започнат публично да говорят подобни неща.
Е, аз не съм дал пресконференция за да разказвам за Кокринг...

Ще кажеш, "ами стани тогава ти гей активист". ... Не искам да съм такъв.
Не искаш да си ... какъв?? Какво означава "гей активист"? Би ли ми го дефинирал? Оставам с впречатлението,че някои използват тази фраза за да обозначават казионно обвързани с гей организациите хора, други смятат, че "гей активистите" са някакви самопровъзгласили се символи, които претендират да представляват гей общността в масовото публично пространсто.
По този начин на нарочените за "гей активисти" се откава правото на индивидуалност, ценности и личен избор. От тях се очаква да са еманация на "добрия гей", всеки както си го разбира, обаче, да постъпват и говорят "правилно", също всеки с различно мнение по този въпрос... Никога да не забравят, че са "лица" на "общността", за която някои смятат, че не съществува, а други възприемат като среда в която могат да се потопят и да се скрият от тревогите и страховете си.

По този начин "гей активистите" стават символ на това, което всеки би искал да бъде, но не смее... На това, което всеки смята за правилно и удачно да бъде показвано на "другите", като по този начин "лицата на организациите и/или общността" стават пешкирчето с което винаги можем да си измием ръцете или с което винаги можем да скрием уплашения или смутен поглед в очите си.
Заместители на смелостта и волята в нас, които не че не можем (според самоубеждението си), а "не искаме" (уж) да проявим, изправяйки се в света такива, каквито сме - всеки такъв, какъвто е. Оправдание и мехлем за гузната съвест и натрупалото се напрежение от това, че живеем в лъжа - че постонно лъжем хората около себе си, че се крием от отговорността и удоволствието (дори!) да живеем своя собствен истински живот.

Така всеки иска да е достатъчно смел за да се изправи както пред хората, които обича, така и пред враговете си и да каже "ето - това съм аз, истинският аз". Но малцина го правят.
Всеки иска да се изправи и да обясни на хомофобите или на хората като цяло, че гейовете не са сгнан, измет или мършата на обществото, но повечето хора се страхуват и за да не признаят този страх се самоуспокояват с мисълта, че има други - "активисти", "лица", които ще свършат тази работа чудесно. И понеже в това оправдание е събрано всичко (всички тревоги, страхове и надежди) - то "активистите" нямат право да грешат. Те са чучелата, които всеки иска да размаха - най-вече пред себе си. Само дето всеки има различна представа за това кое е "правилното" и "доброто" и кое не...

Е, аз не съм "гей активист" в смисъла, описан тук. Аз не съм пешкир, чучело, параван или нещо подобно. Моят coming out - фактът, че всички мои роднини, колеги и приятели знаят, че харесвам мъже, служи за това аз да живея с чиста съвест и в мир със себе си. Защото по този начин аз не лъжа хората, аз не се срамувам да ги гледам в очите, аз мога да си позволя да отида на служебен купон с приятел, аз мога да говоря за приятелите и любимите си хора без постоянно да внимавам да не изтърва нещо и постонно да сменям рода на местоименията от мъжки в женски, аз не се самозатварям в страх и притеснения...
Но моят coming out е спечелил тези неща за мен - само и единствено за мен. Никой не може да вземе "на заем" чуждото "разкриване" и социално присъствие и да очаква същите ползи и за себе си.
И когато се съгласих да стана председател на Джемини нямах намерение да оставям моята честност към света да бъде използвана като параван и оправдание от другите. Имах и имам намерение да се опитам да накарам другите да поемат отговорността за себе си и своя живот и да се изправят честно - както пред човека в огледалото, така и пред другите. Затова аз уважавам на всеки правото да съди и преценява кое е правилно и кое не, кое е "добре", но това са неща, които тряба да прилага към себе си. Аз, както всички останали "активисти" сме хора с индивидуалност, разбирания и отстоявани позиции. И със собствен живот.

Аз очаквам от гей органзациите да работят в посока приемане на хомосексуалните връзки от мнозинството. Обясни ми как ще стане това? Със секс партита?
Къде в постинга ми за Кокринг видя нещо за организаии, кампании, лобиране и прочее????

Но съм против този начин на живот да бъде представян като истинската същност на хомосексуалния мъж
Мдам, едва ли разюзданият сексуален живот е най-подходящият имидж, но от друга страна не смятам, че трябва да се налага образ на някакво интелигентно безполово съзнание.
Не само по моите наблюдения отделните хетеросексуални хора са склонни да приемат хомосексуалността, стига тя да не е сексуална. На пръв поглед малко противоречиво твърдение, но е факт. Хората са склонни да възприемат гея, знаейки че е такъв, ако той по никакъв начин не изявява и най-малък признак на сексуалност. Затова смятам, че за да има в крайна сметка истинско приемане на хомосексуалните, хората трябва да свикнат с идеята, че това е наистина друг тип сексуалност. Защото, да - гейовете са мъже, които обичат хора от своя пол, влюбват се, живеят заедно, обичат се, страдат един за друг, но в крайна сметка правят орална любов и анален секс (тук не посмях да бъда толкова вулгарен в постинга си, колкото ми се искаше).
И много ми се иска в крйна сметка да стане ясно, че интелигентността не значи импотентност, че любовта, моногамията и строгите морални принципи не са отрицание, а допълнение към сексуалността.

И когато Х е лице на някоя организация, тогава аз започвам дълбоко да се замислям дали изобщо съм гей? Дали просто да не живея с мъжа си без да си слагам етикети?
Това беше мноооооооооого вулгарно! Не зависи от НИКОЙ друг, освен от теб дали ще се замисляш че си гей или не. И най-вече - не зависи от никого дали ще си слагаш етикети. Аз лично отдавна съм решил да не си слагам - а да живея живота си такъв, какъвто го искам, какъвто го харесвам и одобрявам и, разбира се, какъвто бих могъл да си позволя...